Р Е Ш Е Н
И Е
260719/6.7.2021г.
гр.Варна, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на тринадесети
май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 4463 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от И.Г.Д. *** срещу Наказателно постановление № 20-0819-003339/24.09.2020г.
на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на
лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита
обжалваното наказателно постановление за нищожно, издадено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочи, че е служител на дружеството-собственик на автомобила; бил му е
предоставен документ за сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
и не е могъл да знае, че служебно предоставеното му превозно средство е с
прекратена регистрация. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с процесуален представител - адв.С. от ВАК, който
поддържа жалбата. Привежда допълнителни аргументи за липса на субективна страна
на състава на нарушението, както и че деянието е квалифицирано неправилно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени
бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата
да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на
евентуално претендираните от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат присъдени такива в минимален
размер.
Жалбата е
подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят
бил служител на „Артвижън“ ЕООД. Дружеството
притежавало различни автомобили, които при необходимост предоставяло за
ползване на служителите си във връзка с работата им. На 03.04.2020г. работодателят
предоставил на жалбоподателя товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“
с рег.№ В 8430 НН, за да отиде, заедно със свои колеги, до гр.Търговище във
връзка с изпълнение на служебна задача. По отношение автомобила на 12.03.2019г.
бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
разсрочено плащане, но към 12.07.2019г. активна застраховка не била налична. На
19.07.2019г. от Гаранционен фонд-София до собственика на автомобила било
изпратено уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, изх.№028249/15.09.2019г., в което
се посочвало, че дружеството следва в 14-дневен срок да сключи съответен
застрахователен договор, както и че при несключване на такъв ще бъдат
информирани компетентните органи на МВР с оглед предприемане на мерки по дерегистрация на автомобила. Уведомлението било изпратено
като обикновена пратка чрез „Български пощи“ АД. До изтичането на 14-дневния
срок не бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
поради което на 11.08.2019г. от Гаранционен фонд била подадена информация до
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна и на 14.08.2019г. регистрацията на
автомобила била прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Собственикът
обаче не бил уведомен за това обстоятелство по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП и
той съответно не предал такава информация на жалбоподателя. Поради това на 03.04.2020г. Д. отпътувал с
предоставения му автомобил за гр.Търговище. При завръщането си в гр.Варна около
20,00ч. на същата дата на Автомагистрала „Хемус“ в посока-гр.Варна, на Пътен
възел „Летище“, жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите Л.М. и К.Д.-***,
сектор „Пътна полиция“, които
установили, че за автомобила няма валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ и съставили на жалбоподателя АУАН за нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ. Впоследствие било установено, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация, поради което била образувана Преписка №6767/20г. по
описа на ВРП с оглед евентуално осъществено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НПК. С постановление на ВРП от 11.09.2020г.
било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като било счетено, че
съставът на престъплението не е осъществен от субективна страна, а именно-
липсва умисъл за извършването му. Делото било изпратено на наказващия орган за
ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето, като на 24.09.2020г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на И.Д. била наложена глоба в размер на
200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за
извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП. Междувременно, незабавно след
установяване на нарушението бил сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесния автомобил, като на 06.04.2020г.
регистрацията му била възстановена служебно.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от
разпита на свидетелите Л.М.М.,
К.Й.Д., Т.Й.Б., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелите М. и Д. следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата се явяват
непредубедени и незаинтересувани от изхода на делото, тъй като не са се е
намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от
твърденията си, при което показанията им следва да бъдат счетени за обективни и
правдиви. Посочените свидетели погрешно изнасят данни за съставения акт за
нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, а не за процесното нарушение, но показанията им установяват факта
на управление на автомобила от жалбоподателя и направените от него изявления. Макар и св.Б.
да е служител на дружеството-собственик на автомобила и колега на
жалбоподателя, поради което не е напълно безпристрастен свидетел, съдът не
констатира основания да не кредитира показанията му, тъй като същите
кореспондират на останалите гласни доказателствени
средства, а и на приложените по делото писмени доказателства. Сред последните с
най-съществено значение са приложените справки за проверка в Гаранционен фонд,
справки за собствеността и регистрацията на процесния
автомобил, докладни записки, сведения и
др.
За изясняването на фактическата
обстановка допринася и приобщеното копие на постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 11.09.2020г., ценено в качеството му на
писмено доказателство, в което са отразени фактическите констатации на
прокурора по случая, формирани след извършени съответни действия по
разследването.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според
дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от
министъра на вътрешните работи регистрацията представлява
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер. Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно
е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал процесния
товарен автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното превозно
средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път, отворен за
обществено ползване. В качеството си на водач на лек автомобил, управляван по път, отворен за за обществено ползване, жалбоподателят е бил задължен да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано. Като е управлявал автомобил, чиято
регистрация е била прекратена служебно, тъй като не е имал сключен валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, жалбоподателят несъмнено е
осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът обаче счита за основателни
възраженията, изложени от процесуалния представител на жалбоподателя, че
деянието не е осъществено виновно. По делото е установено, че Д. не е бил известен
за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. До собственика е било
изпратено уведомление от Гаранционен фонд за изтичането на валидността на
сключената застраховка, но няма данни същото да е получено от дружеството. Дори
и уведомлението да е получено, същото не е равнозначно на уведомяване, че
регистрацията на превозното средство е вече прекратена. В постановлението на
ВРП изрично се посочва, че от страна на Сектор „Пътна полиция“-Варна не е било
изпратено уведомление до собственика за служебното прекратяване на
регистрацията и за датата, на която това
е сторено. След като няма данни представителите на дружеството-собственик
изобщо да са знаели, че автомобилът е с прекратена регистрация, липсват
основания да се счете, че подобна информация е била предадена и на
жалбоподателя. Същият не е собственик нито чест ползвател на автомобила, който
му е бил предоставен инцидентно, за служебно ползване през процесния
ден. Автомобилът също така е бил с регистрационни табели и е била налична
полица за сключен договор „Гражданска отговорност“, с покритие, включващо процесната дата, при което жалбоподателят не е имал причина
да предположи, че регистрацията на превозното средство е прекратена. При това
положение съдът приема за недоказано осъществяването на нарушението от
субективна страна. В тази насока е и практиката на ВАдмС
по сходни случаи- в Решение № 655 от 9.06.2020 г. на АдмС - Варна по
к. а. н. д. № 546/2020 г. се приема изрично, че след като не
се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен за служебно прекратената регистрацията на автомобила му,
то не е изпълнен
фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочва се също, че след като регистрационните табели на автомобила
са били на
предназначените за това места, (както е и в случая-видно от показанията на св. Б.), на
водача не може да му
се вмени вина, била тя
умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил
състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В аналогичен смисъл са и Решение № 910 от 13.07.2020 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 393/2020 г. (в
което се изтъква, че липсата на субективната страна за извършване
на нарушението е констатирана и в Постановлението на РП-Варна,
заради което е отказано образуване на наказателно производство за деянието), а също и Решение № 2476 от 17.12.2019 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 2126/2019 г. (в
което се обръща внимание, че преди издаване на НП е следвало да бъде проверено
спазена ли е процедурата по уведомяване на собственика за дерегистрацията на МПС, съгласно чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, което ако
е
било направено е щяло да бъде установено, че собственикът не е уведомен за служебно
прекратената регистрацията на автомобила му и да се формира извод за липсата на субективна страна
за извършване на нарушението). Изложените в цитираните
съдебни актове становища се споделят изцяло и от настоящия състав. След като
жалбоподателят не е бил уведомен за
служебно прекратената регистрация на превозното средство от
собственика и не е имал достъп по друг начин до тази информация, не би могло да
се счете за доказано наличието на виновно поведение за осъществяване на административното нарушение
Действително, по
начало на административно наказване подлежат и непредпазливите деяния. За да е
налице непредпазливост под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил
длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат. Както беше посочено по-горе,
установената съдебна практика приема, че неуведомяването на собственика за
служебното прекратяване на регистрацията и наличието на съответни
регистрационни табели на автомобила изключват не само умисъла, но и
непредпазливостта. Дори и да се приеме обаче, че като лице, ползващо определено
моторно превозно средство, жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото
отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява, съдът
намира, че случаят би следвало да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като очевидно не се отличава с аналогична тежест с нарушенията от
този вид, извършени умишлено, при ясно съзнание за липсата на регистрация на
автомобила. Д. също така е управлявал автомобила само инцидентно, тъй като му е
бил предоставен от работодателя за конкретния ден. За автомобила е бил сключен
необходимият договор за застраховка „Гражданска отговорност“ незабавно след
констатирането на нарушението, в резултат на което на 06.04.2020г. е била
възстановена и неговата регистрация. При това положение съдът намира, че процесният случай дотолкова се отличава от обичайните
случаи на управление на нерегистрирано МПС, че се налага единствено възможния
извод за маловажност на нарушението. Наложените наказания глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца очевидно не съответстват на тежестта на
извършеното и не могат да бъдат счетени за справедливи- обстоятелство, което би
представлявало самостоятелно основание за отмяната на обжалваното наказателно
постановление поради неприлагането на чл.28 от ЗАНН и в случай на преценка, че
е налице административно нарушение, извършено по непредпазливост.
Предвид липсата на
осъществен състав на административно нарушение съдът не дължи проверка за
законосъобразността на административнонаказателното
производство с оглед съответствието му с процесуалните изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като
такова следва да бъде отменено изцяло поради липса на осъществен състав на
административно нарушение.
Независимо от изхода на
делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски поради липса на
съответно искане, а и на данни такива да са били направени.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
Наказателно постановление № 20-0819-003339/24.09.2020г. на началник
група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на И.Г.Д. ***, с ЕГН:**********, са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: