Решение по дело №10675/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264486
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Свилен Станчев Иванов
Дело: 20201100110675
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 07.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение І-21 в открито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 10675  по описа за 2020 година, прецени:

            Делото е образувано по предявен от Г. С.М. срещу „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и имуществени вреди в размер на 3788,40 лева, настъпили вследствие ПТП на 03.05.2020 г. в гр. София при падане като пътник в трамвай, причинено от водача на трамвая С.П. Р..

В исковата молба пълномощникът на ищцата Г. С.М. излага, че на 03.05.2020 г. се качила като пътник на спирка на МГТ № 1326 ул. „Клокотница“ в трамвай марка „Т6М модел 700инв. № ***** управляван от С. П. Р..*** в посока на движение от бул. „Мария Луиза“ към бул. „Сливница“ При качването трамваят потеглил , при което ищцата паднала в салона до втората врата. Пълномощникът на ищцата твърди, че причината за падането е внезапното привеждане в движение на трамвая от водача, без последният да се увери, че е осигурил възможност за безопасно качване на пътниците. Вследствие падането ищцата получила следните травматични увреждания: счупване на други части на подбедрицата, fractura trimalleolaris cruris sin. сum subluxationem ATS sin – трималеоларна фрактура (медиален и фибуларен малеол заедно със задния ръб на ставната повърхност на големия пищял) на ляв крак и сублуксация на лявата глезенна става. Ищцата била настанена в УМБАЛСМ „Пирогов“, където било проведено оперативно лечение - RSOM cum placae et clavi et filum. Била извършена открита репозиция и остеосинтеза с 1/3 тубуларна плака и винтове на ляв фибуларен малеол и открита репозиция и остеосинтеза с един винт и киршнерова игла на ляв медиален малеол. По време на болничния престой било проведено медикаментозно лечение. Пострадалата била изписана от лечебното заведение с препоръки за прием на фраксипарин и режим на покой без натоварване.

Пълномощникът на ищцата твърди, че вследствие получените травматични увреждания на ищцата били причинени болки и страдания със значителен интензитет първите 4 месеца след инцидента, като общият възстановителен период продължавал и към датата на предявяването на иска. Травматичните увреждания причинили нетрудоспособност на ищцата. Нараняванията и последвалата операция и свързан с нея режим поставили ищцата в невъзможност да посреща обикновени битови потребности – хранене, тоалет, което наложило помощ от близките ѝ. Изпитвала силни болки и дискомфорт. Състоянието и възстановяването ѝ щяло да коства време, търпение, болки и активна рехабилитация. Било ѝ причинено затруднение на движението на левия крак, което наложило ползването на помощни средства за придвижване. Получила стрес и претърпяла душевни страдания.

Проведеното лечение и възстановяване били свързани с разходи, които ищцата квалифицира като имуществени вреди.

За трамвая, с който е настъпило ПТП, била сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София. Ищцата поискала от ответника да й заплати застрахователно обезщетение с молба за доброволно плащане, получена от ответника на 17.06.2020 г., но ответникът отказал да заплати застрахователно обезщетение.

На основание изложените обстоятелства, представителят на ищцата прави искане до съда да осъди ответника „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София да заплати на ищцата Г. С.М. сумата от 60 000 лева, за неимуществени вреди, и 3788,40 лева имуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 03.05.2020г., считано от датата на отказа по застрахователната претенция 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София в отговора прави следните възражения срещу иска:

- възражение за недопустимост, поради неизпълнение на процедурата по предявената извънсъдебна претенция, предвид указанията на застрахователя за представяне на документи, които ищцата не представила;

- възражение по същество, с оспорване механизма на ПТП и вината на водача;

- възражение с оспорване причинната връзка между твърдените вреди и ПТП;

- оспорване характера и размера на вредите;

- възражение за съпричиняване;

- възражение за прекомерност на претенцията;

- оспорване на вземането за лихва.

            Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно установено, че е била сключена застраховка гражданска отговорност за управлявания от С. П. Р. трамвай със застраховател ответникът „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София, в сила към датата на ПТП. Безспорно установено е и настъпилото на 03.05.2020 г. ПТП в трамвай марка „Т6М модел 700 инв. № **** на 01.02.2019 г. на спирка на МГТ № *** ул. „Клокотница“.

Механизмът на ПТП се установява от част от материалите по досъдебното производство – протоколи за разпит на свидетели, имащи характер на официални документи по симсъла на чл. 179 от ГПК, свидетелските показания по настоящото дело и комплексната съдембно-медицинска и техническа експертиза (погрешно квалифицирана от съда като „автотехническа“). Установява се, че произшествието е настъпило след като ищцата се е качила в спрял трамвай № 6 на спирка „Клакатница“ в посока към бул. „Сливница“. При качването си ищцата е била с багаж в двете ръце, не е използвала опора и не е използвала местата за сядане в трамвая. При потегляне на трамвая ищцата изгубила равновесие и паднала в салона на предния вагон, до геленга (свръзката между двата вагона). Вещото лице по техническата част на експертизата констатира, че няма данни за конкретното ускорение, което е развила трамвайната мотриса при потегляне, но от зоключението е видно, че с оглед възрастта на ищцата, наличието на изненада при процеса на ускоряване и липса на захват, безопасно за нея би било единствено ускорение, не по-голямо от 1,2 м/сек.², което е долната граница на т.нар. „комфортабилно“ ускорение.

Настъпилите травматични увреждания се установяват от медицинската документация и комплексната експертиза в медицинската ѝ част. Вследствие падането при потегляне на трамвайната мотриса, ищцата получила триглезенно счупване (счупване на малкопищялен глезенен израстък, счупване на голямопищялен глезенен израстъки счупване на задния ръб на ставната повърхност на големия пищял) на лява подбедрица с непълно изкълчване на крака в глезенната става. След произшествието ищцата била приета в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ I-ва клиника по ортопедия и травматология. Била проведена операция за открита кръвна репозиция и била наложена фиксираща метална остеосинтеза с тубуларна плака за счупването на външния малкопищялен глезенен израстък и осеосинтеза с един винт и киршнерова игла на вътрешния голямопищялен глезенен израстък. Травматичното увреждане е причинило на ищцата силна болка, която наложила медикаментозно обезболяване и е правила невъзможно движението в глезенната става на крака. Оперативното лечение наложило гипсова имобилизация за около 3 месеца. От извършения преглед във връзка с изготване на експертизата се установява, че функцията на глезенната става е възстановена, но ищцата се оплаква от лесна умора при натоварване и болкови усещания (л. 151-152).

Така изложените обстоятелства обуславят следните изводи на първоинстанционния съд:

Според чл. 429 т. 1 от ГПК, с договора за застраховка „гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Пораждането на задължението на застрахователя да обезщети настъпили вреди се предпоставя от отговорността на застрахования за причиняването на тези вреди. Това означава, че вредите следва да са настъпили от неправомерно действие или бездействие на застрахованото лице – непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, като в този случай вината се предполага до доказване на противното. При управление на ППС, неправомерното действие се изразява в нарушение на правилата за движението по пътищата, което е причинило претендираните за обезщетяване вреди.

Съгласно чл. 132 т. 2 от Закона за движение по пътищата, при превоз на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците. Когато управлява ППС за обществен превоз на пътници, водачът е длъжен да съобрази тяхното положение в превозното средство и да го приведе в движение едва след като пътниците са се качили и са безопасно разположени във вътрешността на МПС. От показанията на свидетеля С.П.Р. – водач на трамвайната мотриса, е видно, че той е възприел ищцата след като се е качила на платформата и е била в изправено положение, с чанти в двете ръце и без да се държи. В този случай, по смисъла на чл. 132 т. 2 от ЗДвП, той е бил длъжен да потегли едва след като се увери, че ищцата е застанала безопасно на платформата чрез ползване на седалка или ръкохватка, съответно да я изчака или да я предупреди да направи това. Поради това съдът приема, че действията на водача на трамвая са били в нарушение на чл. 132 т. 2 от ЗДП и чл. 179 т. 2 от ППЗДП. По делото не са събрани доказателства, изключващи вината на водача, поради което съдът приема, че не е оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.

Виновно причиненото на ищцата травматично увреждане има характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ПР на КЗ, което поражда задължение на ответното дружество – застраховател, да изплати застрахователно обезщетение за причинените вреди. Претенцията на ищцата е за имуществени и неимуществени вреди. Претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, контролни прегледи и закупуване на лекарства, се установяват от приложените счетоводни документи (л. 34-53). Общият размер на доказаните разходи е 3788,40 лева. Следва искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в предявения размер.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да се прецени от съда според критерия на чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид характерът и степента на травматичното увреждане, претърпените болки и страдания от ищцата и продължителността на нейното възстановяване. Счупването на левия глезен е причинило на ищцата трайно затруднение движението на крака за повече от един месец, като според заключението на вещото лице по медицинската част на КСМТЕ, травмата наложила оперативно лечение и имобилизация на глезена за около три месеца. Безспорно се установява от заключението на експертизата и показанията на свидетелката Д.Б.М., че ищцата претърпяла силни болки и продължителни физически страдания, придружени от възпаление и подуване на мястото на травмата, затруднения при придвижването и необходимост от чужда помощ за ежедневните нужди. Според характера и интензитета на уврежданията и продължителността на възстановяването, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 30 000 лева.

Искът по чл. 432 от КЗ е неоснователен в частта му над 30 000 лева до предявения размер от 60 000 лева. От заключението на вещото лице се установява, че функцията на увредения глезен е възстановена, въпреки релевираните оплаквания от ищцата за болка и бърза умора и частичните ограничения в движението на глезенната става. Счупването има локален характер и не е причинило други увреждания в здравословното състояние на ищцата. Поради това обезщетение в по-висок размер не би било в съответствие с критерия на справедливостта.

Така определеното обезщетение от 30 000 лева следва да се намали поради установено съпричиняване с бездействие от страна на ищцата. След изкачването си на платформата ищцата е останала права, без да се държи за седалка или обезопасителните ръкохватки в трамвая и без да ползва седалка, въпреки наличието на метална ръкохватка и седалка непосредствено до вратата (снимки към КСМТЕ л. 145). Според вещото лице по техническата част на експертизата, при възрастта и физич„еското състояние на ищцата, безопасно за нея би било само минимално ускорение на трамвая, на долната граница на комфортабилното ускорение. Това означава, че ищцата сама се е поставила в опасност от загуба на равновесие и падане чрез непредприемане на мерки за своята безопасност. Това дава основание на съда да приеме степен на съпричиняване една трета и да намали дължимото обезщетение от 30 000 на 20 000 лева. Искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен до този размер.

            Ответникът дължи на пълномощника на ищцата адвокат Я.Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА. Адвокатското възнаграждение според цената на исковете е в размер на 2443,65 лева, от които според уважената част от исковете ответникът следва да заплати 904,15 лева. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 951,54 лева и разноски в размер на 111 лева.

            Ищцата дължи на ответника разноски в размер на 2042,71 лева, според отхвърлената част от иска.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

            Осъжда „З.А.Д.ОЗК З.“ АД гр. София, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г. С.М. ЕГН **********, адрес: гр. София кв. „Стрелбище“ ул. „********сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди и 3788,40 лева (три хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки) обезщетение за имуществени вреди, настъпили при ПТП на 03.05.2020 г. в гр. София бул. „Христо Ботев“ спирка „Клокотница“ в трамвайна мотриса марка „Т6М 700“ инв. № ****, виновно причинено от С.П.Р., ведно със законната лихва от 18.09.2020 г. до окончателното изплращане на сумата.

            Отхвърля предявения от Г. С.М. срещу „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София иск с правно основание чл. 432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди в частта му над 20 000 лева до 30 000 лева поради съпричиняване, и в частта му над 30 000 лева до предявения размер от 60 000 лева като неоснователен.

            Осъжда „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София да заплати на адвокат Я.Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 904,15 лева, а по сметка на СГС – държавна такса в размер 951,54 лева и разноски в размер 111 лева.

            Осъжда Г. С.М. да заплати на „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София разноски в размер на 2042,71 лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: