Мотиви към присъда по НОХД № 442 по описа за 2011г. на ШОС
На 29.07.2011г. от Шуменска Окръжна
прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД №21/2011г., по който
в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия И.Г.Г.
за извършено от него престъпление по чл.116 ал.1 т.5 и т.6 от НК вр. чл.115 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 04.01.2011г. в с.Сечище,
обл.Шумен, умишлено умъртвил Ф. Б.Ф. ***, с ЕГН **********, убийство на лице
намиращо се в безпомощно състояние, по особено мъчителен начин за убития и с
особена жестокост – престъпление по чл.116 ал.1 т.5 и т.6 от НК във вр. с
чл.115 от НК.
По
искане направено в писмен вид и представено в съдебно заседание, преди началото
на съдебното следствие единствения наследник на починалия Ф. Б.Ф. – брат му В.Б.Ф.
е конституиран като граждански ищец и като частен обвинител. Видно от
представеното по делото Удостоверение за наследници №89/10.10.2011г., наследник
на починалия е единствено неговия брат – В.Б.Ф.. Като единствен наследник той
пряко е претърпял неимуществени вреди от смъртта на единствения си брат и поради
това според съда процесния случай не попада в обхвата на случаите на ППВС
№5/1969г. или ППВС №4/1961г. относно кръга от лица, които имат право да
предявят искане за конституиране в наказателното производство като граждански
ищец. Още повече, че като единствен наследник всъщност и отговаря на изискванията,
посочени в обсъдените ППВС и е от кръга на най-близките лица имащи право на
обезвреда за неимуществени вреди, защото постановленията касаят случаите в
които братята и сестрите не са от кръга на наследниците. Приет е за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявеният от В.Ф. граждански иск за
причинените му неимуществени вреди в размер на 200 000лв. срещу подсъдимия Г.,
в резултат на процесното деяние, ведно със законната лихва върху присъдените
суми, считано от 04.01.2011г.. Гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия по чл.116
ал.1 т.5 и 6 от НК вр. чл.115 от НК, излага подробно аргументите си по
събраните доказателства и моли съда да наложи на подсъдимия наказание доживотен
затвор при първоначален специален режим. По отношение на гражданския иск
предявен от наследника на пострадалия, смята същият за основателен и доказан по
основание и предлага на съда да бъде уважен по справедливост.
Процесуалният
представител на частният обвинител и граждански ищец поддържа по същество
изложеното от страна на представителя на ШОП, както по отношение на
фактическата обстановка, така и относно наказателната отговорност. Счита, че
следва подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото с обвинителния акт обвинение и
се солидаризира с искането на прокурора по отношение на наказанието, което според
него ще изпълни целите на специалната и генералната превенция. По отношение на
гражданския иск, счита, че същият е доказан по основание и размер и моли да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва считано от датата на деянието.
Защитникът на подсъдимия И.Г.Г. -
адвокат оказващ правна помощ по ЗПП, в хода на съдебните прения моли подсъдимият да бъде
признат за невиновен по повдигнатото обвинение по чл.116 от НК, тъй като
умисълът на дееца според него включва единствено нанасянето на телесна повреда.
Излага подробно аргументите си, като обсъжда събраните по делото доказателства
и развива тезата си относно умисъла на деянието. Пледира, че извършеното деяние
е съставомерно по чл.124 от НК, като сочи подробно аргументите си в тази насока
и моли съда след като прецени внимателно характера и степента на телесните
увреждания, да го признае за виновен по този текст и да му наложи справедливо
наказание. По отношение на гражданския иск изразява становище, че между двамата
братя не е имало емоционална връзка нужна за уважаване на гражданския иск и в
случай, че съда го прецени за основателен, моли той да бъде уважен в минимален
размер.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият Г. заявява, че разбира в какво е обвинен, но признава, че е нанесъл побой над пострадалия, но не и че е
искал да го убие. И в хода на досъдебното производство пред съдия и пред
настоящия състав дава подробни обяснения, като излага факти около отношенията
им и нанесения побой, но категорично отрича да е имал за цел да убие Ф. Ф.. В
защитната си реч изразява съгласие с изложеното от неговия процесуален
представител и отново излага аргументи в своя защита. В последната си дума
подсъдимият отново излага, че не е имал намерение да го убие, а просто са се
скарали и че след като го е вързал не го е бил. Съжалява за деянието си и то
много, но не го е убил умишлено. Ако не му е бил посегнал, да го озлоби, след
като и друг път се било случвало да се скарат, но не до такава степен.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка,
а именно:
Вечерта
на 03.01.2011г. подсъдимия И.Г.Г. отишъл в дома на свидетеля К.Н. ***.
Свидетелят К.Н. отглеждал едър рогат
добитък – крави и телета общо 18 броя. За да му помага бил наел за общ работник
пострадалия Ф. Б.Ф. от с.***, на когото предоставил и приземна стая в къщата,
за да живее в нея. Ф. живеел при свид.Н. от около три години, като му помагал в
тежката работа с животните. Подсъдимия Г. бил пристигнал в с.Сечище още преди
Новата година, като отсядал при различни хора в селото, но винаги създавал
конфликти след употреба на алкохол. Хората от селото го знаели като “панта” и
“шайка”.
Подсъдимият
Г. и пострадалият Ф. употребявали често алкохолни напитки по и без поводи. Така
се случило и на 03.01.2011г.. Към 11.00 часа, след като помогнали на свид.К. Н.
да прибере животните, се прибрали в саята на Ф. и продължили да пият вино. Още
по време на работата се обиждали и псували и след като изпили голямо количество
вино, подсъдимият се скарал с пострадалия. Ядосан от поведението на Ф., който
също започнал да го приканва да си ходи, да се маха от стаята му. Било минало
полунощ, когато предвид голямото количество алкохол изпито от двамата, между
тях възникнал ожесточен конфликт с размяна на реплики и ругатни. Това
отключило жестокостта и яростта на
подсъдимия Г.. Той нанесъл удар с глава в областта на лицето на пострадалия.
Завързал с кожен колан левия крак на пострадалия Ф. за таблата на леглото, за
да сломи евентуална съпротива и започнал да го удря със сопа с дължина 50см. и
дебелина около 20-30мм. по тялото и крайниците безразборно. Докато удрял,
пострадалият се опитвал да се брани с ръце. Ударите попадали предимно в
гърдите и краката на Ф., като имало и нанесени
удари по лицето. След това разрязал панталона на пострадалия с ножа си и
напъхал сопата в аналното му отверстие.
Накрая покрил пострадалия с дрехи и завивки и излязъл от стаята.
На
04.01.2011г. сутринта към 7.30 часа свид.К. Н. слизайки по външните стълби на
къщата си бил посрещнат от подс.Г., като последният му казал “Ела да се
разделим, няма да се виждаме”. Тогава подсъдимият казал за Ф. “Аз така съм го
оформил, ама ще стане, ще стане той”. Свидетеля Н. влязъл в стаята на Ф., извикал го няколко пъти по име и след
като последният не реагирал, повдигнал дрехите с които бил завит и установил,
че по главата и лицето на Ф. има кръв.
Веднага се обадил на кмета на селото за видяното. През това време подс.Г. успял
да напусне къщата на свидетеля Н. и се отправил към дома на А.С. и Ю.Х. ***.
Там поискал да се измие, като поискал отговор
от свид. Абе Салим, дали има кръв по лицето си. Същият въпрос задал и на
свид.Ю.Х., който му отговорил отрицателно. Свид.Х. забелязал обаче, че има
охлузвания по ръцете на И.Г.. Свид. Ю.Х. бързал за автобуса и подканил обв.Г.
да си тръгва. До автобусната спирка подс.Г. отишъл заедно със свид.Ю.Х., като
междувременно му казал “ф. ме удари, но и аз го възстанових “. На въпроса на
свид.Х., какво е направил отговорил “възстанових го”.
Тогава било 8.45ч.. На
автобусната спирка подсъдимият махнал с ръка на свид.Р.Ф., приближаващ с кола
към спирката. Свид.Ф. спрял колата и подс.Г. поискал от последния да го закара
в гр.Нови пазар. До “В и К” гр.Нови пазар, автомобила на Ф. бил спрян за
проверка от полицейски патрул и обв.Г. бил задържан от служители на РУ
“Полиция” – гр.Нови пазар
Видно от заключението на тройната съдебно-медицинската
експертиза за оглед и аутопсия на труп, върху трупа на Ф. Б.Ф., се установява
съчетана и комбинирана травма:
1. черепно-мозъчна травма: контузия
на мозъка двустранно базално слепочно, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
29бр. Разкъсно-контузни рани по главата
и лицето, ожулвания и кръвонасядания по лицето.
2. гръдна травма: счупване на ребра
от 5 до 8-мо в ляво и 4, 5 и 9 в дясно, контузия на левия бял дроб.
3. коремна травма:
кръвонасядане по дебелото черво вдясно.
4. обширни кръвонасядания по горните
крайници и долните крайници с формиране на джобове от размачкани меки тъкани на
левия крак. Счупване на V предкиткова кост на лявата ръка.
5. действие на пламък – опърляне на
косми по лявото бедро и половата област вляво.
6. въздействие в областта на ануса –
кръвонасядане в дълбочина на правото черво, зеещ анус.
7. картина на обща анемия на трупа.
8. тежка степен на алкохолно опиване
в стадия на излъчване: 2,78 промили в кръвта и 3,40 промили в урината.
Причината за смъртта на Ф. се дължи
на тежка съчетана травма, изразена в контузия на мозъка, контузия на белите
дробове и травматичен шок. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
установените травматични увреждания и настъпилата смърт. Механичните увреждания
– кръвонасядания, ожулвания, разкъсно-контузни рани и счупването на кости са
получени в резултат на множество удари и или върху върху твърди тъпи и ръбести
предмети със значителна сила и са причинени прижизнено. Уврежданията в областта
на ануса и правото черво е възможно да се получат при извършен анален полов
акт. Опърлянето на косми е в резултат на директно въздействие с пламък.
Видно от
заключението на назначената тройна комплексна съдебно-психиатрична-психологическа
експертиза, подсъдимият И.Г.Г. страда от личностово разстройство смесен тип, с
преобладаване на шизоидни и антисоциални
черти. Г. притежава дисхармонични личностови характеристики. В личностовата му
структура преобладават черти като непризнаване на авторитети, враждебно
отношение към околните, неустойчиви отношения с противоположния пол,
егоцентрично възприемане и оценяване на външни дразнители. От заключението е
видно, че осв.Г. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Същия е със запазена годност да дава достоверни
обяснения, респ. показания и да участва във всички фази на наказателния процес.
Приетия преди случилото се алкохол го е довел до средна степен на алкохолно
опиване. Експертизата не намира данни да е изпаднал във физиологичен афект –
силно раздразнение.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: обясненията на подс.И.Г.Г., дадени в хода на съдебното следствие и пред
съдия от ШОС в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.279
ал.1 от НПК в хода на съдебното следствие, от показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели – А.С. М., както и показанията и дадени в хода
на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 ал.1 от НПК в хода на
съдебното следствие, Ю.Х.М., както и показанията му дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 ал.1 от НПК в хода на
съдебното следствие, К.И.Н., както и показанията му дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 ал.1 от НПК в хода на
съдебното следствие, И.К.Н., К.С.Н., Р.М.Ф., И.А.А., Д.Д.Д., И.М.И., Г.М.
Абтрахим, Е.Р.М., от заключението на експертизите събрани в хода на досъдебното
производство – на заключението на тройната съдебномедицинска експертиза за
оглед и аутопсия на труп на вещи лица Р., Д. и В., приложена на листи 78-84 от
досъдебно производство № 2/2011 г. по описа на ОДП – Шумен, на заключението
съдебномедицинската експертиза за оглед и
освидетелстване на живо лице № 5/2011г. по отношение на И.Г.Г.,
приложена на лист 94 от досъдебното производство, на заключението на
съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства № 4/2011 г. на в.л.
Е., приложена на листи от 32 до 37от ДП, на заключението на
съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства № 5/2011 г. на в.л.
Е., приложена на листи от 42 до 43 от ДП, от заключението на
съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по метода на
ДНК-профилирането №11/ДНК-4, приложена на л.4-9 от т.2 от ДП, на заключението
на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на вещи лица Н.,
В. и Д., по отношение на подсъдимия И.Г.Г., приложена на листи 46 до 55 от
досъдебното производство, от заключението на съдебно-химическата експертиза
№3/2011г., приложена на л.13-14 от т.2 на ДП, всички приети от съда като пълни,
обосновани и компетентно дадени, както и от приобщените писмени доказателства,
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, както и от предявените
веществени доказателства на основание чл.284 от НПК по делото. Обясненията на
подсъдимия в хода на съдебното следствие и пред съдия в хода на досъдебното
производство по същество се припокриват относно случилото се процесната вечер.
Подсъдимия признава и факта на възникване на конфликта и факта на нанасянето на
ударите от негова страна с глава и със сопа. Обстоятелството, че не е детайлен
по отношение на броя на ударите, съдът намира за обясним соглед употребеното от
него през целия ден количество алкохол, което е нормално да е замъглило
възприятията му. Факта на употребата на алкохол от негова страна е доказан със
съдебно-химическата експертиза. Факта, че подсъдимият не признава единствено
намерението си с многобройните удари да убие пострадалия съдът възприема като
резултат от предприета защитна теза. Обстоятелството, че подсъдимия и
пострадалия през деня и вечерта са били употребили алкохол е безспорно
установено по делото от показанията на свидетелите, от обясненията на
подсъдимия и от съдебно-химическите експертизи. Обясненията на подсъдимия
напълно кореспондират с останалите доказателства по делото. Подсъдимият
признава факта, че е удрял многократно Ф., включително и със сопата.
Единствената непълнота в обясненията, които дава е свързана с обстоятелството
дали е искал да го убие. Той по същество не признава, че със своите действия е
искал да лиши пострадалия Ф. от живот, а че е искал да си върне за отношението,
посягането към него. Според съда в тази част неговите обяснения не следва да
бъдат кредитирани, тъй като са резултат от предприета защитна теза, която се
опровергава от заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза по
отношение на уврежданията по дееца. В тази част обясненията на подсъдимия не се
кредитират от съда, защото са непълни. Според съда действията на подсъдимия са
били съзнателни - той е удрял съзнателно пострадалия многократно, като е имал
за цел именно да го пребие до смърт. В останалата им част обясненията на
подсъдимия кореспондират изцяло с всички доказателства събрани по делото,
защото сам Г. в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство
подробно описва конфликтната ситуация, предшестваща извършването на процесното
деяние и всички събития, които по един или друг начин са го провокирали, за
извършване на процесното деяние и всички действия, които той е извършил след
побоя. Всички тези негови подробни обяснения кореспондират по един убедителен
начин със събраните по делото доказателства. Показанията на свидетелите са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и кореспондират като цяло със събраните
по делото доказателства. Тези доказателства кореспондират изцяло и с дадените в
хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимия при неговия
разпит. Безспорно е установено по делото, че подсъдимият И.Г. и пострадалият Ф.
Ф. се познават от дълго време. Видно от обясненията на подсъдимия Г., той е
довел и намерил работа на Ф., защото го смятал за несретник и бездомник и е
искал да му помогне. Установи се безспорно от гласните доказателства, че
вечерта на 3 януари 2011г. подсъдимият И.Г.Г. отишъл в дома на свидетеля К.Н. ***,
намиращ се на ул. „Пирин” № 8 и че там е бил и общия работник пострадалия Ф. Б.Ф.
от с. ***, на който сид.Н. бил предоставил приземна стая в къщата си и който
живеел там от около 3 години. От гласните доказателства се установи безспорно,
че подсъдимият Г. е пристигнал в с. Сечище още преди Нова година, като отсядал
при различни хора в селото, че е употребявал често алкохол и че често след това
създавал конфликти, че хората там го знаели като „панта” или „шайка”. Установен
факт по делото е и, че на 03.01.2011г. подсъдимия и пострадалия сутринта
прибирали животните на свид.Н. и по време на това се псували и обиждали, а
после се прибрали в стаята на Ф. и пили вино, че след като изпили голямо
количество алкохол подсъдимият се скарал с пострадалия, Ф., който го карал да
си ходи, че след полунощ между двамата възникнал ожесточен конфликт с размяна
на реплики и ругатни, като тези действия били олеснени от употребеното голямото
количество алкохол, което отключило жестокостта и яростта на Г.. От обясненията
на подсъдимия, от огледния протокол и от фотоалбума към него и от заключението
на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп се установява,
че подсъдимият И.Г. нанасял удари с глава в областта на лицето на пострадалия и
с многократно и безразборно с дървена сопа по цялото му тяло и че е завързал с
кожен колан левия крак на пострадалия за таблата на леглото. От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че докато е удрян, пострадалия се
е бранил доколкото можел с ръце. Безспорно се установи, че с ножа си Г.
разрязал панталона на Ф., за да видел маясела му и после го оставил със сопата
в ануса, след което го покрил с връхни дрехи и завивките от леглата и излязъл
от стаята. От показанията на свид.Н. и обясненията на подсъдимия се установява,
че на 4 януари 2011г. сутринта в 07,30 часа свидетелят К.Н., слизайки по външните
стълби на къщата си, бил посрещнат от Г., като последният му казал: „Ела, да се
разделим. Няма да се виждаме.”, а за Ф. казал „Аз така съм го оформил, ама ще
стане той, ще стане.” Установи се, че свид.Н. влязъл в стаята на Ф., извикал
няколко пъти пострадалия по име и след като последният не реагирал по никакъв
начин, вдигнал дрехите и завивките, с които бил завит, видял, че по главата и
лицето на Ф. има кръв и веднага се обадил по мобилния си телефон на кмета на
селото за видяното. Установи се от свидетелските показания, че след като
напуснал къщата на свидетеля Н., Г. се отправил към дома на свид А.С. и свид.Ю.Х.,
където поискал да се измие, и запитал свидетелите дали има кръв по лицето.
Свидетелят Х. забелязал, че има охлузвания по ръцете на И.Г., но бързал за
автобуса и подканил Г. да си тръгва. До автобусната спирка Г. отишъл заедно със
свидетеля Ю.Х. и по пътя му казал “ф. ме удари, но и аз го възстанових “. На
въпроса на свид.Х., какво е направил отговорил “възстанових го”. От гласните
доказателства се установява и че на автобусната спирка Г. махнал на стоп с ръка
на свидетеля Р.Ф.,*** пазар, където автомобилът бил спрян за проверка от
полицейски патрул и Г. бил задържан от служителите на РУ „Полиция” – гр. Нови
пазар. Според съда подсъдимият сам е признал и пред свид.Н. и пред свид. Х., че
е оказвал някакво физическо въздействие върху пострадалия Ф. Ф., и то непосредствено
при и след установяването на смъртта на Ф.. Показанията на свидетелите са в
синхрон и със заключенията на експертизите по делото. Видно от заключението на
назначената СМЕ е, че нараняванията, довели до смъртта на жертвата, се
изразяват в съчетана и комбинирана травма: черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в контузия на мозъка двустранно базално слепоочно, кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки, 29 броя разкъсно-контузни рани по главата и лицето, ожулвания
и кръвонасядания по лицето; гръдна травма: счупване на ребрата от 5-то до 8-мо
в ляво, и 4, 5 и 9 в дясно, както и контузия на белия дроб; коремна травма,
изразяваща се в кръвонасядане по дебелото черво в дясно. Обширни кръвонасядания
в горните крайници, както и в долните крайници с формиране на джобове от
размачкана мека тъкан в левия крак. Счупване на V предкитковата кост на лявата
ръка. Установено е действие от пламък или опърляне на косми по лявото бедро и
половата област в ляво на жертвата, както и въздействие в областта на ануса,
което не изключва дълбоко проникване, и зеещ анус. У пострадалия се установява
тежка степен на алкохолно опиване в стадия на излъчване - 2,78 промили в кръвта и 3,40 промила в
урината. Според експертите причината за смъртта е тежката съчетана травма,
изразена в контузия на мозъка, контузия на белите дробове и травматичен шок.
Безспорно е според съда, че е налице причинно-следствена връзка между
установените травматични увреждания и настъпилата смърт. В този смисъл е и
заключението на експертите. Механичните увреждания, като кръвонасядания,
ожулвания, разкъсно-контузни рани, счупването на кости, са получени в резултат
на множество удари или върху твърди тъпи и ръбести предмети със значителна сила
и са причинени при жизнено тяло. Уврежданията в областта на ануса и правото
черво е възможно да бъдат получени, както сочат експертите в експертизата при
анален полов акт или както е уточнението в съдебно заседание и вследствие на
въздействието с дървената сопа пъхната в аналното отверстие. Опърлянето на
косми е в резултат на директно въздействие от пламък. В съдебно заседание
вещите лица - съдебни медици, категорично заявяват, че тъканите са размачкани
до втечняване от множество и силни удари – картина, която те самите рядко
виждат. Това безспорно доказва и силата и многобройността на ударите и
упоритостта в тази насока. Видно от СМЕ на веществени доказателства,
пострадалият Ф. Б.Ф. е от кръвна група „А/в/” по системата АВО, а подсъдимият И.Г.Г.
е от кръвна група „0/а,в/ по системата АВО. Констатирани са наличие на човешка
кръв от „А/в/” се установява по обектите 1, 2, 3, 4, 5 и 6, които тези обекти
са били иззети от местопроизшествието на 04.01.2011 г., а се констатира също и
кръв от тази кръвна група „А/в/” по обекти 13 и 14. Това са доброволно предадени
от подсъдимия И.Г., както и по обектите с №№ 24, 25, 26 и 27, които са иззети
от трупа при аутопсията на Ф. Ф.. Наличие на кръв се установява и по дънките,
клина и кожен колан - обектите 15, 16 и 23, доброволно предадени от И.Г..
Положителна реакция за кръв е получена и по обект № 7 - дървена сопа с дължина
155 см, както и по обекти 8 и 9 - нокти от лявата и дясната ръка, иззети от
трупа на Ф., и № 10 - хавлиена кърпа, както и № 11 и 12 - нокти от лявата и
дясната ръка на И.Г., и по обекти 18, 20, 21 и 22, също предадени доброволно от
подсъдимия. От заключението на съдебно-медицинска експертиза по метода на
ДНК-профилирането, се установява безспорно, че човешката кръв по обекти 2, 3 и
5 - нож, колан и дънки, има ДНК – профил, който показва напълно съвпадение с
този на сравнителния материал на убития Ф. Б.Ф., като вероятността този ДНК -
профил да е на друг индивид освен на Ф. е 1 на
303 000 000 000 000. Човешката кръв по клин, изследван като
обект № 4 и клетъчният материал по обект № 6, тоест изрезките от нокти, имат
ДНК – профил, който показва напълно съвпадение с този от сравнителния материал,
иззет от И.Г.Г.. Тези резултати са категорично доказателство, че човешката кръв
по обекти на експертизата 2, 3 и 5 или това са нож, колан и дънки, произхождат
от убития Ф. Б.Ф., а човешката кръв по клина и клетъчния материал от изрезките
от нокти, произхождат от И.Г.Г.. Предвид на това съдът приема за безспорно
установено и чрез тях, че подс.И.Г.Г. е бил на мястото на извършване на престъплението.
От така събраните доказателства, безспорно се установява авторството на
деянието, а и то не се оспорва от подсъдимия, доколкото в обясненията, които
подсъдимият е дал в хода на досъдебното производство пред съдия, и тези дадени
в хода на съдебното следствие, е признал факта, че на посочената дата, в дома
на свид.Н. е нанесъл побой над пострадалия Ф.. Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият И.Г.Г. умишлено е умъртвил Ф.
Б.Ф. на 04.01.2011г. по особено мъчителен за него начин и с особена жестокост,
с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
от общ характер, наказуемо по чл.116 ал.1 т.6 от НК вр. чл.115 от НК, защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността и гарантиращи правото на живот;
* от обективна
страна подсъдимият чрез своите действия умишлено е умъртвил пострадалаия
Ф. Б.Ф.: От назначената по делото тройна съдебно-медицинска експертиза се установява,
че смъртта на
пострадалия Ф. Б.Ф. е настъпила
вследствие на настъпила съчетана и комбинирана травма, обусловена от:
черепно-мозъчна травма: контузия на мозъка двустранно базално слепочно,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, 29бр. Разкъсно-контузни рани по главата и лицето, ожулвания и
кръвонасядания по лицето; гръдна травма: счупване на ребра от 5 до 8-мо в ляво
и 4, 5 и 9 в дясно, контузия на левия бял дроб; коремна травма:
кръвонасядане по дебелото черво вдясно;
обширни кръвонасядания по горните крайници и долните крайници с формиране на
джобове от размачкани меки тъкани на левия крак. Счупване на V предкиткова кост
на лявата ръка; действие на пламък – опърляне на косми по лявото бедро и
половата област вляво; въздействие в областта на ануса – кръвонасядане в дълбочина
на правото черво, зеещ анус; картина на обща анемия на трупа; тежка степен на
алкохолно опиване в стадия на излъчване: 2,78 промили в кръвта и 3,40 промили в
урината. Причината за смъртта на Ф. се дължи на тежка съчетана травма,
изразена в контузия на мозъка, контузия на белите дробове и травматичен шок.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между установените травматични
увреждания и настъпилата смърт.
- Механичните увреждания по
пострадалия – кръвонасядания, ожулвания, разкъсно-контузни рани и счупването на
кости са получени в резултат на множество удари и или върху твърди тъпи и
ръбести предмети със значителна сила и са причинени прижизнено от подсъдимия И.Г.Г..
Т.е. получените наранявания са получени в резултат на многобройните удари
нанесени от подсъдимия И.Г.Г. на пострадалия Ф. Б.Ф.;
- т.е. е чрез своите действия подсъдимият противоправно е
лишил от живот пострадалия Ф. Б.Ф.; подсъдимият е въздействал пряко и
непосредствено върху пострадалия, по начин да причини увреждания, които водят
до летален изход; с действията си на 04.01.2011г. подсъдимият е причинил
биологичната смърт на Ф. Б.Ф.; между нанесените от подсъдимия наранявания и
настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно следствена връзка, тъй като
в резултат именно на тези наранявания е настъпила смъртта на пострадалия на 04.01.2011г.;
- квалификацията по
т.6 от ал.1 на чл.116 от НК е налице, тъй като нанасянето на множество удари по тялото на пострадалия от страна на
подсъдимия сочи, че Ф. е изпитвал множество болки и страдания, които значително
надвишават болките и страданията на едно обикновено убийство. Подсъдимия е
проявил изключителна ярост и ожесточеност към пострадалия, като се има предвид
броя на нанесените удари по отношение на жертвата – нанесени със дървена сопа –
много по брой, нанесени на различни места и повтарящи се. От мнението на вещите
лица, изразено в съдебно заседание, е видно, че в своята практика съдебните
медици изключителнво рядко виждат такава картина, толкова жестоко нанасяне и
толкова много удари, че мускулните тъкани да станат в течно състояние. Това
установява и факта, че болките и страданията, които е понесъл убития са били
много силни и това е било мъчително.
Смъртта не е настъпила веднага, а в един времеви отрязък, в който той е търпял
болки, усещал е и е осъзнавал какво се случва с него. Според вещите лица
поетото количество алкохол от пострадалия, не е било в състояние да подейства
като упойка, защото стреса от ударите и болката е действал изтрезвително. Съобразно
съдебната практика особена жестокост е външна характеристика на убийството,
чрез която се отразяват субективните качества на дееца. Този квалифициращ
признак е налице в случая, защото по интензитет изпълнителната дейност явно
надхвърля необходимото за причиняване на смърт и сочи на допълнително
субективно отношение към жертвата, съдържащо изключителна ярост, ожесточение и
отмъстителност. Броят на нанесените удари, тяхната сила и втечняването на
мускулната маса, поведението на дееца по време на побоя и начина на извършване
– връзването за леглото с колан за крака и проверката със сопа в ануса за
хемороиди, както и продължителността и начина на извършване, според съда
формират категорично наличието на признака с особена жестокост. А е безспорно
че всяко едно от тези действия е било мъчително за пострадалия. Смъртта е
настъпила не веднага, а след времеви отрязък, в който убитият е преживял много
болки и страдания.
- по отношение на квалификацията по т.5 от ал.1 на чл.116
от НК, съдът намира, че тя не е налице, тъй като, за да е налице този
квалифициращ белег е необходимо изначало пострадалия да се намира в безпомощно
състояние – да е бил заспал или предварително вързан и приведен в състояние от
което е безпомощен да се защити.. В случая пострадалия е бил пил, но не до
степен да е заспал или да не може да се защити. Напротив двамата с подсъдимия
са спорили преди това, освен това Ф. е могъл да се предпази от ударите – видно
е и от съдебно-медицинската експертиза, че се е предпазвал с ръцете си – т.е.
могъл е да си служи с тях. Обстоятелството, че в един момент е бил завързван
към тарабата на леглото с кожен колан не го е лишило от възможността да се
защитава – той е можел да се освободи от колана. Пострадалият реално е имал
възможност да отблъсне нападението и да се защити и поради това за тази
квалификация от обвинението подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и
да бъде оправдан на основание чл.304 от НПК.
*
субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице; видно от заключението на комплексната съдебно-психиатричната и
психологическа експертиза по отношение на подсъдимия, И.Г.Г. страда от личностово
разстройство смесен тип, с преобладаване на шизоидни и антисоциални черти. Г.
притежава дисхармонични личностови характеристики. В личностовата му структура
преобладават черти като непризнаване на авторитети, враждебно отношение към
околните, неустойчиви отношения с противоположния пол, егоцентрично възприемане
и оценяване на външни дразнители. От заключението е видно, че Г. е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Същия е със запазена годност да дава достоверни обяснения, респ. показания и да
участва във всички фази на наказателния процес. Приетия преди случилото се
алкохол го е довел до средна степен на алкохолно опиване. Експертизата не
намира данни да е изпаднал във физиологичен афект – силно раздразнение. Поради
това съдът приема, че към момента на извършване на деянието, Г. е бил
способен да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от заобикалящата го
действителност, имащи значение по делото - т.е. той е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
*
от субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия с внезапно сформиран, но пряк умисъл – подс.Г. е
предвиждал конкретните увреждания на телесната неприкосновеност в областта на
главата и тялото, съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, като
е искал настъпването
на съставомерния резултат – смъртта на пострадалия; подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите
общественоопасни последици и е искал те да настъпят. Обстоятелството, че ударите
са многобройни, че е използвана дървена сопа, че е приложена сила и че те са
били насочени по цялото тяло на пострадалия, но включително по торса, където се
намират редица жизненоважни органи и към главата на пострадалия – жизненоважен
орган сам по себе си и то от изключително близко разстояние, обуславя извода, че подсъдимият е искал
настъпването точно на постигнатия от деянието му резултат. Той е действал
съзнателно със сопата и с насочваните удари многократно към главата и тялото на
пострадалия е бил абсолютно наясно, че в един момент ще го лиши от живот;
Умисълът на дееца е включвал именно лишаване от живот, тъй като той е въздействал
със сопата върху жизнено-важни части от тялото на пострадалия и така, че
целеният резултат да бъде постигнат, т.е. да бъде умъртвена жертвата. В този
смисъл е Решение №687/92г. по н.д.№702/92г. на ІІн.о.. В този смисъл е и
константната практика на ВС и ВКС, съобразно която, за умисъла се съди от
средствата с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняването – жизнено важни центрове и органи на тялото, от
разстоянието, от което се посяга на жертвата, от поведението на дееца и от
други обстоятелства - ППВС №2/57г., Р №417/2002г. на ІІн.о.,
Р.№116/13.05.1999г. на Ін.о., Р №168/96г. на ВК на ВС, Р №40/96г. на Ін.о.,
Р.№413/69г. на ІІн.о., Р.№73/94г. на І.н.о., Р.№2/88г. на Ін.о. Дори да се
приемеше, че подсъдимия, наред с целения резултат е предвиждал, че може да
настъпи смъртта на пострадалия, но се е отнасял безразлично към това, като го е
допускал, то тогава деянието пак би било умишлено, но при евентуален умисъл. В
настоящият случай обаче, съдът приема, че насочвайки многократно и със сила
ударите със сопата към тялото и главата на Ф. Б.Ф. и то до степен да се втечни
мускулната маса, подс.Г. е искал именно това – да го пребие от бой до степен да
го лиши от живот;
- по
развитите по-горе съображения съдът приема, че подсъдимият не е извършил
деянието по непредпазливост като форма на вина; за да се обсъжда такава форма
на вина е необходимо не само декларативно несъгласие с резултата, а обоснована
от гледище на дееца увереност, че този резултат няма да настъпи, поради
действието на някакви годни неутрализиращи фактори; напротив в настоящият
случай подсъдимият е действал с упоритост в един дълъг период от време при
нанасянето на многобройните удари. При насочването на многобройни удари в
главата и със сопа по тялото на пострадалия със сила и агресия, до такава
степен, че мускулната маса да се втечни на места, то няма как да се приеме, че подс.Г.
е могъл да разчита на някакви годни неутрализиращи фактори, освен на
обикновената случайност, че смъртта на Ф. няма да настъпи.
Като причина за извършване на престъплението от страна на подсъдимия,
следва да се отбележи преди всичко незачитането на чуждата телесна
неприкосновеност и живота и здравето на хората, както и подценяване на правно
защитени интереси на човешката личност. Следва да се отбележи, че и
употребеното количество алкохол също е улеснило извършването на деянието.
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени следните
обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието е много висока,
предвид на факта, че се касае за посегателство срещу телесната неприкосновеност
на човека, здравето и живота му; за извършване на деянието е използвана сопа и
са употребени многобройни удари, а самото деяние е извършено по особено
мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост и упоритост в продължение на
дълго време.
- степента
на обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му: подсъдимият
е роден през *****, ***** област, с основно образование, осъждан за
престъпления против собствеността на наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено и глоба; налице са данни за чести алкохолни злоупотреби;
съдействал е на органите на досъдебното производство за разкриване на
процесното деяние и не е направил и най-малък опит да избегне наказателна
репресия; прави и частични самопризнания, като дава подробни обяснения;
Подсъдимият И.Г.Г. страда от личностово разстройство смесен тип, с
преобладаване на шизоидни и антисоциални
черти. Г. притежава дисхармонични личностови характеристики. В личностовата му
структура преобладават черти като непризнаване на авторитети, враждебно
отношение към околните, неустойчиви отношения с противоположния пол,
егоцентрично възприемане и оценяване на външни дразнители. Това дава основание
на съда да приеме, че в психологическо отношение той е дисхармонична личност със
склонност към антисоциално поведение. От тези обстоятелства съдът преценява, че
обществена опасност на подсъдимия е
висока.
- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по
отношение на обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност и
здравето на хората.
Съдът
преценява, че за подсъдимия са налице следните смекчаващи вината обстоятелства - частичните самопризнания и
съдействието на органите на наказателното преследване. Като отегчаващи вината обстоятелства за
подсъдимия извън много високата обществена опасност на деянието, съдът
констатира и предходните му осъждания и лошите характеристични данни за личностовата
му структура в психологически аспект извлечени от комплексната експертиза.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, при
превес на констатираните отегчаващи отговорността обстоятелства над смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по чл.116 ал.1 от НК е
предвидено наказание "лишаване от свобода" от петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът счита, че
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не са многобройни, а
няма сред тях и изключително по своята същност, за да бъде приложен чл.55 от НК
при определяне на наказанието на подсъдимия. Съдът приема за справедливо и
съответно на извършеното предвид високата обществена опасност на конкретното
деяние и високата обществена опасност на дееца да наложи наказание “доживотен
затвор”, като приема че предвид личностовия профил на дееца, наказанието лишаване от свобода, дори и
наложено в максималния предвиден от закона размер няма да окаже нито
поправително, нито превъзпитателно въздействие върху него. На основание чл.59
ал.1 от НК следва да бъде зачетено предварителното задържане на подсъдимия И.Г.Г.,
считано от 04.01.2011г. до влизане на присъдата в сила. Съобразявайки тези
обстоятелства по отношение на така определеното наказание “доживотен затвор”, ШОС
приема, че следва да бъде определен първоначален специален режим в съответствие
с чл.61 т.1 от ЗИНЗС, в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП съобразно чл.60
ал.1 от ЗИНЗС. Така определеното наказание съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По
отношение на предявеният от гражданският ищец В.Б.Ф. граждански иск за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на деянието извършено от подсъдимия, съдът съобрази следното:
Предявеният от брата на починалия Ф. Б.Ф. граждански иск е допустим, тъй като приживе той е бил неговият най-близък роднина – единственият
му брат и поради това и видно от представеното по делото Удостоверение за
наследници №89/10.10.2011г. - единствен наследник на починалия. Като единствен
наследник той пряко е претърпял неимуществени вреди от смъртта на единствения
си брат и поради това според съда процесния случай не попада в обхвата на
случаите на ППВС №5/1969г. или ППВС №4/1961г. относно кръга от лица, които имат
право да предявят искане за конституиране в наказателното производство като
граждански ищец. Още повече, че като единствен наследник всъщност и отговаря на
изискванията, посочени в обсъдените ППВС и е от кръга на най-близките лица
имащи право на обезвреда за неимуществени вреди, защото постановленията касаят
случаите в които братята и сестрите не са от кръга на наследниците, поради
наличието на съпруг, родител или дете. Постановленията посочват кръга от
лицата, които имат право на неимуществени вреди, който се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките
роднини, като низходящите, възходящите и съпруга, както и отглежданото, но неосиновено
дете, съответно отглеждащият го, ако един от тях почине вследствие непозволено
увреждане и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е сключен брак, като според ППВС №2/30.11.1984г.
не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица извън кръга на
посочените. Следователно братята и сестрите не са от кръга на лицата имащи
право на обезвреда за неимуществени вреди. В настоящия случай обаче брата В.Б.Ф.
е единствен наследник и поради това е и единствения в кръга на най-близките
роднини, имащи право на обезвреда за неимуществени вреди. На настоящия състав е
известна съдебната практика във връзка с приложението на тези постановления на
ПВС като източник на задължителна съдебна практика. Съдът намира обаче, че тези
съдебни актове касаят друга категория лица, които не са от кръга на
наследниците и попадат в изрично изключените
в мотивите на постановленията групи лица. Единствен наследник на починалия Ф. Б.Ф.
е неговия брат В.Б.Ф. и поради това така предявеният от него срещу подсъдимия И.Г.Г.
граждански иск е допустим.
Също
така съдът го възприема за основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното
деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица
свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая
става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД.
Всеки носи отговорност ако създава опасност и пречки за здравето и живота на
хората и не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. Правото
на живот на хората е гарантирано от конституцията и никой няма право да го
отнема. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано
всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които
възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което
се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от злополуката /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди
са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди
пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на
деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Смъртта на
родния брат на гражданския ищец Ф., който тогава е бил единствения и
най-близкия му роднина, не може да бъде овъзмездена с парична равностойност. Видно
от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Р.Т., братът на
пострадалия е преживял депресия във връзка със смъртта на брат си от една
страна поради факта, че е бил единствения му останал жив роднина, след
кончината на родителите им и това е единственият роднина на който е можел да
разчита в случай на нужда и поради това той е непосредствено увреден от този
факт, а от друга поради травмиращия и жесток начин по който се е случило това. Загубата
му като брат е неизмерима, той завинаги е лишен от надеждата за подкрепата на
братското рамо. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното
благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Следва да
се овъзмездят неговите страдания и загубата на моралната опора и подкрепа
вследствие на увреждането. /Пост. №4/61г.
на Пленума на ВС/. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е
подчинено на справедливостта /т.13 от
Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено деянието,
причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези
обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди,
съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният
граждански иск срещу подсъдимия И.Г.Г. да бъде уважен в размер от 18 000лв.,
като се вземат предвид и претърпените лично от него болки и страдания като единствения
най-близък роднина.
Деецът дължи пълна обезвреда за вредите причинени на пострадалия. Не е от
значение и обстоятелството, дали задължението за обезвреда ще се отрази
неблагоприятно върху бита на ответника и дали ще ограничи неговия обичаен начин
на живот. Размерът на обезщетението се определя само в зависимост от
причинената вреда /Р.№2524-59-І-ВС/.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта –
престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като
носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва
определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното
издължаване. Поради това уваженият граждански иск следва да бъде присъден ведно
със законната лихва върху всяка присъдена сума, считано от датата на увреждането,
а именно – 04.01.2011г. – когато е настъпила смъртта на пострадалия Ф. Б.Ф..
Съдът не взема предвид дължимата законна лихва и не я включва в размера на
обезщетенията за причинените от престъплението неимуществени вреди. /В този смисъл Р №185/98г. по н.д.№148/97г.
на V-членен състав и Р.№545/2004г. по н.д.№72/2004г. на ІІІн.о. на ВКС./. В
останалата част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съдът възложи на подсъдимия
направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК направени в
хода на досъдебното производство и пред съда общо в размер на 3648,28лв., от
които 2610,48лв. – по сметка на ОД на МВР - Шумен, както и държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 720,00 лева.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ: