Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 377 гр.Бургас 14.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Д., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 629 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е образувано по редовна и допустима искова молба на ЗКПУ „НАША ЗЕМЯ” с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с.Черноград, община Айтос, област
Бургас, със Съдебен адрес *** - адвокат М.Д., против К.А.К. с ЕГН ********** ***
и „РАДОСТ-64” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Айтос,
ул.“Отец Паисий“ № 23, представлявано от управителя Радослава Д. Калоянова,
двамата със съдебен адрес *** – адвокат С.Г. – Т..
Предявен е Павлов иск – за
прогласяване на относителна недействителност спрямо ищеца до размера на 1/2 идеална
част на договор за покупко-продажба, сключен между ответниците с нотариален акт
№ 16/ 19.12.2013г., том X, per. № 6214, дело № 1266 на нотариус с per. № 557 на
НК, за следния недвижим имот : 1/2 идеална част от дворно място, представляващо
УПИ Х-4431 от кв.110 по плана на гр.Айтос, целият с площ 90 кв.м, както и
реално обособените в построената върху това дворно място монолитна сграда
самостоятелни обекти — кафе аперитив „Олимп”, находящ се в гр.Айтос,
ул.„Станционна” № 54, ет.1 с площ 73,93 кв.м, състоящ се от зала за консумация
и междинен склад - офис, и сутеренен етаж със застроена площ 84,93 кв.м ,
състоящ се от сервизно помещение, стая за персонала и санитарен възел, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата, която е в режим на
етажна собственост.
Искът е с правно основание чл.135
от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с влязло в сила
решение т.д. № 578/ 2013г. по описа на БОС, ответникът К.А.К. е осъден да
заплати на ЗКПУ „Наша земя“ сумата 100 000 лв. - частичен иск от общата сума от
247 752,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на
кооперацията от допуснато нарушение на договор № 874/ 13.11.2003г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната
предприсъединителна програма на ЕС за развитието на земеделието и селските
райони, както и сумата 11 330 лв. съдебни разноски, направени от кооперацията.
Решението е постановено по искова молба, входирана на 22.10.2013г. На
27.04.2013г. на проведено общо събрание на кооперацията, в присъствието на
ответника, е взето решение за ангажиране на отговорността на К.К. в качеството
му на председател на кооперацията за извършеното от него нарушение. Като е
знаел за това и в хода на вече образуваното срещу него съдебно производство,
ответникът е предприел редица действия по разпореждане е притежаваното от него
имущество, чрез които изцяло се е освободил от притежаваните от него недвижими
имоти. Сред разпорежданията е и процесната продажба на имот, тогава в режим на съпружеска
имуществена общност с Радослава Д. Калоянова. Купувач на имота е ответникът
„Радост - 64” ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е
Радослава Д. Калоянова - тогава съпруга на К.К., срещу продажна цена от 40 000
лв., която страните по сделката са заявили, че е изплащана на вноски от
купувача в периода 2007- 2013г. Ищецът намира цената за очевидно занижена, а и
счита, че не е реално заплатена, а изявлението на страните цели заобикаляне на
забраната по чл.3 от ЗОПБ, обн. ДВ бр. 16/22.02.2011г. С тази сделка К.К. е
увредил кредитора ЗКПУ „Наша земя”, като се е разпоредил с ликвидно свое
имущество и е лишил кредитора от възможността да събере вземането си от това
имущество. В периода след подаване на исковата молба, по която е образувано
т.д. № 578/ 2013г. на БОС и след като вземането на ЗКПУ „Наша земя” е
възникнало, ответникът е извършил редица разпореждания с имуществото си в полза
на свързани с него лица - по силата на съдебно решение за прекратяване на брака
му с Радослава Д. Калоянова придобитият по време на брака им недвижим имот -
апартамент в гр.Айтос, ул.“Отец Паисий“ № 23 е поставен в дял на съпругата, в
нейна изключителна собственост са поставени и всички притежавани от съпрузите имоти
в гр.Бургас, а през 2017г. К.К. е дарил на своята майка притежавана от него 1/4
идеална част от имот в гр.Айтос, ул.“Владимир Заимов“ № 12. Поведението на
длъжника ясно показвало желанието му да се лиши от лично имущество, а
извършването на отчуждаването след образуване на исково производство против
него сочи, че действията му са продиктувани от желанието да спаси това
имущество от бъдещо принудително изпълнение. Тъй като насрещна страна по
процесната сделка е дружество, чийто едноличен собственик на капитала и
управител е съпругата на длъжника, ищецът счита, че преобретателят също е знаел
за увреждането. С оглед продажната цена и начина на заплащането й ищецът счита,
че сделката е и симулативна, прикриваща безвъзмездно разпореждане в полза на
дружеството.
С отговора си ответниците признават
гражданския брак между К.А.К. и Радослава Д. Калоянова, сключен на
12.12.1992г., прекратен на 20.12.2013г. Твърдят, че през 2005г. Радослава Д.
Калоянова учредила ответното ЕООД „Радост-64“, което от 2006г. до момента
осъществявало дейност в търговски обект за козметични продукти и дрехи – Бутик
„Олимп“, находящ се в процесните самостоятелни обекти. През 2007г. дружеството
решило да закупи процесния имот, но с оглед намаляване на данъчната тежест за
данък сгради и такса смет имотът бил закупен от управителя Радослава Калоянова
като физическо лице, но цената била платена със средства на дружеството и с
банков кредит на дружеството. Имотът бил прехвърлен обратно на дружеството по
време на брака на съпрузите Калоянови за цена от 40 000 лв., които били
изплатени предварително от дружеството на части : чрез теглене на кредит и
изплащане на сумата по кредита на продавача -
25 000 лв. заедно с договорна лихва, която е изплащана ежемесечно от
търговското дружество през периода 30.04.2008г. - 29.11.2013г. и възлиза на 20
000 лв. С разпоредителната сделка е приведено в съответствие правното с
фактическото положение на правата върху имота. Постигнатото съгласие за цената
на имота от договарящите е израз на установената в закона свобода на договаряне
- чл.9 ЗЗД, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно
потребността на насрещните престации и тяхната еквивалентност. Сочат, че
съдебното решение, с което К.К. е осъден да заплати на ищеца парична сума е
влязло в сила на 07.11.2017г., а процесната разпоредителна сделка е извършена
на 19.12.2013г. Още на 18.10.2008г. на общо събрание на ищцовата кооперация
била приета оставката на К.К. като председател, но това обстоятелство не било
вписано в Търговския регистър. К.К. не бил присъствал на общото събрание на
27.04.2013г. По изложените съображения
оспорват, че процесният имот е придобит от К. и съпругата му в режим на
съпружеска имуществена общност, като ответникът притежавал 1/2 ид.част; че
ищецът бил кредитор на К. при извършване на процесната сделка; че извършеното
разпореждане е симулативно, тъй като прикрива дарение; че при извършването му
длъжникът и третото лице са знаели за увреждането на кредитора. Правят
възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД на претенцията на
ищеца до 18.10.2013г. Правят и възражение за трансформация на лично имущество
на съпругата Румяна Калоянова, изключващо право на собственост на К.К. върху
имота, или не в определения от ищеца обем. Сочат, че атакуваната сделка е
извършена по време на брака на съпрузите Калоянови, но покупната цена е платена
с парични средства на „Радост-64” ЕООД , които имат извънсемеен произход и
съставляват друго лично имущество на съпругата по смисъла на чл.22 СК.
Независимо, че недвижимия имот е придобит по време на брака, приносът на К.К. е
изключен, тъй като вещното право е придобито с лично имущество на Радослава
Калоянова, което е основание за пълна или частична трансформация съгласно чл.23 СК.
С допълнителна искова молба
ищецът оспорва твърденията на ответниците в писмения им отговор. Сочи, че към
момента на сключване на процесната сделка ищецът е бил кредитор на ответника,
тъй като е имал към него възникнало
вземане, като законът не изисква същото да е изискуемо и ликвидно. В
случая вземането не е възникнало от съдебното решение, с което е признато, а от
момента, в който е довършен фактическият състав на осъществения от К. деликт –
ищецът е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от К. през 2012г.
суми в полза на ДВ „Земеделие“. Оспорва възражението за погасителна давност,
като се позовава на установяването на паричното вземане със сила на пресъдено
нещо през 2017г. Счита за недопустимо инцидентното установяване в настоящото
производство на по-голям принос на съпругата или трансформация на лично
имущество. Оспорва твърденията за липса на СИО и по същество. Счита, че
твърдението на ответниците за плащането на придобивната цена на имота
противоречи на представените доказателства. Съгласно нотариалния акт цената от
40 000 лв. е платена изцяло по сметка в „Банка ДСК“ от Радослава Калоянова.
Плащане на сумата от 25 000 лв. в Юробанк И Еф Джи е неотносимо към процесната
сделка, а от представеното банково извлечение е видно, че кредитът не е
погасяван със средства на дружеството, а с внасяни от съпрузите суми на каса.
С допълнителен отговор
ответниците поддържат изразеното в отговора становище. Твърдят, че част от
продажната цена от 25 000 лв. не е била заплатена в деня на сделката –
20.12.2017г., за което е бил издаден запис на заповед от продавача.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез адв. Д.
поддържа иска, ангажира доказателства и пледира за уважаването му.
Ответните страни чрез адв. Г.
оспорват иска, ангажират доказателства и пледират за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено:
Не се спори и се установява от
приложени съдебни решения и протокол от общо събрание на кооперацията, че е
взето решение да се потърси отговорност на ответника К.К. за причинени вреди на
кооперацията от сключени неизгодни договори. Тази отговорност е била
реализирана съдебно по искова молба от 22.10.2013 г. и образуваното по нея тд №
578/2013 г. на БОС, като със съдебно решение № 11 от 20.02.2011 г. по втд №
6/2017 г. на БАС, отхвърлителното на иска решение на БОС е било отменено и К.К.
- осъден да заплати на кооперацията сумата от 100 000 лв., частично от
247 752, 42 лв, представляващи обезщетение за имуществени вреди. С
определение № 548/07.11.2017 г. по тд № 1242/2017 г. на ВКС, , І т.о. не е
допуснато касационно обжалване на решението на БАС.
По време на исковия процес,
на19.12.2013 г., с н.а. № 16, т. Х, д. № 1266/2013 г. по описа на нотариус
Георги Георгиев, при АРС К. заедно със съпругата си Радослава Калоянова са
продали на собственото на Радослава Калоянова дружество „РАДОСТ 64“ ЕООД
процесния имот.
Имотът
е бил закупен по време на брака от Калоянова с н.а. № 164, т. XІV, д. № 2183/2007 г. на нотариус
Бисер Демирев, при АРС срещу ценната от 40 000 лв., изплатена изцяло по
банков път, което е удостоверено от нотариуса. Установява се, че на дружеството
на Калоянова е бил отпуснат банков кредит от „Юробанк И Еф Джи“ АД в размер на
25 000 лв., усвоен изцяло на 26.03.2008 г., като плащане в полза на
продавача е постъпило по банков път на 28.03.2008 г. с основание „окончателно
плащане на имот“.
Против кооперацията е бил
предявен иск от ДФ „Земеделие“, по който е образувано гд. № 468/2010 г. на БОС.
С влязлото в сила решение по делото - № 293 от 02.08.2012 г., кооперацията е
призната за длъжник на сумата от 146 540, 60 лв. главница, предоставена
финансова помощ, която следва да се върне поради неизпълнение на договора и
48 406, 55 лв. мораторни лихви, за което и издадена съдебна заповед за
изпълнение. Задължението в общ размер от 244 835, 35 лв. е било изцяло
изплатено, поради което образуваното изпълнително производство № 20107030400273
по описа на ЧСИ Г. Михалев е било прекратено на 13.09.2013 г.
Бракът
е бил прекратен по взаимно съгласие на съпрузите на основание чл. 50 СК с
решение № 248/20.12.2013 г. по гд №
1253/2013 г. на КРС или на следващия ден след процесната сделка. Установява се
от това съдебно решение, както и от представени справки от имотен регистър по
партидата на ответника К., че по време на исковия процес за реализиране на
отговорността му към кооперацията той се е разпореждал със свое имущество.
Съдът
е допуснал съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установява, че за
заплащането на сумата от 25 000 лв. по банков път от дружеството на
Калоянова към продавача на имота имота не е бил идентифициран, като заплатеното
представлява 62, 50 % от цената. Дружеството не е водило касови книги за
търговски обект „Олимп“ в гр. Айтос за
годините от 2008 г. до 2013 г. Молбата за искания банков кредит е подадена от
Калоянова на 11.03.2008 г., а договора е сключен на 26.03.2008 г., като лихвите
до 22.10.2013 г. са изплатени в размер на 20 425, 32 лв., а до 19.12.2013
г. – 20 663, 76 лв. Плащането от 25 000 л. е било осчетоводено по
дебитната сметка на продавача и разплащателната сметка на дружеството. Вписването
на имота в активите на дружеството е извършено през 2019 г. За погасяване на банковия кредит вноски на
каса за извършвали редица лица, включително и ответника К., на обща сума 30002,
20 лв. Погасяването на кредита е осчетоводено по кредита на счетоводна сметка
5024 разплащателна сметка на банката и
по дебита на счетоводна сметка 151 получени дългосрочни заеми. Погасяването е
осъществено изцяло със средства в брой.
При такава фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна.
Според установената фактическа
обстановка е налице хипотезата на чл. 135 ЗЗД. Законовите предпоставки за
конкретния случай са: кредиторовото качество на ищеца, който има вземане преди
увреждащата сделка ; процесното правно действие да уврежда обективно кредитора
чрез намаляване на имущество или създаване на затруднения при удовлетворяване
на вземането; знание за увредата, която се предполага до доказване на
противното, тъй като страните по сделката са съпрузи.
Първата предпоставка е налице. Кооперацията
е претърпяла имуществена вреда, тъй като в резултат на договорно неизпълнение е
следвало да върне предоставената от ДФ „Земеделие“ финансова помощ, ведно със
стари лихви. Задължението да се върне сумата е признато за установено със
съдебното решение от 02.08.2012 г. Отговорността на бившия председател на
кооперацията – ответника К., е била съдебно установена, в резултат на което с
влязлото в сила решение по втд № 6/2017
г. на БАС той е бил осъден да заплати частично сумата от 100 000 лв. Това
вземане на кооперацията е предявено с исковата молба от 22.10.2013 г.,т.е преди
К. да се разпореди с имущество по процесната сделка, към момента вземането не е
удовлетворено и не е погасено по давност, тъй като е установено със СПН на
22.02.2017 г. Поради това следва да се признае кредиторовото качество на
ищцовата кооперация.
Налице е и втората предпоставка.
Установи се по делото, че ответника К. е предприел редица действия по
разпореждане с имущество, които са били осъществени през периода след
подаването на исковата молба от 22.10.2013 г., което води до извода че
извършените отчуждавания целят осуетяване на принудителното изпълнение и
удовлетворяване на признатото вземане.
Налице е и субективната предпоставка
- знание за увредата. Страни по сделката са бивши съпрузи, тъй като ответника К.
е прехвърлил собствеността в полза на еднолично търговско дружество – собствено
на съпругата му Радослава Калоянова. Бракът е бил прекратен веднага след
процесната сделка, поради което знанието за увредата се предполага, а
доказателства за оборване на законовата презумпция не се събраха. При
съобразяване с доказателствата следва, че процесния имот е бил съпружеска
общност. От една страна, имота е придобит през 2007 г., когато страните са били
съпрузи. Според удостовереното в продажбения акт цената е била заплатена изцяло
по банков път от купувача Радослава Калоянова, поради което към тази дата е
настъпил вещния ефект. От друга страна, представените доказателства за плащане
по банков път през 2008 г., месец март, осъществено от ответното дружество
противоречат на нотариалното удостоверяване, а в същото време в счетоводството
на дружеството не е посочен имота за когото е осчетоводено плащането. Това, че
вписването на имота като актив на дружеството-ответник е извършено през 2019 г.
не води до други правни изводи
Предвид изложеното съдът намира, че в
настоящото производство всички елементи на фактически състав на чл. 135 ЗЗД са
налице, поради което иска се явява основателен и доказан.
При това разрешение на спора на ищеца
следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 2 369, 65 лв.
съгласно списък за каквато сума ответниците да се осъдят да заплатят.
Като
се води от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНА относителната недействителност спрямо ищеца ЗКПУ „НАША ЗЕМЯ”
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Черноград, община Айтос,
област Бургас, със съдебен адрес *** - адвокат М.Д. на договор за продажба сключен между ответниците: К.А.К. с ЕГН **********
*** и „РАДОСТ-64” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Айтос, ул.“Отец Паисий“ № 23, представлявано от управителя Радослава Д.
Калоянова, двамата със съдебен адрес *** – адвокат С.Г. – Т., с нотариален акт
№ 16/ 19.12.2013г., том X, per. № 6214, дело № 1266 на нотариус с per. № 557 на
НК, за следния недвижим имот : 1/2 идеална част от дворно място, представляващо
УПИ Х-4431 от кв.110 по плана на гр.Айтос, целият с площ 90 кв.м, както и
реално обособените в построената върху това дворно място монолитна сграда
самостоятелни обекти — кафе аперитив „Олимп”, находящ се в гр.Айтос,
ул.„Станционна” № 54, ет.1 с площ 73,93 кв.м, състоящ се от зала за консумация
и междинен склад - офис, и сутеренен етаж със застроена площ 84,93 кв.м ,
състоящ се от сервизно помещение, стая за персонала и санитарен възел, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата, която е в режим на
етажна собственост.
ОСЪЖДА
К.А.К. с ЕГН ********** *** и „РАДОСТ-64” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Айтос, ул.“Отец Паисий“ № 23, представлявано от
управителя Радослава Д. Калоянова, двамата със съдебен адрес *** – адвокат С.Г.
– Т. да заплатят на ЗКПУ „НАША ЗЕМЯ”
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Черноград, община Айтос,
област Бургас, със Съдебен адрес *** - адвокат М.Д. сумата от 2 369, 65 лв. разноски по делото
съгласно списък.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
АС-Бургас в двуседмичен срок от връчването.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: