Р Е
Ш Е Н И Е
№ 134 15.07.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На петнадесети юни две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния
състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Дарина Костова т.д.№ 395 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод предявения иск от В.М.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: Боян Койнов, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ 82,
ет.2, против „Стилстрой - комерс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ж.к.
Славейков, бл. 126, вх. Б, ет. 3, ап. офис 6 представлявано от Димо Томов
Костадинов, чрез пълномощника адв. Силвия Цветкова, АК-София, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ №31, ет.1, с искане ответното
дружество да бъде осъдено да заплати сума в размер на 31 461,88 лв.,
представляващи стойността на заплатени от ищеца без правно основание задължения
на ответника към третото лице „Югоизточно държавно предприятие - Сливен“ и с
която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба – 29.07.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че
през август 2014 г. бил упълномощен от ответника да упражнява всички права по
договор № 17/21.07.2010 г., сключен между ответното дружество и ДГС-Царево. По
силата на договора на ответника било предоставено правото да стопанисва и
ползва дивеча в дивечовъден участък „Дядо Стойчо – новите колиби“. Договорът
бил сключен за срок от 15 г. срещу годишна вноска в размер на 37 500 лв. без
ДДС, дължими до 31 март на съответната година. В договора била предвидена
възможност при неизпълнение на задълженията на ответника, договорът да се
прекрати едностранно от ДГС Царево, в който случай не се възстановява
предоставената от ответника-изпълнител банкова гаранция в размер на
104 790,18 лв.
От писма №
АСД-09-1557/17.10.2014 г. и № 094/17.02.2015 г. ищецът разбрал за съществуващи
задължения на ответника по договора за 2013 г. в размер на 3 138,40 лв.
без ДДС по фактура №211/31.03.2014 г. и за опасността договорът да бъде
прекратен по вина на ответника, а от писмо № ПО-09-0386/27.02.2015 г. - за
задълженията за периода 21.07.2014 – 28.02.2015 г. в размер на 25 627 лв.
Твърди се още, че
с оглед предоставените му пълномощия и с цел запазване интересите на ответното
дружество, но при липса на договор за това, ищецът заплатил със свои лични
средства задълженията на „Стилстрой – комерс“ ЕООД към ЮИДП - Сливен по
договора в общ размер на 31 461,88 лв., като по този начин целял да
предотврати едностранното му прекратяване по вина на ответника, загубата на
банковата гаранция и натрупването на задължения за лихва. Посочената сума и до
момента не му била възстановена от ответника въпреки изразената готовност за
това.
С молба от
19.08.2019 г. ищецът уточнява, че не е имал договорни отношения с ответника, а
сумата заплатил с ясното съзнание, че предприема действия в чужд интерес. Представя
доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.367
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който оспорва
исковете като неоснователни, като заявява, че описаната от ищеца фактическа
обстановка не отговаря не действителното фактическо и правно положение. На
първо място заявява, че действително е налице сключен договор между „Стилстрой
– комерс“ ЕООД и ДГС Царево от посочената дата, по силата на който ответникът
стопанисва и ползва дивеча в дивечовъден участък „Дядо Стойчо – новите колиби“,
но твърди че е изправна страна по договора, като е заплащал редовно дължимите
годишни вноски, извършвал е дължимите мероприятия и е внесъл необходимата
банкова гаранция. Твърди се още, че на 01.08.2014 г. с нотариално заверено
пълномощно упълномощил ищеца с правото да упражнява от името на дружеството
всички права по договор № 17/21.07.2010 г., но към края на същата година
отношенията помежду им се влошили, поради опитите на С. чрез злоупотреба с
полученото оперативно пълномощно да поеме пълен контрол върху ловностопанската
дейност на територията на стопанството, като крайната му цел била
прекратяването на процесния договор съвместно с ръководството на ДГС Царево, да
предизвика нов конкурс и да стане дългосрочен ползвател.
Сочи, че на
06.03.2014 г. на адреса на управление на дружеството се получило представеното
от ищеца писмо изх.№ ПО-09-0386/27.02.2015 г., с което директорът на ЮИДП
уведомявал дружеството, че молбата им за прекратяване на договор №
17/21.07.2010 г. ще бъде удовлетворена едва след заплащане на задълженията по
договора. Тъй като управителят на ответното дружество Костадинов не бил в
течение за подобна молба, нито имал намерение да прекратява договора, незабавно
се свързал по телефона с пълномощника С. При разговора последният изразил
учудване, че писмото било получено на адреса на дружеството и отговорил, че ще
провери, а Костадинов му заявил, че оттегля предоставените пълномощия. В същия
ден се свързал с юриста на ЮИДП Юра Челебиева и я уведомил за оттеглянето на
пълномощията, а на 10.03.2015 г. заверил декларация за същото, която била
връчена на ищеца с нотариална покана на 13.03.2015 г. На същата дата представил
в деловодството на ЮИДП уведомление за оттеглените пълномощия и молба за
снабдяване с всички документи по договора, от които разбрал, че на 12.03.2015
г. мнимият пълномощник, без знанието на Костадинов сключил споразумение за
прекратяване на договора.
Сочи, че горните
обстоятелства били установени между страните по т.д. № 64/2015 на ОС-Сливен,
приключило с влязло в сила 24.01.2018 г. решение, с което е прогласена
недействителността на споразумението от 12.03.2015 г. за прекратяване на
договора, поради което счита, че платените суми не подлежат на възстановяване
от страна на ответника.
На следващо място,
излага пространни съображения за липсата на правен интерес у ищеца от заплащане
на процесните суми, във вреда на представлявания, предвид което не са налице
предпоставките за встъпване в правата на удовлетворения кредитор, което той
сторил изцяло с цел собствена облага и в крайна сметка я постигнал като на
27.07.2015 г. индиректно чрез фирмата на Ж. К. (***** на детето му) „Мартима“
ЕООД сключил договор с ЮИДП. Предвид гореизложеното изцяло се противопоставя на
твърденията, че плащанията били извършени добросъвестно, с цел запазване
интересите на ответника, нито че са провеждани разговори за възстановяването
им.
Счита, че процесните
плащания са недължимо платени. Плащането от 10.03.2015 г. в размер на
3 138,40 лв., остатък за плащане по ф-ра № 211/2014 г., издадена за
годишната вноска за 2014 г. в общ размер на 40 452,83 лв. без ДДС
(48 534,40 лв. с ДДС). Ответното дружество извършило плащане по тази
фактура на 28.04.2014 г. в размер на 45 405 лв. с ДДС (37 837,50 лв.
без ДДС). Твърди се, че разликата до сумата по фактурата се дължи на неправилно
индексиране на годишната вноска за 2014 г. с общия индекс на потребителските цени.
В резултат на продължителна кореспонденция по въпроса, за която ищецът не бил в
течение, била издадена заповед № РД 10-254/01.12.2014 г., съгласно която
приложим е общият индекс на потребителските цени за последната календарна
година. При вноска от 37 500 лв. без ДДС и годишен индекс за 2013 г. от
0,9%, дължимата сума е в размер на 37837,50 лв. без ДДС или платените от
ответника 45 405 лв. с ДДС. Сочи още, че поради пълната незаинтересованост
на ищеца ЮИДП получило без основание сума, която не се дължи, поради което
претенцията е ненадлежно насочена срещу ответното дружество.
По отношение на
плащането от 12.03.2015 г. в размер на 28 323,48лв. – такса за периода
21.07.2014 г. – 12.03.2015 г. сочи, че посоченото в писмо изх. №
ПО-09-0386/27.02.2015 г. задължение в размер на 22 488,60 лв. за периода
21.07.2014 г. – 28.02.2015 г. е било несъществуващи и е категорично оспорено от
ответното дружество, както и неизискуемо към посочената дата. Съгласно анекс №1
от 23.04.2012 г. годишната вноска се заплаща най-късно до края на април на
същата година. Сочи още, че към тази дата договорът бил вече прекратен, поради
което същата останала недължима. Горното се потвърждавало и от анекс №
2/15.01.2019 г., съгласно който годишните вноски за 2015, 2016, 2017 и 2018 г.
не се дължат от ответното дружество, тъй като през този период не е бил във
владение на дивечовъдния участък. Счита, че така извършеното плащане не
обвързва дружеството, тъй като вземането не е било изискуемо и плащането е
направено за собствена на ищеца облага – недобросъвестно да прекрати договора и
да отнеме ползваното от ответника ловно стопанство. Освен това сочи, че видно
от платежно нареждане от 28.04.2014 г. и от писмо № 094/17.02.2015 г. годишната
вноска за 2014 г. по договора е заплатена от ответника, а заплатената от ищеца
на 12.03.2015 г. сума за такса от 21.07.2014 г. до 12.03.2015 г. се включва във
вече платената от ответника сума за 2014 г. Налице е и разминаване между
посочената в писмото сума и заплатената от ищеца. Представя доказателства. Прави
доказателствени искания.
С допълнителна
искова молба ищецът оспорва подадения от ответника отговор, като подчертава, че
с молбата-уточнение ясно е заявил, че с погасеното от ищеца задължение на
ответника към ЮИДП - Сливен, ответното дружество се е обогатило без основание
за сметка на ищеца. Освен това плащанията са направени без да са съществували
каквито и да било договорни отношения между ищеца и ответника. Обедняването
произтичало от това, че ищецът изпълнил чужди задължения, с което се намалили
активите му, а обогатяването на ответника се изразявало в спестяването на
разходи. Счита, че правната квалификация на предявения иск е в чл. 59 от ЗЗД,
изрично заявява, че молбата му е да бъде осъдет ответника да заплати платените
без правно основание процесни суми, с които ищецът е обеднял, а ответникът се е
обогатил.
В законовия срок
ответното дружество е подало допълнителен отговор, с който оспорва тезата за
спестените от ответното дружество разходи с оглед заплатени от ищеца негови
задължения. Счита че се касае за погрешно изпълнение от страна на ищеца и
недобросъвестното му поведение с цел да увреди ответника, като прекрати
договора на всяка цена. Към датата на плащанията не е съществувало валидно
задължение на ответника към ЮИДП, като така ищецът е заплатил едно
несъществуващо задължение и следва да насочи претенциите си към получилия
платеното привиден кредитор ЮИДП – Сливен.
Бургаският окръжен
съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на
исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема,
че предявеният иск е допустим.
Бургаският окръжен
съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените
становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД от В.М.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез пълномощника адв. Боян Койнов, АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Оборище“ 82, ет.2, против „Стилстрой - комерс“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 126, вх. Б, ет. 3, ап. офис 6
представлявано от Димо Томов Костадинов, чрез пълномощника адв. Силвия
Цветкова, АК-София, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ №31,
ет.1, с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати сума в размер на
31 461,88 лв., представляващи стойността на заплатени от ищеца без правно
основание задължения на ответника към третото лице „Югоизточно държавно
предприятие - Сливен“ и с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка
на ищеца, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 29.07.2019
г. до окончателното ѝ изплащане и сторените по делото разноски.
При преценка на правното основание на иска и
квалифицирането му като такъв по чл.59 от Закона за задълженията и договорите,
съдът съобрази следното: Субективните и обективните рамки на предмета за
разглеждане, надлежно сезиращи съда за произнасяне, се определят от исковата
молба, в която ищецът е длъжен да посочи фактическите обстоятелства, на които
основава претенцията си и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от
него претендирано или отричано субективно право или правоотношение. В случая,
ищецът твърди, както в исковата молба , така и в допълнителната искова молба ,
че претендира връщане на платените от него суми, защото те са платени без
правно основание. Твърди се също, че не е налице договорно правоотношение между
страните. Независимо, че се навеждат твърдения, че ищецът е платил, за да
запази интересите на упълномощителя, от изложените факти и правни доводи от
ищеца, не може да се приеме, че същият твърди, че е извършвал чужда работа без
пълномощие. Видно от представеното пълномощно, ищецът е упълномощен да
упражнява правата на ответника по договор № 17/21.07.2010 год., сключен между
ответника и ДГС „Царево“, но не и да изпълнява задълженията по същия от името
на ответника, който е страна по договора, следователно, че е налице основание
за суброгиране в правата на кредитора, комуто ищецът е платил задължението на
ответника. Следователно при твърдения, че ищецът е платил без правно основание
задължението на ответника към трето лице, от което ответникът се е обогатил, а
ищецът е обеднял, следва да се направи извод, че претенцията е с правно
основание чл.59 от ЗЗД. С изложените по-горе мотиви, съдът приема, че ищецът
няма друг иск , с който да се защити поради липсата на предпоставки за
ангажиране на договорна или извъндоговорната отговорност на ответника на друго
правно основание.
От събраните
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема , че е налице следната фактическа обстановка :
Страните не спорят
относно наличието на сключен между ответното дружество и ДГС-Царево договор №
17/21.07.2010 г., по силата на който на ответника било предоставено правото да
стопанисва и ползва дивеча в дивечовъден участък „Дядо Стойчо – новите колиби“.
Не се спори, че на 01.08.2014 г. ответното дружество упълномощило ищеца да го
представлява, като упражнява правата му по договора. Не се оспорва, че
договорът бил прекратен със споразумение от 12.03.2015 г., подписано от ищеца, което
споразумение било прогласено за недействително с влязло в сила решение по т.д.
64/2015 г. на ОС-Сливен през 2018 г. Не се спори и относно липсата на договорно
отношение между ищеца и ответника.
Спори се наличие
на валидно задължение на ответното дружество, което да е било платено от ищеца,
както и наличие на обогатяване на ответника (чрез спестяване на разходи) за
сметка на ищеца, оспорва се причинно следствената връзка. Оспорва се
добросъвестността на ищеца, фактът че е действал в интерес на ответното
дружество, както и наличието на представителна власт към момента на извършване
на плащанията.
Съдът намира, че добросъвестността
на ищеца, фактът че е действал в интерес на ответното дружество, както и
наличието на представителна власт към момента на извършване на плащанията,
са ирелевантни за основателността на
предявения иск. На първо място, дали ищецът е извършил плащането в качеството
си на пълномощник, би било от значение, ако претенцията се основава на наличието на представително
правоотношение, което предвид твърденията и на двете страни, не е било налице
към датата на плащането по двете фактури. Добросъвестността на ищеца би била от
значение отново или при наличие на договорна отговорност, или при водене на
чужда работа без пълномощие. Независимо от горното и с оглед представените
доказателства, съдът констатира, че по делото са събрани многобройни косвени писмени
и гласни доказателства, че ищецът не само не е действал за запазване на
интересите на упълномощителя, но обратно е целял прекратяване на договора между
упълномощителя – ответник и третото лице, за да създаде предпоставки за
сключване на нов договор, от които косвено да се облагодетелства. Въпреки горното, при доказване на
предпоставките за основателност на иска по чл.59 от Закона за задълженията и
договорите, на ищеца ще бъде дължимо заплащането на сумата, с която е обогатил
ответника, до размера на обедняването.
Предпоставки за
уважаване на претенцията са: ищецът да е обеднял, ответникът да се е обогатил без
основание и за сметка на ищеца.
Съдът намира за доказан факта на обедняването на ищеца,
предвид доказването на извършено от него плащане в размер на процесната
претенция, срещу което плащане ищецът не е получил насрещна облага. По делото
не се твърди и не се доказа наличието на правно основание за извършване на
плащането.
По отношение на
останалите предпоставки, за да приеме, че същите са налице, съдът съобрази
следното :
Видно от
представената кореспонденция между ищеца и Югоизточно държавно предприятие –
Сливен, Териториално поделение ДГС “Царево“, размерът на платената сума е
указан на ищеца от третото лице – Държавно
горско стопанство „Царево“, което е страна по договор № 17/21.07.2010 год., в писма от 17.02.2015 год. , 27.02.2015 год. и
09.06.2016 год. /листи 13,14 и 18 от делото/.
Установеното от тази кореспонденция кореспондира на представените по делото
фактури № 211/31.03.2014 год. и №301/12.03.2015 год. От приетото заключение на
съдебно икономическата експертиза се установява, че посочените фактури и
направените от ищеца плащания по същите са осчетоводени от Югоизточно държавно
предприятие – Сливен, като според счетоводните записвания те отразяват
задължения на ответника към държавното предприятие с основание „концесия“.
Посочените в платежните нареждания основания за плащане също са свързани с
изпълнение на задълженията на ответника по договор №17 от 21.07.2010 год.,
според констатираното от вещото лице отразяване в счетоводството на третото
лице. Ответното дружество е включило тези фактури в дневника на покупките и в
справките декларации по ЗДДС, които са изпратени на НАП, а освен това е ползван
пълен данъчен кредит по същите фактури. След плащането по тези фактури,
извършено от ищеца, е закрито задължението на ответника по договор
№17/21.07.2010 год.
Фактурите
отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им
от държавното предприятие и от търговското дружество- ответник, включването им
в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по
смисъла на ЗДДС от ответника, представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване. Независимо, че първата фактура е
била частично платена, а по втората няма плащане от ответника, няма съмнение,
че той е знаел за задълженията си по тези фактури, което се установява по
безсъмнен начин от вписването на фактурите в дневниците за покупките, от
извършеното частично плащане и от това, че за фактурите е теглен данъчен кредит
в пълен размер по ЗДДС. В същия смисъл Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Ваня Алексиева и Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I
т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева
Няма доказателства
по делото ответникът да се е противопоставил по какъвто и да е начин на
последиците от плащането , които са изцяло в негова полза и са довели до
обогатяването му с размер на платената сума. Налице е обогатяване на ответника
в размера на обедняването на ищеца, което е в резултат на плащането на
процесната сума.
С горните аргументи
съдът приема за основателна и доказана претенцията на ищеца за заплащане на
сумата от 31 461,88 лв., представляващи недължимо платено от ищеца
задължение на ответника по договор с трето лице.
По отношение претендираната
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
, съдът намира , че следва да се присъди законна лихва същата, като
функционално обусловена от основателната претенция за главницата.
С оглед уважаване на исковата претенция, ответникът следва
да заплати на ищеца направените разноски,
които са доказани в размер от 4058лв.
Мотивиран от
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Стилстрой - комерс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас,
ж.к. Славейков, бл. 126, вх. Б, ет. 3, ап. офис 6 представлявано от Димо Томов
Костадинов, чрез пълномощника адв. Силвия Цветкова, АК-София, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ №31, ет.1 да заплати на В.М.С., ЕГН **********,със
съдебен адрес: ***, чрез пълномощника адв. адв. Боян Койнов, АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ 82, ет.2, сума в размер на 31 461,88 лв.,
представляващи стойността на заплатени от ищеца без правно основание задължения
на ответника към третото лице „Югоизточно държавно предприятие - Сливен“, ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба – 29.07.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане и
разноски по делото в размер на 4058 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :