РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Перник , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от БИСЕР Ц. ПЕТРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20211700600040 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С протоколно определение № 260002 от 13.01.21 г., постановено по ЧНД №
224/2020 год. по описа на районен съд Радомир състав на същия е присъдил следното:
Определя едно общо най-тежко наказание на осъдения С. С. Х., със снета
самоличност и ЕГН, по Споразумение № 959/26.02.2020 г. по нохд № 501/2019 г. на
Окръжен съд-Б. и по Споразумение № 111/20.07.2020 г. по нохд № 201/2020 г. на Районен
съд-Радомир, едно общо най- тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година и десет месеца.
На осн. чл.59, ал.1 НК, ПРИСПАДА времето през което осъденият е изтърпял
наказание „Лишаване от свобода“ по нохд № 501/2019 г. на Окръжен съд-Б., а именно, една
година, пет месеца и шестнадесет дни.
Определя първоначален строг режим при изтърпяване на наказанието.
Против така цитираното определение, в срок, е постъпил въззивен частен протест
от РП Радомир. В същия се сочи, че наложеното общо наказание, с оглед събраните
отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да се увеличи, на основание чл.24 НК с
1
четири месеца.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
протеста е основателен и предлага определението на първоинстанционния съд да се
коригира в тази насока.
Осъдения, лично и чрез своя адвокат защитник, моли определението на районния
съд да бъде оставено в сила.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното определение с оглед
доводите на страните и служебно установи следното:
Протеста е основателен.
Районният съд е приел, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.24 от
НК, тъй като в случая не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Налице е
разкаяние от страна на осъдения за извършените деяния и изразена категорична готовност за
поправянето му.
Тази лаконична обосновка изцяло се опровергава от събраните по делото
писмени доказателства. Видно от приобщеното свидетелство за съдимост Х. е осъждан
около 20 пъти.
Вярно е, че предмет на кумулацията са две наказания. Но при множеството
осъждания на С. Х., това не е единственият значим критерий при обсъждане на въпроса за
приложението на чл.24 НК. Обстоятелството, че са групирани наказанията само по две
присъди, не може да се отчита изолирано от всички други данни за личността на осъдения,
свързани с многократни осъждания за тежки умишлени престъпления от общ характер и
трайно установените престъпни нагласи.
В конкретния случай, предвид личността на осъдения и данните за съдебното му
минало, с основание може да се приеме, че целите на наказанието, визирани в чл.36 НК
могат да бъдат постигнати единствено чрез приложението на чл.24 НК– увеличаване
размера на определеното общо най-тежко наказание.
Само най-тежкото от двете наказания не е достатъчно, за да се постигне
адекватно поправяне и превъзпитаване на осъдения.
Така по отношение на осъдения приложението на разпоредбата на чл.24 НК се
явява абсолютно необходимо предвид завишената степен на обществена опасност на дееца,
многократните му осъждания, които не са довели до нужния положителен резултат, а и за да
се постигне справедливост и баланс между престъпление и наказание.
В тази насока въззивния съд намира, че за да се прецени приложението на чл.24
НК, като нужно за постигане целите на наказанието и за да изгради представа за личността
на дееца, съдът не е ограничен да съобразява само фактите на престъпленията включени в
2
съвкупността, а доказателствата за степента на опасност на личността изобщо, вкл. и
съдебното му минало по процесната съвкупност.
В този смисъл е Решение № 192 от 17.04.2013 г. по н. д. № 592/2013 г. Н. К., I н.
о. на ВКС, допускащо при определянето на степента на опасност на личността да се вземат
предвид дори решения по приложението на чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на лицето от
наказателна отговорност, тъй като и при тях има положителен отговор на въпроса за
виновно извършено престъпно деяние. Все в тази връзка са и принципните указания на ТР
№ 3/16.11.2009 г. на ВКС, ОСНК, за осъществяване на цялостната оценка на престъпната
дейност на осъдения.
Престъпната деятелност на осъдения е започнала още през *** г. и е протичала
последователно във времето, със силна интензивност през годините. Като цяло
укорителното поведение на осъдения рецидивира и ескалира. Макар на вниманието на съда
да са последните две осъждания, цялата специфика на личността на осъденото лице и
неговите прояви във времето няма как да бъдат игнорирани. Изтърпяваните от осъдения
различни наказания лишаване от свобода не са довели до неговото поправяне и възпиране от
престъпна дейност. Логично от това, следва засилване на наказателната репресия, така че
целите на наказанието да се постигнат по по-дефинитивен начин и така да се спомогне за
желаното завръщане на осъдения към общественополезен и примерен живот. Именно
поради това съдът и следва да се отнесе с по-голяма чувствителност към въпроса за
компенсация на поглъщането на леките от тежките наказания, доколкото в противния
случай се стига до резултат, който би бил съвсем лишен от ресурс за поправяне на
личността. А последните две прояви на осъдения не са изобщо изолирани и не се явяват
изключения, така че да се допусне, че и без увеличаване на наказанието, той ще се поправи и
превъзпита. В този случай отказът от компенсиращия механизъм на чл.24 НК би бил
категорично неправилен. Само с най- тежкото от двете наказания не могат да се постигнат
целите по чл.36 НК. За този извод съдът съобрази Р. № 102/19.03.1990 II н. о. на ВС, Р.
126/19.07.1990 г. I н. о. на ВС,
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА протоколно определение № 260002 от 13.01.21 г., постановено по
ЧНД № 224/2020 год. по описа на районен съд Радомир, като на основание чл.24 НК
УВЕЛИЧАВА определеното общо, най- тежко наказание „лишаване от свобода“ с четири
месеца до „лишаване от свобода“ в общ размер от две години и два месеца.
Потвърждава определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4