Определение по дело №581/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 ноември 2020 г.
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20202300500581
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

13.11.2020 год.,  гр.Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански  състав

на    13   ноември   2020  година

в закрито заседание, в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

               ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА 

                                                            2. МАРТИНА КИРОВА

 

секретар                                                             

като разгледа докладваното от съдия Мартина Кирова

възз.гр.дело  № 581  по описа на  ЯОС  за  2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда и при условията на чл.258 и сл. ГПК.

Инициирано е по въззивна жалба на "ХИПОСТАР"ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Елхово, обл.Ямбол, ул. „Търговска“ № 57, представлявано от И.Р.П., против Решение № 119/10.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 930/2019 г. по описа на РС-Елхово, с което съдът е приел за установено, че „ХИПОСТАР“ ЕООД, с посочени данни, ДЪЛЖИ на КАМА МИА“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул. Бачо Киро“, № 26-28-30,  Платинум Бизнес Център, бл.2, ет.1 представлявано от В.Г. Р.., следните суми: сумата от 2 723.26 лева – главница, представляваща остатък от дължими суми за доставени стоки, за които са издадени фактура № **********/28.08.2018г. за стойност от 1 865.31 лв. с ДДС, по която е извършено частично плащане на сумата от 550.00 лев и фактура № ********** от  22.10.2018г.  за стойност от 1 407.95 лв. с ДДС;  сумата от 131.17 лева - лихва за забава върху дължимата по първата фактура сума от 1 315.31 лева, начислена за периода от 28.08.18г. до 21.08.2019г.; сумата от 118.90 лева - лихва за забава върху дължимата по втората фактура сума от 1 407.95 лева, начислена за периода 22.10.18г. до 21.08.2019г., заедно със законната лихва върху главницата от 2 723.26 лева, считано от датата на подаването на заявлението до съда - 28.08.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1680 от 24.09.2019г. по ч.гр.д. № 626/2019г. по описа на РС – Елхово. Със същото Решение РС-Елхово е осъдил ответника-въззивник да заплати на ищеца- въззиваем, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото съдебни и деловодни разноски в общ размер на 911.88 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 570.05 лева; заплатена ДТ в размер на 61.83 лева и разноски за вещо лице в размер на 280.00 лева.

ОС-Ямбол, изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, намира, че въззивната жалба е редовна и допустима като подадена от надлежна страна – ответник по посоченото гр.д. на първоинстанционния РС-Елхово, в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ОС-Ямбол докладва възивната жалба и отговора:

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на районния съд като постановено в противоречие с доказателствената съвкупност по делото. Излага се, че отношенията между страните в производството са уредени и следва да са съобразени със сключения Договор за дистрибуция от 21.07.2016г., като чл.1 ал.3 от същия изисква отношенията по продажбата на стоките да се уреждат с отделен договор или на база на фактури за доставка, придружени с Приемо-предавателен протокол с фиксирани цени за всеки продукт и описание на продуктите. Но в обжалваното Решение се приема, че срокът на действие на този договор е изтекъл, поради което приложение в случая намират разпоредбите на Търговския закон. Въпреки това, се твърди, че макар и в производството пред ЕРС ищецът-въззиваем да не е провел никакво доказване на исковите си претенции, то решаващия съд е постановил акта си в негова полза, без да е взел предвид твърденията на ответника-въззивник. В тази насока се излага, че Дружеството-въззивник не е получавало двете процесни фактури, нито стоките, описани в тях, като липсват подписани приемно-предавателни протоколи съгласно договора, като по първата от фактурите - № **********/28.08.2018г. отрича да е имало въобще доставка. Изложени са доводи, че и двете фактури са новосъздадени, а представената по първата фактура товарителница се твърди, че е неистинка, тъй като към датата - 29.08.2018г. в Дружеството-въззивник не е работил служител Б., тъй като трудовия договор с това лице е сключен впоследствие - на 19.09.2018г. и се отрича положения подпис в товарителницата да е изпълнен от това лице. По отношение на втората фактура № ********** от  22.10.2018г. се твърди, че е получена на 24.10.2018г. единствено стока, но за 550.00 лв. по доставни цени, без каквито и да е съпровождащи доставката документи, изключая товарителницата, която е подписана от Б., като се сочи, че при извършеното плащане е описано, че е частично, а доставка на останалата стока по цитираната втора фактура не е била извършена въобще. В жалбата си въззивника оспорва обжалваното Решение на ЕРС и в частта му за сумите, представляващи лихви за забава върху дължимите главници по двете процесни фактури, като са изложени доводи, че същите са недължими предвид на това, че въззивника-ответник не би следвало да дължи лихви за стоки, които не е получил, както и поради това, че такъв вид обезщетение за забава не е договаряно между страните със сключено изрично договорно правоотношение по смисъла на чл.1 ал.3 от Договора за дистрибуция или на база на подписани приемно-предавателни протоколи. Поради тези и други изложени съображения въззивното Дружество с жалбата си, моли ОС-Ямбол да отмени обжалваното решение на РС-Елхово и вместо него да постанови решение по същество, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Не е заявена претенция за присъждане на разноски.  

В срока за отговор на въззивната жалба по смисъла на чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от КАМА МИА“ АД, с ЕИК *********, чрез адв.П.М. ***, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на РС-Елхово е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие със събраните доказателства. В отговора си въззиваемия е изложил подробни аргументи и съображения, с които е оспорил възраженията в жалбата, позовавайки се както на приложимите материални норми, така и на доказателствената съвкупност. Моли ЯОС да потвърди обжалваното решение и му присъди направените пред въззивната инстанция разноски.  

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

С оглед изложеното, Ямболски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

      

НАСРОЧВА въззивно гражданско дело № 581/2020г. по описа на ОС-Ямбол за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2020г. от 10.00 часа.

За датата на о.съд.заседание ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните. 

Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, а на въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.