Определение по дело №562/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 292, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по повод Определение № 24092 от 19.11.2024г., постановено по адм. дело № 11156/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 135, ал. 2 от АПК е изпратена по подсъдност на Административен съд гр. Ловеч, Жалба, подадена от Н. Л. Ц., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Ловеч, [улица], чрез процесуалния представител адв. Д. Т. от АК [населено място], срещу Заповед № Л-427/30.10.2024г., издадена от инспектор Б. Ч. – ВПД Началник на Затвора гр. София. С посочената заповед на основание чл. 15, ал. 1, т. 1, 2, 3, пр. 1-5 и пр. 8 от ЗИНЗС и чл. 292, ал. 3 от ППЗИНЗС е наредено прехвърлянето на младши инспектор Н. Л. Ц. – надзирател I-ва степен в Затворническо общежитие „Кремиковци“ към надзорно-охранителния състав на Затвора гр. София, считано от 01.11.2024г. за обезпечаване изпълнението на задачите по чл. 291 от ППЗИНЗС, до отпадане на необходимостта. С подадената жалба се иска отмяната на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.

С Определение № 2097 от 26.11.2024г. съдът е конституирал страните по делото, указал е разпределението на доказателствената тежест, указал е на оспорващия Н. Л. Ц., че на основание чл. 155, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, както и на основание чл. 178 от АПК да сключи споразумение с ответника по делото, а на ответника е указал, че на основание чл. 156, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото може в качеството си на административен орган да оттегли оспорения административен акт, както и на основание чл. 178 от АПК да сключи споразумение с оспорващия по делото. Със същото определение съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.01.2025г. от 11:00 часа.

С Молба вх. № 3804/13.12.2024г., подадена от адв. Д. Т. – процесуален представител на оспорващия, е направено искане за прекратяване производството по делото, тъй като е отпаднал правният интерес за оспорващия от водене на делото, предвид обстоятелството, че със Заповед № Л-480/06.12.2024г., издадена от ВПД Началник на Затвора гр. София е отменена оспорената Заповед № Л-427/30.10.2024г., издадена от инспектор Б. Ч. – ВПД Началник на Затвора гр. София. Прави се искане за присъждане в полза на оспорващия на сторените от него разноски по делото. Приложено е заверено копие на Заповед № 480/06.12.2024г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК с копие на договор за правна защита и съдействие.

Съдът като съобрази подадената от процесуалния представител на оспорващия молба и направеното със същата искане за прекратяване на производството по делото, намира за установено следното: Със Заповед № Л-480/06.12.2024г., издадена от ВПД Началник на Затвора гр. София е отменена оспорената Заповед № Л-427/30.10.2024г., издадена от инспектор Б. Ч. – ВПД Началник на Затвора гр. София, считано от датата на връчване на заповедта. Предвид това за оспорващият е отпаднал правният интерес от оспорването. Съдът счита, че към настоящият момент е налице хипотезата на чл. 159, т. 3 и т. 4 от АПК, а именно оспореният акт е оттеглен и оспорващият няма правен интерес от оспорването. С оглед горното е налице основание за прекратяване на производството по делото.

Ще следва да бъде уважено и направеното с молбата искане за присъждане на оспорващия на сторените от него разноски по делото за заплатени държавна такса в размер 10.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер 800.00 лева, съгласно представените списък на разноските по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 04.11.2024 година. Безспорно с издаването на Заповед № Л-427/30.10.2024г., ВПД Началника на Затвора гр. София е станал причина за подаване на жалбата, по повод която е образувано делото, поради което оспорващият Н. Л. Ц. е направил разноски по делото за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение. В този смисъл съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК, съгласно която разпоредба подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.

С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 3 и т. 4 във вр. чл. 143, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, пети административен състав

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 562/2024г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, образувано по Жалба, подадена от Н. Л. Ц., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Ловеч, [улица], чрез процесуалния представител адв. Д. Т. от АК [населено място], срещу Заповед № Л-427/30.10.2024г., издадена от инспектор Б. Ч. – ВПД Началник на Затвора гр. София, поради оттегляне на оспореният административен акт и липса на правен интерес от оспорването.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „Генерал Н. Столетов“ № 21, да заплати на Н. Л. Ц., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Ловеч, [улица], сумата 810.00 – осемстотин и десет лева – разноски по делото, от които сумата 10.00 – десет лева – заплатена държавна такса по сметка на Административен съд гр. Ловеч и сумата 800.00 – осемстотин лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие № ********** от 04.11.2024 година.

Определението може да бъде обжалвано в с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението по реда на глава тринадесета от АПК.

Препис от определението да се връчи на страните по делото.