Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. Сливница, 24 февруари 2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, първи състав, в
публично съдебно заседание, двадесет и девети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Ангелина Гергинска
при участието на секретаря Мария Иванова като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 310 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Е.А.Ф. с ЕГН ********** ***,
чрез защитника си – адв. Р.И. – ШАК, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 608/2019
от 23.04.2019г. на началника на „МРР Югозападна“ при ГД МРР, с което на
основание чл.18, ал.1, вр. чл.14а, ал.1 от ВЗ, й е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1000,00лв. за извършено от нея нарушение по чл.14а,
ал.1 от ВЗ вр. чл.5, ал.1 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на МФ и на основание
чл.20 от ВЗ в полза на държавата са отнети 57 бр. златни бижута с общо тегло 244,72гр.
подробно описани в НП.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и неправилност и немотивираност на атакуваното наказателно
постановление с искане да бъде отменено. Твърди се, че не е ясно, дали жалбодателя,
след е бил попитан лично дали има нещо за деклариране и дали лично е отговорил
отрицятелно. Навеждат се доводи за допуснати грешки в АУАН, които не са
технически, които водят до неговата незаконосъобразност. Алтернативно се претендира приложение на чл.28 ЗАНН. Подробно излага съображенията. В съдебно заседание, жалбодателят не се
явява, представлява се.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Редовно призован в
съдебно заседание изпраща представител. Депозирал е писмено становището си.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от
фактическа страна следното :
Не се спори между страните, а съдът намира за
безспорно установено, че на посочената в АУАН № 461/03.03.2019г. дата, час и
място свидетелите М.А.А. и Б.П.Б., дежурни митнически служители на МП Калотина,
са били на работа на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси „, когато около
13,15часа, на трасето пристига л.а.“Ф. М.“с рег.№ ***. Установили, че в
автомобила пътуват седем лица, включително и жалбодателката, български
граждани. Свидетелите, попитали
пътуващите лица дали имат нещо за деклариране и след като получили от
тях отрицателен отговор, насочили автомобила за щателна митническа проверка, а
лицата да слазат и да вземат личния си багаж.След извършване на рентгенова
проверка на автомобила, свидетелите пристъпили към проверка на багажа на
пътумащите лица. При проверка на багажа на жалбодателката в дамската й чанта ,
в плик с клипс, свидетелите открили бижута от жълт метал. В несесер и и увити в
чорапи, били намерени още бижута от неизследван жълт метал. Свидетелите ,
попитали жалбодателкатачии са тези бижута, на което тя отговорила че ги е
закупила с баща си в П. и ги носи за сватба и кръщене в Г. Намерените изделия
били претеглени с везна, модел ELIT 6 SM в
присъствие на жалбодателката и е установено че са с общо тегло 248гр. И са
съответно : гривни – 7 броя; обици -13 чифта; колието – 3 бр. И пръстени – 30
бр.
За извършената проверка е съставен протокол за
митническа проверка /л.23 от делото/, в който е отразено извършването на действието.
След установяването на цитираните по-горе недекларирани ценности, св.М.А. и Б.Б.,
на място на жалбодателката бил съставен АУАН с посочения по – горе номер,
екземпляр от който й бил връчен , и който, тя, подписала. Собственоръчно, в
съставеният й акт , жалбодателката посочила, че златото не било нейно, а на двете
й дъщери и на четирите й лели за подаръци за кръщене и за сватба. В съставеният АУАН е описано че на 03.03.2019г.
на МП Калотина, на трасе „Изходящи леки автомобилии автобуси”, около 13,15ч.,
жалбодателката, като не е декларирал във валутна митническа декларация по чл.9
от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на МФ за пренасянето през границата на
страната на парични средства , благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически
регистрипо чл.10а от ВЗ пренасяните от него изделия от благородни метали – 248гр.,
не е изпълнил задължението , визирано в разпоредбата на чл.14а, ал.1 от ВЗ, вр.
чл.1, ал.2 от горепосочената Наредба, което се санкционира по реда на чл.18,
ал.1 от ВЗ.
От назначената в хода на административното
производство експертиза е видно, ченамерените у жалбодателката бижута са
изработени от злато и стойността им е 20 017,72лв.
Въз основа на съставения АУАН, и изготвената
експертиза на 23.04.2019г. било издадено обжалваното НП, с което жалбодателката
е привлечена към административнонаказателна отговорност за това че на 03.03.2019г.,
около 13,15ч.на МП Калотина, на трасе „Изходящи леки автомобилии автобуси”, като
не е декларирал във валутна митническа декларация по чл.9 от Наредба №Н-1/
01.02.2012г. на МФ за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистрипо чл.10а
ВЗ, пренасянето през границата на Р България на изделия от благородни метали –
златни бижута – с общо тегло в размер на 244,72 гр., подробно описани,
жалбодателката е нарушила чл.14а, ал.1 ВЗ, вр. с чл.5, ал.1 от Наредба №Н-1/
01.02.2012г. на МФ, с което е осъществил състава на чл.18, ал.1 ВЗ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена
въз основа на показанията на свидетелите М.А.А.
и Б.П.Б. , както
и от приетите по делото писмени доказателства, приложени по административнонаказателната преписка.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата.
Тя е подадена в срок от лице посочено в
обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен
интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
При съставянето на акта за установяване на
митническо нарушение № 461 от 03.03.2019г. не са допуснати съществени нарушения
на императивни рапоредби на ЗАНН, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
Административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнало по акт за установяване на митническо нарушение,
съставен от компетентно длъжностно лице от съответното митническо учреждение,
което като митнически орган осъществява функция по митнически контрол и надзор
- актът е съставен от М.А.А. и Б.П.Б. в
качеството им на страрши митнически инспектори в Агенция „Митници”, в ЦМУ, при
спазване разпоредбите на чл. 37, ал. 1 ЗАНН.
В настоящия случай нарушението е констатирано в
присъстивие на свидетеля И. и е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН -
актът е съставен в присъствие както на нарушителя, така и на свидетели,
присъствувал при констатиране на нарушението.
Актът за установяване на митническо нарушение № 461
от 03.03.2019г. е съставен за извършено на 03.03.2019г. нарушение по чл.14а,
ал.1 ВЗ, вр. с чл.5, ал.1 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на МФ, като в него е
посочен нарушителят - Е.А.Ф. с ЕГН ********** ***. Актосъставителят е направил
пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено,
като е направил пълна идивидуализация на нарушението. Предвид изложеното, съдът
намира, че акт за установяване на митническо нарушение № 461 от 03.03.2019г. е
съставен изпълнение на императивните правила, визирани в разпоредбата на чл.42
от ЗАНН, обосноваващи неговата законосъобразност.
Процесното наказателното постановление № 608/2019
от 23.04.2019 г. на началника на „МРР Югозападна“ при ГД МРР, оправомощен със
заповед №ЗМФ-110/04.02.2019г. на Министъра на финансите, е издадено при спазване
разпоредбата на чл. 57 ЗАНН въз основа на акт за установяване на митническо
нарушение. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга
на правомощията му.
По изложените съображения съдът обосновава извод
за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление от формална
страна.
При преценка на делото по същество съдът намери
следното:
Показанията на разпитаните свидетели
по делото – митнически служители са последователни, безпротиворечиви, логически
обосновани и се открояват с убедителност –важен и ключов критерий за
откровеност и обективност. Ето защо съдът им дава вяра и ги кредитира напълно.
Съдът, намира за уместно да отбележи,
че при така приетата за установена фактическа обстановка, митническите
служители и свидетели по делото не са били длъжни да предоставят на
жалбоподателя валутно митническа декларация, след като изрично са били поканени
и запитани дали пренасят забранени от закона стоки, включително и благородни
метали /злато и др. /Въпреки, че напълно е разбрала същността на поканата, тя
не е заявила, че пренася златни изделия и нищо не е декларирала. Ако бе
споделила за златните изделия митническите служители биха били задължени да
предоставят тогава, въпросната декларация, която да попълни съобразно
изискванията. В този порядък не случайно са поставени и указателните табели,
като ориентир и за предварителна информация, макар и извършителите на
административни нарушения да са лица многократно преминавали и познават в
детайли особеностите на граничния и установен митнически режим. В конкретния
случай няма спор и несъмнено е, че жалбоподателя е пренесъл посочените златни
изделия, без да ги декларира, въпреки поканата за това. Ирелевантен е въпросът
дали са нейна собственост или не и за кого ги пренася. Релевантен е факта на
самото пренасяне.
Въз основа на обстоен анализ на
събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност, съдът достигна до един
несъмнен и еднозначен извод, че административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е правилно и законосъобразно ангажирана.
В настоящия случай жалбоподателя е
санкциониран за нарушение на чл.
14а, ал. 1 от ВЗ. Съгласно разпоредбата на чл.
14а, ал. 1 от ВЗ, пренасянето на благородни метали и скъпоценни
камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна
подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина,
определени с Наредба №Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ.
При извършване на нарушение на чл.
14а, ал. 1 от ВЗ, нарушителят се наказва с глоба в размер от 1000 до
3000 лева, ако деянието не съставлява престъпление. На основание чл. 20 от ВЗ
предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични
средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от
тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да
бъде установен.
За да е осъществен съставът на
нарушението, е необходимо извършителят да не е декларирал пред митническите
органи на пренасяните от него през границата на страната от трета страна златни
изделия в количество, надвишаващо допустимите норми по Наредба №Н-1/01.02.2012
г. Спор относно пренасянето и липсата на декларация относно златните изделия
няма, както не се и спори, че те надвишават значително количеството, което
съгласно посочената наредба
не се декларира.
От доказателствата по делото е
безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението
административно наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на
нарушението. Настоящата инстанция споделя извода относно съставомерност на извършеното
деяние, както и относно субективната страна на нарушението.
Събраните в хода на производството
гласни доказателства, както и писмените такива, установяват по несъмнен начин,
че лицето е извършило деянието за което е санкционирано. Налице е правнорегламентирано
задължение за попълване и представяне пред митническите органи на писмена
декларация - валутна, митническа декларация от лицата, които пренасят през
границата на страната изделия от благородни метали, в частност златни изделия
над 60 грама . Самият жалбоподател твърди, че златните изделия са били нейни и
ги пренася поради което е била обвързана от задължението да декларира златните
изделия писмено, със съответната митническа декларация. Това задължение, на
което е бил безспорен субект, не е изпълнила чрез бездействието си. Предвид
тези обективни обстоятелства, доказани по несъмнен начин в хода на процеса, се
налага безспорен правен извод за доказано извършването на деяние от страна на
жалбоподателя, което с оглед разпоредбата на чл.
14а, ал. 1 от ВЗ се явява съставомерно и от обективна и от
субективна страна. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е съзнавал задълженията си във връзка с валутния и митническия
режим, включително и задължението за писмено деклариране на носените златни
изделия, в конкретно значително количество, най-малко с оглед наличието на
указателни табели с указани допустимите прагове на стоките, освободени от
деклариране. В случая митническите служители и свидетели по делото не са били
длъжни да предоставят на жалбоподателя валутно митническа декларация, след като
лицето изрично е било поканено и запитано дали пренася забранени от закона
стоки, включително и благородни метали. Въпреки, че напълно е разбирала
поканата, тя не е заявила, че пренася златни изделия и нищо не е декларирала.
Декларацията следва да бъде предоставена от митническите органи, но едва когато
лицето обяви пред същите, че има стоки за деклариране, т. е. първоначално
заяви, че пренася такива стоки, които подлежат на деклариране. В случая всички
събрани по делото доказателства са еднопосочни – след приканване на пътниците
да декларират е започнала проверката на автомобила, и на багажа на самите
пътници, като за съставомерността на нарушението е без правно значение дали са
били укрити, а също и дали са индивидуална собственост или принадлежат на
семейството, както и целта за която се пренасят.
Поради изложеното този състав на съда
приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят не е декларирал пред митническите органи на пренасяните от нея
през границата на страната златни изделия в количество, надвишаващо допустимите
норми по Наредба №Н-1/01.02.2012 г., с което е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 18, ал. 1 от
ВЗ, поради което и павилно и законосъобразно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателката.
Към постановяване на решението,
санкционната норма на чл.18, ал.1 ВЗ е изменена /ДВ бр.14/18.02.2020г./ и
съответно некасаеща констатираното нарушение. За нарушение по чл.14а, ал.1 ВЗ,
в действащата към момента норма е предвидено наказание „глоба“ в размер една пета от стойността на недекларираните златни изделия, което се равнява на 4003,54 лв., а чл.20 от ВЗ е изцяло
отменен. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на
наказателното постановление, последват различни нормативни разпоредби, прилага
се тази, която най-благоприятна за нарушителя. В конкретния случай очевидно, по
благоприятен се явява размер от 1000лв. за наказанието „глоба“ и в тази част,
процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. В частта, в
която е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението, а
именно 57 бр. златни бижута с общо тегло 244,72гр., подробно индивидуализирани
в процесното наказателно постановление, на основание чл.20 ВЗ, предвид отмяната
на законовата норма, наказателното постановление следва да бъде отменено, т.к.
се явява по-благоприятно за нарушителя.
Съдът намира, че определеното спрямо
жалбоподателя наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН
и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН,
като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение.
При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят същността и
целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се
има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно
наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено
нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги
въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ВЗ.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на контрол на граничния трафик на
стоки в това число и финансовата й дейност. В чл. 93, т. 9 от НК,
приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН,
е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице,
когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга,
настоящата инстанция също счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
Няма доказателства, които да обосноват по-ниска обществена опасност на
извършеното от жалбоподателя в сравнение с общия случай на административно
наказуемо деяние. Недекларираните златни изделия, пренасяни от същият,
надвишава допустимото за пренасяне без деклариране количество от 60грама за
злато, което опровергава твърдението за маловажност на случая. Не може да го
обоснове и липсата на вреди от нарушението, тъй като всички нарушения от този
вид не зависят от вредоносния резултат. За конкретния случай, не се установяват
фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, извън вече обсъденото - първо
ред нарушение, който да обуславят значително по-ниска степен на обществена
опасност, от типичната за този род административни нарушения. Обратно,
конкретното се характеризира като формално - настъпването на вреди не е
съставомерен елемент, а с оглед мястото на извършването му и др. фактически
обстоятелства - на МП на държавната граница с Държава трета за ЕС, вкл. и
натовареността на трафика на преминаването й, следва да се отчитат и като
отегчаващо обстоятелство, т. е. завишаващи тежестта на деянието и съотв.
обществената му опасност. Действително в случая са налице и смекчаващи
обстоятелства, за каквито могат да бъдат цени – първо по ред нарушение, но
същите дори и в съвкупна преценка нито изключват съставомерността на
нарушението, по смисъла на ВЗ, нито компенсират тежестта на отегчаващото
обстоятелството, така че мислимо в случая е съотношение на паритет помежду им.
Ето защо, указаните облекчаващи за отговорността /т. е. смекчаващи/, не
обосновават преценка за занижена обществена опасност на конкретното деяние,
спрямо типичната за този род нарушения.. Допълнителен аргумент се извежда и от
характера на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка
-административнонаказателна, свързани с действащия валутен и митнически режим и
контрол, които поради важността си са обект на засилена правна защита, с оглед
охраняваните интереси. Същите са строго регламентирани, цели се създаване на
стриктен контрол за движението на паричните потоци и валутни ценности в и извън
Общността, част от която е Р. България, като всяко нарушение съществено
накърнява целите и принципите на ВЗ, респ. европейското законодателство с
приложимите Регламенти. Ето защо, не би могло да се приеме, че нарушението е с
незначителна обществена опасност и случаят да се квалифицира като маловажен,
именно предвид конкретните охранени от правото интереси. Очевидно, предвид
индивидуализацията на наказанието- в минимума, АНО е отчел всички смекчаващи
обстоятелства, които обаче не са достатъчни да обосноват квалификацията
"маловажен случай". Ето защо преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН
е законосъобразна. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са
налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност.
Предвид горното, съдът намира,
издаденото наказателно постановление за законосъобразно и правилно.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 608/2019
от 23.04.2019г. на началника на „МРР Югозападна“ при ГД МРР, с което на Е.А.Ф.
с ЕГН ********** ***, на основание чл.18, ал.1, вр. чл.14а, ал.1 от ВЗ, й е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000,00лв. за извършено
от нея нарушение по чл.14а, ал.1 от ВЗ вр. чл.5, ал.1 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г.
на МФ и ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 608/2019 от 23.04.2019г. на началника на „МРР Югозападна“ при ГД МРР, В ЧАСТТА , в която на основание чл.20
от ВЗ в полза на държавата са отнети 57 бр. златни бижута с общо тегло
244,72гр., подробно индивидуализирани.
Решението подлежи на
обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред АС –
София област .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: