Р Е Ш Е Н И Е № 260022
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 04.02.2021г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
При
секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова
в. гр. дело № 440 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 570/ 10.08.2020 год., постановено по гр. дело № 1087 по описа за 2019
год. на Районен съд – Шумен е признато
за установено по отношение на С.А.С. и С. А.Х., че С.Х.Х. и Б.Н.Х. са
собственици на недвижим имот, представляващ дворно место – поземлен имот с
идентификатор 83510.660.678 в урбанизираната територия на гр.Ш... с площ от 221
кв.метра /двеста двадесет и един квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10
метра, при съседи: имоти с идентификатори 83510.660.621, 83510.660.184 и
83510.660.126., като ответниците са осъдени
да предадат на ищците владението върху реална част от посочения по-горе
недвижим имот с 83510.660.678, а именно
18.61 кв.метра от него, намираща се в югоизточната част от имота, върху която
са изградили ограда и стопански постройки и която владеят без правно основание.
Със същото решение на осн. чл. 109 от ЗС ответниците са осъдени да преустановят
действията си, с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правата си
на собственици на процесния недвижим имот, като премахнат изградената от тях
ограда в имота на ищците, като я преместят по регулационната граница между
имоти с идентификатор 83510.660.678 и 83510.660.621, както и като премахнат изградената
от тях селскостопанска постройка в югоизточната част от имота на ищците.
Присъдени са разноски.
Недоволни
от постановеното решение остават ответниците в първоинстанционното
производство, които го обжалват изцяло.
Жалбоподателите изтъкват, че праводателите на ищците са притежавали
недвижим имот с площ от 200 кв.метра. Считат, че не е изяснено обстоятелството
по какъв начин ищците са придобили имота с по-голяма площ, а именно 221 кв.метра. От друга страна сочат, че закупеният от
тях имот е с площ от 237 кв.метра като погрешно е записан с площ от 250
кв.метра, поради което следва да се приеме, че имотът е закупен от тях със
спорната част, която твърдят, че не е придаваемо място. Навеждат
твърдения, че границите никога не са били местени. Молят решението да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат изцяло
отхвърлени исковите претенции.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите С.Х.Х. и Б.Н.Х. чрез процесуалния им
представител адв. В.К.,***, са депозирали писмен отговор на жалбата, в който
вземат становище по неоснователността й. Молят атакуваното решение да бъде
потвърдено. Претендират разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният
съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и
трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
От
представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.10.1995
год. № 188, том , дело № /1995 год. . на Нотариус, с район на действие –
Районен съд – Шумен, рег.№* от регистъра на НК се установява, че Й.О.З.и И.Д.З.
са придобили право на собственост върху следния имот: дворно място с площ от
200 кв.метра, находящо се в гр. Ш., за което е отреден УПИ ХІV-1315 в квартал
89 по действащия регулационен план на града, ведно с построените в мястото
паянтови жилищни сгради и подобрения, при граници на имота: улица, дворище
планоснимачен № 1319, парцел ХV-1316 и парцел ХVІІ-1314.
Съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба от 30.05.2017 год. №12, том , рег. №, дело № от 2017 год. на
Нотариус , с район на действие – Районен съд – Шумен, рег.№* от регистъра на НК
Й.О.З.и И.Д.З. са прехвърлили на първата ищца С.Х.Х. право на собственост върху
следния недвижим имот: дворно място – поземлен имот с идентификатор
83510.660.183 в урбанизираната територия на гр.Ш... с площ съгласно скица
№15-244398/29.05.2017 год. на СГКК-Шумен от 220 кв.метра, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско
застрояване до 10 метра, при съседи: имоти с идентификатори 83510.660.621,
83510.660.184 и 83510.660.126.
От
приложения договор за прехвърляне на собственост от 11.04.2018 год. се
установява, че Община Шумен е прехвърлила С.Х.Х. на основание §8, ал.2, т.1 и
ал.3 от ПР на ЗУТ, във вр. с чл.15, ал.5 от ЗУТ поземлен имот – частна общинска
собственост с проектен идентификатор 83510.660.676 с площ от 1 кв.метър, при
съседи: имоти с идентификатори 83510.660.621; 83510.660.677; 83510.660.126 и
83510.660.675. След прехвърляне на имота същият е обединен с първия имот на
ищците с идентификатор 83510.660.183, а в кадастралната карта на гр.Ш. е
отразен под нов идентификатор 83510.660.678 с обща площ от 221 кв.метра.
Не
е спорно, че гореописаният недвижим имот е придобит посредством възмездни
сделки от първата ищца по време на брака й с втория ищец, поради което е
придобит от двамата в режим на съпружеска имуществена общност.
Съгласно
отразеното в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, извършена
чрез ОбНС №15, том , дело /1988 год. Общинският народен съвет гр. Ш.е
прехвърлил на А.Х.М.собствеността върху следния недвижим имот: Паянтова жилищна
сграда, заедно със застроено и незастроено дворно място от 250 /двеста и
петдесет/ кв.метра в гр.Ш., който имот представлява дворище пл.№1314 в кв.89 по
плана на гр.Ш. при граници: улица; дв.пл.№1319; дв.пл.№1312 и дв.пл.№1313.
От
Договор за ликвидиране на съсобственост от 06.10.2006 год. е видно, че А.Х. ***
5/255 идеални части от УПИ-ХVII-1314 в
кв.89, целият с площ от 255 кв.метра, като тази част с площ 5 кв.метра
представлява частта на Община Шумен, отразена по кадастралната карта като
поземлен имот с идентификатор 83510.660.590, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 83510.660.182 и 83510.660.126. С посочената сделка окончателно
се ликвидира съсобствеността.
Видно
от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.
№95-А-877/08.10.2015 год. имената А.Х. М. и А.Х.М.принадлежат на едно и също
лице.
От
представеното Удостоверение за наследници изх.№1595/23.05.2019 год. се
установява, че ответниците са единствени законни наследници на А.Х. ***.
В
приложената скица на поземлен имот №15-30981/17.01.2019 год., изд. от СГКК –
гр. Шумен е отразено, че към датата на издаването й собственик на процесния
поземлен имот с идентификатор 83510.660.678 с площ от 221 кв.метра е С.Х.Х..
По
делото са назначени съдебно-техническа и повторна съдебно-техническа
експертиза, от заключенията на които се установява, че първи по време е
дворищно регулационният план от 1923 год. за кв.115, втори е регулационния план
на гр.Ш. от 1958 год., одобрен със Заповед №3726/24.06.1958 год., трети е
регулационния план за кв.Г.от 1973 год., одобрен със заповед №1253/27.06.1973
год., който е бил неприложен и съгласно който дворища пл.№1314, 1315 и
съседните им 1319, 1305, 1312 и други са били включени в един УПИ I „За детски
комбинат“. Последен и действащ в момента е Регулационния план от 1996 год.,
одобрен със заповед РД-25-199/28.03.1996 год. Експертът по повторната експертиза
сочи, че кадастралната основа на регулационния план от 1973 год.и Регулационния
план от 1996 год. е една и съща, като
при изготвяне на кадастралния план от
1998 год. е била констатирана грешка в площта на имота на ответниците, която е
била поправена със Заповед №РД-25-408/04.05.1999 год. като е допуснато
изменение на регулацията между процесните парцели по кадастъра. Вещото лице по
първоначалната СТЕ е констатирало, че между кадастралния план от 1958 год. и
кадастралната карта, актуална към 2019 год. границата между имот №1315, кв.89 и
имот №1314, кв.89 съответства на границата между имот 83510.660.678 и
83510.660.621 по КККР; между кадастралния план от 1998 год., поправен със
Заповед №РД-25-408/04.05.1999 год. и кадастралната карта, актуална към 2019 год.
границата между имот 1315, кв.89 и имот №1314, кв.89 съответства на границата
между имот 83510.660.678 и 83510.660.621 по КККР. Заключило е, че
съществуващата на място югоизточна граница, установена с технически измервания,
се различава значително от границата между поземлен имот с идентификатор
83510.660.678 и 83510.660.621 по КККР. След извършено измерване на място
експертът по повторната експертиза е достигнал до извод, че площ от общо 18,61
кв.метра от имот с идентификатор 83510.660.678 (стар пл.№ 1315) се владее от
собствениците на съседния имот с идентификатор 83510.660.621 (стар пл. № 1314).
Отразено е, че имотът на ищците е незастроен, докато имотът на ответниците е
застроен. Вещото лице сочи, че на спорното място е построена стопанска
постройка, чието съществуване не е отразено нито в кадастралния план от 1973
год., нито в този от 1996 год. Твърди, че доколкото на място не е установил
входът на постройката да е от страната на ищците, то допуска, че входът на тази
постройка е от страната на ответниците. Установено е още, че по действащия регулационен план границата
между процесните имоти съвпада с имотната граница и няма придаваеми места.
Освен това е посочено, че при покупка на имот 1314 в кв.89 с Нотариален акт №15/1988 год. от А.Х.М.площта
е определена по действащия към тази дата кадастрален план от 1958 год. и се
равнява на 238 кв.метра измерена графично, а по КККР – 235 кв.метра. Площта на
имота е била определена неточно при извършване на сделката и погрешно в
нотариалният акт е вписано, че имотът е с площ 250 кв.мера.
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на водените от
страните свидетели. Свид. А., непосредствен съсед на имотите на ищците и на
ответниците, заявява, че познава границите на имотите. Сочи, че между имота на
ищците и този на ответниците винаги е имало ясно очертана граница.
Представлявала е каменна стена с ограда над нея. Излага, че и границите на
неговия имот са били неправомерно изменени от А., като разказва, че последният използвал
краткотрайното му отсъствие от имота, навлязъл в двора му, построил зидария
около 16 кв.метра и излял бетон. Изтъква, че такова навлизане има и в имота на
ищците като А. направил продължение на стопанските си постройки и по този начин
увеличил имота си. Свидетелят е категоричен, че селскостопанските постройки на
наследодателя на ответниците са построени в имота на ищците.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 108 от ЗС за признаване за
установено, че ищците са собственици на процесния недвижими имот с
идентификатор 83510.660.678 и с площ от 221 кв.метра и за осъждане на ответниците
да им предадат владението върху част от имота им с площ от 18,8 кв.метра, както
и иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят
действията си, с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правата си
на собственици на процесния недвижим имот, като премахнат изградената от тях
ограда в имота на ищците и я преместят по регулационната граница между имоти с
идентификатор 83510.660.678 и 83510.660.621, както и като разрушат изградената
от тях селскостопанска постройка в югоизточната част от имота на ищците.
По
отношение на исковата претенция с пр. осн. чл. 108 от ЗС:
За да бъде уважен ревандикационният иск, е необходимо кумулативното наличие на
следните три предпоставки: 1. Имотът, предмет на иска, да е собственост на ищците;
2. Частта с площ от 18,8 кв.метра, попадаща в имота на ищците, да се владее от
ответниците; 3. Да се владее от тях без правно основание. С оглед правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците е да докажат
наличието на положителните предпоставки, а на ответниците - че владеят на
правно основание.
На
база представените документи за собственост на страните и приложените други
писмени доказателства, съдът намира за безспорно установено, че ищците са
придобили в режим на СИО поземлен имот с идентификатор 83510.660.183 (ПИ с
идентификатор 83510.660.678 по действащия план), който съгласно предходен
документ за собственост е съставлявал УПИ ХІV-1315, а праводателят на
ответниците А.Х. М., съгласно представения от тях документ за собственост и
договор за ликвидиране на съсобствеността, е закупил УПИ ХVІІ-1314 (ПИ с
идентификатор 83510.660.621 по действаща план). Не е спорно, че ответниците са
наследници на общия наследодател А.Х. М., поради което са придобили имота от
него по наследство.
Между
страните не съществува разногласие, че имотите са съседни и имат обща граница.
Спорен
е въпросът дали спорната ивица е част от имота на ищците, дали се владее от
ответниците и ако да, дали владеенето е без правно основание. Ответниците
твърдят, че тъй като по документ за собственост праводателят на ищците е
притежавал 200 кв.метра от имота, то последните няма как да са придобили 220
кв.метра, каквато е площта, отразена в техния Нотариален акт за
покупко-продажба от 30.05.2017 год. Наведени са твърдения, че по действащия регулационен
план процесната ивица е била придаваема към имота на ищците, но тъй като
сметките са останали неуредени, отчуждителното му действие е отпаднало и
ответниците са останали нейни собственици.
Между
кадастралния план от 1958 год., кадастралния план от 1998 год., поправен със
Заповед №РД-25-408/04.05.1999 год. и кадастралната карта, актуална към 2019
год. границата между процесните имот №1315, кв.89 (на ищците) и имот №1314,
кв.89 (на ответниците) съответства на границата между имот 83510.660.678 и
83510.660.621 по КККР. Това обстоятелство е установено по категоричен начин от
заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд съдебно-технически
експертизи, като подобна констатация е изцяло в компетентността на вещите лица,
притежаващи специални знания, тъй като се извършва въз основа на данни,
съдържащи се в одобрените регулационни планове и геодезическо заснемане,
нанесени в комбинирана скица.
Вещото
лице по първоначално назначената СТЕ е заключило, че съществуващата на място
югоизточна граница, установена с технически измервания, се различава значително
от границата между поземлен имот с идентификатор 83510.660.678 и 83510.660.621
по КККР, а вещото лице по назначената повторна СТЕ, след посещение на място и
извършено и заснемане на съществуващата ограда и селскостопанска постройка е
констатирало, че площ от 18,61 кв.метра, попадаща в имота на ищците, се владее
от ответниците.
Налице е и категоричен извод, че по действащия
регулационен план границата между процесните имоти съвпада с имотната граница
като в този план не е предвидено придаване на части между процесните имоти, с
което се оборва твърдението на ответниците в обратната насока.
Наведеното
от ответниците възражение за придобиване на спорната ивица с площ от 18,61
кв.метра по давност за периода от 1988 год. до датата на депозиране на исковата
молба е преклудирано, доколкото същото е релевирано едва в последното открито
съдебно заседание пред първоинстанционния съд (арг. чл. 133 от ГПК), поради
което съдът не дължи произнасяне по него.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че първата и втората от трите
кумулативно дадени предпоставки, необходими за уважаване на претенцията по чл.
108 от ЗС, са налице – безспорно се установи, че ищците са собственици на
поземлен имот с идентификатор 83510.660.678, с площ от 221 кв.метра, като
процесната ивица на югоизток с площ от 18,61 кв.метра, попада в границите на
имота и се владее от ответниците.
Налице са безспорни доказателства, че процесната
ивица с площ от 18,61 кв. метра, собственост на ищците, се владее от
ответниците. Това обстоятелство се потвърждава от заключенията на вещите лица
по назначените СТЕ, които и при посещение на място са констатирали, че част от
построената ограда и стопанска постройка попадат в имота на ищците, като вещото
лице по повторната СТЕ е уточнило, че площта, с която ответниците навлизат в
имота на ищците е 18,61 кв.метра. В този смисъл са и показанията на разпитания
свидетел А., чийто имот е съседен на
процесните имоти и познава границите им. Доколкото същият не е заинтересуван от
изхода на делото, а и изложените от него обстоятелства съответстват на
останалия събран по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав
не намира основание да не кредитира показанията му. Свидетелят излага, че
самият той е попадал в ситуацията, в която са изпаднали ищците. Разказва, че
праводателят на ответниците А. е изменил границите и на неговия имот като
навлязъл в двора му, построил зидария около 16 кв.метра и излял бетон. Свидетелят
е категоричен, че такова навлизане има и в имота на ищците като А. направил
продължение на стопанските си постройки и по този начин увеличил имота си. В
тежест на ответниците беше да докажат наведеното от тях твърдение, че процесната
ивица земя по действащия регулационен план е придаваема част към имота на
ищците, но тъй като праводателят им не е бил обезщетен, отчуждителното действие
на регулационния план е отпаднало. Такова доказване не беше проведено. Нещо
повече, от заключението по СТЕ безспорно се установи, че по действащия
регулационен план границата между процесните имоти съвпада с имотната граница
като в този план не е предвидено придаване на части между процесните имоти.
Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че процесната ивица земя, попадаща в
имота на ищците, не се владее от ответниците на правно основание. Тъй като са
налице всички предпоставки за уважаване на иска, то претенцията се явява
основателна и следва да бъде уважена, както правилно е процедирал
първоинстанционния съд.
По
отношение на исковите претенции с пр. осн. чл. 109 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, което без да
отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на
вещта според предназначението й или в съответствие обема на правото на собственост.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, ищецът следва да установи
при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти: 1. че е собственик на процесния
имот, 2. че е налице неоснователно, противоправно действие от страна на
ответника, с което се пречи на ищеца да упражнява своите права на собственик в
пълен обем. За успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е
нарушена конкретна норма на закона, достатъчно е наличие на неоснователни
действия, които да пречат на собственика да упражнява правото си на собственост,
като тежестта на доказване е за ищеца. Пасивно
легитимиран по негаторния иск може да бъде не само извършителят на нарушението,
но и всяко лице, което към момента на предявяване на иска поддържа това
неоснователно действие. Ищецът трябва да докаже че към момента на
предявяване на иска е извършено конкретно неоснователно действие което му пречи
да упражнява своето право на собственост. Ограничаването на правата на
собственика във възможността да ползва своя имот следва да произтича пряко или
косвено от действията на ответника, като
във всички случаи с оглед на конкретните факти по делото следва да се прецени
наличието на такова въздействие.
В
настоящия случай, с оглед изложеното по-горе се установи, че първата предпоставка
за уважаване на исковите претенции е налице. Конкретно наведеното от ищците
оплакване е, че тъй като ответниците навлизат реално в имота им, не са могли да
изготвят архитектурен проект за сграда в имота и съответно не могат да
задоволят жилищните си нужди. Ищците претендират на основание чл. 109 от ЗС ответниците да бъдат осъдени да
премахнат поставената в имота им ограда като я преместят по регулационната
граница между процесните имоти и да премахнат изградената в имота им паянтова
стопанска постройка. Събраните по делото гласни и писмени доказателства
безспорно доказаха, че ответниците реално са навлезли в имота на ищците. Вещите
лица по назначените пред първоинстанционния съд експертизи достигнаха до
единодушен извод, че имотите на ищците и на ответниците граничат помежду си, а част
от изградените от ответниците ограда и селскостопанска постройка попадат в
имота на ищците. Оградата, изчертана с червена линия върху приложената с
повторната СТЕ комбинирана скица (л. 122 от делото), между точка А и точка В
(поставени за яснота от настоящия съдебен състав), „навлиза“ частично в имота
на ищците и отделя от него част с площ от 5.39 кв.метра, защрихована на скицата
в зелен цвят. Селскостопанската постройка, отбелязана със знак пМС на
комбинираната скица, която за яснота следва да бъде обозначена с точки B, C, D и E
и защрихована със зелен цвят също
„навлиза“ в ищцовия имот като експертът по повторната СТЕ допълва, че тази
постройка не фигурира нито в кадастралния план от 1973 год., нито в този от
1996 год. Същевременно не бяха представени документи от ответниците, с които да
удостоверят, че стопанската постройка, изградена от техния наследодател в
югоизточната част на ищцовия недвижим имот, е законна, нито че е „търпим
строеж“.
Безспорно
се установи, че действията на ответниците – построяването на ограда и
селскостопанска постройка, разположени в част от имота на ищците, са
противоправни, налице е конкретно нарушаване на правото на собственост на
ищците, което ограничава възможността им да ползват своя имот пълноценно и в
пълен обем.
Предвид
изложеното, исковите претенции с пр.осн. чл. 109 от ЗС се явяват основателни.
Като е достигнал до същите изводи и е осъдил ответниците да премахнат
изградената от тях ограда в имота на ищците, като я преместят по регулационната
граница между имоти с идентификатор 83510.660.678 и 83510.660.621 и да
премахнат изградената от тях селскостопанска постройка в имота на ищците,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено изцяло.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора в настоящото производство в полза на въззиваемите следва да
бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски в размер на 1200 лева,
съобразно представените доказателства за направата им – договор за правна
защита и съдействие. Неоснователно е направеното от жалбоподателите възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Видно е, че за
двата предявени оценяеми иска – по чл. 108 и 109 от ЗС е уговорен отделен
адвокатски хонорар по 600 лева, който е съобразен с предвидения в чл. 7, ал. 2,
т. 3, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 год. минимум.
Така
мотивиран Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 570/ 10.08.2020 год., постановено по гр. дело № 1087 по описа за 2019
год. на Районен съд – Шумен, с което на осн. чл. 108 от ЗС е признато за установено по
отношение на С.А.С. и С. А.Х., че С.Х.Х. и Б.Н.Х. са собственици на недвижим
имот, представляващ дворно место – поземлен имот с идентификатор 83510.660.678
в урбанизираната територия на гр.Ш... с площ от 221 кв.метра /двеста двадесет и
един квадратни метра/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и
начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10 метра, при съседи: имоти с
идентификатори 83510.660.621, 83510.660.184 и 83510.660.126., като ответниците
са осъдени да предадат на ищците
владението върху реална част от посочения по-горе недвижим имот с 83510.660.678, заключена между точки А, B, C, D и Е, с площ от 18.61 кв.метра, която реална част е обозначена
в зелен цвят на изготвената комбинирана
скица (Приложение 4) към съдебно-техническата експертиза от 08.07.2020 год.
(л.122 от делото), и с което на осн. чл. 109 от ЗС ответниците са осъдени да преустановят действията
си, с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правата си на
собственици на процесния недвижим имот, като премахнат изградената от тях
ограда, навлизаща в имота на ищците, изчертана с червена линия на горепосочената комбинирана скица, между точка
A и точка B, и я преместят по регулационната граница между имоти с
идентификатор 83510.660.678 и 83510.660.621, по точки А, Е и D от комбинираната скица, както и като
премахнат изградената от тях селскостопанска постройка, обозначена в зелено, заключена
между точки Е, B,C и D, отбелязана със знак „пМС“ на
комбинираната скица (Приложение 4) към съдебно-техническата експертиза от 08.07.2020 год.
(л.122 от делото), която приподписана от състава на
съда е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК С.А.С., ЕГН:**********,*** и С. Ахмедов Х., ЕГН:**********,***
да заплатят на С.Х.Х., ЕГН:**********,*** и Б.Н.Х., ЕГН:**********,***, съдебен
адрес:*** сумата от 1200 лева - сторени разноски пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.