Решение по дело №264/2021 на Районен съд - Мадан

Номер на акта: 1
Дата: 10 януари 2022 г.
Съдия: Славчо Асенов Димитров
Дело: 20215430100264
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. гр.Мадан, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100264 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на
право на собственост върху недвижими имоти. Образувано е по искова молба на В. СР. Ш.,
ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. З., гр. З., ул. Г. и. № ..., чрез адв. Е.М. В. против М. Б.
Ч. ЕГН **********, с адрес обл. С., общ. З., гр. З. ул. Р. к. № .., В.С. К. ЕГН **********
адрес: обл. С., общ. З., гр. З., ул. К. Ф. №..; В. СТ. ДЖ. ЕГН ********** с адрес обл. С., общ.
., З. ул. Д.№ ..; Ю. М. Б., ЕГН **********, с адрес обл. С., общ. З., гр. З., ул. Б. № .., Т. М.
ДЖ. ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. З., гр. З., ул. Д. № .., Ж. М. ДЖ. ЕГН **********
с адрес обл. Д., общ. Г. Т., с. С.. ул. Т.№ .. за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на основание давностно владение, започнало от 1994 г. на
следните земеделски имоти:
Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. З. одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК имот находящ се в землището на гр. З. в местност КАРАДЖОВО с
площ на имота 2410 (две хиляди четиристотин и десет) кв.м с начин на трайно
ползване ливада, предназначение земеделска територия, категория на земята при
неполивни условия - девета предишен идентификатор няма, при граници и съседи -
имот № ***; имот № ***; имот № ***; имот № ***.
Поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. З. одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК имот находящ се в землището на гр. З. в местност КАРАДЖОВО с
площ на имота 2317 (две хиляди триста и седемнадесет) кв.м с начин на трайно
1
ползване ливада, предназначение земеделска територия, категория на земята при
неполивни условия - девета предишен идентификатор няма, при граници и съседи -
имот № ***; имот № ***; имот № ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответниците са законните наследници на
общия наследодател Б. И. С. починал на 23.08.1963 г. Сочи се, че имената Б. И. С. и Б. И. Х.
са имена на едно и също лице видно от удостоверение за идентичност на имена с изх. №
913/20.10.2020 г. издадено от общинска администрация град З.. С Решение № 76/43 от
08.12.1994 г. Поземлена комисия град З. е признала, определила и възстановила правото на
собственост на наследниците на Б. И. Х. на следните земеделски имоти:
Поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. З. одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК имот находящ се в землището на гр. З. в местност КАРАДЖОВО с
площ на имота 2410 (две хиляди четиристотин и десет) кв.м с начин на трайно
ползване ливада, предназначение земеделска територия, категория на земята при
неполивни условия - девета предишен идентификатор няма, при граници и съседи -
имот № ***; имот № ***; имот № ***; имот № ***. Номера по предходния план на
процесния имот е бил 018054 които съответствал на имота възстановен с позиция № 3
от решението на Поземлена комисия град З.;
Поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. З. одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК имот находящ се в землището на гр. З. в местност КАРАДЖОВО с
площ на имота 2317 (две хиляди триста и седемнадесет) кв.м с начин на трайно
ползване ливада, предназначение земеделска територия, категория на земята при
неполивни условия - девета предишен идентификатор няма, при граници и съседи -
имот № ***; имот № ***; имот № ***, Номера по предходния план на имота е бил
018049 които съответствал на имота възстановен с позиция № 1 от решението на
Поземлена комисия град З..
Ищецът твърди, че владее за себе си явно непрекъснато и необезпокоявано посочените
имоти, както от преди издаването на реституционното решение така и след него до
настоящия момент, показвайки на всички останали включително и на другите
съсобственици сънаследници, че счита имотите за свои. Посочва, че упражнява изцяло
фактическа власт върху горните имоти и ги счита за негови. Ответниците нямали претенции
върху горните имоти, включително и за владението от страна на ищеца, като от 1994 г. до
настоящия момент ответниците нямали достъп до имотите. От 1994 г. до настоящия момент
единствено и само ищецът, чрез едностранни действия обработвал процесните земеделски
земи. Ищецът почиствал ливадите, след това коси същите и събирал сеното. Тези действия
били манифестирани спрямо ответниците открито и явно. На ответниците никога не им
било позволявано от страна на ищеца, а и същите никога не били извършвали фактически
действия в процесните имоти. На ответниците не им било позволявано от страна на ищеца
да ползват , да владеят или да се разпореждат по някакъв начин с процесните имоти.
2
Ответниците като наследници и съсобственици били наясно със завладяването на правата
им, същите не са ги защитавали чрез предприемане на действия, водещи до прекъсване на
владението или отстраняване на фактическата власт установена от страна на ищеца изцяло
върху процесиите имоти. Нямало действия от страна на ответниците, които да водят до
прекъсване на давността съгласно чл. 114 ЗЗД, приложим и за придобивната давност.
Ищецът твърди, че отричайки правата на останалите сънаследници и респективно
съсобственици и ответници по настоящото дело не им е позволявал да упражняват
фактическа власт над процесните имоти, да обработват имотите, да добиват земеделска
продукция от тях, включително и на определена идеална част от имотите. Посочва, че тези
действия доказвали факта, че държането на идеалните части на останалите наследници и
съсобственици е превърнато във владение от страна на ищеца. Сочи се, че ищецът още от
преди 1994 г., когато е издадено реституционното решение е започнал да владее изцяло
процесните имоти, без да иска съгласието на сънаследниците, като по този начин е
демонстрирал явно, трайно и несъмнено своене на имота. Ищецът бил придобил правото на
собственост върху процесните имоти на оригинерно основание, с непрекъснато владение в
продължение на повече от 10 години, с начало от 1994 г. По изложените съображения моли
за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците В.Д.
и Т.Д., чрез пълномощника адв. К.Г., с който оспорват предявения иск като неоснователен.
Ответниците посочват, че не са се отказали от наследствените си права върху процесните
имоти. Твърдят, че са засявали в имотите земеделски култури, косили били затревените,
неразкопани от тях части. Не били отблъсквани от страна на ищеца. Посочват, че известно
време преди смъртта на техния съпруг и баща, ищецът го бил молил да подпише документ,
за да оформи право на собственост върху неговия дял от процесните земеделски земи, но е
получил отказ. Преди 6-7 месеца ищецът поискал същото и от ответницата Т.Д., но получил
отказ. Същият отговор ищецът получил и от ответницата Ю.Б.. Твърди се, че тези действия
на ищеца сочели, че той никога не бил считал техните наследствени части за свои.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЮЛ.
М. Б., чрез пълномощника адв. К.Г., с който се взема становище за неоснователност на
предявения иск. Ответницата Ю.Б. посочва, че не се е отказала от наследствените права в
процесните земеделски земи. Твърди, че ищецът я е молил да направи това, като му
подпише документ. Ищецът не й бил показвал, че счита имотите за свои, дори напротив -
показвал е на ответницата, че не ги счита за свои, доколкото я бил помолил да се откаже в
негова полза с полагане на подпис. Ответницата сама показала на ищеца, че се счита за
съсобственик в имотите и че има претенции собствеността й да бъде запазена и зачитана.
Твърди се, че ако е било налице намерение за своене у ищеца, той би подал заявление по чл.
11 ЗСПЗЗ. Посочва, че видно от протокол № 120 /10.02.2000 г. за въвод във владение на
имоти, не ищецът е бил въведен във владение на процесните ливади, а друг съсобственик -
ответникът Минка Борисова Ч..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ж. М. ДЖ., чрез
3
пълномощника адв. К.Г., с който оспорва предявения иск. Ответницата Ж.Д. заявява, че от
около 30 години живее далеч от гр. Златоград, но не се е отказвала и не е изоставяла
наследството на баща си. Ответницата твърди, че ищецът не я е отблъснал от съсобствените
им земеделски земи, нито е довел до знанието й такова свое намерение. Заявява, че се
присъединява към изложените в отговорите на другите ответници възражения срещу
предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
М. Б. Ч. и В.С. К..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Липсва спор между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че с Решение № 76/43 от 08.12.1994 г. Поземлена комисия град З. е възстановила
правото на собственост на наследниците на Б. И. Х. на общо три земеделски имота, сред
които и процесните: а именно
Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. З. одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК имот находящ се в землището на гр. З. в местност КАРАДЖОВО с
площ на имота 2317 (две хиляди триста и седемнадесет) кв.м с начин на трайно
ползване ливада, предназначение земеделска територия, категория на земята при
неполивни условия - девета предишен идентификатор няма, при граници и съседи -
имот № ***; имот № ***; имот № ***. /позиция № 1 от Решението на Поземлена
комисия град З./
- Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. З. одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК имот находящ се в землището на гр. З. в местност
КАРАДЖОВО с площ на имота 2410 (две хиляди четиристотин и десет) кв.м с начин на
трайно ползване ливада, предназначение земеделска територия, категория на земята при
неполивни условия - девета предишен идентификатор няма, при граници и съседи - имот №
***; имот № ***; имот № ***; имот № ***. /Позиция № 3 от Решение № 76/43 от 08.12.1994
г. на Поземлена комисия град З./
Като доказателство по делото е прието заверено копие от преписката по издаване на
реституционното решение Решение № 76/43 от 08.12.1994 г. Поземлена комисия град З..
Представен е протокол №120/10.02.2000 г. за въвод във владение на М.Б. Ч. на имотите,
възстановени с Решение № 76/43 от 08.12.1994 г. Поземлена комисия град З..
Представено е удостоверение за идентичност на имена, видно от което имената Б. И.
С. и Б. И. Х. са на едно и също лице.
Видно от представеното удостоверение изх. № **/20.10.2020 г. на Община З.д за
наследници на Б.И. С., починал на 23.08.1963 г. същият е оставил трима наследници:
4
ответницата М. Б. Ч. – дъщеря; Р. Б. Ш.а – дъщеря, починала на 30.07.2018г. и М. Б. Д. – син,
починал на 18.07.1985 г.. Р. Б. Ш.а, починала на 30.07.2018 г. е оставила за наследници
ищецът В.С. Щ. - син и ответницата В. СР. К. - дъщеря. М. Б. Д., починал на 18.07.1985 г., е
оставил за наследници М. М. Д. - син и ответницата Ж. М. ДЖ. - дъщеря. М. М. Д. е починал
на 04.09.2019 г. и е оставил за наследници ответниците В. СТ. ДЖ. - дъщеря, ЮЛ. М. Б. -
дъщеря и Т. М. ДЖ. – дъщеря.
По делото е разпитан свидетелят К. Х., който заяви, че процесните два имота,
всъщност представлявали един имот, който бил разделен с горски път. Този имот
представлявал ливада с постройка, сеновал. Имотът бил собственост на ищеца В.Ш.. Преди
1990 г. имотът станал ливада, а преди това бащата на В.Ш. сеел тютюн. След като имотът
станал ливада, В. и баща му го били поддържали. Постройката в имота била построена от
бащата на В.. Там имало и водоем за поливане на тютюна, който бил направен също от
бащата на В.. Пътят, който разделял имота бил прекаран преди много години. Имотът бил
ограден, като оградата била направена от бащата на В.. Оградата се поддържала от всички
съседи, като всеки поддържал оградата от неговата страна. Свидетелят не бил чувал да има
спорове по отношение на имота. Свидетелят имал имот на близо, който често посещавал. Не
бил виждал никой от ответниците в процесния имот, освен ответницата В.К.. Познавал
всички от ответниците, познавал и М. Д., но не го бил виждал в имота. Не знаел дали
ответниците имат претенции към имота. Процесният имот сега започнал да обрасва с
растителност по краищата. По краищата процесният имот бил обрасъл с многогодишна
растителност. Водоемът в имота бил обрасъл с папур, но бил видим.
По делото е разпитан свидетелят В. Й., който заяви, че знаел от Т.Д., че ищецът В.
Щ. й се бил обаждал по телефона, за да уредят отношенията си за имота. Т.Д. му споделила,
че ищецът искал да му предостъпят техните части от имота. Разговорът между Т.Д. и
ищецът бил през м. декември 2020 г. Свидетелят знаел, че бащата на Т.Д. също работил на
това място, като ползвал няколко ара, но това било доста отдавна. Виждал бил В.Д. и майка
й да ходят към процесното място. Свидетелят имал поземлени имоти в района, често ходил
там, дори когато ходил на лов също минавал през имота. В момента процесният имот бил
изоставен, стоял така от доста време. Водоемът почти нямал вода, обрасъл бил с папури,
нямало съоръжения за черпене на вода. Нямал и ограда реално, имота не бил ограден. През
2019 г. започнало възстановяване на храма „Свети Атанас“, храмът бил възстановен и се
ползвал за богослужение. Преди да се ремонтира храма, пътят бил в окаяно състояние, през
него можело да се мине само с високопроходима техника. В момента можело да се премине
и с лек автомобил. Свидетелят бил дочувал, че откакто храмът се ремонтирал и пътят станал
по-добър за движение, в момента имало питания и интерес в района на храма. Процесните
имоти били на разстояние около 1200-1300 метра на юг от храма. Ответницата Т.Д. му била
споделяла, че и те били наследници и собственици. Свидетелят не бил виждал Т.Д. да
обработва мястото, а само майка й и баща й – В. и М. Д., но след 2000-та година не ги бил
виждал в имота. Още докато свидетелят бил дете бил виждал ищеца В.Ш. също да
обработва земята, но това било много отдавна. След 2000-та година не бил виждал ищеца
5
В.Ш. да обработва имота. В процесния имот имало един сеновал, встрани от имота и го
ползвал г-н К., но свидетелят не знаел кой го е построил. Новият път минавал встрани от
имота. В момента процесният имот нямал никаква ограда.
По делото е разпитан свидетелят Б. К., който заяви, че М. Д., преди да почине му
споделил, че В.Ш. му бил предявил претенции да му прехвърли процесния имот
безвъзмездно. Доколкото свидетелят знаел, В.Ш. водил разговори с Т.Д. по същия въпрос.
М. Д. категорично нямал намерение да прехвърли имота на Венелин безвъзмездно. През
2020 г . свидетелят изявил желание да отиде да види имота, защото имал намерение да го
купи. Свидетелят бил виждал имота един път. В момента имотът представлявал разградена
ливада, която била превърната в общинска мера, в която пасат говеда, в имота имало гьол с
папури, горски път по средата, имало продънена барака, подобие на сеновал, имало сено
изостанало от около 5-6 години.
По делото е разпитан свидетелят Р. Б. – съпруг на ответницата Ю. Б., който заяви, че
от съпругата му знаел, че ищецът искал от нея тя да подпише документ, с който
безвъзмездно да се узакони процесният имот в полза на ищеца В.Ш.. Доколкото знаел,
съпругата му не се е съгласила и не била подписала такъв документ. Разговорът със
съпругата му се провел преди няколко месеца. Свидетелят не бил ходил да обработва имота.
Със съпругата му били женени от 20 години, знаел, че съпругата му имала място там, чувал
бил от баща й, но не знаел дали тя била ходила там. Знаел, че М. Д. бил обработвал имота.
Свидетелят бил на имота през м. август 2017г., но не си спомнял дали е имало ограда. В
имота имало малък навес и мочурище, но не знаел кой го е изкопал.
По делото е разпитан свидетелят Ф. К., който заяви, че ищецът В.Ш. имал имоти в
местността „Караджово“, а свидетелят притежавал имот в съседство. Ищецът имал два
имота, като по средата минавал път, който ги разделял. От около 20 години свидетелят
знаел, че ищецът е собственик на имота, защото не бил виждал никой друг да влиза в
имотите и да ги обработва освен ищеца. В имота имало селскостопански сгради за сено и
напоително съоръжение. Имотът бил ограден. Съседите също знаели, че собственик на
имота е В.Ш.. Не бил виждал никой от ответниците в имотите.
При поставени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ищецът В. СР. Ш. заяви, че не
бил молил М. М. Д., Т. М. ДЖ., ЮЛ. М. Б.- лично и в качеството й на пълномощник на
Ж.М. Б. да му се подпишат върху документ, с който да се оформят техните наследствени
притежания в процесните ливади върху ищеца.
По поставените въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ответницата В. С. К. заяви, че е
наясно, че В. СР. Ш. владее изцяло процесните имоти като свои. Ответницата В.К. заявява,
че не била владяла процесните имоти лично. Всяка година била ходила да помага на баща си
за събиране на сено. Съпругът й също бил помагал да се превозва сеното, отглеждали и
тютюн. Знаела, че процесните имоти приживе са били предоставени на В.Ш. от техния общ
наследодател. Била е налице договорка имотите да се предоставят на В.Ш., за която
договореност знаел М. Д..
При поставени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ответницата В. СТ. ДЖ. заяви, че
6
не е наясно, че В.Ш. владее процесните имоти като свои. Владели са били процесните имоти
с нейният съпруг преди години. В тези имоти сеели картофи. Със съпруга й не знаели, че
процесните имоти приживе са били дадени на В.Ш. от техния общ наследодател. Не били
защитавали правата си върху процесните имоти и не били правили опити да отстранят В.Ш.
от имотите.
При поставени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, ответницата Ж. М. ДЖ. заяви, че
не е наясно, че В.Ш. владее изцяло процесните имоти като свои. Ответницата Ж.Д. не била
владяла процесните имоти като свои, лично или чрез нейния баща М. Б. Д.. Баща й М. Д. не
знаел, че процесните имоти приживе са дадени на В. СР. Ш. от общия им наследодател. Не
била защитавала правата си върху процесните имоти и не била правила опити да отстрани
В.Ш. от тях.
При поставени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ответницата ЮЛ. М. Б. заяви, че
не била наясно, че ищецът В.Ш. владее процесните имоти като свои. Знаела, че ги бил
ползвал. Не била владяла лично или чрез нейния баща М. М. Д. процесните имоти. Не
знаела, че процесните имоти приживе са били дадени на В.Ш. от общия им наследодател. Не
била защитавала правата си върху процесните имоти, не се налагало да правят опити да
отстранят ищеца от имотите.
При поставени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК на ответницата Т. М. ДЖ., същата
отговори, че не е наясно, че ищецът В.Ш. владее процесните имоти като свои. Той само ги е
държал. Ответницата Т.Д. не била владяла процесните имоти лично, а ги била владяла чрез
нейният баща. Тя била много малка и присъствала, когато баща й и майка й работили в
имота. Спомняла си, че баща й и майка й събирали там сено, сеели картофи и зеленчук. Не
знаела, че процесните имоти приживе са били дадени на Венелин. Знаела, че ищецът е искал
както от баща й, така и от нея и от сестра й, да му прехвърлят тяхната част от имота. Не й се
било налагало да защитава правата си върху процесните имоти до сега.
По реда на чл. 176 от ГПК са поставени въпроси на ответницата М. Б. Ч., а именно
въпросите: наясно ли е, че В. СР. Ш. владее изцяло процесните имоти като свои, владяла ли
е някога процесните имоти лично, ако да – кога и в какво се изразява това, знаела ли е, че
процесните имоти приживе са били дадени на В. СР. Ш. от общият им наследодател и тази
договорка стигнала ли е до знанието на останалите наследници, като до ответницата е
изпратено съобщение с формулираните въпроси и са указани последиците на чл. 176, ал. 3
от ГПК. В проведеното на 09.12.2021 г. открито съдебно заседание ответницата М. Б. Ч.,
редовно призована, не се явява и не изразява становище по поставените въпроси.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1
ГПК. Ищецът твърди, че е придобил процесните имоти въз основа на давностно владение на
осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС, продължило повече от 10 години – считано от 1994 г. до настоящия
момент. Наведеното придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и
7
предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от
закона срок, с намерение да се държа вещта като своя. Владението е легално дефинирано в
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) -
осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за своене.
Правната теория и съдебната практика приемат, че владението притежава и някои
допълнителни признаци – то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнено. Установяването на допълнителните признаци предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическата власт върху имота представлява владение. В настоящия
случай се касае за спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците, поради което на изследване подлежи въпросът дали този съсобственик
владее изключително за себе си целия имот и от кога.
Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не
докаже, че я държи за другиго. Касае се за оборима законна презумпция в полза на
владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС
презумпцията по чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. При съсобственост възникнала от наследяване, какъвто е настоящия случай,
съсобственикът упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее собствената
си идеална част и държи идеалната част на останалите сънаследници. Това е така, защото
владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях ползва
наследствения имот. Няма пречка обаче да настъпи промяна в намерението на
съсобственика и той да започне да владее идеалната част на другия съсобственик. Тогава
обаче е необходимо, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Касае се за т.нар. преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец.
В настоящия спор за собственост върху вещ ищецът се позовава на придобивна
давност, поради което, за да са налице елементите на фактическия състав на соченото от
ищеца придобивно основание следва да бъде установено, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от веща за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало
трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им
и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. С оглед събраните по
делото доказателства съдът намира за установено, че ищецът е упражнявал фактическата
власт върху процесните имоти през продължителен период от време. В тази връзка съдът
кредитира показанията на св. Филип Кардашлъков и св. Камел Хаджийски, които изразяват
8
личните си и непосредствени впечатления относно положителния факт, че ищецът е
обработвал процесните имоти, че бащата на ищеца е построил в имотите ограда, отделяща
процесните от съседните земеделски имоти, селскостопанска сграда за сено, както и
напоително съоръжение – водоем. Ползването на имота според неговото предназначение
обаче не е достатъчно, за да се приеме, че упражняването на фактическата власт е с
намерение за своене, в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се придобие по
давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо
намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия,
които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от
имота, недопускане, оспорване на права /в този смисъл Решение № 110 от 20.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г. о./ По делото липсват доказателства, от които да се
установи, че ищецът е извършил действия, с които е манифестирал пред останалите
съсобственици, че владее процесните имоти изцяло за себе си. Дори напротив - с
поведението си ищецът е признавал правата на останалите сънаследници- Т.Д. и Юлиана Б.,
като е търсил контакт с тях, за да се разпоредят в негова полза на притежаваните от тях
идеални части от наследствените имоти - в тази връзка са показанията на св. Румен Белев св.
Банчо Костадинов и св. Ваклин Йорданов, които съдът кредитира в тези им части като
безпротиворечиви и последователни. Упражняването на фактическа власт върху целия имот
при зачитане правото на собственост върху притежаваните от ответниците идеални части от
имота прави ищеца държател на техните идеални части и съгласно разясненията, дадени с
цитираното тълкувателно решение, това е достатъчно да се счита оборена презумпцията по
чл.69 ЗС. Направеното в случая признание от ответницата В. СТ. ДЖ., която заяви, че знае,
че ищецът изцяло владее процесните имоти за себе си не може да ангажира нито ищеца в
настоящото производство, нито останалите ответници по делото, доколкото съобразно
разпоредбата на чл. 175 от ГПК направеното признание на неизгоден за някоя от страните
факт се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Липсата на конкретни действия
от страна на ищеца, насочени към ответниците, чрез които несъмнено да покаже, че отрича
тяхното владение, както и с оглед зачитането от страна на ищеца на правото на собственост
на ответниците, презумпцията по чл. 69 от ЗС следва да се счита за оборена, поради което не
са налице елементите от фактическия състав на соченото от ищеца придобивно основание.
С оглед изложеното предявеният от ищеца иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат на
ответната страна. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съгласно който
ответниците В. СТ. ДЖ., Ю. М. Б., Т. М. ДЖ. и Ж. М. ДЖ. претендират разноски в размер от
общо 642,50 лева, от които 450 лева за заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство по настоящото дело, 40 лева – договорен и изплатен адвокатски хонорар
за оглед и обсъждане на място на процесните недвижими имоти /л. 97 д./, 30 лева за
извършване на справка в Общинска служба Земеделие гр. З. по възстановителна преписка №
9
400/1991 г. /л. 98/, 3.50 лева за внесена такса за преписи и др. в Общинска служба Земеделие
гр. З. /л. 99/, Договорен и изплатен адв. хонорар за явяване в трето съдебно заседание в
размер на 100 лева и за заверка на преписи, представени по делото в размер на 19 лева /л.
100 д./
Представени са доказателства за реализирани разноски от В. СТ. ДЖ. и Т. М. ДЖ. в
размер от 450 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
настоящото дело съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.06.2021г. /л. 36 д./,
която сума е била заплатена както следва: на 10.06.2021 г. е заплатена сумата от 100 лева, а
на 29.06.2021 г. сумата от 350 лева /л. 45 д./. По отношение на реализираните разноски в
размер на сумата от 40 договорен и изплатен адвокатски хонорар за оглед и обсъждане на
място на процесните недвижими имоти, 30 лева за извършване на справка в Общинска
служба Земеделие гр. З. по възстановителна преписка № 400/1991 г., 3.50 лева за внесена
такса за преписи и др. в Общинска служба Земеделие гр. З., съдът намира, че същите не
следва да се възлагат в тежест на ищеца. Отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК е ограничена
и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за
един адвокат. Реализираните от страните други разходи – в случая адвокатски хонорар за
оглед и обсъждане на място на процесните недвижими имоти, за извършване на справка в
Общинска служба Земеделие гр. З., за внесена такса за преписи и за заверка на преписи по
реда на чл. 6, т. 13 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
не се включват в разноските по производството, които се присъждат по реда на чл. 78, ал. 1
от ГПК, каквито са посочени в чл. 75 и чл. 76 от ГПК - за възнаграждения за свидетели и
вещи лица. Искането за присъждане на сумата от 100 лева – адвокатско възнаграждение на
осн. чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 е неоснователно доколкото делото е приключило след
провеждане на две открити съдебни заседания, в които са извършени съответните
процесуални действия по събиране на необходимите доказателства. С оглед изложеното на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 450 лева в полза на В. СТ. ДЖ. и Т. М. ДЖ. съгласно
договор за правна защита и съдействие от 10.06.2021г.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. СР. Ш., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. З., гр.
З., ул. Г. и. №.. против М. Б. Ч. ЕГН **********, с адрес обл. С., общ. З., гр. З. ул. Р. к. № ..;
В.С. К. ЕГН ********** адрес: обл. С., общ. З., гр. З., ул. К. Ф. №..; В. СТ. ДЖ. ЕГН
********** с адрес обл. С., общ. З., З. ул. Д. № ..; Ю. М. Б., ЕГН **********, с адрес обл. С.,
общ. З., гр. З., ул. Б.№ ..; Т. М. ДЖ. ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. З., гр. З., ул. Д. №
..; Ж. М. ДЖ. ЕГН ********** с адрес обл. Д., общ. Г. Т. с. С.. ул. Т. №.. за признаване за
установено в отношенията между страните, че В. СР. Ш. е собственик на основание
давностно владение, започнало от 1994 г. на следните земеделски имоти: Поземлен имот с
10
идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. З. одобрени
със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК имот находящ се в
землището на гр. З. в местност КАРАДЖОВО с площ на имота 2410 (две хиляди
четиристотин и десет) кв.м с начин на трайно ползване ливада, предназначение земеделска
територия, категория на земята при неполивни условия - девета предишен идентификатор
няма, при граници и съседи - имот № ***; имот № ***; имот № ***; имот № *** и Поземлен
имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. З.
одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК имот
находящ се в землището на гр. З. в местност КАРАДЖОВО с площ на имота 2317 (две
хиляди триста и седемнадесет) кв.м с начин на трайно ползване ливада, предназначение
земеделска територия, категория на земята при неполивни условия - девета предишен
идентификатор няма, при граници и съседи - имот № ***; имот № ***; имот № ***.
ОСЪЖДА В. СР. Ш., ЕГН **********, с адрес обл. С., общ. З., гр. .З, ул. Г. и. №.. да
заплати на В. СТ. ДЖ. ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. З., З. ул. Д. № .. и Т. М. ДЖ.
ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. З., гр. З., ул. Д. № .. сумата от 450 лева /четиристотин
и петдесет лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
11