Решение по дело №2566/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 259
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20195640102566
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№ 259/ 13.04.2020 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2566 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл.498 ал.3, вр. чл.432, вр. чл.493 ал.1 т.1 пр.ІІ, вр. чл.477 ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, и чл.497, вр. чл.409 от КЗ; от М.К.Н. с ЕГН ********** ***; против Застрахователно дружество Бул Инс АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - изпълнителни директори.

          Ищцата твърди, че на 09.05.2017 г., около 10:30 часа, в гр. Хасково на ул. Марин Дринов, настъпило ПТП между МПС марка „Опел" модел „*****" с peг. № ********, собственост на Т.Е.М., управлявано от Т.Х.Т., и ищцата, като пешеходец, в следствие на което тя пострадала. За същото съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 36/09.05.2017 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, на виновния за процесното ПТП водач бил съставен АУАН № 838242 и образувана била прокурорска преписка № 802/2017 г., по описа на РП - Хасково. Процесното ПТП настъпило при следния механизъм: л.а. се движел на заден ход по ул. Марин Дринов и в района на аптека „Селен поради това, че не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност, удря със задната лява част на автомобила пресичащата пътното платно от ляво на дясно пешеходка – ищцата, причинявайки й фрактура на дясната глезенна става. Същия ден пострадалата постъпила по спешност в „МБАЛ - Хасково" АД, за което издадена била епикриза с ИЗ № 7965/2017 г., с окончателна диагноза - двуглезенно счупване на костите на дясна подбедрица, закрито”. На 10.05.2017 г. ищцата била подложена на оперативна интервенция, при която й било извършено „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула и поставяне на метална тубуларна плака с винтове". Престоят й в „МБАЛ Хасково" АД продължил до 15.05.2017 г., когато била изписана и продължила лечението си в домашни условия при строг постелен режим. Във връзка с поставената й метална плака с винтове, на 23.06.2017 г. ищцата отново била хоспитализирана в „МБАЛ-Хасково" АД с ограничени движения в дясната глезенна става и видими белези от първоначалната интервенция, като отново била подложена на оперативна интервенция за отстраняване на металните фиксиращи тела. На 26.06.2017 г. тя била изписана от болничното заведение и продължила лечението си в домашни условия. Във връзка с лечението си до момента ищцата извършила значителни имуществени разходи в общ размер на сумата от 1 427,87 лв., за което разполагала със следните счетоводни документи:

-  фактура № **********/09.05.2017 г. от „Фарма-СИ 2012" ООД за 920 лв., с фискален бон;

-  фактура № **********/15.05.2017 г. от „Новамед БГ" ЕООД за 72 лв., с фискален бон;

-  фактура № **********/15.05.2017 г. от „МБАЛ-Хасково" АД за 34,80 лв., с фискален бон;

-  фактура № **********/26.06.2017 г. от „Фарма-СИ 2012" ООД за 220 лв., с фискален бон;

-  фискален бон от 10.05.2017 г. за 7 лв. от „Фарма-СИ 2012" ООД за памперси за възрастни;

-  фискален бон от 10.05.2017 г. за 9,35 лв. от „ЛПВ" ЕООД за памперси за възрастни и еднократен чаршаф;

-  фискален бон от 23.05.2017 г. за 158,39 лв. от „ЛПВ" ЕООД за медикаменти Ксарелто и Флебодия;

-  фискален бон от 11.05.2017 г. за 5,25 лв. от „ЛПВ" ЕООД за медикаменти Деанксит и Бизогамма;

- фискален бон за 1,08 лв. от „ЛПВ" ЕООД за еднократен чаршаф.

          Видно от констативния протокол за ПТП с пострадали лица, който в тази си част бил официален свидетелстващ документ, виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена с ответното дружество по застрахователна полица № BG/02/116003300155/28.12.2016 г., валидна от 28.12.2016 г. до 27.12.2017 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 ал. 1, вр. чл. 496 ал. 1 от , от името на ищцата пред ответника била образувана щета № **********/2017 г., като след представяне на всички изискани от застрахователя документи, включително и банкова сметка, ***-месечния законов срок, към настоящия момент ответното дружество не определило и изплатило застрахователно обезщетение на пострадалата. Във връзка с претърпените от ищцата неимуществени вреди, пред Софийски градски съд било образувано гр.д. № 15731/ 2017 г. на 1-15 с-в, по което от 21.12.2018 г. имало постановено осъдително решение, с което исковата претенция на ищцата против ответника била уважена, без да е налице констатирано от съда съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Съдебният акт бил обжалван от ищцата единствено относно размера на присъденото обезщетение. Ето защо и на основание с чл.432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.115 ал.2 от ГПК, за ищцата бил налице правен интерес да предяви настоящия иск.

          Предвид изложеното е след допуснато по нейно искане от съда изменение на размера на предявения иск, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да й заплати сумата от 1 427,87 лв., представляващи обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 09.05.2017 г. в гр. Хасково, ведно с лихва за забава от 20.09.2017 г. (денят следващ датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне по заведената щета, съгл. чл. 496 ал. 1 от ) до окончателното изплащане; като й присъди и направените по делото разноски. Това си искане тя поддържа в допълнително писмено становище по делото, както и чрез пълномощник – адвокат в открито съдебно заседание; като иска и постановяване на решение при признание на иска, предвид ответната позиция по делото.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като признава изцяло предявените искове по основания и размери. Ищцовите твърдения отговаряли изцяло на действителното фактическо и правно положение, което водело до съвпадане на позициите на двете страни по делото. Ето защо, по делото следвало да се постанови неприсъствено решение по чл.237 от ГПК. На основание чл.78 ал.2 от ГПК и т.к. ответникът не дал повод за завеждане на делото, доколкото претендираната от ищцата от ответника сума с молба с вх. № ОК-309527/150617 била в размер на 1 206,79 лв. и налице било разминаване с понастоящем претендираната сума – съдебните разноски следвало да се възложат в тежест на ищцата. Алтернативно се прави искане, разноските за ищцовата страна да бъдат изчислени единствено за изготвяне и депозиране на исковата молба, но не и за процесуално представителство по делото. Тези си искания ответникът поддържа в допълнително писмено становище по делото.

Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в настоящия процес, съдът намира че в случая са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, предвид следните съображения:

Ответникът, чрез процесуалния си представител както в отговора на исковата молба, така и в допълнително писмено становище по делото, призна изцяло предявените против него обективно съединени искове, като поиска произнасяне на съда при условията на чл.237 от ГПК. Такова произнасяне на съда поиска и ищецът. Ето защо, са налице положителните процесуални предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Не са налице и визираните от закона пречки за постановяване на такова решение по чл.237 ал.3 от ГПК, а именно -  признатото от ответника право не противоречи на закона или на добрите нрави; и не е признато право, с което ответникът не може да се разпорежда. Предвид изложеното, предявените искове следва да се уважат изцяло, съобразно признанието на исковете.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, според изцяло уважения размер на иска /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, и деловодни разноски в размер от 57,11 лв. за дължимата държавна такса.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката – пълномощник на ищцата сумата от 330 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело /в т.ч. посредством преупълномощаване на друг адвокат/, определено според уважения размер на иска и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно в тази връзка е ответното възражение, че на пълномощника се следвало възнаграждение единствено за изготвяне и депозиране на исковата молба, но не и за процесуално представителство по делото. Напротив, пълномощникът е изготвил не само исковата молба, но е предприемал и действия в изпълнение на множество указания на съда по хода на делото, както и е осъществил възложеното му представителство в открито съдебно заседание по делото. Изцяло неоснователно е ответното възражение, че по отношение на сторените от ищцата разноски, приложение следвала да намери хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК, доколкото именно поведението на ответника е единственият повод за ищцата да предяви настоящия си иск. В този смисъл, в случая не са налице кумулативните изисквания на цитираната законова разпоредба.

Мотивиран така и на основание чл. 237 ал.1 и 2 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

           

ОСЪЖДА Застрахователно дружество Бул Инс АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - изпълнителни директори; ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Н. с ЕГН ********** ***; СУМАТА от 1 427,87 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 09.05.2017 г. в гр. Хасково, около 10:30 часа, на ул. Марин Дринов, между МПС марка „Опел" модел „*****" с peг. № ********, собственост на Т.Е.М., управлявано от Т.Х.Т., и ищцата, като пешеходец; която сума включва следните разходи:

-  фактура № **********/09.05.2017 г. от „Фарма-СИ 2012" ООД за 920 лв., с фискален бон;

-  фактура № **********/15.05.2017 г. от „Новамед БГ" ЕООД за 72 лв., с фискален бон;

-  фактура № **********/15.05.2017 г. от „МБАЛ-Хасково" АД за 34,80 лв., с фискален бон;

-  фактура № **********/26.06.2017 г. от „Фарма-СИ 2012" ООД за 220 лв., с фискален бон;

-  фискален бон от 10.05.2017 г. за 7 лв. от „Фарма-СИ 2012" ООД;

-  фискален бон от 10.05.2017 г. за 9,35 лв. от „ЛПВ" ЕООД;

-  фискален бон от 23.05.2017 г. за 158,39 лв. от „ЛПВ" ЕООД;

-  фискален бон от 11.05.2017 г. за 5,25 лв. от „ЛПВ" ЕООД; и

- фискален бон за 1,08 лв. от „ЛПВ" ЕООД;

ведно със законната лихва от 20.09.2017 г. до окончателното изплащане; както и деловодни разноски от 57,11 лв. за дължимата държавна такса.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество Бул Инс АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Александър Емилов Марков с личен номер **********, с адрес на кантората в гр. София, район „Средец”, ул. „Мизия” № 13 ап.3; сумата от 330 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.