Р Е Ш Е
Н И Е
№260052
гр. Русе, 30.09.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди
и двадесет и втора година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4306 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Г.С.М. заявява, че е била в
облигационно правоотношение с А.Х.Х., основано на два
договора, по силата на които възложила, а ответникът приел да осъществи
техническо ръководство, организация на строителни работи и контрол по охрана на
труда и безопасност на обект: „Жилищна сграда с гараж, магазин, два офиса и В и
К отклонения“ в гр.Русе, ул.“Т.А.№...УПИ Х-1913. Предоставила му всички
необходими строителни книжа, въз основа на които да организира вида,
последователността и обема работи за обекта. С оглед осигуряване сигурността на
съседната сграда в УПИ ХІ-1412, възложила на „Линк Русе“ ЕООД изготвяне на
допълнителен проект за укрепване на основите, който свела до знанието на А.Х..
Строителните работи започнали под
ръководството му на 23.07.2014г., като първоначално започнал дейности по
изпълнение проекта на „Линк Русе“ ЕООД. Въпреки укрепването, по време на
изкопите в процесния имот, калканната
стена на съседната сграда се свлякла. Със Заповед №ДК-09-Р-02/29.08.2014г.,
началника на РО НСК – Русе спрял изпълнението на всички строителни работи.
Назначил комисия, която след извършен оглед, установила пораженията, причините
за аварията и дала задължителни предписания на страните по делото.
Ищцата предприела незабавно
действия, съобразно указанията на РО НСК – Русе: извършила временно укрепване
на авариралата сграда на стойност 500.40 лева; възложила авторски надзор на
проектант - ЕТ „П.П.“, за което заплатила 660 лева;
изградила по спешност фундаментна плоча и сутеренни стени в собствения си имот;
възложила проектиране на укрепването на авариралата жилищна сграда, част
архитектура и част конструкция – 2840 лева; за съгласуване и одобрение на
проекта в Община Русе заплатила 281 лева. За цялостното възстановяване на
щетите в съседния имот платила на А.Х. 11 200 лева – материали, труд за
укрепяване и труд за разчистване на имота от разрушената калканна
стена.
Твърди, че ответникът, в
качеството на технически ръководител, допуснал и организирал извършването на
строителни дейности в противоречие с одобрените проекти и нарушил разпоредбите
на чл.163а, ал.5, вр.чл.163 от ЗУТ, за което му било
наложено административно наказание. Поддържа, че настъпилата авария и
разходите, свързани с отстраняване последиците от нея, са следствие от
виновното поведение на А.Х., установено с две влезли в сила наказателни
постановления.
Въпреки, че заплатила на
ответника възнаграждение в размер на 5000 лева, последният не погасил
задълженията си по наказателните постановления, цитирани в заповед
№ДК-09-Р-3/03.07.2015г. Тъй като строителството в имота било спряно на
29.09.2014г. и предвид факта, че през есента и зимата изкопът щял да
компрометира съседната сграда, в края на есента на 2014г. прекратила договора с
техническия ръководител. През м.юни 2015г. сключила нов договор за
осъществяване на техническо ръководство и надзор за строителния обект с
„Левента -92“ ЕООД.
Заявява, че причинената авария
довела до влошаване отношенията й със съседите, които подложили нея и
семейството й на тормоз; внушавали й чувство на вина; оказвали негативно
въздействие върху емоционалното и психическото й състояние, заради допуснатата
от А.Х. грешка. Поведението му и отказът му да понесе наложените му санкции
допълнително влошили емоционалното и психическо състояние на ищцата, която
изпитвала страх, че не може да продължи строителството. Трудно изпълнявала
служебните си задължения, чувствала се безпомощна, не виждала изход от
ситуацията, страдала от безсъние, хроничният й гастрит се обострил,
влошило се хипертоничното й състояние.
Многократно водила разговори с
ответника, искайки да възстанови сумите, които е получил като възнаграждение по
двата договора, тъй като поради аварията, не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от контракта. Поискала да върне и сумата 11 200 лева, получена
за спешното ликвидиране на аварията, но до датата на предявяване на иска, А.Х.
не заплатил тези суми. В молба вх.№50193/11.12.2019г. ищцата е конкретизирала
по пера, претенция за заплащане сумата 17 000 лева.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди А.Х.Х. да й заплати:
5000 лева – платени по двата
договора, които са прекратени поради пълно неизпълнение;
17 000 лева – разходи за
отстраняване последиците от аварията в съседния имот, съобразно дадените
задължителни предписания от РДНСК, направени вследствие неизпълнение от страна
на ответника на задълженията му по договора за осъществяване на техническо ръководство
на строителството по процесния обект;
5000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди.
Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът А.Х.Х. е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите
претенции.
Оспорва изложената от ищцовата
страна фактическа обстановка. Поддържа, че при изпълнение на задълженията си,
произтичащи от договорите е съобразил дейността си изцяло с предоставените му
от възложителя проекти. Твърди, че причина за аварията е изкопът, а не
направеното укрепление. Пояснява, че изкопът е направен според одобрения
проект. Счита, че това обстоятелство изключва отговорността му. Заявява, че не
е организирал строителни дейности и не е извършвал такива в нарушение на
предоставените му проекти и нормите на ЗУТ.
Намира за недоказани претенциите
по размер.
Релевира възражение за изтекла
погасителна давност, по отношение претендираните
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Съобразявайки становищата на
страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия
закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са били
обвързани от облигационни правоотношения основани на Договор от 14.07.2014г. и
Договор 23.07.2014г., по силата на които Г.С.М. възложила, а А.Х.Х. приел да окаже техническо ръководство на обект: гр.Русе,
ул.“Т.А.№...УПИ Х-1413 и да извършва контрол по охрана на труда и безопасност
на обект: жилищна сграда в УПИ Х-1413, кв. 261 ЦГЧ гр.Русе. В т.ІІІ от първия
договор са указани задълженията на изпълнителя: да извърши посоченото в т.І.1
от договора, според изискванията на възложителя, а именно готовност на строежа
за издаване на разрешение за ползване. От заключението на приетата по делото
съдебно – графологична експертиза е видно, че
подписът в графа „изпълнител“ на договора е изпълнен от ответника.
Приложени са: Обяснителна
записка; Договор за проектиране №024/26.07.2017г., сключен между Г.М. *** ЕООД;
инвестиционен проект, изготвен от „Линк – Русе“ ЕООД. Проектното предложение е
изготвена в два варианта, визирани в схемите на стр.156 и стр.157.
На 23.07.2014г. е открита
строителна площадка и определена строителна линия и ниво на строеж.
Във връзка с постъпил сигнал за
авария, със Заповед №ДК-09-Р-02/29.08.2014г. началника на РО НСК – Русе спрял
изпълнението на всички строителни работи в обекта, с изключение на неотложни
мероприятия по решение на техническата експертна комисия за обследване на
аварията. Указал на Г.М. да осигури проектно решение, изготвено от
квалифицирано правоспособно лице, за изпълнение на обезопасителни
и укрепителни мероприятия за локализиране на аварията и недопускане
по-нататъшното й разрастване. Възложил на техническия ръководител на строежа – А.Х.,
да осигури контрол и документиране на предписаните мероприятия.
Началникът на РО НСК – Русе
назначил комисия, която след извършен оглед, установила пораженията в съседния
имот, причините за аварията (загуба на устойчивост на откоса) и дала
задължителни предписания на страните по делото.
На 30.09.2014г. между Г.М. и ЕТ „П.П.“ е сключен договор, по силата на който ищцата възложила
на едноличния търговец проектно проучвателни работи в обем, фази, съдържание и
срокове, съгласно Приложение №1, съставляващо неразделна част от договора. В
изпълнение на задълженията си, произтичащи от контракта, ЕТ „П.П.“ изготвил инвестиционен технически проект, съдържащ
обяснителна записка, статически изчисления и работни чертежи. В справка към
чл.3.1. от Договора е определена цената на проектно проучвателните работи –
общо на стойност 2840 лева.
В хода на обследване аварията са
констатирани различни нарушения от възложителя и техническия ръководител:
В нарушение разпоредбата на
чл.158, ал.2 ЗУТ, А.Х. не е уведомил писмено РДНСК за заверка на Заповедна
книга №6/23.07.2014г., поради което и на основание чл.233 ЗУТ, с НП
№Р-08-Р-01/09.01.2015г., му е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лева. С НП №Р-09-Р-02/09.01.2015г. му е наложено второ административно
наказание глоба в размер на 500 лева затова, че като технически ръководител е
допуснал изпълнение на строеж в несъответствие с одобрените строителни книжа, в
резултат на което е възникнала авария на строеж: „Жилищна сграда с гараж,
магазин, два офиса и ВиК отклонения“, находящ се в УПИ Х-1413, в кв.261 по плана на гр.Русе с
административен адрес гр.Русе, ул.“Тодор Александров“№14. В хода на процедурата
по издаване наказателните постановления А.Х. депозирал пред Дирекция за
национален строителен контрол възражения (стр.255 – 257).
На 28.11.2014г., старши инспектор
в Регионален отдел „Национален строителен контрол“ изготвил Акт №Р-10 срещу Г.С.М.
затова, че като възложител не сключила необходимия за започване на
строителството договор с проектанта за упражняване на авторски надзор за
строеж: „Жилищна сграда с гараж, магазин, два офиса и В и К отклонения“,
намиращ се в гр.Русе, ул.“Т. А.“№…... В акта се сочи, че нарушението е
установено при извършена проверка по документи в преписка, образувана по сигнал
от 28.08.2014г. за авария на съществуващ строеж, настъпила в резултат на строителство
на строеж: „Жилищна сграда с гараж, магазин, два офиса и В и К отклонения“.
Прието е, че ищцата нарушила чл.161, ал.1, изр.2, вр.чл.162,
ал.2 от ЗУТ. С НП №Р-10-Р-03/05.03.2015г. на Г.М. е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева, тъй като е нарушила разпоредбата на
чл.161, ал.1, изр.2, вр.чл.162, ал.2 ЗУТ. НП е
отменено с Решение №291/08.05.2015г. постановено по НАХД №454/2015г. по описа
на РРС поради допуснати нарушения на процесуални и материални норми.
Със Заповед
№ДК-09-Р-3/03.07.2015г. Началникът на РО НСК – Русе разрешил продължаване
строителството на строеж „Жилищна сграда с гараж, магазин, два офиса и ВиК отклонения, намиращ се в гр.Русе, УПИ Х-1413, кв.261,
по плана на гр.Русе, ул.“.А.“№…...
Представени са: заповедна книга;
документи за закупени материали, платени услуги и предоставени на ответника
финансови средства.
На 30.04.2015г. ищцата изготвила
писмо до ответника, с което го уведомила, че „приключва“ договорните отношения
във връзка с Договор от 14.07.2014г., въз основа на който назначила А.Х. за
технически ръководител на строителния обект. Пояснено е, че отношенията са
приключени „поради груби грешки, нарушения и оскъпяване на строежа“ (стр.167).
От известие за доставяне е видно, че пратката се е върнала като непотърсена.
През м.юли 2015г. между Г.М. –
възложител и „Левента – 92“ ЕООД – изпълнител е сключен договор, по силата на
който дружеството приело да извърши строителни работи „груб строеж – кофражи,
армировка, бетон, зидария вкл.покрив“ на „Жилищна еднофамилна сграда“ на ул.“Т.А.ов“№…. от кота 0 нагоре.
С Решение №1378/04.11.2016г.,
постановено по гражданско дело №138/2016г. Г.С. е осъдена да предаде на А.Х.
собствените му движими вещи, които са се намирали в строителния обект на
ответницата.
С оглед установяване релевантни
за спора факти е допуснат разпита на: Д.С.Д.С.К.Д., Д.
В. К., И.Б.И., П.П.Р., А.И.М., О.И.П., Теодор Х.Т., М.В.Я..
Д.
Д. заявява, че през 2014г.
ищцата споделила тревогите, които изживяла след като се срутила стената от
къщата на съседния имот. Г.М. изпаднала в депресия, в постоянна тревожност;
повишила кръвно; отключила неврологични заболявания; страдала от безсъние.
Провела медицинско лечение, а впоследствие често ходела по санаториуми.
Депресията довела до нарушаване семейния психоклимат.
След като стената на съседния имот била изградена, ищцата почувствала
облекчение, а душевното й състояние се подобрило.
Т.
Т. твърди, че след аварията
Г.М. споделила с него и съпругата му обстоятелствата около аварията. Била много
разстроена. Впоследствие здравословното й състояние се влошило. Получила
сърцебиене, високо кръвно, страдала от безсъние, станала „съвсем друг човек“ –
нервна, дразнеща, непрекъснато говорела за строежа. Преди това била спокойна,
уравновесена.
С.Д. заявява, че на 11.08.2014г.
започнал работа на строителен обект в централната част на гр.Русе –
новостроящата къща на ищцата. Бил нает от А.Х., с когото договарял дневните
надници. През м.август 2014г. започнали изкопните работи. Изкопът бил изпълнен
ръчно от Ст. Д., синът му – К. и внукът му – С.. Укрепването било направено
преди да се срути стената. Същото следвало да се изпълни с технически шперплат
и вертикални ответни греди 10х10 през 70 – 80 см, но по разпореждане на
ответника било направено през един метър, тъй като нямало достатъчно греди и кюнебеци. Свидетелят поддържа, че подпорната стена не е
завършена поради липса на материали, а за снабдяването с материали отговарял
техническия ръководител – А.Х.. Твърди, че част от материалите, закупени от
ответника са втора употреба, но това обстоятелство не е било известно на
ищцата.
С.Д. бил свидетел на аварията.
Когато стената на съседния имот се срутила, колегите Добри и И. не били на
обекта. Те отишли когато започнало укрепването.
Свидетелят пояснява, че когато
започнал работа на обекта изкопът бил направен, но не напълно. Работил на обекта до средата на м.ноември
2014г. Към този момент колоните били излети, арматурата – докарана, стълбищната клетка – направена и първата плоча – излята.
Процесите по изграждане на сградата и на
калканната стена се движили успоредно.
Д.
К. заявява, че през 2014г.
работил на обект в гр.Русе, ул.“Т. А.в“ като кофражист и арматурист. Когато
постъпил на обекта, с багер се копаели основите на къщата. Трябвало да се отлее
подложен бетон, върху който да се положи арматура. Докато работниците изчаквали
бетоновоза, чули силен шум и видели как калкана на
къщата, граничеща с обекта, пада. Установил, че тухлите от калкана са отделени
от останалите стени на къщата, поради което предполага, че не са били наредени
добре.
Твърди, че когато започнал работа
на обекта, укрепването на калканната стена вече е
било завършено. Било направено през 80 см на височина 2.40 м и продължавало по
цялата калканна стена. Стената, която се срутила,
преди това била напукана.
Поддържа, че С.Д. е започнал
работа на обекта след аварията. По време на аварията, свидетелят работил на
обекта заедно с И. и К.. След аварията излели фундамента, укрепили с метални
греди останалите стени на къщата. Никой нямал претенции към дейността на техническия
ръководител – А.Х.. Свидетелят заявява, че единствено платната за кофража били
използвани. Останалите материали били закупени от А.Х. и били нови.
Показанията на Д. К. се подкрепят
изцяло от тези на св.И.И.. Последният твърди, че когато калканната
стена е паднала, укрепването „не беше мръднало“. Поддържа, че по време на
аварията св.С.Д. не е бил на обекта.
По реда на чл.176 ГПК, А.Х.
пояснява, че книгата за инструктаж е задължителна за всеки обект. За конкретния
обект, книгата за инструктаж била заведена на 23.08.2014г., а първият
инструктаж – проведен на 25.08.2014г. Всеки работник на строителната площадка
собственоръчно изписвал имената си и се подписвал след инструктажа всеки ден.
От 25.08.2014г. до аварията книгата била водена ежедневно и попълвана от всички
работници, които присъствали на обекта. След аварията строителството било
спряно, респективно в книгата за инструктаж нямало нови записи. Ответникът
твърди, че до момента на аварията св.Д. не е работил на обекта.
В хода на производството са
проведени очни ставки между св.С.Д. и св.Д.К. и между св.С.Д. и св.И.Б., тъй
като свидетелите К. и Б. твърдят, че св.Д. не е работел на обекта към момента
на аварията. Всеки от свидетелите поддържаше данните, изнесени при разпитите
им.
От приетата в препис книга за
ежедневен инструктаж (стр.382 - 385) е видно, че в периода 25.08.2014г. –
29.08.2014г. на обекта са работили: И.И., С. К., К.К. и Д.К., но не и С.Д..
П.Р. заявява, че по възложения от Г.М.
проект направила всички изискуеми проучвания. Установила, че земната основа на
обекта е здрава и не се налагало да бъдат предприети допълнителни мерки за
сигурността й. Детайлите по укрепване на изкопите следвало да бъдат дадени на
фаза работен проект, при започване на изкопните работи. Не била уведомена нито
от инвеститора, нито от техническия ръководител, че строителството на обекта е
започнало и поради тази причина не могла да осъществи авторски надзор. След
аварията, участвала в комисията, която посетила обекта.
Заявява, че по поръчка на Г.М.
изготвила технически проект, спазвайки изискванията на възложителя и
нормативната уредба, но не била уведомена от ищцата, че строителството на
обекта започва.
А.М. заявява, че посетил обекта в
началото на м.септември 2014г. по повод настъпилата авария. Пояснява, че
специалността му е „Промишлено и гражданско строителство“, профил „Конструкции“
и бил привлечен като експерт от Камарата на инженерите. Констатациите от огледа
подробно описал в изготвения протокол. Приема, че калканния
зид на съседната къща е паднал в резултат на неукрепен изкоп. Обяснява
строителните характеристиките на изкопите и укрепванията им. Сочи, че
техническият ръководител е подчинен на фирмата, като основните взаимоотношения
са между възложител, строител и проектант. При аварията установил, че основният
проект не включвал проект за укрепване. Проектът за укрепване по принцип
подлежал на одобрение от общината. Заявява, че е възможно, ако падне само една
стена от дадена сграда, без да се наруши цялата конструкция и покрива, това да
се дължи на обстоятелството, че стената е била предварително отделена и недобре
захваната за другите стени.
О.П. – строителен инженер промишлено
и гражданско строителство заявява, че за първи път видял ответника в деня на
аварията. Не си спомня, през 2014г., да се е запознал с проекта за укрепване.
Помни изпълнено укрепване, различно от това по приетия в хода на производството
проект. Разяснява, че нивото на основите на съществуваща сграда се нарича ниво
на фундиране. Когато новия обект бил с по-дълбоко
ниво на фундиране съществувала опасност пръстта между двете нива да се събори. В конкретния случай
била спазена строителната практика за предотвратяване евентуална авария,
приложима в сходни ситуации. Анализирайки проекта за укрепване и установеното
при огледа прави извод, че е изпълнен вариант №1. Счита, че калканната
стена е паднала в резултат на строителни работи и по-специално на изкопните
работи. Заявява, че при правилно изпълнение на вариант №1 не би следвало да се
стигне до авария. Сочи, че е възможно да падането на стената на съседната
сграда да е резултат от не добра сглобка с останалите подови и стенни
конструкции, като това би могло да се случи както при вариант №1, така и при
вариант №2 на проекта.
М.Я. заявява, че изпълнявала проект
за подбиване основи на съществуваща сграда с цел извършване изкоп в съседен
имот на ул.“Т.А.“№…………….. Изработила проекта през лятото на 2014г. и го предала
на А.Х. – неин съученик. Проектът бил разработен в два варианта – единият
по-скъп, а другият по евтин. Не била уведомена за започване на строителството,
съответно никой не я потърсил, за да проследи строителните дейности. Разбрала
за аварията от трети лица. Пояснява, че проектът касаел временно укрепване и
изпълнението му не би могло да бъде причина за аварията. Поддържа, че калканната стена може да падне от сътресения от преминаващи
коли, от силен вятър. Ответникът се обърнал към нея за съдействие, тъй като го
притеснявали плитките основи на съседната къща.
По
искане на страните е възложена и приета съдебно техническа експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно и компетентно.
След извършено проучване на
строителната документация експертът установил, че за обекта не е издавана виза
за проектиране, но съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 ЗУТ такава не била
задължителна за този вид строителство. Проектът бил разработен по искане на
възложителя за строеж „Жилищна сграда с гараж, магазин, два офиса и ВиК отклонения“ с местонахождение: гр.Русе, кв. 261, УПИ
Х-1413 по плана на гр.Русе, ул.“Т.А.№...който следвало да се изгради на калкан
към съществуващата сграда, построена в УПИ ХІ–1412.
Работният устройствен
план за УПИ Х-1413 и УПИ ХІ-1412 бил изготвен, съгласно обхвата на чл.113, ал.4 ЗУТ, която разпоредба не предвиждала геоложка част и проучване на
конструктивното състояние на сградите.
При изготвяне на проекта не бил
приложен доклад за инженерно – геоложко проучване в имота. В обяснителната
записка по част „Конструктивна“ било отразено, че фундирането
е проектирано въз основа инженерно-геоложки проучвания за строителната площадка
и архивни данни за обекти в района на строежа. Обяснено е, че обхватът на
проектиране се уточняват със заданието и договорът за проектиране. В договора
за проектиране, сключен между Г.С.М. и ЕТ „П.П.“ е
отбелязано, че техническият контрол по част „конструктивна“ и инженерно –
геоложко проучване на строителната площадка не са включени в цената на договора
и следва да се осигурят от възложителя или да се договорят допълнително. Вещото
лице счита, че проектантът е могъл да даде решение на място, ако е бил повикан
своевременно.
Експертът е констатирал, че не е
предприемана инициатива за проучване стабилността на съседната сграда и/или
изготвяне и одобряване на проект за нейното укрепване до момента на аварията.
Проектът за укрепване на сграда
се изготвял по инициатива на възложителя – собственик на имота и задължително
подлежал на одобрение от Община Русе.
В случая проектът на „Линк Русе“
ЕООД не бил одобрен от Община Русе.
Вещото лице твърди, че проектът
за укрепване на „Линк Русе“ ЕООД не е за укрепване на конструктивно нестабилна
сграда. Проектантът не обследвал конструкцията на сградата, тъй като това не му
е било възложено.
Експертът поддържа, че причините
сградата да се срути могат да са от различно естество и това може да се случи и
без да има строителни работи в съседния имот. Пояснява, че това зависи от
конструкцията на сградата и основата, но която е фундирана
и може да се установи само при обследване на съответната сграда и конкретните
условия. Приема, че при изпълнен проект на „Линк Русе4 ЕООД е възможно
съседната сграда да остане цяла, но е възможно и да се събори част от нея,
съобразно устойчивостта на конструкцията и основите й.
В о.с.з. заявява, че стената на
съседната сграда е калканна и не е била свързана с
напречните стени с пояси, греди и други елементи, така, че да представлява
единна конструкция. Приема, че срутената стена вероятно се е подпирала на калканната стена на сграда, която е била премахната, за да
се построи новия имот и тази теза е залегната в
становище-експертиза на Комисия за обследване на аварията.
Твърди, че такава неустойчива
конструкция като конкретната калканна стена, може да
бъде провокирана от много неща: проливен дъжд, земетресение, вибрация, дори от
преминаване на по-тежко превозно средство.
Счита, че и при изпълнение
вариант №1 от проекта на „Линк Русе“ ЕООД е могло да се стигне до срутване на калканната стена, тъй като не е била допълнително
привързана или подпряна, а такива мероприятия не са били предвидени в проекта.
Направен е извод, че за да падне
само една стена на сградата, без разрушаване на останалата конструкция и
покрива, то тази стена не е била свързана с останалата конструкция на сградата.
Вещото лице пояснява, че
предписанията на РДНСК за отстраняване последиците от аварията не съдържат
видове и количества работи, за които може да се съобрази какви материали по вид
и количество са необходими. Проектът за укрепване също не съдържал подобна
информация, поради което ексепрът не би могъл да
определи доколко представените към исковата молба писмени доказателства касаят
видове, количества материали и строителни услуги и дали надвишават необходимите
за възстановяване на авариралата сграда, както и дали са достатъчни за
изграждане сутерен на процесната срада.
Установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Предвид изложените
в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.82 и чл.55,
ал.1 ЗЗД.
По иска с правно
основание чл.82 ЗЗД:
Съгласно визираната разпоредба, регламентираща обема и
границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните
задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два
вида - претърпяна загуба и пропусната
полза.
Отговорността по чл.82 ЗЗД е обусловена от
настъпването на вреда под формата на пропусната полза или загуба, която е в
причинна връзка с конкретно виновно неизпълнение - елементи от състава на
правната норма, които ищцата следва да установи в процеса, наред с вида на
вредата (загуба или пропусната полза) и нейният размер.
Претърпяната загуба винаги е реална и се изразява в
намаляване имуществото на кредитора в резултат на неизпълнението. Размерът й се
определя от разликата между имуществото след неизпълнението и имущественото
състояние на изправния кредитор, ако задължението е било изпълнено.
Между страните по делото е възникнала надлежна
облигационна връзка, основана на договор от 14.07.2014г., по силата на който А.Х.
приел „да окаже техническо ръководство на обект: гр.Русе, ул.“Т.А.№...УПИ
Х-1413.“. Не се спори, че през м.август 2014г. на обекта е настъпила авария –
пада калканната стена на съседната сграда. Релевираните в хода на производството доказателства не
водят до извод, че инцидентът се дължи на неизпълнение задълженията произтичащи
от контракта, от страна на ответника. От заключението на приетата, неоспорена
от страните техническа експертиза, е видно, че нито към датата на аварията,
нито към настоящия момент е възможно да се установят причините за инцидента.
Изложени са предположения, най-вероятното от които е, че калканната
стена на съседната сграда не е била привързана към основната конструкция и
предвид неустойчивостта й, падането й може да бъде провокирано от вибрации, дори от
преминаване на по-тежко превозно средство. Не е установено конкретно нарушение
или неизпълнение на определено задължение от страна на ответника, което да е в причинно
– следствена връзка с аварията, поради което не би могла да се ангажира
отговорността му за каквито и да е имуществени или неимуществени вреди.
В този смисъл претенциите за
заплащане вреди (имуществени и неимуществени) се явяват неоснователни. Следва
да се отбележи, че искът за сумата 17 000 лева – разходи за отстраняване
последиците от аварията в съседния имот, съобразно дадените задължителни
предписания от РДНСК е недоказан и по размер, тъй като в приетите по делото
доказателства не се съдържат данни за видовете и количества материали, както и
за дейностите, които следва да се извършат за възстановяване авариралата сграда
(т.23 от експертизата).
Отделно от това, ответникът е релевирал
възражение за изтекла погасителна давност, което се явява основателно.
Обезщетенията за вреди поради неизпълнение на договор (каквито се претендират в
настоящия случай) се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност по
чл.111, б.“б“ ЗЗД, а не общата такава по чл.110 ЗЗД. Давността започва да тече
от настъпване на твърдяната вреда – в случая м.август 2014г. и е изтекла през
м.август 2017г., а претенцията е предявена на 11.07.2019г.
Изложеното води до извод, че претенцията, като неоснователна и погасена по
давност следва да бъде отхвърлена.
По иска за сумата 5000 лева –
заплатена по двата договора, които са прекратени поради неизпълнение:
Според Договор от 14.07.2014г., Г.М. възложила, а А.Х. приел „да окаже
техническо ръководство на обект: гр.Русе, ул.“Т.А.№...УПИ Х-1413.“. В раздел ІV
„Цени и плащания“ се сочи, че стойността на договорената работа е описана в
приложение, неразделна част от договора, но това приложение не е представено.
Липсват данни какво възнаграждение е уговорено не само по договора, сключен на
14.07.2014г., но и по договора от 27.07.2014г. въз основа който на ответника е
възложено да извършва контрол по охрана на труда и безопасност на обекта.
Приетите по делото разписка (стр.46, 47, 55) са за предоставени на
ответника суми, но като основание, в документите се сочи: „за строежа по
ул.“Т.Александров“; „за строителство“; „за строителство на обекта и разчистване
на съборения зид и възстановяване на сградата по ул.“Т.Александров“. Не става
ясно каква от сумите, предмет на разписките е за възнаграждение, по кой от
договорите, за какъв период и за каква дейност.
Ищцата твърди, че договорите, сключени с ответника са развалени, но в
уведомлението, изготвено на 30.04.2015г. (лист 167) е записано: „приключвам
договорните си отношения, поради груби грешки, нарушения, оскъпяване на
строежа“, т.е. може да се направи извод, че договорът е прекратен, а не
развален.
Предвид изложеното, съдът приема и тази претенция за недоказана по
основание и размер и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по делото в размер
на 3060 лева – възнаграждение за процесуално представителство и вещо лице
(списък по чл.80 ГПК лист 593).
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.М., ЕГН **********
с адрес: *** срещу А.Х.Х., ЕГН ********** с адрес: ***
иск с правно основание чл.82 ЗЗД за заплащане сумите: 17 000 лева – разходи за
отстраняване последиците от аварията в съседния имот, съобразно дадените
задължителни предписания от РДНСК, направени вследствие неизпълнение от страна
на ответника на задълженията му по договора за осъществяване на техническо
ръководство на строителството и 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди
като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от Г.С.М., ЕГН ********** с адрес: ***
срещу А.Х.Х., ЕГН ********** с адрес: *** иск за
сумата 5000 лева – платена по
двата договора, които са развалени поради пълно неизпълнение.
ОСЪЖДА Г.С.М., ЕГН ********** да заплати на А.Х.Х., ЕГН
********** разноски по делото в размер на 3060 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: