Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №207 от 23.11.2010 година, постановено по ГР.Д.№871 по описа за 2010 година на С. районен съд, е уважен предявеният по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че съществува вземане на ищеца против ответника за сума в размер на 20 000 лв. по „Запис на заповед” от 20.04.2010 година с падеж 20.05.2010 година; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 28.05.2010 година по окончателното плащане, по което заявление е образувано Ч.ГР.Д.№532 по описа за 2010 година на СвРС; осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в първоинстанционното производство. Постъпила е жалба от ответника, чрез процесуалния представител, против решението. Изложени са твърдения в какво счита, че се състои порочността на решение, както и доводи и съображения във връзка с твърденията. Направено е искане да бъде отменено решението, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Заето е становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Направено е искане да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Излагат се доводи и съображения. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Налице са всички изисквания за валидност, а именно: Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. За тези изводи съдът е мотивиран от следното: Исковата молба и приложените към нея документи отговарят на изискванията на чл.127 от ГПК и на чл.128 от ГПК. Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежни страни. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК,легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК и е индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, и който заявител има качеството на взискател в изпълнително производство, образувано по издаден въз основа на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист, а легитимиран ответник е лицето или лицата, против които е издаден изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство. Процесуалната легитимация на страните и правният интерес при установителния иск са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е обуславяща искова претенция, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК – положителен установителен иск за съществуване и дължимост на В.ГР.Д.№207/2011 г. ВТОС вземане, признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК и индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и обусловена искова претенция с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. По отношение на обуславящата искова претенция. Чрез приетите по настоящото дело и по приложено частно гражданско дело писмени доказателства, включително процесната „Запис на заповед”, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: Признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК и индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение вземане на ищеца, който има качеството на взискател в спряно изпълнително производство по издаден въз основа на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист с длъжник – ответното дружество. Процесната „Запис на заповед” съдържа всички кумулативно изискуеми се реквизити, визирани с императивните разпоредби на чл.535 от ТЗ, във вр. с чл.536 от ТЗ във вр. с чл.486, ал.1, т.4 и ал.2 от ТЗ. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на процесната „Запис на заповед”. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявеният установителен иск е и основателен и доказан. За този извод съдът е мотивиран от следното: За кредитора-ищец, притежаващ менителничен документ, и нетвърдящ, че менителничният документ е издаден във връзка с каузално правоотношение, какъвто е настоящия казус, съществуват две правни възможности /два вида правна защита/, а именно: Да предяви менителничен /осъдителен/ иск, основан на възникналото менителнично правоотношение; Да подаде заявление за признаване вземането му, възникнало от менителничното правоотношение, по реда на заповедното производство на основание чл.417, ал.1, т.9, предложение първо от ГПК срещу издателя на ценната книга. Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е задължителен, последващ етап от осъществяване на втория вид правна защита при подадено възражение против разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в срока, визиран с разпоредбата на чл.419, ал.1 от ГПК. Чрез този иск кредиторът упражнява правото си да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на менителничното вземане, възникнало от менителничното правоотношение, което вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК. Към коя правна възможност за реализиране на вземането си ще пристъпи кредиторът е негово право на избор. В настоящия казус ищецът е избрал втория посочен по-горе вид на правна защита. Видът на търсената защита се опреõеля не само от твърдяните факти, а и от направеното искане в исковата молба. От твърдяните факти и от направеното искане с исковата молба, се налага извод, че се търси защита на признато в заповедно производство вземане. За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване на вземане по менителничен документ против издателя му/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ следното: Признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК в полза на ищцовата страна вземане, индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение с длъжник – издателят на ценната книга. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело; Ищцовата страна да е взискател в спряно изпълнително производство по издадения въз основа на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист с длъжник - издателят на ценната книга. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело; Юридическият факт, от които произтича претендираното вземане, неговото съдържание, размерът му и настъпил падеж. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на издаден в полза на ищцовата страна менителничен документ, какъвто е настоящия казус, юридическият факт, от който произтича претендираното вземане е издаването на действителен менителничен документ в полза на ищец.. За да възникне вземането е необходимо и достатъчно менителничният документ да е действителен. Процесният менителничен документ отговоря по съдържание и форма на изискванията на закона с оглед действителността му. Както се посочи по-горе при обсъждане на събраните по делото доказателства менителничният документ съдържа всички кумулативно изискуеми се реквизити, визирани с императивните разпоредби на чл.535 от ТЗ, във вр. с чл.536 от ТЗ, във вр. с чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ. Вземането е и изискуемо. Настъпил е визираният в менителничния документ падеж, който е съобразен с изисквания на императивната разпоредба на чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ. С оглед на изложеното за ищеца, лицето, в чиято полза е издадена процесната „Запис на заповед”, е възникнало валидно и изискуемо вземане за плащане на сумата по менителничния документ. Респективно за ответника - издател, е възникнало задължение да плати на ищеца сумата по процесната „Запис на заповед” макар и при забавено плащане. В.ГР.Д.№207/2011 г. ВТОС По силата на разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че възникналото вземане по менителничния документ е погасено. По делото не е установено с допустими доказателствени средства, че възникналото вземане по менителничния документ е погасено. Няма събрани по делото допустими доказателствени средства, удостоверяващи плащане на дължимата сума по менителничния документ или погасяване чрез друг способ. Плащането на паричен дълг, установен с писмен акт, се удостоверява с документ. Аргумент чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Документ, „удостоверяващ плащане” не е представен по делото. Ответникът обосновава твърдяната си за „недължимост” с твърдение, че ценната книга е издадена за да гарантира сключен между него и съпругата на ищеца предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който договор съпругата на ищеца е неизправна страна. Поради неизпълнение на главното задължение от страната на съпругата на ищеца, не е налице насрещно задължение за ответника. Издателят на менителничен документ има право в производството по чл.422, ал.1 от ГПК на така наречените „абсолютни” и „лични възражения”. Относно посочените възражения Проф. д-р М. П. ”Записът на Заповед и Менителницата”, издание 1998 г., стр.188 и сл. Посоченото по-горе „лично възражение” не е доказано. За този извод съдът е мотивиран от следното: Менителнично и каузално правоотношение могат да съществуват едновременно, ако менителничният документ е издаден във връзка с каузална сделка, но тази връзка трябва да бъде доказана. Тежестта на доказване лежи върху ответника. Настоящият състав счита, че от събраните доказателства по делото не може да се направи обоснован извод за „такава връзка”. За да се приеме за доказано възражение за недължимост на менителнично задължение е необходимо по един несъмнен и категоричен начин да е доказано: на първо място издаването на ценната книга въз основа на конкретно каузално правоотношение и на второ място, погасяване на задължението по каузалното правоотношение, за да се приеме, че и менителничното е погасено. Недоказаност на първата предпоставка, какъвто е настоящия казус, е достатъчен факт за да се направи извод за неоснователност на направеното възражение „за недължимост”. По изложените съображения за ищеца, лицето, в чиято полза е издадена процесната „Записа на заповед” е възникнало и съществува валидно и изискуемо вземане за плащане на сумата по менителничния документ, което не е погасено, а за ответника е възникнало и съществува задължение да плати на ищеца сумата по процесната „Запис на заповед” макар и при забавено плащане. Поради което предявеният иск за установяване на процесното вземане е основателен и доказан и следва да бъде уважен. По отношение на обусловената искова претенция. Поради основателността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна. Има възникнало и съществуващо парично задължение, чието изпълнение е забавено. Дължимостта на законната лихва върху вземане, признато в заповедно производство, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане, е обосновано, както от разпоредбата на чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК - относно момента, от който се счита предявен установителният иск, във връзка с разпоредбата на чл.214, ал.2 от ГПК - относно дължимостта на законната лихва, считано от предявяване на иска по главното вземане и възможността да бъде поискано присъждането й и след предявяване на исковата претенция за главното вземане. Освен това в настоящия казус тази претенция е заявена с подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и е призната в заповедното производство. По изложените съображения и тази искова претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е правилно. Крайният извод и на двете инстанции е един и същ. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд, като правилно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №207 от 23.11.2010 година, постановено по ГР.Д.№871 по описа за 2010 година на С. районен съд. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщаването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |