РЕШЕНИЕ
гр.София,09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на седми октомври април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН КИРИМОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 16272 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК
С решение от 17.09.2018 г. по гр.д. № 69582/17 г., СРС, ГО, 29 с-в
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения от Б. Н.Д. ЕГН ********** срещу „Т.С.“
ЕАД с ЕИК *******отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищцата не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1
962,86 лв. главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
м.11.2010 г. - м.04.2012 г., ведно със законна лихва, мораторна лихва от 243,23 лв. за периода от 30.12.2010 г.
- 19.02.2013 г., както и 144,12 лв. разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 04.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 3843/2013 г. на СРС- 86 с-в и са
предмет на изп.дело № 20168560400119 на ЧСИ № 856 - Б.Б.и ОСЪЖДА Б. Н.Д.
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 100 лв. - разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца с мотиви,
изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон..Твърди,че неправилно съдът отхвърлил предявения отрицателен
установителен иск при доказан правен интерес от ищеца.Неправилно е прието,че
давността започва да тече от момента на подаване на молбата за образуване на
изпълнително дело.Към датата на образуването на изпълнителното дело на
04.06.2016 г.давността била изтекла и задължението било погасено по давност.
Моли да бъде отменено решението
на СРС и искът да бъде уважен.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемият не представя отговор на въззивната жалба .
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК за признаване за установено ,че
ищцата не длъжи на топлофикация София суми по издадения изпълнителен лист
,поради изтекла погасителна давност.Ответникът оспорва иска.
Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Подаването на
заявление за снабдяване със заповед за изпълнение не може да се приравни на
подаването на исковата молба. Разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД е
изключителна и поради това тя не може да бъде тълкувана чрез аналогия на
правото. Поради това и законодателят в чл.422, ал.1 от ГПК придава по силата на законовата фикция на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение силата на исковата молба, каквато то поначало няма. Новият ГПК
урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен
след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението. В този смисъл е ТР №2/2013 г. на ВКС - ОСГТК, т.14.
От изложеното следва, че давността се счита прекъсната с подаването на
заявление за снабдяване със заповед за изпълнение, само ако заповедното
производство се е развило в исково, какъвто не е настоящият случай.
Във връзка с определяне на началната дата, от
която тече давностният срок за оспореното вземане, следва да се отбележи, че в
рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени
от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за
защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение,възможност за
жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за
незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Поради
характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК,
тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява
пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква
само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо
мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява
вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането
на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици,
но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените
възможности за защита в заповедното производство.
Възражението се прави в двуседмичен срок от
връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван, като с изтичането
му длъжникът вече няма възможност да оспорва заповедта и заповедта за
изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може да се извърши само при
условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се посочи наличието
на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от съществено значение и
които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за възражение.
Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда на чл.
439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, в случая на заповедното производство - факти, настъпили след
изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В
този смисъл, възражението за изтекъл
давностен срок преди изтичане на 14-дневния срок по чл. 414 ГПК е преклудирано,
ако не е направено в рамките на заповедното производство, като е недопустимо
същото да се разглежда като основание на предявен впоследствие отрицателен установителен
иск за недължимост на вземанията. Следователно, за основателността на
претенцията в настоящото производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение (с изтичане на
14-дневния срок за възражение по чл. 414 ГПК) е изтекъл изискуемият давностен
срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото
спиране или прекъсване.
Установява се от приложеното ч. гр.д.№
3843/2013 г., че срещу заповедта за изпълнение не е депозирано възражение по
реда на чл.414 ГПК, същата е била връчена на ищцата на 12.03.2013 г., като е
влязла в сила на 27.03.2013 г., а изпълнителен лист е бил издаден на 04.06.2013
г.
Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу
един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
Както в общият исков процес, така и в изпълнителния процес (като вид граждански
процес) солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия и
действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите с
изключение на обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от
солидарните длъжници има погасителен ефект и за останалите (което е проявление
на абсолютното действие на солидарността - арг. чл. 123, ал.1, изр. 1 ЗЗД),
поради което липсата на изпълнителни действия по отношение на единия солидарен
длъжник води и до изтичане на давността за вземането спрямо него.
С оглед задължителната за съдилищата практика, обективирана в Тълкувателно
решение 2/2013 година от 26 юни 2015 година, ОСГТК, ВКС, т. 10, давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа. Не прекъсва давността
и молбата за изпълнение, ако в нея не е посочен конкретен способ или ако не е
извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
В процесния случай давността е прекъсната с подаване на
молбата за образуване на изпълнително производство по отношение на ищцата Б. Н.Д.-
на 04.02.2016 г.,доколкото с депозираната молба е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща
искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ, т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на осн.
чл. 116, буква "в" ЗЗД.. В настоящия случай давностният срок е
прекъснат с подаване на молбата за изпълнение на 04.02.2016 г., като до
приключване на устните състезания - 13.06.2018 г;, не е изтекъл тригодишен
период, поради което и предявеният иск се явява неоснователен.
Не се доказаха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение ,поради което то като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 17.09.2018 г. по гр.д. № 69582/17 г., СРС,ГО,29с-в
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.