Решение по дело №9963/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3635
Дата: 3 октомври 2019 г.
Съдия: Таня Яворова Букова
Дело: 20185330109963
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3635, 03.10.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 25.09.2019 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

СЕКРЕТАР : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9963 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250, представляван от ..... С.Л.Н., а също и от пълномощника му ..... М.Д., твърди, че за периода 17.04.2015 г. – 09.05.2017 г. е извършил в полза на Н.Е.К. за обект, находящ се в гр. ...., на ул. ........, услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода на обща стойност 329.45 лв., цените на които не са били заплатени в срок, поради което той дължи и обезщетения за забава в общ размер на 58.20 лв. за периода 30.06.2015 г. - 31.12.2017 г. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №  2088 по описа на Районен съд - Пловдив,  ХІ гр. с. за 2018 година, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 2088/2018 г. в съда – 07.02.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Назначеният по делото особен представител на ответника Н.Е.К. с ЕГН **********, адвокат Б.П., оспорва предявените искове по основание и по размер и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира следното :

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 2088 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г. на 08.02.2018 г. е издадена Заповед № 1331 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Н.Е.К. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация”

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 9963/18 г. на РСПд – стр. 2/4

 

ЕООД : сумата 329.45 лв. – сбор от цени на извършени услуги по доставка на вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. ........, ул. ........, за периода 17.04.2015 г. – 09.05.2015 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 20885/18 г. в съда - 07.02.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата 58.20 лв. – лихва от 30.06.2015 г. до 31.12.2017 г.; от сумата 25 лв. разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

В унисон с твърденията на ищеца от приетите като доказателства заверени преписи на Декларация по чл. 14 ЗМДТ, изходяща от ответника, а също и на Заповед № ....../02.11.1998 г. се установява, че Н.К. се легитимира като собственик на къща построена в дворно място с административен адрес – гр. ......, ул. ........., който недвижим имот му е реституиран със заповед на кмета на Община .......издадена на 02.11.1998 г. на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ. Към този момент действа Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. в ДВ, бр. 77 от 23.09.1994 г./, в чл. 1, ал. 2, т. 1 от която е предвидено, че абонати по смисъла на наредбата са юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабден имот. Впоследствие Наредба № 9 от 14.09.1994 г. е отменена с § 5 от ПЗР на действащата понастоящем Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., в сила от 12.10.2014 г./, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от която потребители на услугите В и К са и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Или въз основа на направения исторически анализ на действащата през различните периоди нормативна уредба може да се направи изводът, че според същата за придобиването на качеството на абонат/потребител е меродавно не фактическото потребяване на водоснабдителните и канализационните услуги, съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на правото на собственост или на правото на ползване върху жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.

Съобразно чл. 11, ал. 7 Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги отношенията между „В и К” ЕООД и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията обслужвана от В и К оператора се уреждат от Общи условия. Заверен препис на действащите през исковия период и понастоящем общи условия, озаглавени Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – Пловдив, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР /наричани по-долу в

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 9963/18 г. на РСПд – стр. 3/4

 

настоящото изложение ОУ/ е приет като доказателство по делото. Съгласно чл. 6, т. 2 от същите едно от основните задължения на всеки потребител на В и К услуги е това да заплаща ползваните В и К услуги съгласно чл. 31, ал. 2, регламентиращ срока за изпълнението му, който е 30 дни след датата на фактуриране.

В обобщение на база коментираната до тук нормативна и договорна уредба, а също и на установения по-горе факт, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба водоснабден недвижим имот, съдът приема за установено, че през периода 17.04.2015 г. - .09.05.2017 г. той е имал качеството на потребител на В и К услуги, поради което съгласно чл. 6, т. 2 от ОУ дължи заплащането на цените на предоставените от дружеството услуги за водоснабдения имот.

Съобразно направения по делото опис на фактури за исковия период дружеството е издало 21 фактури, по които е фактурирало вземания от абонат № ......... за водомер № .........за периода  01.02.2013 г. – 03.05.2017 г., възлизащи на 329.45 лв. Според неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза тези фактури са осчетоводени от дружеството в съответствие с изискванията на Закон за счетоводството, а фактурираните услуги по тях съвпадат с данните от представените от ищеца и приети като доказателство по делото заверени преписи на карнети.

А щом фактурите са редовно осчетоводени и претендираните вземания са намерили отражение в тях, то в съответствие с трайната съдебна практика съдът намира, че те съставляват доказателство за процесните задължения.

И тъй като до датата на приключване на съдебното дирене ответникът, в чиято тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да ангажира доказателства за плащане на цените на предоставените му услуги не стори това, то решаващият състав приема, че е налице неизпълнение на тези облигационни задължения, поради което предявените искове за същите като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени в предявените размери.

А тъй като съгласно чл. 44 от ОУ : „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.”, то и предвид липсата на доказателства за погасяване на задълженията на ответника за цените на предоставените услуги за исковия период, същият дължи и обезщетение в размер на законната лихва, който според неоспореното заключение на експерта за периода 30.06.2015 г. – 31.12.2017 г. възлиза на 58.20 лв. Ето защо като доказани по основание и размер и предявените акцесорни претенции следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 495 лв. разноски по производството, в това число 75 лв. довнесена държавна такса и 420 лв. депозитни разноски, а на основание чл.

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 9963/18 г. на РСПд – стр. 4/4

 

78, ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в съответствие с чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ в минимален размер, тъй като делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност.

На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски по заповедното производство в размер на 75 лв.

По изложените мотиви съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Е.К. с ЕГН **********, дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250, представлявано от ..... С.Л.Н. : сумата от 329.45 лв., представляваща сбор на цени на извършени за периода 17.04.2015 г. – 09.05.2017 г. услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. ......, на ул. ........., ведно със законната лихва от 07.02.2018 г. до окончателното й изплащане, а също и сумата от 58.20 лв. – обезщетение за забава за периода 30.06.2015 г. – 31.12.2017 г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 1331/08.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2088 по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 година.

ОСЪЖДА Н.Е.К. с ЕГН **********, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250, представлявано от ..... С.Л.Н. : сумата от 495 лв. разноски по производството по гр. д. № 9963 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 9963 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 75 лв. разноски по производството по ч. гр. д. №  2088 по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

Вярно с оригинала!                                               

ММ