Р Е Ш Е Н И Е
№ 3635, 03.10.2019 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 25.09.2019 г. в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
СЕКРЕТАР
: МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9963 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести
септември” № 250, представляван от ..... С.Л.Н., а също и от пълномощника му .....
М.Д., твърди, че за периода 17.04.2015 г. – 09.05.2017 г. е извършил в полза на
Н.Е.К. за обект, находящ се в гр. ...., на ул. ........, услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода на обща стойност 329.45 лв., цените на
които не са били заплатени в срок, поради което той дължи и обезщетения за
забава в общ размер на 58.20 лв. за периода 30.06.2015 г. - 31.12.2017 г. За
тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2088 по
описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр.
с. за 2018 година, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството
е предявило настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с
което признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението, по
което е образувано ч. гр. д. № 2088/2018 г. в съда – 07.02.2018 г., до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на ответника
Н.Е.К. с ЕГН **********, адвокат Б.П., оспорва предявените искове по основание
и по размер и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 2088 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г. на 08.02.2018 г. е издадена
Заповед № 1331 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено Н.Е.К. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация”
Продължение на решение по гр. д. № 9963/18 г. на РСПд
– стр. 2/4
ЕООД
: сумата 329.45 лв. – сбор от цени на извършени услуги по доставка на вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. ........, ул. ........, за
периода 17.04.2015 г. – 09.05.2015 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 20885/18 г. в съда -
07.02.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата 58.20 лв. – лихва от
30.06.2015 г. до 31.12.2017 г.; от сумата 25 лв. разноски за заплатена по
производството държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд
указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на
вземанията си по заповедта.
В унисон с твърденията на ищеца от приетите като
доказателства заверени преписи на Декларация по чл. 14 ЗМДТ, изходяща от
ответника, а също и на Заповед № ....../02.11.1998 г. се установява, че Н.К. се
легитимира като собственик на къща построена в дворно място с административен
адрес – гр. ......, ул. ........., който недвижим имот му е реституиран със
заповед на кмета на Община .......издадена на 02.11.1998 г. на основание чл. 1,
ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ. Към този момент действа Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи /обн. в ДВ, бр. 77 от
23.09.1994 г./, в чл. 1, ал. 2, т. 1 от която е предвидено, че абонати по
смисъла на наредбата са юридически или физически лица, които са собственици на
съответния водоснабден имот. Впоследствие Наредба № 9 от 14.09.1994 г. е
отменена с § 5 от ПЗР на действащата понастоящем Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., в сила от
12.10.2014 г./, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от която потребители на услугите В
и К са и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Или въз основа на направения исторически анализ на действащата през различните
периоди нормативна уредба може да се направи изводът, че според същата за
придобиването на качеството на абонат/потребител е меродавно не фактическото
потребяване на водоснабдителните и канализационните услуги, съответно наличието
на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на
правото на собственост или на правото на ползване върху жилища и нежилищни имоти
в сгради – етажна собственост.
Съобразно чл. 11, ал. 7 Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги отношенията между „В и К” ЕООД и
потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на
територията обслужвана от В и К оператора се уреждат от Общи условия. Заверен
препис на действащите през исковия период и понастоящем общи условия,
озаглавени Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и
К оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – Пловдив, одобрени с Решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР /наричани по-долу в
Продължение на решение по гр. д. № 9963/18 г. на РСПд
– стр. 3/4
настоящото
изложение ОУ/ е приет като доказателство по делото. Съгласно чл. 6, т. 2 от
същите едно от основните задължения на всеки потребител на В и К услуги е това
да заплаща ползваните В и К услуги съгласно чл. 31, ал. 2, регламентиращ срока
за изпълнението му, който е 30 дни след датата на фактуриране.
В обобщение на база коментираната до тук нормативна и
договорна уредба, а също и на установения по-горе факт, че ответникът е
собственик на посочения в исковата молба водоснабден недвижим имот, съдът
приема за установено, че през периода 17.04.2015 г. - .09.05.2017 г. той е имал
качеството на потребител на В и К услуги, поради което съгласно чл. 6, т. 2 от
ОУ дължи заплащането на цените на предоставените от дружеството услуги за
водоснабдения имот.
Съобразно направения по делото опис на фактури за
исковия период дружеството е издало 21 фактури, по които е фактурирало вземания
от абонат № ......... за водомер № .........за периода 01.02.2013 г. – 03.05.2017 г., възлизащи на
329.45 лв. Според неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза тези фактури са осчетоводени от
дружеството в съответствие с изискванията на Закон за счетоводството, а фактурираните
услуги по тях съвпадат с данните от представените от ищеца и приети като
доказателство по делото заверени преписи на карнети.
А щом фактурите са редовно осчетоводени и претендираните
вземания са намерили отражение в тях, то в съответствие с трайната съдебна
практика съдът намира, че те съставляват доказателство за процесните задължения.
И тъй като до датата на приключване на съдебното
дирене ответникът, в чиято тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да ангажира
доказателства за плащане на цените на предоставените му услуги не стори това,
то решаващият състав приема, че е налице неизпълнение на тези облигационни
задължения, поради което предявените искове за същите като доказани по
основание и размер следва да бъдат уважени в предявените размери.
А тъй като съгласно чл. 44 от ОУ : „При неизпълнение в
срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи
на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване
на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора.”, то и предвид липсата на доказателства за погасяване на
задълженията на ответника за цените на предоставените услуги за исковия период,
същият дължи и обезщетение в размер на законната лихва, който според
неоспореното заключение на експерта за периода 30.06.2015 г. – 31.12.2017 г.
възлиза на 58.20 лв. Ето защо като доказани по основание и размер и предявените
акцесорни претенции следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 495 лв. разноски
по производството, в това число 75 лв. довнесена държавна такса и 420 лв.
депозитни разноски, а на основание чл.
Продължение на решение по гр. д. № 9963/18 г. на РСПд
– стр. 4/4
78, ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв. възнаграждение за
защита от юрисконсулт, определено в съответствие с чл. 25, ал. 1 Наредба за
плащането на правната помощ в минимален размер, тъй като делото не съставлява
нито правна, нито фактическа сложност.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноски по заповедното производство в размер на 75 лв.
По изложените мотиви съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Е.К. с ЕГН **********, дължи
на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250, представлявано от
..... С.Л.Н. : сумата от 329.45 лв., представляваща сбор на цени на извършени
за периода 17.04.2015 г. – 09.05.2017 г. услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. ......, на ул. .........,
ведно със законната лихва от 07.02.2018 г. до окончателното й изплащане, а също
и сумата от 58.20 лв. – обезщетение за забава за периода 30.06.2015 г. – 31.12.2017
г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 1331/08.02.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2088 по
описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 година.
ОСЪЖДА Н.Е.К. с ЕГН **********, да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив
и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250, представлявано от .....
С.Л.Н. : сумата от 495 лв. разноски
по производството по гр. д. № 9963 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.
за 2018 г.; сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 9963 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата
от 75 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 2088 по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ
гр. с. за 2018 г.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на
решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ