РЕШЕНИЕ
№ 15594
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Гражданско дело №
20231110106564 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 30 от ЗН от ищците Т. И. М. и М. И. М.,
срещу ответника Д. Д. М., за възстановяване на запазената им част от наследството
съответно на техния баща И. Т. М., починал на 11.05.2019 г. и майка им П. Г. М., починала
на 12.06.2021 г., в размер съответно на 5/24 ид. части и 2/9 ид. части.
Ищците твърдят, че през 1986 г., с нотариален акт за дарение № ..., родителите им П.
Г. М. и И. Т. М. дарили на техния брат Д. И.в М. и наследодател на ответника Д. Д. М.,
придобитият в режим на съпружеска имуществена общност АПАРТАМЕНТ № , находящ се
в .... с площ от 73,86 кв. метра, състоящ се от една стая, дневна, кухня, сервизни помещения,
заедно с избено помещение № , с площ от 4,98 кв. метра, заедно с 2,010% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с идентификатор .. Братът
на ищците Д. И.в М. починал на 06.10.2017 г. и оставил единствен наследник по закон
ответника. И. Т. М. починал на 11.05.2019 г., след което на 12.06.2021 г. починала и майката
на ищците П. Г. М., ето защо към датата смъртта й тя била собственик на 3/4 ид. част от
описания апартамент. С тези права се изчерпвало и наследството на родителите им. Ищците
като наследници по закона на баща си и майка си претендират възстановяване на запазената
част от тяхното наследство. Претендират разноски. Представят списък по чл. 80 от ГПК.
Твърдят, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
В срока за отговора на исковата молба такъв е постъпил от ответника Д. Д. М., в
който признава исковете на ищците така както са предявени и прави искане за
постановяване на решение по чл. 237 от ГПК при признание на иска. Моли да се приложи
1
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските да се възложат на ищците, тъй като не бил
дал повод за завеждане на делото – на среща за доброволно уреждане на спора ищците
поискали прехвърляне на част, по-голяма от полагащата им се по закон. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 30 от ЗН от ищците Т. И. М. и М. И. М.,
срещу ответника Д. Д. М., за възстановяване на запазената им част от наследството на баща
им И. Т. М., починал на 11.05.2019 г., в размер на по 5/24, както и по 2/9 ид. части от
наследството на тяхната П. Г. М., починала на 12.06.2021 г.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30 от ЗН, наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване
на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове. Според ал. 2 на същия текст, когато наследникът, чиято
запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по
закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
Правото да се иска възстановяване на запазена част е преобразуващо право, което се
упражнява с конститутивен иск. С решението по него се постига промяна в чуждата правна
сфера такава, която не би могла да бъде постигната, респективно правото не би могло да
бъде упражнено извънсъдебно (когато се касае за недвижими имоти, включени в
завещанието или дарението). Упражняването на това право може да бъде извършено само по
съдебен ред, защото е нужна съдебна намеса, като с решението си съдът изменя
съществуващото правно положение - намалява извършеното завещание или дарствено
разпореждане. Необходимостта от постановяване на съдебен акт с конститутивно действие
обуславя и необходимостта признанието на иска по този вид спорове да бъде разглеждано
като признание на факти и обстоятелства, които съдът следва да приеме за безспорни между
страните, но същевременно не изключва задължението на съда да приложи съответните
правни норми. Затова и изявлението на ответника, че признава исковете на ищците, не
освобождава съда от задължението да установи дали с постановяване на подобно решение
не би допуснал нарушение на императивни правни норми (напр. при определяне на
правилната квота на запазената част, разполагаемата част, размера на наследствената маса и
т.н.). Извод за изложеното може да бъде направен от нормата на чл. 237, ал. 3 ГПК, според
което съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато признатото право
противоречи на закона или на добрите нрави. Доколкото в този случай е налице забраната за
постановяване на решение при признаване на иска, то такава забрана е в действие и при
наличие на направено от ответниците признание и без производството впоследствие да се е
2
развило в хипотезата на чл. 237 от ГПК. Освен това, за пълнота следва да се отбележи, че
признанието на иска е акт на разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй
като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение,
което признава претендираното или не признава отричаното от него право. Признанието на
иска по принцип обвързва съда, ако са изпълнени условията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, но от
волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване
на решение по чл. 237 от ГПК, или да остави съда да постанови решение по чл. 235 от ГПК.
В конкретния случай ищците не са поискали прекратяване на съдебното дирене, като в
открито съдебно заседание проведено на 27.03.2024 г., съдът не е постановил определение в
този смисъл, поради което и посочения процесуален ред е неприложим.
По иска с правно основание чл. 30 от ЗН ищецът претендира намаляването на
безвъзмездно разпореждане на наследодателя, като черпи правото си от факта, че е в
съответната степен на родство с наследодателя, което му дава право на запазена част. В
тежест на ответника, от друга страна, е да докаже какво имущество се включва в
наследствената маса, ако твърди, че наследството не се изчерпва с дареното имущество, в
противен случай съдът следва да приеме, че наследството включва само имуществото,
предмет на безвъзмездното разпорежда, и да го намали съответно на запазената част
(Решение № 1180 от 01.11.2000 г. по гр. д № 1505/1999 г., II г. о. на ВКС и Решение № 156
от 19.02.2009 г. по гр. д № 5392/2007 г., IV г. о. на ВКС). Въпросът на конкретния обем на
подарените имуществени права, които наследодателят е притежавал, е неотносим към
предмета на иска по чл. 30 ЗН, след като страните не спорят, че дарението изчерпва цялото
имущество на дарителя, тъй като намаляването на разпореждането следва да се извърши в
дробно число без да се изследва въпросът какъв е обемът на наследствените имущества и
дали те все още са в патримониума на облагодетелстваното лице. В производството по чл.
30 ЗН се определя само запазената част на наследника, упражнил правото по чл. 30 ЗН,
когато тя е накърнена, но не и начина на нейното възстановяване или съществуването или
обема на вещни права върху конкретна вещ, с които се изчерпва наследството.
Между страните не е спорно и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че с нотариален акт за дарение № ..., И. Т. М. и П. Г. М. са дарили на бащата
на ответника Д. И.в М., недвижим имот, представляваща АПАРТАМЕНТ № находящ се в , с
което имущество се изчерпва наследството на двамата наследодатели.
От представеното и прието по делото Удостоверение за наследници № г., издадено от
С на И. Т. М., се установява, че същият е оставил наследници по закон - преживяла съпруга
П. Г. М., две деца – Т. И. М. и М. И. М., както и внук Д. Д. М. – син на починалия на
06.10.2017 г. Д. И.в М., който го замества на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН.
Според чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството. По делото безспорно се установява, че
ищците са лица с право на запазена част, които предявяват претенцията по чл. 30 от ЗН
срещу лице, призовано към наследяване и чл. 30, ал. 2 от ЗН не се прилага.
3
Съгласно чл. 29, ал. 3, изр. последно от ЗН разполагаемата част от наследството,
когато наследодателят е оставил съпруг и три или повече деца е 1/6, поради което запазената
част е в размер на 5/6 общо за всички наследници или по 5/24 за всяка от ищците и това е
размерът който следва да се възстанови на всяка от наследството на техния баща И. Т. М.
Между страните не е спорно и се установява, че П. Г. М., е починала на 12.06.2021 г.
като от приетото по делото удостоверение за наследници от 03.02.2023 г. (на лист 6), се
установява, че е оставила наследници по закон - две деца – Т. И. М. и М. И. М. и внук Д. Д.
М. по заместване на неговия баща.
Според чл. 29, ал. 1 от ЗН при две и повече деца или низходящи от тях запазената
част на низходящите е 2/3 от имуществото на наследодателя за всички наследници или по
2/9 за всяка от ищците и това е размерът, който следва да се възстанови на всяка от
наследството на тяхната майка П. Г. М..
Предвид изложеното и съобразно правилата на чл. 28 и чл. 29 от ЗН, претенциите с
правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН на Т. И. М. и М. И. М. са основателни и
разпореждането, извършено със дарението, обективирано в нотариален акт за дарение № ...,
трябва да бъде намалено, а запазената част на всяка ищца да бъде възстановена. Доколкото
се иска намаляване на завещаното без да се формира наследствена маса, то намалението
трябва да се извърши с дробни части.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ищците. Възражението за
приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК поначало не
намира приложение при конститутивните искове, какъвто е и искът с правно основание по
чл. 30, ал. 1 от ЗН, тъй като потестативните права, каквото е и правото по чл. 30 ЗН, могат да
бъдат упражнявани от носителя им само по съдебен ред, чрез конститутивен иск и съответно
поведението на ответника (дал ли е повод за завеждане на иска или не извънпроцесуално) се
явява ирелевантно. Правото на възстановяване на запазена част от наследството се
упражнява единствено по съдебен ред като самото предявяване и уважаване на иска сочи, че
ответникът не е предприел необходимото да възстанови извън процеса нарушената чрез
разпореждането на наследодателите в негова полза законово установена еквивалентност на
имуществените права на всички наследници. Ето защо отговорността за разноските следва
да се възложи на ответника (така Определение № 59 от 7.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1279/2021
г. на II ГО на ВКС и Определение № 50037 от 13.04.2023 г. по гр. д. № 4315/2021 г. на I ГО
на ВКС).
Ищците са сторили разноски в размер на по 599,95 лева за държавна такса (лист 87),
както и по 2500 лева, платени по договор за правна защита и съдействие от 28.11.2023 г.,
който служи за разписка за получаване на описаната сума в брой (лист 140, 141).
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците, съдът счита за
неоснователно с оглед материалния интерес и предмета на делото, както и след
4
съпоставянето на договорените суми с размера на адвокатското възнаграждение, заплатено
от страна на ответника на неговите адвокат по фактура № ********** от 04.04.2023 г. (лист
42), което надвишава претенцията на всяка ищца.
Ето защо на всяка от ищците, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди
общо сумата от 3099,95 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, по иска на Т. И. М., ЕГН **********,
с адрес в гр. , против ответника Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес в гр. , дарението,
извършено от И. Т. М., починал на 11.05.2019 г., в полза на Д. И.в М., починал на г., с
нотариален акт за дарение № ..., на недвижим имот, с 5/24 части, като ВЪЗСТАНОВЯВА,
на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, на Т. И. М., ЕГН **********, запазената част от
наследството на нейния баща И. Т. М., починал на 11.05.2019 г., в размер на 5/24 ид. части.
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, по иска на Т. И. М., ЕГН **********,
с адрес в гр. , против ответника Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес в гр. , дарението,
извършено от П. Г. М., починала на 12.06.2021 г. в полза на Д. И.в М., починал на г., с
нотариален акт за дарение № ..., на недвижим имот, с 2/9 части, като ВЪЗСТАНОВЯВА, на
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, на Т. И. М., ЕГН **********, запазената част от
наследството на нейната майка П. Г. М., починала на 12.06.2021 г., в размер на 2/9 ид. части.
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, по иска на М. И. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. , против ответника Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес в гр. ,
дарението, извършено от И. Т. М., починал на 11.05.2019 г., в полза на Д. И.в М., починал
на 06.10.2017 г., с нотариален акт за дарение № ..., на недвижим имот, с 5/24 части, като
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, на М. И. М., ЕГН **********,
запазената част от наследството на нейния баща И. Т. М., починал на 11.05.2019 г., в
размер на 5/24 ид. части.
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, по иска на М. И. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. , против ответника Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес в гр. ,
дарението, извършено от П. Г. М., починала на 12.06.2021 г. в полза на Д. И.в М., починал
на 06.10.2017 г., с нотариален акт за дарение № ..., на недвижим имот, с 2/9 части, като
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, на М. И. М., ЕГН **********,
запазената част от наследството на нейната майка П. Г. М., починала на 12.06.2021 г., в
размер на 2/9 ид. части.
ОСЪЖДА Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес в гр. , да заплати на Т. И. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 3099,95
лева – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес в гр. , да заплати на М. И. М., ЕГН
5
**********, с адрес в гр. , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 3099,95
лева – разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6