№ 22
гр. Ямбол, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря М.К
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500082 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А.Т.Т. от гр.Ямбол, чрез особен
представител адв.Д от АК - Ямбол, против решение № 260086/19.02.2021г. на
Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 4395/2019г. по описа на ЯРС
в частта, с която първоинстанционният съд уважава изцяло претенцията на
ищеца по сметките като осъжда А.Т.Т. да заплати на И.Г.Д.. на основание
чл.30, ал.З от ЗС сумата 15364.55 лева за направените от него в жилищния
имот подобрения, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2020г. до
окончателното плащане, както в частта за д.т. в размер 614.58 лв. по иска за
подобренията.
Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно,
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли въззивният съд да
отмени решението на първата инстанция в обжалваната част, в която Т. е
осъдена на основание чл.30, ал.3 ЗС да заплати на другия съсобственик сумата
15364.55лв. за подобрения, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2020г.
до окончателното плащане, и да плати д.т. 614.58лв..
1
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор
от И.Г.Д.., чрез адв.М.Д., в който се излага подробно становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно,
законосъобразно и обосновано като излага съображения. Моли ЯОС да
остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение като
правилно.
В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява, представлява се
от назначената за особен представител адв.Д от ЯАК, която поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Въззваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява. От
процесуалният му представител адв.Д. е постъпила молба, с която не
възразява да бъде даден ход на делото, изразява станоивище по същество за
неоснователност на жалбата и претендира разноски като прилага списък по
чл.80 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В проведеното на 07.12.2020 г. първо с.з. след допускане на делбата с
влязлото в сила Решение № 260111/16.10.2020 г. на ЯРС, ищецът е предявил с
писмена молба искове по сметките: да бъде осъдена ответницата да му
заплати сумата 16 650 лв., представляваща 1/2 от стойността на разходите за
направените от ищеца подобрения в делбеното жилище, направени със
съзнание у ищеца на съсобственик и със знанието и съгласието на
ответницата (за демонтаж на стара дограма - прозорците в стаите на
жилището и на склада, на вратата към терасата на една от спалните, както и
монтаж на нова дограма на стойност 4000 лв. за труд и материали; за
демонтаж на интериорните врати и входната врата на жилището - общо 7 бр.
врати -2000 лв.; за поставяне на цялостна външна изолация с фибран и
мазилка на жилището и терасата, изграждане на стена и покрив за
обособяване на закрито стълбище към входната врата-12000 лв.; поставяне на
ламиниран паркет във всички помещения на жилището- 2500 лв.; за подмяна
на цялата ел. инсталация и за ново ел. табло-2000 лв.; за поставяне на
облицовъчен, декоративен камък на фасадната стена на жилището и на две от
вътрешните стени на хола -1000 лв.; полагане на теракот в сухото помещение
преди банята и на терасата, както и на нова тоалетна чиния - 800 лв.; за
2
отстраняване и изхвърляне на замазката и сгурията от пода на жилището,
полагане на изолация от каменна вата, на гипсокартон на стени и тавани,
шпакловка и боядисване на стени и тавани в жилището, пръскана мазилка в
антрето, демонтаж на старото остъкление на антрето, изграждане на частични
тухлени стени на негово място- общо 7000 лв.; за закупуване и монтаж на
тръби и разпределителна кутия от системата за локално отопление с пелетен
котел- 2000 лв.), ведно със законната лихва от предявяване на претенцията; да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца и сумите 10 106.45 лв. и 3
377.43 лв., представляващи половината от заплатените от ищеца вноски за
жилищен кредит, съответно потребителски кредит, който съответства на
полагащата се на ответницата част от тях, ведно със законната лихва от
предявяване на претенциите по сметките; да му заплати и сумата 230.39 лв.,
представляваща половината от заплатените от ищеца данък сгради, такси
битови отпадъци за имота и данък за лекия автомобил, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на претенцията по сметките.
В с.з. ищецът е предприел изменение на исковете по сметките:
намаление на иска за заплащане на направените разходи по ремонта на
жилището, съобразно заключението на вещото лице, на сумата от 15 364.55
лв.; увеличение на иска за заплащане на половината от сумата, с която е
погасен отпуснатият жилищен кредит - на 10 323.96 лв.; увеличение на иска
за заплащане на половината от сумата за погасяване на отпуснатия
потребителски кредит по програма за кредитиране на енергийната
ефективност в дома на 3379.07 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за
установено от фактическа страна следното:
От заключението на вещото лице Н.М. по съдебно-техническата
експертиза се установява, че недвижимите имоти са неподеляеми, че
актуалната пазарна стойност на апартамента, склада и правото на
преминаване е 74 100 лв. Стойността на направените от ищеца разходи за
ремонт и подобрения към момента на извършване им се равнява общо на 30
729,09 лв. (за материали, труд, механизация и др.). Те увеличават пазарната
стойност на имота със сумата 11 100 лв. Вещото лице е описало подробно по
пера всеки от разходите по претенцията на ищеца и неговата стойност по
Справочник на цените в строителството към 2016 г. и 2017 г.
3
Вещото лице заявява още в с.з., че при огледа на имота е видяло
наличието на всички видове строителни работи, описани в претенцията на
ищеца. Те са извършени и въз основа на тях имотът е в много добро
състояние, над средния стандарт. Тези видове работи са нови, запазени, без
амортизация.
По делото са разпитани двама свидетели. В показанията на св. Г. -
кръстник на страните, свидетел на сватбата им, и св. Ж. - приятелка на
семейството и на дъщерята на ответницата, се сочи, че когато страните са
закупили жилището си, същото е било в занемарен вид, със стари дървени
дограми, „на дюшеме и тухли". Свидетелката заявява, че към този момент-
през 2016г., е имало нужда от ремонт. Съпрузите са започнали такъв малко
след закупуването му, който е продължил около 1 година (същата
продължителност сочи и св. Г.). Свидетелите са посещавали имота по време
на ремонта и са виждали лично дейностите по извършването му- поставяне на
система за парно отопление с пелетен котел (сложен в мазето) и тръби за
парното под ламината; поставяне на дограми, ламинати, гипсокартон,
окачени тавани, каменна облицовка на вътрешна стена за декорация и отвън,
шпакловки на стените; изолация-вътрешна и външна от стиропор 5 см,
драскана мазилка; смяна на цялата ел.инсталация. Свид. Г. е виждал
майсторите, които са шлифовали камъка по стените и които са шпакловали и
стените вътре. Самият свидетел е помагал -пренасял е плочки, лепило. Сочи,
че е преустроен входът, на който е поставена козирка. Ответницата е искала
да се извърши ремонтът, движела е дейностите, докато съпругът й е пътувал
като международен шофьор (видно и от Удостоверение изх.№397/09.09.2020
г. на „БГЕ" ЕООД-гр.София). Поръчала е плочки от Турция, гранитогрес.
Нямала е собствени средства, защото не е работела, а се е грижила за децата
му. Ищецът й е предоставил достъп до сметките си- разполагала е с карта (св.
Ж.). С неговите средства е финансиран ремонтът, за което лично ответницата
е споделяла на свидетелите. В подкрепа на показанията по делото е
представеното Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 18.11.2016 г.,
с което ищецът е упълномощил съпругата си и да разполага неограничено с
банковите му сметки в „Сосиете Женерал Експрес Банк" АД. След
завършването на ремонта страните са се разделили- през ноември 2018г. Св.
Г., макар да не е сигурен за датата на закупуване на жилището, съответно за
годината, в която е започнал ремонтът, също изрично посочва, че една година
4
след завършването му е настъпила раздялата- през 2018 г..
По делото е представена фактура от 18.12.2017 г. от „Славов систем"
ЕООД-Ямбол за доставка и монтаж на пелетен котел на стойност 6000 лв. и
платежно нареждане от 19.12.2017г., видно от което И.Д. по банков път е
заплатил по посочената фактура дължимата сума от 6000лв.
Видно от пълномощно с нотариална заверка на подписа от
18.11.2016 г., ищецът е упълномощил съпругата си да разполага неограничено
с банковите му сметки в „Сосиете Женерал Експрес Банк" АД.
Представена е история на сметка, открита в Експресбанк с титуляр
И.Г.Д.. за периода 30.11.2016г. - 02.12.2020г.
Според Справка за актуално състояние на всички трудови договори
от 15.12.2020г. и Справка данни на осигуряването за периода 01.01.2016г. -
30.11.2020 г., двете на ТД на НАП- Бургас, ответницата е работила по трудов
договор от 05.04.2017 г. с ЕТ „Фентази -Славена Фотева" -гр.Ямбол до
23.10.2018 г., срещу основна заплата от 460 лв. за 2017 г., а за 2018 г.- 510 лв.
до м. април и 513,06 лв. -от м. май до 23.10.2018г.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК въззивният
съд намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството по делбата е във втора фаза.
Първоинстанционното решение се обжалва само в частта, с която
ЯРС уважава изцяло претенцията на И.Г.Д.. по сметките като осъжда А.Т.Т.
да заплати на И.Г.Д.., на основание чл.30, ал.З от ЗС, сумата 15364.55 лева за
направените от него в жилищния имот подобрения, ведно със законната
лихва, считано от 07.12.2020г. до окончателното плащане, както в частта за
д.т. в размер 614.58 лв. по иска за подобренията.
Искането по чл. 346 от ГПК е заявено своевременно от страната.
Предявената претенция е с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, както
5
правилно е определил правната квалификация първоинстанционния съд.
Съгласно чл.30, ал.З от ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Съделителите са
съсобственици като всеки притежава по 1/2 идеална част.
Съделителят И.Г.Д.. е предявил претенция по сметки във връзка с
извършените подобрения в имота, предмет на делбата като е изложил
видовете строителни работи и стойността им, времето на извършване и че е
извършил разходите за ремонт и подобрения със съзнанието на съсобственик
и при знанието и съгласието на съпругата си.
По делото е доказано от събраните доказателства, че след
закупуването на недвижимия имот на 18.11.2016г. (нот.акт. №185/2016г.) са
извършени изложените в молбата видове строителни работи, които са
остойностени в заключението на в.л. по СТЕ. Както свидетелите, така и
вещото лице по строително-техническата експертиза установяват
извършването на описаните в претенцията на ищеца строителни работи.
Времето на извършване на разходите се установява и от показанията на
свидетелите като свид. Ж. е категорична относно годините, а свид. Г. относно
времетраенето на ремонта. При тези данни ЯОС приема, че ремонтът е
извършен от края на 2016 г. до края на 2017 г., към който период са
остойностени разходите от вещото лице в общ размер 30729,09 лв. (за
материали, труд, механизация и др.). Извършените ремонтни дейности и
подобрения увеличават пазарната стойност на имота със сумата 11100 лв..
Съгласно Постановление № 6/1974г. по гр.д. №9/1974г. на Пленума на ВС,
т.6, подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и
материали са довели до увеличаване на стойността му. В случая делбеният
имот е увеличил стойността си в резултат на извършените СМР и е налице
подобрение на същия.
По делото е установено, че ответницата е знаела за извършване на
подобренията и е била съгласна с тях, което се установява категорично от
показанията на свидетелите.
ЯОС намира, че по делото е доказано, че подобренията в делбения
недвижим имот са извършени само от съделителя И.Д. като той е
предоставил всички средства за тях, което категорично се установява от
събраните писмени и гласни доказателства. Установено е по делото, че
6
ищецът е работил през цялото време като международен шофьор, а
ответницата до април 2017 г. не е работила, като е започнала с минималната
работна заплата. Установено е също, че с Пълномощно с нотариална заверка
на подписа от 18.11.2016 г. ищецът е упълномощил съпругата си да разполага
неограничено с банковите му сметки в „Сосиете Женерал Експрес Банк" АД и
тя е закупувала материали и заплащала за извършените работи и подобрения
със средствата на ищеца, което се установява и от свидетелските показания.
По делото се установи, че разходите за извършените ремонти дейности, било
необходими или полезни, са поети от съпруга. Ето защо, претенцията му
следва да бъде уважена за сума, представляваща половината от изчислената
от вещото лице стойност на разходите, която сума съответства на 1/2 ид.ч. -
идеалната част на съделителката от съсобствеността.
Правилно първоинстанционният съд е определил ответницата да
заплати д.т. - 614,58 лв. за иска по чл. 30 ал.З от ЗСза подобренията.
Неоснователно е възражението на въззивницата, че обжалваното
решение е постановено при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Решението на ЯРС е постановено въз основа на обективен
анализ на всички събрани по делото доказателства, при правилно приложение
на приложимия чл.30, ал.3 от Закона са собствеността.
При този изход на делото въззивницата следва да заплати
направените от въззиваемия разноски в тази инстанция в размер на 600лв.-
платени разноски за особен представител на въззивника.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260086/19.02.2021г. на Ямболския районен
съд, постановено по гр.д.№ 4395/2019г. по описа на ЯРС в ОБЖАЛВАНАТА
част, с която първоинстанционният съд уважава изцяло претенцията на ищеца
по сметките като осъжда А.Т.Т. да заплати на И.Г.Д.. на основание чл.30, ал.З
от ЗС сумата 15364.55 лева за направените от него в жилищния имот
подобрения, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2020г. до
окончателното плащане, както в частта за д.т. в размер 614.58 лв. по иска за
подобренията.
7
Осъжда А.Т.Т. да заплати на И.Г.Д.. направените по делото разноски
в размер на 600 лв. - платен депозит за особен представител на въззивника.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението на страните, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8