№ 109
гр. Русе , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета А.а
Боян Войков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500196 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
К. А. Я., от гр.Р., е обжалвал решение №260651/31.12.2020г., постановено
по гр.д.№6121/2019 г. на Русенския районен съд, в частта, в която е отхвърлен
иска му заплащане на обезщетение по чл.30,ал.3 от ЗС за сумата в размер на
955лв, представляваща ½ от получена от наследодателя на ответниците
наемна цена за ползване на съсобствени земеделски имоти, за стопанските
2013/2014г. и 2014/2015г. като погасен по давност. Излага доводи за
неправилност на решението в обжалваната част и моли същото да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което съдът да уважи изцяло
иска, при законните последици.
Ответницата по жалбата С. Т. А., от гр.Р., не изразява становище по
основателността същата.
Ответниците А. В. В. и В. В. П., и двете от гр.Русе, считат жалбата
неоснователна.
1
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е основателна.
Производството по делото е образувано по предявен от К. А. Я. срещу В.
А. А. иск с правно основание чл.30,ал.3 ЗС за заплащане на сумата от 2550лв.,
представляваща ½ от стойността на получените от ответника „наемни и
арендни“ плащания за съсобствени между страните земеделски земи в
землището на с.Т., община И., обл.Р., за стопанските 2013/2014г.; 2014/2015г.;
2015/2016г. и 2016/2017г.В хода на първоинстанционното производство
ответникът В. А. е починал на 24.12.2019г., и с определение №2369 от
09.06.2020г. съдът, на основание чл.227 ГПК е конституирал като ответници
неговите законни наследници – С. Т. А., преживяла съпруга и А. В. В. и В. В.
П., дъщери.
По делото не е било спорно и от представените писмени доказателства е
установено, че ищецът К.Я. и първоначалния ответник В. А., са братя,
наследници на Бонка Колева А., б.ж. на гр.Русе, поч. на 27.02.2007г., тяхна
майка.По наследство от майка си придобили в съсобственост при равни права
следните недвижими имоти в землището на с.Т., община И., обл.Р. :
Поземлен имот /Лозе/ с площ от 4.024 дка, трета категория,
представляващ имот № 142013, в м. „Лозята”; Поземлен имот /Нива/ с площ
от 6.479 дка, четвърта категория, образуващ имот № 178018, в м. „Полето”;
Поземлен имот /Нива/ с площ от 3.000 дка, четвърта категория,
представляващ имот № 178023, в м.„Полето”; Поземлен имот /Нива/ с площ
от 7.402 дка, четвърта категория- имот № 203028, в м.„Полето” и поземлен
имот /Нива/ с площ от 4.000 дка, четвърта категория, представляващ имот №
238035, в м. „Брястов дол”.
С договори за наем и аренда приживе В. А. е предоставял ползването на
гореописаните наследствени земеделски земи на ЗП Е. Б. за стопанските
2013г./2014г., 2014г./2015г. и 2015г./2016г./по договор за наем/ и по договор
за аренда, сключен на 02.06.2016г. - за срок от 10 стопански години, считано
от 01.10.2016г. при заплащане на наемна цена в размер на 35.00 лева на декар
годишно. От представената справка, издадена от Земеделски производител Е.
2
Б. се установява, че по договорите В. А. получил за стопанските години
2013г./2014г., 2014г./2015г., 2015г./2016г. и 2016г./2017г. сума в общ размер
на 5 100 лв.
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си и А. е дължал на
съсобственика – К.Я. половината от получените наеми и арендни плащания,
както правилно е посочил първоинстанционният съд.Неправилно съдът е
приел, че в случая се касае за наемни вноски и вземанията се погасяват с
тригодишна погасителна давност – чл.111,б“в“ ЗЗД и възражението на
ответниците за погасяване на за изтекла погасителна давност на
претендираните от ищеца парични суми за наем за стопанските 2013г./2014г.
и 2014г./2015г. е основателно.Претендираните от ищеца суми по чл. 30, ал. 3
от ЗС не са наем или друго периодично плащане, за да се погасят с изтичане
на тригодишен срок. Между съсобствениците тези суми имат характер на
обезщетение, което се погасява с общата петгодишна давност, която не е била
изтекла към момента на предявяване на исковата молба. От представените
декларации се установява, че съсобственика В. А. е получил наемните и
арендни плащания, дължими за стопанската 2013/2014г. на 4.11.2014г. Искът
по чл.30,ал.3 ЗС е предявен на 09.10.2019г. На 20.10.2015г. съсобственикът В.
А. е получил наемните вноски за 2014/2015г. и вземането на ищеца за
припадащата му се част не е погасено по давност.
Предвид изложеното въззивният съд намира жалбата основателна.В
разпоредбата на чл.30,ал.3 от ЗС е предвидено, че всеки съсобственик
участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си.Следователно всеки от съсобствениците има право да получи припадащата
му се част от събраните доходи от общия имот и наследникът, събрал доходи
от наследствени имоти, е длъжен да заплати на останалите наследници
съответни части от всички събрани доходи.В случая наследодателят на
ответниците е получил рентното плащане за цитираните стопански години за
целия съсобствен имот и дължи на всеки от останалите съсобственици 8 в
случая – ищеца/ част от сумата, съобразно притежаваната от тях идеална част
от имота. Както беше посочено, искът се погасява с петгодишна давност.
Сумите за стопанските 2013/2014 и 2014/2015г. са изплатени на
наследодателя на ответниците съответно на 04.11.2014г. и 20.10.2015г., а
3
претенциите са предявени на 09.10.2019г. и не са погасени по
давност.Решението следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него
да бъде постановено друго, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца сумата от 955лв представляваща 1/2ид.ч от стойността на
получените наемни и арендни плащания за стопанските 2013/2014 и
2014/2015г от съсобствените на страните земеделски земи.
С оглед изхода на спора ответниците дължат на жалбоподателя разноските по
делото.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.3 от ГПК Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260651 от 31.12.2020г., постановено по гр.д.№
6121/2019 г. на Русенския районен съд, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от К. А. Я., от гр.Р. иск за заплащане на обезщетение по
чл.30,ал.3 от ЗС за сумата в размер на 955лв, представляваща ½ от получена
от наследодателя на ответниците наемна цена за ползване на съсобствени
земеделски имоти, за стопанските 2013/2014г. и 2014/2015г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА С. Т. А., А. В. В. и В. В. П., и трите от гр.Русе, в качеството им
на законни наследници на В. А. А., поч. на 24.12.2019г., б.ж. на гр.Р., сумата
от 955лв., съобразно наследствените си дялове, които получават от
наследството му /по 1/3 ид.ч/, представляваща ½ част от стойността на
получения наем/арендно плащане за стопанските години 2013/2014г. и
2014/2015г. от съсобствените им земеделски земи, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 09.10.2019г. до окончателното й изплащане.
4
ОСЪЖДА С. Т. А., А. В. В. и В. В. П., и трите от гр.Русе да заплатят на К.
А. Я., от гр.Р., 325лв разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5