Р Е Ш
Е Н И Е № 218
гр. Пловдив, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, II търговски състав, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия
Емилия Брусева въззивно
търговско дело № 261 по
описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение № 86 от 17.02.2020г. на Окръжен
съд – П., постановено по т.д. № 302/2019г., В ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявеният от „Л.“АД /с предишно наименование „Т.“АД/ с ЕИК ***против ЕТ „Б..“ с ЕИК *** и М.Х.М. с ЕГН **********
иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК в частта,в която е поискано да
се признае за установена дължимостта на сумата от 22533,96 лв., представляваща
11 521,43 евро - неустойка за забава по чл.2.3.,б.(с) и (d) от договора за заем Бизнес кредит
с клиентски №***от 22.12.2017 г., начислена за периода от 23.03.2018 г. до
09.01.2019 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№413/2019 г. по описа на РС-П.,IV-ти бр.
състав. Жалбоподателят
„Л.“АД моли съда да отмени решението в обжалваната му част и по същество – да
признае за установено в отношенията между страните наличието на вземане на
жалбоподателя против ответника М.Х.М., действаща лично и в качеството си на
едноличен търговец с фирма ЕТ „Б..“ с ЕИК *** за сумата от 22533,96 лв.,
представляваща 11 521,43 евро - неустойка за забава по чл.2.3.,б.(с) и (d) от договора за заем Бизнес кредит
с клиентски №***от 22.12.2017 г., начислена за периода от 23.03.2018 г. до
09.01.2019 г. Твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон и е
постановил необосновано решение. Изразено е становище, че претендираната
неустойка не противоречи на добрите нрави и не е прекомерна, а размерът и се
дължи на продължителната забава на длъжника при изпълнение на задълженията му
по договора за заем, която към датата на връчване на нотариалните покани е 272
дни, а към настоящия момент – повече от две години. Счита, че ако се приеме, че
неустойката и прекомерна и нищожна, без да се отчита поведението на длъжника,
то това би го освободило от отговорност за неговата забава и продължително
бездействие.
Въззиваемата
страна М.Х.М., ЕГН ********** ***, действаща лично и в качеството си на
едноличен търговец с фирма ЕТ „Б..“ с ЕИК ***, с адрес за призоваване: гр. П.,
ул. „П.“ №31, ет.2 – чрез адв. Т.Ч. - В. е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата и моли решението в обжалваната му част да се
потвърди. Счита, че неустойката не съответства на основния принцип за справедливост
и добросъвестност в търговските отношения и накърнява добрите нрави, поради
което е нищожна на основание чл.26 ал.1, предл. 3-то от ЗЗД.
Съдът
разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото
доказателства и намери за установено следното:
Претендирано
е от ищеца „Л.“АД /с предишно наименование „Т.“АД/ с ЕИК ***да се признае за
установено по отношение на М.Х.М., ЕГН ********** ***, действаща лично и в
качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б..“ с ЕИК *** съществуване на
вземане на „Л.“АД /с предишно наименование „Т.“АД/ с ЕИК ***към М.Х.М., ЕГН **********
***, действаща лично и в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б..“ с
ЕИК *** по договор за заем бизнес кредит с клиентски №***от 22.12.2017 г. с
нотариална заверка на подписите с рег.№*** по описа на нотариус М.И., вписана в
Нотариалната камара с рег.№***, за следните суми: сумата от 30 010,72
лв.,представляваща 15 344,24 евро-главница по договор за заем Бизнес кредит с
клиентски №***от 22.12.2017 г.; сумата от 6 443,65 лв.,представляваща 3 294,60
евро-падежирала договорна лихва,начислена от 23.02.2018 г. до 22.12.2018 г. по
смисъла на Приложение №1-Погасителен план към посочения договор за заем; сумата
от 22 533,96 лв.,представляваща 11 521,43 евро-неустойка за забава по
чл.2.3.,б.(с) и (d) от договора
за заем от 22.12.2017 г. за периода от 23.03.2018 г. до 09.01.2019 г.; сумата
от 903,59 лв.,представляваща 462 евро-разноски по заема по смисъла на
чл.2.5.,б.(b),т.(i) от договора
за заем; сумата от 5723,01 лв.,представляваща 2926,13 евро-такса за предсрочно
погасяване по смисъла на чл.5.2.,б. (а) във връзка с чл.2.4,б. (е) от договора
за заем от 22.12.2017 г.; законна лихва за забава за всеки ден на забава от
10.01.2018 г. до пълното изплащане на вземането и извършени разноски в
производството по ч.гр.д.№413/2019 г. по
описа на РС-П.,IV-ти брачен състав -сумата от 1312,30 лв. и сумата от
150 лв.-заплатено юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издадена заповед
№302 от 14.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №522 от 15.01.2019 г.
Правният интерес на ищеца от
установителния иск се мотивира с оглед на постъпилото на 05.03.2019г. възражение
/вх. №15038 / по чл.414 от ГПК за недължимост на претендираните суми, депозирано
по ч.гр.д.№413/2019 г. по описа на
РС-П.,IV-ти брачен
състав.
От страна на М.Х.М., ЕГН ********** ***,
действаща лично и в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б..“ с ЕИК *** е подаден отговор на исковата
молба. С него не се оспорва получаването на
главницата по договора за заем, но се оспорват другите претенции. Прави се
възражение за нищожност на клаузите от договора относно заплащане на възнаградителна
лихва и неустойка като се твърди, че същите противоречат на добрите нрави, тъй
като размерът им е неоснователно завишен. Поддържа се и оплакване, че при
неустойката е налице и заобикаляне на закона, като се стига до начисляване на
лихви върху лихви предвид начина на формиране на неустойката като в нея се
включва и размера на изтеклата за периода на просрочието лихва.
Предмет на жалбата е само частта от
решението на Окръжния съд относно отхвърляне на установителната претенция за сумата
от 22533,96 лв., представляваща 11 521,43 евро - неустойка за забава по
чл.2.3.,б.(с) и (d) от договора за заем Бизнес кредит
с клиентски №***от 22.12.2017 г., начислена за периода от 23.03.2018 г. до
09.01.2019 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№413/2019 г. по описа на РС-П.,IV-ти бр.
състав.
Основанието на претендираното материално право по установителния иск е вземане по „Договор за заем Бизнес кредит“ с
клиентски №***от 22.12.2017 г., по който се твърди просрочие. Договорът е
сключен между „Т.“АД /предишното наименование на дружеството-ищец/ с ЕИК ***,в
качеството му на заемател и едноличен търговец с фирма ЕТ „Б..“ с ЕИК *** като заемополучател, а отделно и с физическото лице М.Х.М. с ЕГН
********** като „солидарен длъжник“ и „ипотекарен длъжник“.
С чл.2.3.,б.(с) и (d) от договора за заем Бизнес кредит
е уговорено,че при неизпълнение на което и да е от задълженията по тази договор
на съответната дата на неговия падеж, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, заемополучателят дължи на заемодателя неустойка за забава в размер на
0.23 % върху сбора от цялата непогасена част от предоставения заем и
натрупалата се до момента договорна лихва, за всеки ден, считано от датата на
падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички
просрочени дължими суми за главница, лихва и неустойки и други такси и разноски
по договора. Тя се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение
до деня на пълното му погасяване и се изчислява на база реално изминали дни.
От заключението на вещото лице В.К.по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, отпуснатата по
договора за заем сума от 15400 евро е усвоена от ответника – едноличен търговец.
Последният е извършил само две редовни периодични погасителни плащания по
вноски - на 21.01.2018 г. за 706.55 лв. и на 21.02.2018г. - 707 лв. Установява
се съответствие на останалите за плащане като дължими главница, договорни
лихви, неустойка за забава, разноски по заема по смисъла на чл.2.5.,б.(b),т.(i) от договора за заем, както и
такса за предсрочно погасяване по смисъла на чл.5.2.,б. (а) във връзка с
чл.2.4,б. (е) от договора, с тези които се претендират от ищеца по
установителния иск. С нотариална покана от 19.12.2018 г. ответникът е уведомен
от ищеца, че на основание чл.5.2. от договора заемът се обявява за предсрочно и
незабавно изискуем, поради просрочени задължения за периодични месечни плащания
в размер на 361,25 евро,дължими на 22-ро число на всеки месец, считано от
22.01.2018 г. включително. Същата е връчена на едноличния търговец на
02.01.2019г. В частта за дължимостта на
главницата и възнаградителната лихва решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
По отношение на неустойката е
направено възражение за нищожност на клаузата на чл.2.3.,б.(с) и (d) от договора за заем Бизнес кредит
като се твърди, че същата противоречи на добрите нрави като прекомерна с
неоснователно завишен размер, който не съответства на действителните вреди на
кредитора.
Няма пречка
страните по един договор, включително и по договор за заем, да уговорят при
неизпълнение на парично задължение размер на мораторното обезщетение
/неустойка/, различен от този, уреден в чл.86 ал.1 от ЗЗД. В този смисъл е и
решение №68 от 09.07.2012г. по т.д. №450/2011г. на ВКС, I т.о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК. Ето защо основанието за присъждане на неустойката
за забава е уговорката между страните в договора за заем. Касае се за договорен
размер на дължимата мораторна неустойка при евентуално неизпълнение на
паричното задължение от страна на заемополучателя, а не за начисляване на лихва
върху лихва, както се твърди в отговора на исковата молба. Неустойката не става
лихва, макар размерът й да се определя в лихвен процент /решение № 384 /
27.04.2004 год. на ВКС, ТК/.
Неоснователно
според настоящата инстанция е и твърдението за недоказване от страна на ищеца
на претърпени вреди в размер, надхвърлящ законната лихва. Неустойката обезпечава кредитора при неизпълнение
на задължението на длъжника. Тя установява предварително размера на обезщетението за вредите, които би претърпял кредитора, в случай на неизпълнение, без да е
необходимо вредите да бъдат доказвани /чл.92 ал.1 от ЗЗД/.
Изложено е и твърдение за
прекомерност на неустойката в сравнение с вредите на кредитора и в тази връзка
е изразено становище за възможността при такава хипотеза съдът да намали
размера на неустойката. Съгласно чл.309 от ТЗ не може да бъде намалявана поради
прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Следователно в отношенията между заемополучателя, който е едноличен търговец и
заемателя – търговско дружество по правило намаляване не би могло да се извърши.
Съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 1 / 15.06.2010 год. не е нищожна клауза в
търговски договори, уговорена без краен предел, до който може да се начислява.
Според цитираното Тълкувателно решение валидността на клаузата за неустойка
следва да се преценява към момента на сключването на договора. Уговореният
размер на неустойката по процесния договор е 0.23 % за всеки просрочен ден или 83.95
% годишно от стойността на дължимото плащане по договора. Този годишен лихвен
процент, разделен на броя на месеците в годината, прави 6.95 % месечна
наказателна лихва. Според практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК,
не е нищожна клауза за неустойка в размер на 0,3 % дневно /решение № 99 по т.д. № 984 / 2009 год., първо т.о./ или на
0,5 % дневно /решение № 196 / 06.12.2010 год. по т.д. № 335 / 2009 год., второ
т.о./, дори 1 % дневно /решение № 107 / 25.06.2010 год. по т.д. № 818 / 2009
год. на второ т.о., решение № 46 / 22.06.2010 год. по т.д. № 563 / 2009 год. на
първо т.о.; решение № 168 / 18.01.2011 год. по т.д. 1164 / 2009 год. на първо
т.о./ Следователно уговорената неустойка, която към момента на окончателния
падеж, е в конкретен размер от 0,23 % дневно, не може да се приеме за нищожна.
А при недопустимост на възражение за прекомерност /чл. 309 ТЗ/ клаузата е
обвързала страните. От факта, че вземането е обезпечено с ипотека не следва
обратен извод. Обстоятелството, че поради дългата забава се е натрупал по-голям
размер на неустойката, също не може да бъде основание за извод за нейната
прекомерност, тъй като това се дължи на самото поведение на ответника. Ето защо
направеното възражение за нищожност на клаузата за неустойка, уговорена с чл.2.3.,б.(с) и (d) от договора за заем Бизнес кредит, е неоснователно и сумата се явява
дължима. По отношение
на размера на това вземане съобразно условията на сключения договор между
страните е допусната експертиза, заключението по която съдът кредитира.
Не до същия правен извод е
достигнал първоинстанционния съд, поради което решението му в обжалваната част
следва да бъде отменено, а по същество – признато за установено вземане за
неустойка за забава в размер на претендираната сума от 11 521,43 евро.
На основание чл. 78 ал.8 от ГПК
следва въззиваемата страна М.Х.М., ЕГН ********** ***, действаща лично и в
качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б..“ с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя „Л.“ АД *** сумата 900.68 лева
– разноски пред въззивния съд за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 86 от 17.02.2020г. на Окръжен съд – П., постановено по т.д. № 302/2019г., В
ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от „Л.“АД /с предишно наименование „Т.“АД/
с ЕИК ***против ЕТ „Б..“ с ЕИК *** и М.Х.М.
с ЕГН ********** иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК в частта,в
която е поискано да се признае за установена дължимостта на сумата от 22533,96
лв., представляваща 11 521,43 евро - неустойка за забава по чл.2.3.,б.(с) и (d) от договора за заем Бизнес кредит
с клиентски №***от 22.12.2017 г., начислена за периода от 23.03.2018 г. до
09.01.2019 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№413/2019 г. по описа на РС-П.,IV-ти бр. състав
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.Х.М., ЕГН ********** ***, действаща лично и в
качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б..“ с ЕИК *** съществуване на вземане на „Л.“АД /с
предишно наименование „Т.“АД/ с ЕИК ***към М.Х.М., ЕГН ********** ***,
действаща лично и в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б..“ с ЕИК ***
- по договор за заем бизнес кредит с клиентски №***от 22.12.2017 г. с
нотариална заверка на подписите с рег.№*** по описа на нотариус М.И., вписана в
Нотариалната камара с рег.№***, за
сумата от 22 533,96 лв., представляваща 11 521,43 евро-неустойка за забава
по чл.2.3.,б.(с) и (d) от договора
за заем от 22.12.2017 г. за периода от 23.03.2018 г. до 09.01.2019 г., за което
вземане е издадена заповед №302 от 14.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №522 от
15.01.2019 г.
ОСЪЖДА М.Х.М.,
ЕГН ********** ***, действаща лично и в качеството си на едноличен търговец с
фирма ЕТ „Б..“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Л.“АД
/с предишно наименование „Т.“АД/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
сумата 900.68 лева – разноски пред въззивния съд за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: