Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1065
28.04.2020 година гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На двайсет и шести февруари две хиляди и двайсета година
в публично
заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар: Илияна Гальова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 4798 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България,
област София(столица), община Столична, гр. София 1797, район „Изгрев“, бул. „Драган
Цанков“ № 37, представлявано към подаването на исковата молба-14.06.2019 г. от
двамата изпълнителни директори Н.. В.. Н.. и С.. А.. П.., чрез юрисконсулт М.. Г.
Т.., с ЕГН **********, с адрес за призоваване чрез клона в гр. Бургас, ул. „Александровска”
№ 58, тел. ..., email: ..., срещу Е.П.Г.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането му по
частно гражданско дело № 2830/2018 г. по описа на Районен
съд-Бургас, по което е издадена заповед № 1420 от 23.04.2018 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, за сумата от общо EUR ..., по извлечение от счетоводните книги на Банката
от 20.04.2018 г., по договор № ...... г. за банков кредит и общи условия на „Първа
инвестиционна банка” АД за кредити на физически лица, представляваща сбор от
EUR ...-главница, EUR ...-просрочена договорна лихва, за периода 01.02.2013 г.-01.03.2018
г., EUR ...- просрочени наказателни лихви, за периода от 01.04.2012 г. до
19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението-20.04.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Обективно
съединените искове са процесуално допустими и са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 240 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/,
вр. чл. 286 от Търговския закон и чл. 9 от Закона за потребителския
кредит/ЗПК/.
Ответницата Е.Г.,
своевременно с отговора на исковата молба, чрез особения представител по чл.
47, ал. 6 от ГПК, оспорва изцяло исковете, като неоснователни и недоказани.
Навежда доводи, че в процесния договора за банков кредит № ..... г. съществуват
нищожни клаузи в чл. 4, чл. 5, чл. 7 и чл. 10, които водят до неравноправност
на договарящите, до противоречие с добрите нрави, сключени при заобикаляне на
закона. На второ място, прави възражения, че предвидените с договора законна и
мораторна лихва не са съобразени с императивните предвиждания на закона. На
трето място, прави възражения за
заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, за липсата в договора
на задължителните елементи от съдържанието по чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В
обобщение доводите са за настъпили правните последици на чл. 23, във вр. чл. 22
от ЗПК. Не ангажира доказателства.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че установителните искове са основателни, поради
следното:
Не се спори между страните по делото, че между тях е
сключен договор № .... г. за банков кредит, с общи условия към нето на „Първа
инвестиционна банка” АД за кредити на физически лица. Касае се договор с
изтекъл срок за изпълнение на 01.03.2018 г. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК е постъпило в Районен съд-Бургас след този
момент, на 20.04.2018 г.
Неоснователна е репликата по отговора на исковата молба на
ищцовата страна, че процесният договор за кредит е сключен през 2011 г., преди
началото на действието на ЗПК и Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, защото
първо посоченият закон е обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010
г., а вторият обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г. Доводът
е относим само към действието на отделни законови разпоредби, които са изменяни
от законодателя в хода на действието на договора.
От заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, извършена след проверка в счетоводните
книги в отдел „Проблемни кредити“ в офиса на „Първа инвестиционна банка” АД и
запознаване с книжата по кредита, съдът установява, че заемът е в размер на EUR 5780.00, усвоен по
разплащателна сметка IBAN ***, в евро, за погасяване /рефинансиране/ на два други
заема, по кредитна карта .... г. и кредитна карта „Дайнърс клуб“ с № .... С
погасителния план към договора е предвидено заплащането на 84 броя погасителни
вноски, с падеж 1-во число на месеца, всяка в размер на EUR 121.19(главница+лихва),
от които кредитополучателят е извършил общо 17 погасителни вноски, за периода
от 04.04.2011 г. до 15.04.2015 г., на обща стойност от EUR ..... С тях Банката е погасила такси,
комисионни, лихви-редовни и наказателни,
главница, по погасителния план към договора. Последното плащане и
било на 15.04.2014
г. и с него е погасено задължение с падеж 01.03.2012 г. Структура на кредита
по погасителен план е следната: главница-EUR ..., редовна договорна лихва-EUR ...,
такси и комисионни-EUR ..., общо дължимо-EUR .... Неоснователни са възраженията
на пасивно легитимираната по делото страна за заобикаляща изискванията на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, защото видно от заключението годишния лихвен процент (БЛП 7.99
% + надбавка 10.01 %) възлиза на 18.00 %, а годишния процент на разходите е
само 20.90 %, като и двете стойности са под границата от 50 %.
Неоснователно е и другото възражение на ответницата Г.,
за нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК, която норма императивно предвижда
договорът за кредит да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Такова цифрово вписване има в
погасителния план към договора като годишен процентна разходите от 20.90%. В
общите условия към договора е дадено и определение на „годишен процент на
разходите по кредита“, който се изразява в общите разходи по кредита (лихви,
такси, комисиони и другите разходи съгласно ЗЗП), свързани с договора, които
кредитополучателят следва да заплати. Не може основателно да се слуша и възражението, че договора законна и
мораторна лихва не са съобразени с императивните предвиждания на закона, защото
техните размери не са в нарушение на закона и добрите нрави. Размерът на законната лихва е изнесен изцяло на плоскостта на свободата на
договаряне/чл. 9 от ЗЗД/. Нормата на чл. 5, ал. 4 ЗПК, за задължително предоставяне на
потребителя безвъзмездно на информацията по ал. 1, 2, 9 и 13 от същата
разпоредба, както и общите условия, на хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12 е неприложима,
защото се касае за нова за процесното правоотношение разпоредба(изм. и доп. ДВ,
бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., изм., бр. 59 от 2016 г.).
Валидността на сключването се преценява съобразно материалноправните норми,
които вече са действали към момента на сключването.
Предвид изложеното
от фактическа и правна страна съдът приема, че длъжницата Е.Г. виновно, по
смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, не е изпълнила задълженията си за заплащане в
срок на погасителните вноски по процесния договор № ..... г. за банков кредит,
сключен с кредитора „Първа инвестиционна банка”АД, поради което обективно
съединените установителни искове по делото, като основателни и доказани, следва
да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на
делото, претенцията на активно легитимираната в процеса страна, по чл. 78, ал.
1 от ГПК, за присъждане на направените по делото разноски се явява основателна
и следва да бъде уважена, съобразно събраните по делото доказателства, в размер
на 1125.71 лева, от които 445.71 лева-държавна такса за производството, 280.00
лева-възнаграждение на съдебно-счетоводната експертиза по делото, 300.00 лева-възнаграждение на особения представител по
чл. 47, ал. 6 от ГПК и 100.00 лева-юрисконсултско възнаграждение. Съобразно
разясненията по т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в тежест на
ответната страна следва да бъде възложено и заплащането на присъдените с
процесната заповедта разноски в заповедното производство, в размер на 495.71 лева.
Мотивирано от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.П.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
България, област София(столица), община Столична, гр. София 1797, район
„Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 37, по частно гражданско дело №
2830/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 1420 от 23.04.2018 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/, за сумата от общо EUR 11394.33, по
извлечение от счетоводните книги на Банката от 20.04.2018 г., по договор № ....
г. за банков кредит и общи условия на „Първа инвестиционна банка” АД за кредити
на физически лица, представляваща сбор от EUR 5277.22-главница, EUR
2618.17-просрочена договорна лихва, за периода 01.02.2013 г.-01.03.2018 г., EUR
3498.94- просрочени наказателни лихви, за периода от 01.04.2012 г. до
19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението-20.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.П.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
България, област София(столица), община Столична, гр. София 1797, район
„Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 37, направените по делото разноски, в размер
на 1125.71 лева(хиляда сто двадесет
и пет лева и седемдесет и една стотинки).
ОСЪЖДА Е.П.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
България, област София(столица), община Столична, гр. София 1797, район
„Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 37, направените разноски в заповедното
производство по частно гражданско дело 2830/2018
г. по описа на Районен съд-Бургас, в размер на 495.71 лева(четиристотин деветдесет и пет
лева и седемдесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия :/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ