Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Берковица 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 21.11.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
При секретаря Таня Йорданова и като разгледа докладваното
от съдията Георгиева АНД №268 по описа
за 2019г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ„Дихри”-Тодор Димитров –гр.Берковица,
представлявано от управителя Тодор Димитров Янев против Наказателно постановление № 12-001321
от 18.07.2019г. издадено от Директора на Д „ИТ” -Монтана.
В
жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния
закон. Отговорността на ЕТ била ангажирана за нарушение, чийто състав не е
осъществен.
По
изложените подробни съображения в жалбата и в представеното по делото писмено
становище се претендира неговата отмяна.
В
проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Процесуалният
представител на ответната Дирекция „Инспекция по труда” Монтана оспорва
жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без
уважение, а обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.
Съдът, като взе предвид жалбата и
наведените в нея доводи, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният
срок е и процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
По
делото се събраха писмени и гласни доказателства от съвкупната преценка на
които съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
На 30.04.2019 г. свидетелката М.Т. –
инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана съставила и издала на основание чл.404,
ал.1, т.12 от КТ протокол за даване на задължителни предписания изх.№ 23-046/30.04.2019
г. /л.11/, по отношение на ЕТ ,„Дихри”-Тодор
Димитров –гр.Берковица, където в т.6 от
същото търговецът е бил задължен в
качеството си на работодател, да изплати във връзка със Заповед за
командироване №38/05.03.2019год. дължимите командировъчни пари на Николай Лазаров Филипов . Предписанието било със задължителен
срок за изпълнение до 15.05.2019 година.
Във връзка с проследяване изпълнението на
задължителното предписание, на 04.06.2019 г. от ДИТ Монтана открили
производство по извършване на проверка на ЕТ ,„Дихри”-Тодор Димитров –гр.Берковица , относно изпълнение на дадените
предписания,като с призовки от
06.06.2019год. е било изискано представянето на документи, доказващи изпълнението
на предписанието.След преглед на представените документи, на 17.06.2019год. е
установено , че липсвали такива, които да доказват изплащането дължимите
командировъчни пари на Николай Лазаров Филипов.
За установеното нарушение на чл.415 ал.1
от КТ е съставен АУАН от 17.06.2019г. Съставеният АУАН е връчен и подписан.
Въз основа съставения АУАН е издадено
Наказателно постановление № 12-001321 от
18.07.2019г. издадено от Директора на Д „ИТ” –Монтана против ЕТ ,„Дихри”-Тодор
Димитров –гр.Берковица за това, че при извършена проверка по спазваве на
трудовото законодателство на 17.06.2019г. по представена официална документация
е установено, че ЕТ в качеството си на работодател
не е изпълнил в указания срок до 15.05.2019г. дадено задължително за изпълнение
предписание №6 от протокол за извършена проверка , отнасящо се до следното „на основание чл. 404,ал.1
т.12 от КТ във връзка с чл.31 ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина да изплати на
лицето Николай
Лазаров Филипов дължимите командировъчни пари ,
поради което и на осн. чл. 415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева.
По
делото са изслушани показанията на свидетелите М.Т.,Л.Р. и В.Х., разкриващи
обстоятелства свързани с проверката, както и участието, което е взел в нея представляващия
ЕТ жалбоподател.
При
така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на
съда намира, че неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на ЕТ- жалбоподател на осн. чл. 415 ал.1 от КТ.
На Дирекция "Инспекция по труда" е
възложен цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство, поради
което същата може да дава предписания за отстраняване на вредоносни за работника
последици, когато определен работодател не изпълнява задължението си за
изплащане трудово възнаграждение. Съгласно чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда,
за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните
последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите
по чл. 400 и 401 от КТ могат да прилагат принудителни административни мерки,
представляващи задължителни предписания до работодателите и длъжностните лица.
В константната си практика Върховния административен съд,
Решение № 15296 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм.д. № 10659/2012 г., VI отделение
, Решение №8519/13.06.2012г. по адм.д. №1770/2012г. на VІ отделение на ВАС,
приема, че всички изброени
принудителни административни мерки по чл. 404, ал.1 КТ съдържат в себе си
изискването за съществуващо, а не съществувало правоотношение
по престиране на работна сила. В тези свои решения ВАС е приел, че употребата
на понятията "работодател", "длъжностни лица",
"работници", "служители" в разпоредбата на чл.404 КТ, сочи
на извод за съществуващо правоотношение
по престиране на работна сила, независимо дали се касае за трудово или служебно правоотношение. В процесният случай към момента на
извършване на проверката и издаване на предписанията към работодателя между
негои лицето Николай Филипов не е било налице трудово правоотношение. В
случаите, когато трудовите правоотношения са прекратени, в съдебната практика е
възприето становището, че се касае за имуществени спорове с гражданско-правен
характер между работници и работодатели, които следва да бъдат разрешени по
исков ред пред граждански съд. В случая като е дал предписание да се
изплати обезщетение на работник по едно
прекратено трудово правоотношение, авторът на предписанието Д”ИТ”-Монтана е
излязъл извън рамките на своята компетентност, тъй като този спор следва да се
разреши по исков ред пред граждански съд. Инспекцията по труда не може с
административен акт да разрешава имуществени спорове между работници и
работодатели по прекратени вече трудови правоотношения.
Според въззивния съд, неизпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение по своята същност представлява неизпълнение на зъдължения по трудово правоотношение,срещу което КТ предвижда специална защита по чл.357 и сл. от КТ, която е по исков ред. Регламентирана по този ред защитата срещу неизплащането на командировъчните пари , каквото е вмененото задължение на работодателя по чл.215 от КТ, регламентирано съответно с подзаконов нормативен акт - Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина на МС, изключва възможността неизплащането /било то частично или изцяло/ на командировъчните възнаграждения да се разглежда като административно нарушение, за което да могат да се прилагат принудителни административни мерки. Нарушител може да бъде наказан на основание чл.415 ал.1 от КТ в случай,че не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, като задължителен елемент от фактическия състав на нарушението е неспазеното предписание да е във връзка с трудовото законодателство. Безспорно разпоредбата на чл.215 от КТ регламентира задължение на работодателя да плаща допълнителни командировъчни възнаграждения освен уговореното трудово възнаграждение по трудов договор. Това задължение, обаче на първо място не е безусловно,тъй като законодателят го е обусловил във връзка с престой и съответни разходи на работника/служителя в чужбина, като размера на това задължение е регламентиран в Приложение 3 във вр. с чл.31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина на МС.Освен това, от събраните доказателства по делото се установява, че лицето за което се отнасят неизплатените командировъчни – Николай Филипов /шофьор/, към момента на извършване на проверката и издаване на предписанията към работодателя не е било в трудово правоотношение с ЕТ „Дихри-Тодор Димитров”. По гореизложените мотиви, Съдът намира, че контролните органи нямат правна възможност да предприемат принудителна административна мярка – задължително предписание за изплащане на командировъчни възнаграждения и направеното такова е незаконосъобразно. В противен случай би следвало да се счита,че контролните органи имат права да изследват обстоятелството дали работникът е извършвал възложената му от работодателя работа /шофьорска дейност в чужбина/ през конкретния период.Изследвайки този факт те ще се намесят в трудов спор, решаването на който е единствено в прерогативите на съда – чл.360 от КТ .
Изложеното води до извода, че неправилно, необосновано
и незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
нарушение на чл.415, ал.1 КТ и НП следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-001321
от 18.07.2019г. издадено от Директора на Д „ИТ” -Монтана, с което на ЕТ ,„Дихри”-Тодор Димитров –гр.Берковица , в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1
500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 415, ал.1 от КТ, като неправилно
и незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Монтана в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: