Присъда по дело №7001/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	25
Дата:	26 януари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20215330207001
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
СъдебниГеорги И. Станев

заседатели:Тоска Г. Иванова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
и прокурора В. Ат. Пр.
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Наказателно дело от
общ характер № 20215330207001 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.А. - роден на *******, живущ на адрес
*******, *******, б.г., неженен, без образование, безработен, осъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 18.12.2020г. до
01.01.2021г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление,
повторно - извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление, в немаловажен случай, е отнел чужди
движими вещи както следва:
на 18.12.2020г. в гр.Пловдив, магазин „Билла“, ул.“Македония“ № 2, е
отнел чужди движими вещи – 3 бр. бутилки уиски „Джак Даниелс“ по
700мл. с единична цена 41,99 лв. на обща стойност 125,97 лв. от
владението на „Билла България“ ООД, представлявано от Сн. Ив. Хр.,
без съгласието на ръководството на дружеството с намерение
противозаконно да ги присвои;
на 24.12.2020г. в гр. Пловдив, магазин „Т-маркет“, ул. „Равнища“ №4, е
отнел чужди движими вещи – 2 бр. бутилки водка „Руски стандарт“ по 1
1

л. с единична цена 27,00 лв. на обща стойност 54,00 лв. от владението на
„Максима България“ ЕООД, представлявано от Дж. С. М., без съгласието
на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята
на дееца причини;
на 01.01.2021 г. в гр. Пловдив, магазин „Т-маркет“, ж.к. „Тракия“, Т.Ц.
„Детски свят“, е отнел чужди движими вещи – 3 бр. бутилки уиски „Джи
Би“ 700мл. с единична цена 22,49 лв. на обща стойност 67,47 лв. от
владението на „Максима България“ ЕООД, представлявано от К. Т. Б.,
без съгласието на ръководството на дружеството с намерение
противозаконно да ги присвои,
като всички вещи са на обща стойност 247,44 лв. - престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
поради което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58А, ал. 1, вр. чл.
54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК времето,
през което подсъдимият С.А.А. е бил задържан:
на 18.01.2021 г. за 24 часа по реда на ЗМВР;
от 19.01.2021 г. до 22.01.2021 г. с прокурорско постановление по реда на
чл. 64, ал. 2 от НПК;
с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 22.01.2021 г. до
18.06.2021 г., както и от 12.01.2022 г. до 26.01.2022 г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: 1 бр. диск,
съдържащ запис от магазин „Билла“ гр. Пловдив бул. „Македония“ № 2 – в
кориците на делото /л.10 /, 1 бр. диск, съдържащ запис от магазин „Т-Маркет“
гр. Пловдив ж.к. „Тракия“ Т.Ц. „Детски свят“– в кориците на делото /л.85/, да
ОСТАНАТ по делото до неговото унищожаване по реда на ПАС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С.А.А. /със
снета по делото самоличност/ да заплати разноски по делото в размер на 150
/сто и петдесет/ лева, по сметка на ОД на МВР – Пловдив.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на Глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 26.01.2022г. ПО НОХД № 7001/2021
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
С.А.А. за това, че в периода от 18.12.2020г. до 01.01.2021г. в гр.Пловдив,
при условията на продължавано престъпление, повторно - извършил е
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи
както следва:
на 18.12.2020г. в гр.Пловдив, магазин „Билла“, ул.“Македония“ № 2, е
отнел чужди движими вещи – 3 бр. бутилки уиски „Джак Даниелс“ по
700мл. с единична цена 41,99 лв. на обща стойност 125,97 лв. от
владението на „Билла България“ ООД, представлявано от С.И.Х., без
съгласието на ръководството на дружеството с намерение
противозаконно да ги присвои;
на 24.12.2020г. в гр. Пловдив, магазин „Т-маркет“, ул. „Равнища“ №4, е
отнел чужди движими вещи – 2 бр. бутилки водка „Руски стандарт“ по 1
л. с единична цена 27,00 лв. на обща стойност 54,00 лв. от владението на
„Максима България“ ЕООД, представлявано от Дж. С. М., без съгласието
на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини;
на 01.01.2021 г. в гр. Пловдив, магазин „Т-маркет“, ж.к. „Тракия“, Т.Ц.
„Детски свят“, е отнел чужди движими вещи – 3 бр. бутилки уиски „Джи
Би“ 700мл. с единична цена 22,49 лв. на обща стойност 67,47 лв. от
владението на „Максима България“ ЕООД, представлявано от К. Т. Б.,
без съгласието на ръководството на дружеството с намерение
противозаконно да ги присвои,
като всички вещи са на обща стойност 247,44 лв. - престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да
бъде определено наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, ориентирано към законоустановения миниум, а именно 2
години лишаване от свобода, което да се редуцира по реда на 58а НК с една
трета. Счита, че в случая може да намери приложение чл. 66 НК.
Защитникът на подсъдимия изцяло се солидаризира с представителя на
държавното обвинение относно доказаността на обвинението от обективна и
субективна страна, но счита че предложеното наказание е твърде сурово.
1

Моли за налагане на наказание лишаване от свобода ориентирано към
законоустановения минимум, което да се редуцира с една трета и
изпълнението му да се отложи на основание чл. 66 НК.
Подсъдимия в правото си на лична защита се признава за виновен и
изразява съжаление за стореното. С последната си дума моли за прилагане на
чл. 66 НК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият С.А.А., е роден на *******, живущ на адрес *******,
*******, б.г., неженен, без образование, безработен, осъждан, ЕГН
**********.
Подс. С.А.А. бил осъждан, като значение за квалификацията на
настоящото деяние оказва следното осъждане: с определение
№589/10.07.2020г. по НОХД №2210/2020г. по описа на ПРС XXIV н.с., влязло
в сила на 10.07.2020г., подс.А. бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20,
ал.2, вр. ал.1 от НК и му било наложено наказание „Пробация“ за срок от 1
година с приложение на пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6,
вр. ал.1 от НК.
Така наложеното наказание не било изтърпяно изцяло към момента
извършване на деянията по настоящото обвинение.

Подсъдимият С.А. бил наркозависим и безработен. Тъй като имал
необходимост от парични средства, за да си закупува наркотични
вещества, подс. А. решил да си ги набавя като отнема чужди вещи, които
впоследствие да продава. Подсъдимият решил, че най-безпрепятствено
може да отнема бутилки марков алкохол от големите вериги хранителни
магазини, които впоследствие да продава в *******.
В изпълнение на решението си на 18.12.2020г. около 13.30 часа подс.А.
отишъл в магазин „Билла“, находящ се на адрес гр.Пловдив, ул.“Македония“
№ 2. С него била св.Д. Р. Т., която също имала намерение да отнема бутилки с
марков алкохол от магазина. Двамата влезли в търговския обект и се
отправили към щанда с алкохол. Св.Т. взела две бутилки уиски марка „Джак
Даниелс“ 700 мл и ги поставила в чантата си. Подс.А. взел 3 бр. бутилки
уиски „Джак Даниелс“ по 700мл. и ги сложил в раницата си. Двамата се
отправили към изхода на магазина, покрай щанда със зеленчуци, без да
минават през касовата зона, за да заплатят бутилките алкохол.
Св.С.И.Х. била ******* на магазин „Билла“, находящ се на адрес
гр.Пловдив, ул.“Македония“ № 2 и представлявала . „Билла България“ ООД
в обекта. На 18.12.2020г. св.Х. била на работа в магазина за времето от 07.30
часа до 15.30 часа. На същата дата охраната на магазина се осъществявала от
2

св.В. Г. В. и св. Д. Д. Д.
Около 13.30 часа св.В. наблюдавал монитори, които предавали в реално
време случващото се в магазина. Мониторите били разположени в будка
срещу касовата зона. В същото време св.Д стоял на входа на магазина и
осъществявал пропускателен режим с цел да се избегне струпването на много
хора. Св.В. забелязал на мониторите, че подс.А. и св.Т. прибрали в чантите си
бутилки с алкохол и се отправили към изхода на магазина, без да преминат
през касовата зона. Св.В. уведомил за това св.Д, който дошъл да погледне
мониторите. През това време подс.А. и св.Т. били вече до изхода на магазина.
Двамата охранители тръгнали към тях, като ги предупредили да спрат.
Подс.А. обаче тръгнал да бяга, като носел раницата с бутилките алкохол в
нея. Той излязъл от магазина и избягал към намиращия се в близост бетонен
мост. Св.Д се опитал да го догони, но не успял. В същото време св.В.
задържал на входа на магазина св.Т.. Той я отвел при *******я на магазина –
св.Х., пред която св.Т. отворила чантата си и показала двете бутилки уиски
марка „Джак Даниелс“. Св.Х. сигнализирала за случилото се на тел.112 и на
място пристигнали полицейски служители, които задържали св.Т..

На 24.12.2020г. подс.А. решил, че този път ще отнеме бутилки с
алкохол от магазин от веригата „Т-маркет“. За целта той отишъл в магазин
„Т-маркет“, находящ се на адрес гр.Пловдив ул.“Равнища“ №4. Около 16.10
часа на 24.12.2020г. подс.А. влязъл в магазина, като носел раницата си.
Подсъдимият отишъл до щанда за алкохол и взел от него 2 бр. бутилки водка
„Руски стандарт“ по 1 л., след което тръгнал в посока средата на магазина.
Вървейки подс.А. поставил двете бутилки в раницата си и я закопчал.
Подсъдимият преминал през касовата зона, като заобиколил касите, без
да заплати двете бутилки водка.
******* на магазина „Т-маркет“, находящ се на адрес гр.Пловдив
ул.“Равнища“ №4, била св. Дж. С. М., която представлявала и
стопанисващото магазина дружество - „Максима България“ ЕООД. На
24.12.2020г. на смяна като охрана в магазина бил св. Г. А. П..
Св.П. забелязал подс.А. още, когато последният влязъл в магазина.
Св.П. решил да проследи на камерите за видеонаблюдение движението на
подсъдимия и така видял гореописаните действия на подс.А.. Св.П. решил да
изчака на изхода на магазина, за да се увери, че подсъдимият ще заплати,
намиращите се в раницата му 2 бутилки водка. След като обаче подс.А. не
направил това, св.П. го спрял във фоайето след касовата зона. Подсъдимият
се опитал да избяга, но св.П. застанал пред него и предотвратил
бягството му, след което го отвел в стаята на охраната. Подс.А. върнал
бутилките на *******ката на магазина св.М., която сигнализирала за
случилото се на органите на реда. На място пристигнали полицейски
служители, които задържали подс.А. за 24 часа по реда на ЗМВР.

На 01.01.2021г. подс.А. отново имал нужда от парични средства и
3

въпреки, че вече веднъж го хванали да краде в магазин на веригата „Т-
маркет“, той решил, че отново ще отнеме алкохол от такъв магазин. Подс.А.
се срещнал със св.Т. и двамата отишли в магазин „Т-маркет“, находящ се на
адрес гр.Пловдив ж.к.“Тракия“ в сградата на Търговски център „Детски
свят“. Около 18.00 часа на 01.01.2021г. двамата влезли в търговския обект и
се отправили към щанда с алкохол. Св.Т. взела една бутилка уиски марка
„Бушмилс“, 1 литър и я поставила в найлонова чанта. Подс.А. взел 3 бр.
бутилки уиски „Джи Би“ 700мл. и също ги сложил в найлонова чанта, която
носел със себе си. Двамата се отправили към изхода на магазина, като
преминали през касовата зона, без да заплатят бутилките алкохол.
******* на магазина „Т-маркет“, находящ се на адрес гр.Пловдив
ж.к.“Тракия“ Т.Ц. „Детски свят“, била св. К. Т. Б. , която представлявала за
обекта и стопанисващото магазина дружество - „Максима България“ ЕООД.
На 01.01.2021г. на смяна като охрана в магазина била св. Т. Х. П., която
забелязала на мониторите, в стаичката за видеонаблюдение, св.Т. и подс.А. да
поставят бутилки с алкохол в найлонови чанти и да тръгват към изхода на
магазина.
След като двамата преминали през касовата зона, без да заплатят
бутилките с алкохол, св.П. им извикала да спрат. Те обаче не направили това,
а тръгнали да бягат като излезли от магазина и се отправили в посока към
магазин „Кауфланд“. Св.П. тръгнала да ги гони, но подс.А. избягал,
носейки чантата, съдържаща 3 бр. бутилки уиски „Джи Би“.
Св.П. успяла да настигне само св.Т. и взела чантата й, като установила,
че в същата се намира бутилка уиски марка „Бушмилс“ от 1 литър. Св.П.
придружила св.Т. до стаичката на охраната, където последната споделила, че
е наркозависима. На място пристигнал бащата на св.Т., който заплатил в
троен размер цената на бутилката уиски марка „Бушмилс“ от 1 литър. За
случилото се били уведомени органите на МВР.

От заключението на изготвената по делото стоково оценъчна експертиза
/л. 90/ се установява, че към инкриминираната дата 24.12.2020 г. стойността
на 2 бр. бутилки водка „Руски стандарт“ по 1 л. с единична цена 27,00 лв.
възлиза на обща стойност 54,00 лв.
От заключението на изготвената по делото допълнителна стоково
оценъчна експертиза /л. 94/ се установява, че към инкриминираните дати
18.12.2020 г. и 01.01.2021г. стойността на 3 бр. бутилки уиски „Джак
Даниелс“ по 700мл. с единична цена 41,99 лв. възлиза на обща стойност
125,97 лв., а стойността на 3 бр. бутилки уиски „Джи Би“ 700мл. с единична
цена 22,49 лв. възлиза на обща стойност 67,47 лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните
4

на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- обяснения на подсъдимия, в които прави признание за извършените
кражби и описва механизма на осъществяването им;
-показания на разпитаните по делото свидетели: С.Х., В. В., Д. Д, Д. Т.,
П. Р., Г. П., Дж. С. М., Б. П., Т. П., К. Т. Б., които изцяло кореспондират с
признанията на подсъдимия за авторство на деянието;
-заключение на изготвените съдебно-стоково-оценъчна експертиза и
допълнителна съдебно-стоково-оценъчна експертиза, които са от значение
за определяне на точната стойност на предмета на престъпно
посегателство;
- както и от приложените по ДП писмени доказателства, включително и
справка за съдимост, характеристична справка, протоколи за доброволно
предаване, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен
фотоалбум, протоколи за оглед на ВД и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент
за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по
делото не само е достигнат, но и е надминат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че подсъдимият в периода от 18.12.2020г. до 01.01.2021г. в
гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, повторно -
извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление, в немаловажен случай, е отнел чужди движими
вещи както следва:
5

на 18.12.2020г. в гр.Пловдив, магазин „Билла“, ул.“Македония“ № 2, е
отнел чужди движими вещи – 3 бр. бутилки уиски „Джак Даниелс“ по
700мл. с единична цена 41,99 лв. на обща стойност 125,97 лв. от
владението на „Билла България“ ООД, представлявано от С.И.Х., без
съгласието на ръководството на дружеството с намерение
противозаконно да ги присвои;
на 24.12.2020г. в гр. Пловдив, магазин „Т-маркет“, ул. „Равнища“ №4, е
отнел чужди движими вещи – 2 бр. бутилки водка „Руски стандарт“ по 1
л. с единична цена 27,00 лв. на обща стойност 54,00 лв. от владението на
„Максима България“ ЕООД, представлявано от Дж. С. М., без съгласието
на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини;
на 01.01.2021 г. в гр. Пловдив, магазин „Т-маркет“, ж.к. „Тракия“, Т.Ц.
„Детски свят“, е отнел чужди движими вещи – 3 бр. бутилки уиски „Джи
Би“ 700мл. с единична цена 22,49 лв. на обща стойност 67,47 лв. от
владението на „Максима България“ ЕООД, представлявано от К. Т. Б.,
без съгласието на ръководството на дружеството с намерение
противозаконно да ги присвои,
като всички вещи са на обща стойност 247,44 лв. - престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Налице са всички елементи от обективна и субективна страна за
квалифициране деятелността на подсъдимия като квалифицирана кражба.
Предмета на престъплението са чужди за дееца движими вещи,
собственост на ОЮЛ по делото- „Максима България“ ЕООД и „Билла
България“ ООД, като вещите са се намирали във владение /в
разпоредителната власт/ на съответния собственик, упражнявана чрез
установените по делото *******и на хранителен магазин.

Относно деянията, извършени на 18.12.2020г. и 01.01.2021г. следва да
се приеме, че подсъдимият е прекъснал фактическата и разпоредителна власт
на законния собственик върху инкриминираните вещи, като е установил
своя собствена трайна фактическа власт, с което и престъплението е
довършено.
Относно деянието извършено на 24.12.2020г., престъплението е
останало на фазата на опита, тъй като подсъдимият е отнел чуждите
движими вещи (поставяйки ги в раницата си, закопчавайки я и
преминавайки през касите, без да заплати стойността на стоките), но не
могъл да установи трайна фактическа власт върху тях, доколкото бил
заловен от охраната на магазина при опита му за бягство, тоест деянието е
останало недовършено по независими от дееца причини- своевременното
му залавяне.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е липсвало правно
основание да го извърши, както и съгласие на законните собственици на
6

вещите.

Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това.
Налице е и другият съставомерен признак от субективна страна-
намерението вещите след отнемането да се своят, тоест да се третират като
свои собствени. Изводите за субективната страна произтичат както от
изричните признания на дееца, така и от данните по делото, че отнемането на
вещите е било с цел възмездно отчуждаване, за да се набавят средства за
придобиване на наркотични вещества.

Доколкото престъплението, за което е повдигнато обвинение, е
извършено с 3 самостоятелни деяния, осъществявани през кратък период от
време (по- малко от 1 месец), като всяко деяние самостоятелно осъществява
признаците на квалифициран състав на престъплението кражба, и доколкото
деянията са извършени при една и съща обстановка, в изпълнение на общ
възобновяващ се във времето престъпен умисъл (и цел да се придобива по
неправомерен начин доходи чрез посегателства срещу собствеността), при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите, то цялата инкриминирана престъпна деятелност на
подсъдимия следва да се квалифицира като продължавано престъпление по
чл. 26 НК.
Доколкото стойността на предмета на деянията, които са
довършени, чувствително надвишава като стойност предмета на
деянието, което е останало на фазата на опита, съвсем законосъобразно
прокуратурата е квалифицирала цялото продължавано престъпление като
довършено, а не като опит.

По отношение на подсъдимия е налице и квалифициращия признак по
чл. 195, ал.1, т.7 НК, доколкото видно от справката му за съдимост същият
вече е осъждан по НОХД № 2210/2020г. по описа на ПРС отново за
престъпление кражба. Същевременно са налице и останалите условия на чл.
28 НК;
-деянията по процесното продължавано престъпление са извършени
след влизане в сила на акта по НОХД №2210/2020г. по описа на ПРС;
-наложеното наказание пробация по НОХД №2210/2020г. по описа на
ПРС, не е било изтърпяно изцяло към момента на извършване на
инкриминираните деяния, тоест била е налице предпоставката по чл. 30 НК;
-предвид стойността на процесното продължавано престъпление и
обстоятелството, че тое извършено с три самостоятелни деяния и е
насочено срещу две отделни ОЮЛ няма как да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл. 93, т.9 НК.

7

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл.195 ал.1, т. 7 НК вр. чл.194 ал.1 НК се
предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода.

При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да се наложи
наказание по реда на чл. 54 НК, в размер клонящ към минимума, но
малко над него, а именно наказание в първоначален размер от ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Като смекчаващо обстоятелство съдът цени:
- изразеното съжаление за стореното,
- изразеното критично отношение към извършеното, съпроводено с
намерение за въздържане от по-нататъшни противоправни посегателства;
- направеното още на досъдебно производство признание на
вината, съпроводено с подробен разказ за инкриминирания инцидент.
Доколкото направеното още на досъдебно производство признание
съществено е улеснило работата на разследващите органи по разкриване на
престъплението, то съгласно задължителните указания на ТР 1/6.4.2009 по
тълк. дело 1/2008 на ОСНК на ВКС не съществува пречка, то да се отчете и
като смекчаващо обстоятелство.
Като смекчаващо обстоятелство съдът отчита, че едно от трите деяния,
включени в продължаваното престъпление е останало на фазата на
опита, като същевременно това обстоятелство не може да се надценява,
доколкото невъзможността от довършването на деянието е в резултата от
независещи от дееца причини-неговото разкриване и залавяне.

Като отегчаващо обстоятелство съдът цени лошите характеристични
данни за подсъдимия- без образование, неангажиран с обществено полезен
труд, наркозависим и което е по-важното от данните по делото може да се
направи несъмнен извод, че той е превърнал посегателствата срещу
собствеността в траен свой източник за набавяне на средства за
закупуване на наркотици.

Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат и особеностите на
инкриминираната престъпна дейност:
-касае се за продължавано престъпление, извършено с 3
самостоятелни деяния;
-отнети са вещи от 3 отделни хранителни магазина, собственост на две
ЮЛ;
- в извършването на деянието е било въвлечено и трето лице, което
допълнително завишава степента на обществена опасност на извършеното,
въпреки, че липсва повдигнато обвинение за съучастие;
8

-и трите деяния, включени в продължаваното престъпление са
извършени в кратък срок след предходното осъждане на дееца за същото по
вид престъпление.
Във връзка с гореизброените обстоятелства се отчита трайната съдебна
практика приемаща, че като отегчаващи обстоятелства се отразяват всички
особености на конкретно извършеното престъпление, които надхвърлят
минимално необходимото за съставомерност на деянието.
Така Решение № 285 от 11.09.2015 г. по н. д. № 948 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение №17/20.02.2020 по дело №1180/2019,
Решение № 52 от 01.06.2015 г. по н. д. № 11 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 631 от 15.01.2003 г. по н. д. № 525/2002 г., III н. о. на ВКС,
Решение №229/22.01.2020 по дело №850/2019, Решение № 65 от 5.02.2010 г.
на ВКС по н. д. № 708/2009 г., НК, III н. о, Решение №248/22.01.2020 по дело
№863/2019 на ВКС, Решение №129/16.09.2019 по дело №530/2019 на ВКС,
Решение № 48 от 08.05.1995 г. по н.д. № 634/94 г., II н.о. на ВКС, Решение
№104/13.06.2018 по дело №340/2018 на ВКС, Решение №175/15.10.2019 по
дело №713/2019 на ВКС, Решение № 27/07.02.2017 г., Второ наказателно
отделение, наказателно дело № 1295 по описа за 2016 г. на ВКС, Решение
№167/19.12.2019 по дело №678/2019 на ВКС и много други.

При преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не
става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане
съотношението между тях следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика и относителна тежест.
В този изричен смисъл Решение №146/05.02.2020 по дело №653/2019,
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по
н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.

С оглед всичко гореизложено съдът намира, че смекчаващите
обстоятелства макар да не преобладават като брой, надделяват като
интензитет, поради което следва да се определи наказание клонящо към
законоустановения специален минимум, а именно ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Според съда така определеното наказание съответства изцяло на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, включително и на
9

стойността на предмета на престъпното посегателство ( обща стойност
247, 44 лева, от които невъзстановени- 193.44 лева).

В този смисъл са и Решение №151/07.10.2019 по дело №657/2019 на
ВКС, Решение №74/03.04.2019 по дело №155/2019 на ВКС, в които изрично
се сочи, че при съкратено съдебно следствие, преценката за
справедливост на определяното наказание се прави съотносимо към
размера преди редукцията.
На следващо място, съдът намира, че така определеното наказание в
размер ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода ще
съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на специалната
превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на
подсъдимия и да се наруши баланса и пропорционалността между
използваната държавна репресия и преследваните цели.
Налагането на наказание по 54 НК в по-нисък размер или по реда на чл.
55 НК, с оглед констатираните отегчаващи обстоятелства в конкретния
случай, според съда се явява едновременно незаконосъобразно и
нецелесъобразно, доколкото би създало у дееца чувство на безнаказаност,
което би минирало постигането на целите визирани в чл. 36 НК.
Същевременно определянето на по-висок размер би се явило в явна
диспропорция с установените по делото смекчаващи обстоятелства и
стойността на предмета на престъпно посегателство.

Доколкото делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл. 371, т.2 НПК, съдът на основание чл. 373, ал.2 НПК вр. чл. 58а, ал.1 НК
е обвързан да редуцира определеното наказание с една трета. След
редукцията на подсъдимия следва да се наложи наказание в
ОКОНЧАТЕЛЕН РАЗМЕР НА ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода,
който да се отрази в диспозитива на присъдата.
В смисъл, че в диспозитива на присъдата се отразява само
окончателния размер, след редукцията по чл. 58а, ал.1 НК е и Решение
№181/23.06.2015 по дело №232/2015 ВКС.

Действително към момента на извършване на продължаваното
престъпление подсъдимият е бил осъждан с два съдебни акта:
-по НОХД 5930/2009г. на лишаване от свобода с изпитателен срок от 3
години. По това осъждане обаче е настъпила реабилитация по право по чл. 86
НК, а освен това са изтекли и сроковете по 88а НК.
-по НОХД 2210/2020г., което обуславя квалификацията повторност. По
това дело обаче наложеното наказание е пробация.
Видно е, че формално не са налице пречки за приложение на чл. 66 НК.
На следващо място съдът намира, че целите на наказанието по настоящото
делото могат реално да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Аргумент в тази насока се черпи
от обстоятелството:
10

-че подсъдимият е изразил съжаление за стореното, проявил е
критичност, която е съпроводена с оказано ефективно съдействие на
органите на реда още на ДП за разкриване на обективната истина по делото;
-наложеното наказание пробация по НОХД 2210/2020 реално не е било
още изтърпяно към момента на извършване на инкриминираните деяния,
тоест процеса на превъзпитание все още не е бил завършен;
-след осъждането по НОХД 5930/2009 е изминал период от почти 10
години, през който не са установени престъпни деяния на подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът приема, че макар по настояще деецът да е
превърнал посегателствата срещу собствеността в редовен свой източник на
доходи, у него съществува съхранен поправителен ресурс, който може да
бъде използван в максимална степен чрез отлагане изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода в окончателен размер на 1
година, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК при изпълнението на
наказанието лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият С.А.А. е бил задържан:
на 18.01.2021 г. за 24 часа по реда на ЗМВР;
от 19.01.2021 г. до 22.01.2021 г. с прокурорско постановление по реда на
чл. 64, ал. 2 от НПК;
с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 22.01.2021 г. до
18.06.2021 г., както и от 12.01.2022 г. до 26.01.2022 г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото:
-1 бр. диск, съдържащ запис от магазин „Билла“ гр. Пловдив бул.
„Македония“ № 2 – в кориците на делото /л.10 /,
- 1 бр. диск, съдържащ запис от магазин „Т-маркет“ гр. Пловдив ж.к.
„Тракия“ Т.Ц. „Детски свят“– в кориците на делото /л.85/
следва да останат по делото до неговото унищожаване по реда на ПАС.

Предвид признаването му за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК подсъдимия С.А.А. следва да бъде осъден да заплати разноски по
делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, по сметка на ОД на МВР –
Пловдив.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

11

Съобщи за изтекли лични данни