№ 104
гр. Варна , 28.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500172 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна
жалба, подадена от М. Б. М., гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Г.Т. против
определение № 534/10.02.21г. по в.гр.д. № 3515/20г. на ОС-Варна, с което на основание чл.
248, ал. 1 от ГПК е допълнено протоколно определение, постановено в хода на проведеното
на 11.01.2021г. открито с.з. по същото дело, в частта относно разноските, като
жалбоподателката е осъдена да заплати на СУ „Гео Милев“, гр. Варна, сумата от 700 лева,
представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция. Сочи се, че насрещната
страна е направила искане за присъждане на разноските едва с допълнителна молба след
приключване на съдебното заседание, поради което същото е несвоевременно. Оспорва се
заплащането на адвокатското възнаграждение по банков път, с оглед представените
доказателства. Счита се, че при произнасянето си относно направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не е съобразил, че казусът не е сложен
от фактическа и правна страна и нормативно определеният размер е 450 лв. Претендира се
отмяна на определението и отхвърляне на молбата за присъждане на разноски пред
въззивната инстанция.
В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна СУ
„Гео Милев“, гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. А.П., с който последната е
оспорена като неоснователна. Излагат се доводи, че с отговора на въззивната жалба е
направено надлежно искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред
въззивната инстанция. Сочи се, че е представен списък по чл. 80 от ГПК заедно с договор за
правна помощ и съдействие №10/19.11.2020г. с уговорен размер на възнаграждението 700
лева, платим по банков път. За заплащането му е представено като доказателство извлечение
от интернет банкиране с дата на получаване по банковата сметка от 27.11.2020г. Счита се, че
съдът правилно е съобразил нормите на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба №1/09.07.2004г. на
1
ВАС В подкрепа на твърденията си излага още, че оттеглянето на въззивната жалба е
направено в първото по съдебно заседание, т.е. след като въззиваемият вече е ангажирал
защитата си пред въззивната инстанция. Претендира се потвърждаване на обжалваното
определение.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване
изискванията за нейната редовност и при наличието на доказателства за надлежна
представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството по в.гр.д. № 3515/20г. по описа на ОС-Варна е било образувано по
въззивна жалба, депозирана от М. Б. М. против решение № 260520/02.10.2020г. по гр.д.
№19812/2019г. по описа на РС-Варна, с което са били отхвърлени предявените от
въззивницата срещу СУ „Гео Милев“, гр. Варна искове на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ
и чл. 86, ал. от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 208.40 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, равни на неполучена
стойност на пенсия за осигурителен стаж и възраст в периода от 02.07.2018г. до 20.12.2018г.,
вследствие несвоевременно издаване от работодателя на необходими документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, а именно образец УП-2 и
УП-3, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда /04.12.2019г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
718 лева, представляваща лихва за забава върху горната главница за периода от 02.07.2018г.
до 03.12.2019г.
В предвидения срок на 20.11.20г. е бил депозиран отговор на въззивната жалба от
ответника СУ „Гео Милев“, гр. Варна чрез адв. А.П., с който същата е била оспорена като
неоснователна по подробно изложени фактически и правни съображения. Било е отправено
искане да бъде потвърдено обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените от
въззиваемата страна разноски пред въззивната инстанция съобразно представен списък по
чл. 80 от ГПК. Такъв е бил представен към въззивната жалба и в същия е била посочена
сумата от 700 лв. като заплатен адвокатски хонорар по банков път. Към списъка е бил
представен договор за правна помощ и съдействие № 10/19.11.2020г., оформен върху бланка
от кочан № 10930, серия Б, № 368485, с който страните са уговорили размер на
възнаграждение от 700 лева, платимо по банков път, касаещо изготвяне на отговор на
въззивната жалба и осъществяване на процесуално представителство и защита пред ВОС /л.
13 от делото на ВОС/. С молба вх. № 26297/17.12.20г. въззиваемата страна чрез адв. Пейчева
е представила доказателства за заплатен адвокатски хонорар от 700 лв. – референция №
********** за авизо за платежно нареждане за плащане на 27.11.20г. на сумата от 700 лв. за
адвокатска услуга по банковата сметка на адв. А.П., наредено от СУ „Гео Милев“.
В първото открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на
11.01.2021г. са се явили процесуалните представители на двете страни. Процесуалният
2
представител на въззивницата е направил изявление да не се дава ход на делото, тъй като
последната оттегля жалбата си. Предвид горното съдът с протоколно определение е
прекратил производството по въззивното дело на основание чл. 264, ал. 1 от ГПК.
Определението не е било обжалвано от страните, но въззиваемата страна е подала
молба на 12.01.2021г., с която е направила искане на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК
постановеното протоколно определение да бъде допълнено, като съдът осъди въззивницата
М. Б. М., гр. Варна, да заплати на СУ „Гео Милев“, гр. Варна, сторените съдебно-деловодни
разноски пред въззивната инстанция в размер на 700 лева.
В отговор на подадената молба насрещната страна е изложила доводи за
неоснователност на искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, тъй като до приключване на
откритото съдебно заседание не било направено искане за присъждане на разноските,
респективно липсвало такова и в подадения отговор. Направила е също възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно сложността на казуса и
размера на претенцията.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното определение, с което е било
допълнено прекратителното определение на въззивния съд в частта за разноските, е
законосъобразно. Това е така, защото молбата за допълването е била подадена в указания от
законодателя в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, било е налице своевременно отправено от
въззиваемата страна с отговора на въззивната жалба искане за присъждане на разноските,
както и са били представени преди първото по делото с.з. доказателства за заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. по банков път съобразно уговорения в
договора за правна защита между страните начин на плащане. Възнаграждението е касаело
не само изготвянето на отговор на въззивната жалба, но и осъществяването на процесуално
представителство пред въззивната инстанция, което не се е осъществило единствено поради
оттеглянето на въззивната жалба от въззивницата. Следователно, налице е била хипотезата
на чл. 78, ал. 4 от ГПК, тъй като прекратяването на въззивното производство е именно
поради оттегляне на въззивната жалба от въззивницата.
Възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждения спрямо
действителната фактическа и правна сложност на делото е релевирано несвоевременно, тъй
като доказателствата за извършеното плащане на адвокатския хонорар са били представени
преди откритото с.з. на 11.01.21г. Но дори и да се приеме, че същото е било релевирано
своевременно с отговора на молбата по чл. 248 от ГПК, то се явява неоснователно, тъй като
минималните размери на адвокатските възнаграждения за защитата по двата обективно
кумулативно съединени иска /за сумата от 4208.40 лв. и за сумата от 718 лв./ съобразно
нормите на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба №1/2004г. на ВАС, са съответно 524.59 лв. и
300 лв., или общо 824.59 лв., а заплатеното възнаграждение е в размер на 700 лв.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди, поради
което съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 534/10.02.21г. по в.гр.д. № 3515/20г. на ОС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4