РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Кюстендил, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520101079 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Съдът е сезиран с искова молба на Ж. Б. З. против „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД.
В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на ½ (една втора) идеална
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 41112.502.366 (четиридесет и една
хиляди сто и дванадесет точка петстотин и две точка триста шестдесет и шест), ведно с
изградената в него СГРАДА с идентификатор 41112.502.366.9 (четиридесет и една
хиляди сто и дванадесет точка петстотин и две точка триста шестдесет и шест точка
девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, общ.
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния
директор на СГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 19.08.2014г., с адрес на сградата: гр. Кюстендил, ул.
„Бузлуджа“ № 101, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
41112.502.366 (четиридесет и една хиляди сто и дванадесет точка петстотин и две
точка триста шестдесет и шест), представляващ парцел II (втори), кв. I (първи), със
застроена площ от 66 кв.м. (шестдесет и шест квадратни метра), брой етажи 1В (едно
буква В), по плана на гр. Кюстендил, предназначение: сграда за енергопроизводство,
номер по предходен план: няма, съгласно Скица на сграда № 15-1077327-17.11.2020 г.
на СГКК – гр. Кюстендил, представляващ енергиен обект по смисъла на т. 23, §1 от ДР
на Закона за енергетиката, както и на всички съоръжения в него. В т.см. Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том IV, рег. № 4720, дело №
618/2013 на нотариус Е. П..
Този имот бил прехвърлен на ответната страна, за което бил съставен
1
Нотариален акт за покупко-продажба № 74, том I, рег. № 1330, нотариално дело № 63
от 2021 г. на нотариус Н. М.
.
Твърди се, че до датата на прехвърляне на собствеността (10.03.2021г.)
ответникът ползвал трафопоста за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други потребители, без да заплаща каквато и да е цена,
въпреки поканите за това, като в същото време реализирал и печалба от продажбата на
електрическа енергия. Поради липса на сключен договор между страните, отношенията
между тях следвало да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване, в
който смисъл била и практиката на върховната инстанция.
Сочи се, че ответникът, в качеството си на разпределително предприятие,
ползвало през исковия период без основание чуждата сграда и прилежащата й площ,
както и находящите се в процесния трафопост енергийни уредби и съоръжения,
собственост на ищеца, като заради това, в периода 11.03.2016г. до 10.03.2021г. дължало
обезщетение на ищеца в размер на 10000 лв. Посоченото обезщетение, представлявало
сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на
цената за достъп, ако би бил сключен договор по чл. 117, ал.8 от ЗЕ и с която сума
собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял, поради неполучаване на
цената за достъп, ако страните биха сключили договор на основание посочения законов
текст.
При посочените съображения се поддържа искане да бъде постановено съдебно
решение, с което да се осъди „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК: *********, с
адрес: гр. София, общ. Столична, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл.
БенчМарк, Бизнес Център, да заплати на ищеца Ж. Б. З., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Кюстендил, ул. „Любимец“ № 41, на основание чл. 59, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите, сумата от 10 000,00 лв. (десет хиляди лева), представляваща
обезщетение за ползване през периода от 11.03.2016г. до 10.03.2021г. на чужда
СГРАДА с идентификатор 41112.502.366.9 (четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет точка петстотин и две точка триста шестдесет и шест точка девет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, общ. Кюстендил,
одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на СГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
сградата е от 19.08.2014г., с адрес на сградата: гр. Кюстендил, ул. „Бузлуджа“ № 101,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.502.366 (четиридесет
и една хиляди сто и дванадесет точка петстотин и две точка триста шестдесет и шест),
представляващ парцел II (втори), кв. I (първи), със застроена площ от 66 кв.м.
(шестдесет и шест квадратни метра), брой етажи 1В (едно буква В), по плана на гр.
Кюстендил, предназначение: сграда за енергопроизводство, прилежащата площ към
нея, както и находящите се в процесния трафопост енергийни уредби и съоръжения,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Претендират се и сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.
Навежда доводи за недопустимост и неоснователност на заявената претенция. Сочи, че
ищецът не бил материално, а и процесуално легитимно лице по иска. Същият, към
момента на завеждане на иска, не бил собственик на трафопоста, доколкото се е
разпоредил със собствеността върху него в частта, представляваща недвижимост, т.е.
2
със сградата. Стойността, на която се реализирала сделката била 24000 лв., без ДДС.
Твърди се, че ответното дружество ползвало собствени енергийни съоръжения по
смисъла на § 1, т.23 и т.41 от ДР на Закона за енергетиката.
Излага подробни съображения досежно обстоятелството, че процесната сделка
между страните касаела единствено недвижимостта на трафопоста, т.е. сградата му, а
собствеността върху оборудването принадлежала на електроразпределителното
дружество.
Отделно, дружеството ползвало процесните съоръжения на валидно правно
основание и поради това, че в негова полза възникнали по силата на закона сервитутни
права. А съгласно константната и непротиворечива съдебна практика, обезщетения на
собственици на земята, върху която съществуват сервитутни зони по чл. 60, ал.2 т. 1 от
ЗЕЕЕ, не се дължали. Сервитутът, като особено вещно право на ползване върху чужд
имот бил несъвместим с възмездното облигационно наемоподобно отношение относно
имота за същата цел. В действителност, съгласно пар. 4, ал. 4а на ПЗР на ЗЕ
съществувало задължение за енергийното дружество да заплаща наем по методиката,
определена от комисията, но само и единствено в случай, че сделката по изкупуване не
е осъществена или няма обоснован отказ по ал. 4. В настоящия казус сделката по
прехвърляне на собствеността на сградата на трафопоста била реализирана преди
завеждането на иска, а оборудването на трафопоста не било собственост на ищеца.
Твърди се още, че фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.
59 от ЗЗД не бил пълен, поради което не можело да се ангажира извъндоговорната
отговорност на ответника. Липсвало проведено доказване по повод това, че ищецът се
е обеднил за сметка на ответника. В тази връзка отново се сочи, че не било възможно
да се обедни несобственик, доколкото З. не бил собственик както на сградата на
трафопоста, така и на съоръженията му. Сочи се още, че дружеството, извършвайки
постоянно дейности по поддържане и профилактика на съоръженията, реализирало
разходи, които били за негова сметка. Така, твърденията за обогатяване на
дружеството също били неоснователни.
Ответната страна прави възражение за изтекла в нейна полза кратка придобивна
давност досежно енергийните съоръжения и уредби като излага подробни съображения
относно невъзможността на ищеца да е осъществявал в който и да е момент от
изграждането на трафопоста и понастоящем, фактическа власт върху него.
Спори се и по размера на претендираното обезщетение, доколкото не ставало
ясно как е определен той.
Дружеството прави възражение за изтекла погасителна давност за периода,
надхвърлящ пет години от датата на завеждане на исковата молба.
Неоснователен бил и искът за законна лихва, поради акцесорния му характер.
Отделно, същият бил неоснователен и при основателност на главната претенция
(изцяло или отчасти), доколкото дружеството не било изпаднало в забава. Твърди се
още, че методиката, по която бил изчислен размерът на претендираното обезщетение
не била приложима към настоящия случай, като се излагат подробни аргументи в тази
насока. Доколкото ищецът твърди да е собственик на процесните енергийни
съоръжения, то същият следва да е извършвал разходи по поддръжката им, поради
което и съгласно т. 3 от методиката, следвало да представи доказателства в тази насока.
Предвид всичко изложено се иска да бъде отхвърлена претенцията в нейната цялост
като неоснователна. Претендират се сторените в производството разноски, вкл.
възнаграждение за процесуално представителство, пропорционално на размера на
3
имуществения интерес за всеки от предявените искове.
В съдебно заседание както исковата молба, така и отговорът към нея се
поддържат.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с
№112, том IV, рег. № 4720, дело № 618/2013 на Нотариус Е. П., ищецът е закупил от
„Водно стопанство“ АД гр. София ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 41112.502.366, заедно с изградените в него самостоятелни обекти
(сгради), разположени в поземления имот, както следва:
- сграда с идентификатор 41112.502.366.1 (четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет точка петстотин и две точка триста шестдесет и шест точка едно) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, общ. Кюстендил, със
застроена площ от 724 кв.м., брой етажи – 1 (един), предназначение: хангар, депо,
гараж;
- Първи етаж от сграда с идентификатор 41112.502.366.4 (четиридесет и една
хиляди сто и дванадесет точка петстотин и две точка триста шестдесет и шест точка
четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, общ.
Кюстендил, със застроена площ от 85 кв.м., брой етажи – 2 (два), предназначение:
промишлена сграда;
- сграда с идентификатор 41112.502.366.5 (четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет точка петстотин и две точка триста шестдесет и шест точка пет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, общ. Кюстендил, със
застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – 2 (два), предназначение: друг вид обществена
сграда;
- сграда с идентификатор 41112.502.366.6 (четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет точка петстотин и две точка триста шестдесет и шест точка шест) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, общ. Кюстендил, със
застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – 1 (един), предназначение: друг вид сграда за
обитаване;
- сграда с идентификатор 41112.502.366.7 (четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет точка петстотин и две точка триста шестдесет и шест точка седем) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, общ. Кюстендил, със
застроена площ от 385 кв.м., брой етажи – 1 (един), предназначение: складова база,
склад;
- сграда с идентификатор 41112.502.366.8 (четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет точка петстотин и две точка триста шестдесет и шест точка осем) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, общ. Кюстендил, със
застроена площ от 19 кв.м., брой етажи – 1 (един), предназначение: промишлена
сграда; и
- сграда с идентификатор 41112.502.366.9 (четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет точка петстотин и две точка триста шестдесет и шест точка девет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, общ. Кюстендил, със
застроена площ от 66 кв.м., брой етажи – 1 (един), предназначение: сграда за
енергопроизводство.
На 10.03.2021 г. страните по делото сключили договор за покупко-продажба на
4
недвижим имот, за което бил съставен Нотариален акт с №74, том I, рег. № 1330, дело
№ 63/2021 на нотариус Н. М., по силата на който ищецът продал на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД сграда с идентификатор 41112.502.366.9 (четиридесет и
една хиляди сто и дванадесет точка петстотин и две точка триста шестдесет и шест
точка девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, общ.
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния
директор на СГКК, със застроена площ от 66 кв.м., брой етажи – 1 (един),
представляващ енергиен обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на Закона за енергетиката,
която сграда е с административен адрес в гр. Кюстендил, общ.Кюстендил, ул.
„Бузлуджа“ № 101, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.502.366.
Видно от счетоводна справка-извлечение, в активите на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД е отразено осчетоводяването и завеждането трансформатор 630 kv, Ф.№
337543, с номер на актива в САП 20367492 и МНН с номер на актива САП 22316643 и
САП 20398239.
Представена е и Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07
от 13.08.2004г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД за дейност по разпределение на електрическа
енергия на обособена територия за период от 35 (тридесет и пет) години.
Приложен е препис и от Удостоверение за законност с изх.№ УТ-20-1582 от
10.11.2020г., издадено от главния архитект на Община Кюстендил по повод процесния
трафопост.
По делото е приложено заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. К.П., който сочи, че процесната сграда –
трафопост е строена и присъединена към националната енергийна система на
Република България през 1980 г. В пълната си окомплектовка трафопостът се ползвал
от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за захранване на битови и стопански
потребители с ел.енергия, вкл. и ищеца по делото. Процесният трафопост е оборудван
с ел.енергийни съоръжения, които са собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, които са задължителни за изпълнението му на функциите по предоставяне на
ел.енергия. Вещото лице описва обхвата на захранване с ниско напрежение (380-220
волта) на битовите и стопански потребители, като дава заключението, че цената за
предоставяне на достъп на преносно/разпределителното предприятието от потребители
през собствените им съоръжения за процесния период от 11.03.2016г. до 10.03.2021г. е
в общ размер на 8548,96 лева. В открито съдебно заседание на 22.12.2021г. вещото
лице поддържа представеното заключение, като прави категоричен извод, че
процесния трафопост се обслужва от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
По делото са събрани гласни доказателства относно ползването на процесния
трафопост.
В открито съдебно заседание на 13.10.2021г. са разпитани свидетелите К. К. и Б.
С., доведени от ищеца Ж.З. и свидетелите К.Г. и В. Г., работещи като ел.монтьори при
ответното дружество.
От свидетелските показания на Калоянов и Сашов се установява, че Ж.З. има
производствена сграда в гр. Кюстендил, намираща се в кв. „Бузлуджа“ в гр.
Кюстендил. В имота, където се намирала производствената сграда, бил наличен
трафопост, от който черпел ел.енергия почти целият квартал. Двамата свидетели
поддържали сградата, в която се намирал трафопостът. Поддръжката се изразявала в
подмазване и боядисване на процесната сграда. Според свидетелите, когато е налице
5
проблем в електрозахранването, техници на ответното дружество се отзовавали да
поправят съответната неизправност.
От свидетелските показания на К.Г., доведен от ответника по делото, се
установява, че процесният трафопост е с диспечерско наименование „Водно
стопанство“ и попада в обхвата на съоръженията, които се обслужват от ответното
дружество. Поддръжката включвала поддържане на съоръженията, които се намират в
процесната сграда, без да се осъществява поддръжка на самата сграда от тяхна страна.
Свидетелят Валентин Георгиев споделя, че никога не са ограничавани при
извършване на служебните им задължения по повод обслужване на трафопоста.
Самата сграда се заключвала със специални брави, които само служители на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД можели да отворят.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на
съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства по делото съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта: Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД - иск за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване. Същият е допустим, тъй като всички положителни
процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск са осъществени
и липсват отрицателните такива.
По основателността:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 179/18.05.2011 г. по
т. д. № 18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановено по реда на чл.
290 ГПК, при ползване на енергийни обекти и съоръженията в тях, собственост на
друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други
потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на
достъп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество
следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на
техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Размерът на обезщетението следва да
се определи на база приетата от ДКЕВР Методика за обезщетение за определяне на
цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители пред собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ.
Основателността на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предпоставя главно и пълно
доказване на следните кумулативно предвидени от закона и от съдебната практика
предпоставки от обективна страна, които ищецът следваше да установи със средствата
на ГПК:
че е собственик на вещите, съставляващи енергийни обекти или съоръжения;
че вещите да се ползват/са ползвани в процесния период от ответника за целите
на преноса на ел. енергия до други потребители;
че липсва правно основание за ползването им, съотв. няма сключен договор за
предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ]
че процесните вещи са присъединени към електроразпределителната мрежа на
страната и се ползват за доставяне на ел. енергия на други присъединени лица;
че в резултат от ползването е настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на
6
ответника.
В случая, при така указаната доказателствена тежест, не е спорно по делото, че
до 10.03.2021 г. ищецът е бил собственик на ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 41112.502.366, заедно с изградените в него самостоятелни обекти
(сгради), в т.ч. и сграда с идентификатор 41112.502.366.9, със застроена площ от 66
кв.м., брой етажи – 1 (един), предназначение: сграда за енергопроизводство.
Това е видно и от приложения Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот с №112, том IV, рег. № 4720, дело № 618/2013 на Нотариус Евгени
Павлов. Така за неоснователно се възприема възражението, че ищецът не е
материалноправно легитимиран по предявения иск с оглед оспореното му от ответника
право на собственост върху процесния трафопост. В процесния период именно той е
бил титуляр на правото на собственост, като последващото му отчуждаване на може да
обоснове тезата за материална недопустимост на иска. С това първата предпоставка за
основателност на иска е налице, т.к. не съществува съмнение, че ищецът е бил
собственик на вещ, представляваща енергиен обект.
Сградата представлява енергиен обект по см. на закона, доколкото страните не
спорят, че е била ползвана от ответното дружество в периода след закупуването му от
ищеца от 20.12.2013 г., вкл. до придобиването му от ответника за целите на преноса на
ел.енергия. Същевременно няма данни между страните не е бил сключен договор за
предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 ЗЕ. От своя страна ответникът не е изтъкнал
основание за ползването на трафопоста. Поради това следва да се приеме, че е налице и
втората от предпоставките – липса на основание за ползването му.
Че процесният трафопост е изграден през 1980 г. се установява от данните в
приетото заключение на вещото лице П.. Тогава е бил въведен и в експлоатация. Към
този момент е бил в действие Законът за електростопанството (отм.) (обн. ДВ, бр. 95 от
12.12.1975 г.). Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и 2 от него прави разграничение
на енергийните обекти /електрически уредби и мрежи/ на общи и вътрешни, като
общите са тези, които захранват няколко потребители, поради което те се изграждат и
подържат от Асоциация „Енергетика”, а вътрешните обслужват само един потребител
и се изграждат и подържат от него.
В процесния случай, видно от данните в заключението на вещото лице,
процесният енергиен обект понастоящем отговаря на изискванията на общ такъв,
доколкото захранва множество битови и 3 бр. небитови потребители. Липсват
възражения обаче, че праводателят на ищеца – „Водно стопанство“ ЕАД, е можел да
придобива и притежава отделни електроенергийни обекти за задоволяване на
собствените си нужди от електрическа енергия по смисъла на чл.2, ал.2 от Закона за
електростопанството /отм./. Поради това следва да се приеме, че към датата на
въвеждането му в експлоатация процесният трафопост е можел да бъде притежание на
праводателя на ищеца, по силата на изрично уреденото в чл. 2, ал.2 от Закона за
електростопанството от 1975 г. (отм.) изключение, което допуска съществуващи
електроенергийни обекти да бъдат притежание и на други субекти, различни от
лицензираните енергийни предприятия. По-късно Параграф 4, алинея 1 от ПЗР на ЗЕ,
отменил Закона за електростопанството (отм.) (обн. ДВ, бр. 95 от 12.12.1975
г.), предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на
лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица следва да бъдат
изкупени от тях в определен от закона срок. По идентичен начин след отмяната на ЗЕ
и в последващите го закони е предвидено, че енергийните обекти, елементи от
7
мрежата, които трябва да са собственост на енергийните предприятия, но са
собственост на трети лица, се изкупуват от енергийните предприятия в указан срок.
ЗЕЕЕЕ е отменен със Закон за енергетика в сила от 2004г., действащ и понастоящем, и
предвиждаш също в §4 от ПЗР, че енергийните обекти, представляващи елементи от
съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане в
сила на този закон трябва да са собственост на лицензираните енергийни предприятия,
но са собственост на трети лица, се изкупуват от съответното енергийно предприятия в
указания от закона срок.
Тази именно процедура е извършена в последствие, като на 10.03.2021 г.
трафопостът е прехвърлен на ответното дружество, за което бил съставен договор,
материализиран в Нотариален акт с №74, том I, рег. № 1330, дело № 63/2021 на
нотариус Н. М..
Досежно съоръженията в сграда с идентификатор 41112.502.366.9 няма данни
кога и от кого са монтирани. Не са ангажирани и надлежни доказателства, че са били
притежание на ищеца. Поради това не може се сподели неговото твърдение в тази
насока. НО законова забрана постройката и земята да принадлежат на друго лице
различно от енергийното предприятие, в законодателството не се намери. В ЗЕЕЕ
/1999-2004 г./ и в действащия Закон за енергетиката /ДВ бр.107 от 7.12.2003 г./ е
предвидено съществуването на вещни права на трети лица върху недвижимите имоти,
прилежащи към енергийните обекти. В този смисъл, а и установеното обстоятелство,
че трафопостът е бил и е действащ, и е захранвал с електрическа енергия обекти (което
обстоятелство, че е налице, безспорно приетата по делото експертиза установи)
единствено дава право на ответника да изкупи имота, съобразно предвидената по § 4 от
ПЗР на ЗЕ процедура, от което същият се е възползвал. Не лишава обаче собственикът
на сградата от възможността да иска обезщетение за ползването й. Че процесните вещи
са присъединени към електроразпределителната мрежа на страната и са били ползвани
за доставяне на ел. енергия на други присъединени лица страните не спорят.
В т.см. за неоснователно се възприема и възражението на ответното дружество,
че е ползвало имота на правно основание, а именно, че притежава безвъзмездно
сервитутно право върху сградата по силата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) вр. §26 ПЗР
на ЗЕ. С разпоредбите на чл. 60 – чл. 62 от ЗЕЕЕ (отм.) и § 1, т. 51 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.)
са уредени сервитутните права на енергийните предприятия спрямо чуждата земя
около енергийните обекти, но не и върху самите енергийни обекти (Така и Решение №
782 на САС по в. т. д. № 5567/2015 г.). Няма установени по делото отношения на
служещ и господстващ имот, с права на ответника върху последния, които да
обосновават съществуването на сервитут като ограничено вещно право, а се установява
сграда на трафопост, изградена върху терен, придобит от ищеца, върху която сграда
дружеството няма права, а я ползва при дейността си по разпределение на
електрическа енергия като енергийно предприятие.
Посоченото обосновава дължимост на обезщетение за осъщественото ползване,
поради настъпилото обедняване на ищеца, който при наличието на договор би
реализирал печалба, съотв. обогатяването на ответното дружество чрез спестяване на
разходи. Като в случая, както обедняванeто, така и обогатяването, следват от един и
същ юридически факт (ползването от страна на ответното дружество на собствения на
ищеца имот, представляващ трафопост).
Досежно размера на обезщетението: Именно поради спецификата на ползвания
8
обект и съоръженията в него, и невъзможността им да бъдат предмет на гражданския
оборот, е законово регламентиран начинът на определяне на дължимото обезщетение,
а именно - въз основа на утвърдена специална методика за цена за достъп, а не с оглед
приложимия в общия случай на неоснователно ползване на чужд имот среден пазарен
наем за имота. Касае се, както вече се посочи, за утвърдена от ДКЕВР Методиката за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на
преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. За определяне размера му
по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която
установява размер на цената за осъщественото ползване за процесния период
(11.03.2016г. до 10.03.2021г.) от 8548,96 лв. Именно до този размер съдът намира иска
за доказан.
Като последица от горното следва да се уважи и акцесораната претенция за
законна лихва, върху уважения размер, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда 01.06.2021г. до окончателното й изплащане.
Само за пълнота на изложените ще се посочи, че действително, съгласно пар. 4, т.
4а от ДР на ЗЕ в случай че сделката по изкупуване не е осъществена или няма
обоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от
страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от
комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението. Цитираният текст
обаче е в сила от 2018 г. (ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г.) и не е приложим
спрямо половината от процесния период. Това е така доколкото материалноправната
норма не може да се приложи към заварени правоотношения, щом законът не й
придава изрично обратно действие (чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове).
Отделно, следва да се посочи, че наличието на покана, обосноваваща основателност на
претенцията, е меродавна в хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС, не и при иск по чл. 59 ЗЗД, в
който смисъл е и константната практика на ВКС.
Предвид изложеното съдът следва да се произнесе и по релевираното с отговора
на исковата молба възражение за погасяване правото на иск по давност. Вземането за
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59 ЗЗД няма периодичен характер и се
погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Срокът започва да тече от
момента на изискуемостта съобразно чл. 114 ЗЗД. Исковият период обхваща
11.03.2016 г. - 10.03.2021 г., а исковата молба е подадена на 01.06.2021 г., т. е. правото
на иск досежно вземанията за периода 11.03.2016 г. – 01.06.2016 г. е погасено по
давност. Така съдът, в съответствие с разясненията на експерта по приетата по делото
експертиза, намира за недължима, поради погасяването правото на иск по давност,
досежно сумата в размер на 174,48 лв.
Така изложените доводи дават основание да се приеме, че исковата претенция е
основателна за сумата от 8374.48 лв., като до пълния й предявен размер следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, недоказана и погасена по давност за
периода 11.03.2016 г. – 01.06.2016 г.
По разноските: При този изход на делото разноски се дължат на ищеца
съобразно уважената част от исковата претенция на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Така, на същия следва да се присъдят такива в размер на 1339,84 лв. (от общо
9
направени такива, за които са ангажирани доказателства, в размер на 1600 лв.).
На ответното дружество също се следват разноски съобразно отхвърлената част
от претенцията на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК. В производството по делото ответникът е
представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя съгласно чл. 78,
ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, в размер на 150,00 лв., от които дължими съобразно
отхвърлената част от претенцията, са 24,39 лв.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани, поради
липса на искане в тази насока
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК: *********, с адрес: гр.
София, общ. Столична, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк,
Бизнес Център ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Б. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил,
ул. „Любимец“ № 41, на основание чл. 59, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, сумата от 8374.48 лв. (осем хиляди триста седемдесет и четири лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за ползване през периода
от 02.06.2016 г., до 10.03.2021 г. на СГРАДА с идентификатор 41112.502.366.9
(четиридесет и една хиляди сто и дванадесет точка петстотин и две точка триста
шестдесет и шест точка девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кюстендил, общ. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на СГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 19.08.2014г., с адрес на сградата: гр.
Кюстендил, ул. „Бузлуджа“ № 101, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 41112.502.306 (четиридесет и една хиляди сто и дванадесет точка
петстотин и две точка триста шестдесет и шест), представляващ парцел II (втори), кв. I
(първи), със застроена площ от 66 кв.м. (шестдесет и шест квадратни метра), брой
етажи 1В (едно буква В), по плана на гр. Кюстендил, предназначение: сграда за
енергопроизводство, прилежащата площ към нея, както и находящите се в процесния
трафопост енергийни уредби и съоръжения, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска (01.06.2021г.) до окончателното й изплащане, КАТО до пълния
му предявен размер от 10 000,00 лв. и за периода 11.03.2016 г. – 01.06.2016 г. вкл.,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция като неоснователна, недоказана и
погасена по давност.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК: *********, с адрес: гр.
София, общ. Столична, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк,
Бизнес Център, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Б. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил,
ул. „Л.“ № **, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата в размер на 1339,84 лв. (хиляда
триста тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ж. Б. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Л.“ № **, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
общ. Столична, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк, Бизнес
Център, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата в размер на 24,39 лв. (двадесет и четири
10
лева и тридесет и девет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11