Р Е Ш Е Н И Е
№1655/24.4.2017г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и седемнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №15302 по описа на Варненски
районен съд за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявени
при условията на обективно кумулативно
съединяване от ищеца Е.И.С. против А.И.К. искове: с правно основание чл.30,
ал.1 ЗН за възстановяване
на запазената част на ищцата
от наследството на майка й А.Л. И. чрез намаляване на извършеното от последната в полза на ответницата
дарение на ½ ид.част от недвижим
имот – апартамент с ид. *** по
КК на гр.Варна, находящ се в ***, обективирано в нот.акт № 148, том 1, дело № 113/04.09.2002г. и иск с правно
основание чл.34
от ЗС за допускане и извършване на делба на
съсобствения имот.
В исковата молба ищецът твърди,
че заедно с ответницата са наследници по закон
на А.Л. И., починала на 15.12.2013г. Излага, че приживе през 1988г. тя
и съпругът й И.И. са придобили в режим на СИО апартамент находящ се в гр.Варна,
ул. „П.” (бивша”Н.В.”)
***. След смъртта на И.И. на 29.04.1991г. всички наследници ищцата, ответницата и майка им са
получили по наследство по 1/6 ид.част от имота.
Освен наследената 1/6 ид.част, А. И. се легитимира като
собственик и на още ½ ид.част от прекратената СИО. С договор обективиран
в нот.акт № 148, том 1, дело № 113/04.09.2002г. А. И. е дарила
на ответницата ½ ид.част от имота,
с което ищцата твърди, че е накърнена
запазената й част от наследството на майка й, починала на
15.12.2013г. Моли съда да уважи предявения
иск и да намали извършеното дарение с цел възстановяване
на запазената й част от наследството
на А. И..
С исковата молба се предявява и иск по чл. 34 от ЗС за делба на недвижим имот – апартамент с ид. *** по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.”Н.В.”
***, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня-тоалет и балкон, с площ от
107,30 кв.м., при граници: двор, сграда на ул. Н. П. и сграда, ведно с
прилежащите му ¼ ид.части от общите части на
сградата, включително и избено помещение и правото на стоеж върху мястото върху
което е построена сградата, между
съделителите при квоти 7/18 ид.части за ищцата и
11/18 ид.части за ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с която предявените искове се оспорват като неоснователни.
Излагат се възражения, като се сочи, че между страните
не е налице съсобственост на делбения имот доколкото приживе наследодателя на
страните И.И.И., б.ж. на гр. Варна се е разпоредил
със собствената си ½ ид.част от делбения имот
в полза на ответницата посредством саморъчно завещание от 06.09.1990г., което
завещание е обявено, за което е съставен протокол от 02.09.2002г. по описа на
нотариус Ж.К., рег. № 149 при НК, с район на действие ВРС, за което
обстоятелство е образувано нот. дело № 5/2002г. и
е осъществено вписване в Служба по
вписванията гр. Варна на 03.09.2002г. С оглед саморъчното завещание в полза на
ответницата е съставен и нотариален акт за собственост на завещаните й ½
ид.части от делбения апартамент № 149, т.І,
рег.№3930, дело № 114 от 04.09.2002г. по описа на писа на нотариус Ж.К., рег. № 149 при НК, с
район на действие ВРС.
Не се оспорват наведените в исковата молба твърдения,
че останалата ½ ид.части от имота ответницата
притежава по силата на оспорения договор за дарение обективирано в нот.акт
№ 148, том 1, дело № 113/04.09.2002г.
В условията на
евентуалност се сочи, че процесния апартамент е придобит от ответницата по давност посредством упражняване на
непрекъснато, явно и необезпокоявано владение продължило повече от 10 години
преди депозиране на исковата молба за делба в съда.
В евентуалност се оспорват квотите при които ищеца
желае да бъде допусната делбата.
В първото по делото съдебно
заседание ищеца, чрез адв. Д. навежда възражения за
нищожност на саморъчното завещание от 06.09.1990г., като излага твърдения, че
същото не е написано и подписано от завещателя И.. Излага възражение за
погасяване по давност на възможността на ответницата да се ползва от
саморъчното завещание, като излага съображения, че срока започва да тече от
датата на смъртта на завещателя, а продължителността е пет години. Релевира
възражение, че ищцата е придобила по давност полагащото й се по наследство от
нейния баща 1/6 ид.части от имота, като началния
момент на придобиване поставя смъртта на наследодателя – 29.04.1991г. Посочва,
че е ползвала посочената 1/6 ид.части от имота, като
е считала себе си за собственик до смъртта на нейната майка. Оспорва, че
ответницата е ползвала имота след смъртта на нейните родители, като твърди, че
от 1998г. в имота живее синът на ищцата. В условията на евентуалност прави
възражение за накърняване на запазената част на ищцата от наследството на
нейния баща И.И., което накърняване е осъществено със
завещателното разпореждане от 06.09.1990г., като й е накърнена ¼ ид.части от наследството от нейния баща. Твърди, че
завещателното имущество на баща й се
изчерпва със завещаната ½ ид.части от имота.
При тези съображения желае възстановяване на запазена част от наследство
останало от баща й И.И., което искане релевира под
формата на възражение. Сочи, че завещателното разпореждане не и е било известно
до момента на релевиране на възражението от страна на ответницата.
Намира за недопустима претенцията на
ответницата за придобиване на делбения имот по давност, като в условията на
евентуалност сочи, че същата е неоснователна.
Ответницата чрез адв.
Балачев излага възражения, като сочи, че възможността за претендиране на
посочената 1/6 ид.части от имота, вследствие на наследствени права
възникнали след смъртта на завещателя И.И., както и
възможността за оспорване на завещанието за погасени по давност. Сочи, че
завещанието е отворено, същото е вписано в съответните регистри, за което
ищцата е била уведомена. Оспорва твърденията на ищцата, че същата е ползвала
делбения имот, чрез своя син, доколкото ползването на имота от него е осъществено със съгласие
на ответницата. Намира, че ½ ид.части от имота
ответницата е придобила по завещателно разпореждане, а останалата чрез дарение,
като сочи, че никога ищцата не е живяла в имота. Сочи, че макар ответницата да
е живял в чужбина, то тя е държала имота, чрез своята майка. Уточнява, че
владее имота първоначално за ½ ид.части въз
основа на завещателно разпореждане, а след 2002г. на основание осъществено
дарение.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за
продажба на недвижим имот № 10766/07.09.1989г. И.И.И.
и А.Л. И. придобиват собствеността върху имот представляващ апартамент с площ
от 107,30 кв.м. находящ се в гр. Варна, ул. Н.Й. П..
От представеното по делото
удостоверение за наследници на И.И., б.ж. на гр.
Варна се установява, че ищцата и ответницата се негови дъщери, а А. И. негова
съпруга. И. е починал на 29.04.1991г., за което обстоятелство е съставен акт за
смърт № 1085/30.04.1991г.
Представено е удостоверение
за наследници на А. И.,***, от което се установява, че ищцата и отменницата се
нейни дъщери. А. И. е починала на 15.12.2013г., за което обстоятелство е
съставен акт за смърт № 2067/15.12.2013г.
Със саморъчно завещание от
06.09.1990г., И.И. завещава на ответницата ½ ид.части от процесния имот. За обявяване на завещанието е
съставен протокол от 02.09.2002г., рег. № 3851, акт № 142 по описа на нотариус Ж.К.
с район на действие ВРС.
С нотариален акт № 149, том
І, рег. № 3930, дело № 114 от 2002г. на нотариус Ж.К. с район на действие ВРС,
ответницата е призната за собственик на ½ ид.части
от делбения имот въз основа на саморъчно завещание от 06.09.1990г. И.И., рег. № 3851, акт № 142.
С дарение от 04.09.2002г.,
оформено в нотариален акт № 148, т.І, рег. № 3928, дело № 113 от 2002г. по
описа на нотариус Ж.К. с район на действие ВРС, А. И. дарява на ответницата
½ ид.части от собствения си недвижим имот
находящ се в гр. Варна, ул. П. №12 с площ от 107,30 кв.м.
Представена е по делото
разписка от И.И., с която се удостоверява, че същия е
получил от ответницата сумата от 3000 лева, на 30.08.1988г.
Представена е декларация от
Н.Г.С. от 03.09.2015г., в която се сочи, че същия през месец ноември 1990г. е
получил от А. И. сумата от 10000 лева, която сума е била внесена в ДСК за
заплащане на жилище на ул. П. № 12.
По делото е представено
удостоверение от Банка „ДСК” АД, от което се установява, че на 27.09.1991г. е
направена вноска от 11855,15 лева, с което е бил окончателно погасен кредит.
От заключението на съдебно
– почерковата експертиза на в.л. Ц., депозирано на 03.01.2017г. се установява,
че саморъчното завещание от 06.09.1990г.
е написано и подписано от И.И.И..
Не е подписана от И.И. разписка за сумата от 3000 лева от 30.08.1988г. ,
съответно от А. И. разписка от 09.11.1990г.
В повторно заключение на
съдебно – почерковата експертиза на в.л. Б., депозирано на 15.03.2017г. се
потвърждава заключението, че текстът и подписът в саморъчно завещание от
06.09.1990г. са изпълнени от И.И.И..
По искане на ищеца е
разпитана свидетеля Я. Д. Ш. – без дела и родство със страните. Свидетеля посочва, че познава ищцата, познава
и нейната майка А. И., която е живяла в апартамент на ул. П., който имот
свидетеля нееднократно е посещавала за периода 1997г. – 2007г. Посочва, че в
жилището е живяла майката на ищцата, като многократно в апартамента е била посрещана
и от ищцата. Поначало ищцата към 1997г. е живяла в ж.к. Владислав Варненчик, но
често е посещавала жилището на ул. П. за да се грижи своята майка, включително
и да пренощува. Сочи, че от 1997г. в жилището е започнал да живее един от
синовете на ищцата – И.. За ответницата е разбрала, че е сестра на ищцата през
2010г. Не й е известно някой да е оспорвал правото на ищцата досежно имота.
По искане на ищеца е разпитан
и свидетеля А.И.С. – син на ищцата. Свидетеля посочва, че след смъртта на
неговия дядо през 1991г. в имота е продължила да живее баба му – А. И.. Сочи,
че ответницата живее в чужбина. През 1998г. брат му И. се изместил да живее при
баба си в процесното жилище, като решението той да живее там било взето от
ищцата и баба му А. И.. Същия живял в жилището до 2015г. Сочи, че ищцата
многократно през период от 3 -4 дни през седмицата е посещавала имота за да се
грижи за своята майка. Не му е известно до 2015г. някой да е имал претенции
досежно имота, включително и от страна на ответницата.
По искане на ответника е
разпитан свидетеля А.Г.Г. – без дела и родство със
страните. Свидетеля посочва, че е съсед по имот, на който адрес е живяла за
периода 1987г – 1997г., както и след 2012г.Свидетеля посочва, че се е срещала с
ответницата всяка година, когато тя си е идвала от Гърция и е отсядала в
процесното жилище. Не й е известно някой да е имал претенции спрямо ответницата
досежно собствеността върху имота. Известно й е че в имота е живял синът на
ищцата И..
Разпитана е по искане на
ответника и свидетеля В.Й.И. – без дела и родство със страните. Свидетеля
посочва, че познава страните, известно й е, че родителите им са живели на адрес
в гр. Варна, ул. П. №12. Ответницата през 1990г. се омъжила и заминала да живее
в Гърция, а ищцата напуснала имота и заживяла в ж.к. Владислав Варненчик. Сочи,
че ищцата има три деца, като не и е известно след като се е изместила в ж.к.
Владислав Варненчик да е живяла в домът на своите родители. Сочи, че ежегодно
през лятото ответницата се е връщала в страната, като е отсядала при своите
родители. Излага, че от ответницата й е известно, че същата е предоставила
средства на родителите си за закупуване на жилището. След смъртта на бащата на
страните в жилището продължила да живее тяхната майка, като по-късно се нанесъл
и големия син на ищцата -И.. Не и е известно до 2015г. между страните да е
имало спор за собствеността на жилището. Не е виждала ищцата в моментите при
които свидетеля е посещавала имота, същата да присъства там.
При така установеното съдът прави
следните правни изводи:
От представените поделото писмени
доказателства съдът приема, че съделителите са наследници по закон на И.И., б.ж. на гр. Варна, починал на 29.04.1991г. и А. И.,***,
починала на 15.12.2013г. Приживе наследодателите на страните са придобили въз
основа на възмездна сделка обективирана в договор за продажба №
10766/07.09.1989г. процесния делбен имот находящ се в гр. Варна, ул.”Н.В.” ***, състоящ
се от две
стаи, кухня, вестибюл, баня-тоалет и балкон, с площ от 107,30 кв.м.,
при граници: двор, сграда на
ул. Н. П. и сграда, ведно с прилежащите му ¼ ид.части от общите части
на сградата, включително и избено помещение и правото на стоеж върху
мястото върху което е построена сградата.
Със саморъчно завещание от
06.09.1990г., И.И. завещава на ответницата ½ ид.части от
процесния имот. Завещанието е обявено, за което обстоятелство е съставен
протокол от 02.09.2002г., рег. № 3851, акт № 142 по описа на нотариус Ж.К. с
район на действие ВРС. Посоченото завещание за пръв път е представено по делото
с отговора на исковата молба от ответника, постъпила след постановяване на
Решение № 306/04.12.2015г., постановено по гр. дело № 5240/2015г. на ВКС, ІІІ
г.о., с което на осн. чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е
уважена молба на ответницата. С получаване на препис отговора на исковата молба
ведно с приложените към нея писмени доказателства ищеца релевира своите
възражения с молба на л. 53 от делото, допълнена в съдебно заседание от
процесуалния представител на страната. Излагат се изрични твърдения, че до този
момент за ищеца не е било известно посоченото завещателно разпореждане.
От страна
на ищеца се оспорва автентичността на завещателното разпореждане, при
твърдения, че същото не е написано и подписано от завещателя И.. Като по повод
така релевираното оспорване съдът откри производство по чл. 193 ГПК. Назначена
бе съдебно – почеркова експертиза, включително и повторна такава. В
заключенията на вещото лице Ц. и в заключението на вещото лице Б. се съдържа
категоричен извод, че оспорения частен документ е автентичен, като подписът и
текста в завещанието са положени от И.И.. Заключенята по съдебно – графологичните
експертизи се кредитират изцяло от съда, като компетентно и безпристрастно
дадени, поради което следва да бъде прието, че оспорения частен документ
представен от ответника е автентичен, поради което същия е възпроизвел вещно
прехвърлителен ефект в полза на ответницата за посочената в него ½ ид.части.
Съдът не
споделя възражението на ищеца, че доколкото саморъчното завещание е от
06.09.1990г., то ответницата е изгубила правото си да се ползва от него
доколкото не е упражнила това право в продължение на 5 години от смъртта на
наследодателя И.. Процесното завещателно разпореждане е от 1990г., наследството
е открито през 1991г., като същото е обявено на 02.09.2002г., за което
обстоятелство е съставен протокол рег. № 3851, акт №142 по описа на нотариус Ж.К., с район на
действие ВРС. От този момент ответницата е обективирала намерението си да се
ползва от завещанието, т.е. тя е упражнила правата си по завещанието.
Упражняването на права по завещание може да стане не само чрез правни действия,
но и посредством мълчаливи или обикновени действия на заветниците,
които действия не следва да бъдат предпоставени от действието на определен
срок. Тук съдът намира, че следва да посочи, че не обсъжда твърденията на
ищеца, че същата е придобила 1/6 ид.части от
наследствения имот по давност, които ид.части са
останали от наследството на И.И.. Такова
самостоятелно оригинерно придобивно основание не е посочено в исковата молба, в
която изрично се посочва, че 1/6 ид.части от жилището
се притежава от ищцата по наследство, което е останало от баща й. Исковата
молба следва да съдържа всички твърдения въз основа на които ищеца твърди, че е
собственик на имота, като в случай, че заявява повече от едно, то останалите
следва да посочи в условията на евентуалност. Неизвестността за страната от
съществуването на завещателното разпореждане й дава право да направи своите
възражения срещу него в първото съдебно заседание, в което има възможност да
вземе отношение към отговора на исковата молба и приложените към него писмени
доказателства, но не и възможността да излага нови твърдения във връзка със
спорното право, които до този момент не са заявени. При тези съображения не
следва да бъде изследвано бездействието на ответницата за периода от откриване
на наследството 29.04.1991г. до предприемане на правни действия по приемане на
завещанието от последната с протокол за обявяване на саморъчно завещание от
02.09.2002г.
Съществен въпрос се поставя с изложеното в условията на
евентуалност възражение от ищеца за накърняване запазената част на последната
от наследството останало й от баща й И.И., което
накърняване е осъществено със саморъчно завещание от 1990г. в полза на
ответницата, с което тя придобива ½ ид.части
от делбения имот. За разглеждане по същество на това възражение следва да бъде
даден преди това отговор на друг въпрос предвид направеното в първото по делото
съдено заседание възражение за погасяване по давност на възможността на ищеца
да оспори процесното завещание. В тази насока се поставя въпроса дали възражението за погасяване по давност на
възможността на съделителя да оспори направеното завещание, включва и изявление
за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазена част.
Настоящия съдебен състав
съобразявайки се със съдебната практика и в случая Решение № 172/12.10.2016г.,
постановено по гр. дело № 1424/20166г. на ВКС, І-во
г.о. намира отговора на поставения въпрос за положителен. В цитираното решение
на касационната инстанция е прието, че в изявлението на страната, с което
същата излага възражения за възможността на насрещната страна да оспори
завещанието като погасена по давност, се съдържа и изявление за погасяване по
давност на възможността да бъде намалявано завещателното разпореждане,
съответно да бъде възстановена запазената част от наследството. Така ако съдът по същество приеме, че в
това изявление на ответницата, чрез процесуалния й представител се съдържа
възражение за погасяване на правото по чл.30 ЗН се иска намаляване на
завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част на ищцата, то
следва да се съобрази установената съдебна практика, че искът за намаляване на завещателни разпореждания за възстановяване на запазена
част се погасява с общата петгодишна давност, която за завещанията започва да
тече от момента, когато заветникът е упражнил своите
права по завещанието.
Съгласно ППВС № 7/1973г., т.3, б."г" правото на
възстановяване на запазена част може да бъде упражнено в срока на общата
петгодишна погасителна давност, като спорният момент в случая е от кога тече
този срок - от откриване на наследството – 29.04.1991г., както твърди ответната
страна, или от узнаване на завещанието. Цитираното ТР определя категорично, че
петгодишния давностен срок започва да тече от момента, в който заветникът упражни своето право по завещанието.
Следователно релевантно е не кога ищецът по иска по чл. 30 ЗН е узнал за съществуването на
завещателното разпореждане, а кога наследникът по завещание е изразил, изрично
или мълчаливо, волята си да приеме наследството по завещание, тъй като съгласно
чл.48 от ЗН наследството се придобива с приемането му.
В процесния случай ответницата е осъществила правни действия, като
на 02.09.2002г. е упражнила правата си по завещанието, от който момент започва
и да тече давностния срок за ищцата. От тази дата до
завеждане на исковата молба в съда -26.05.2014г. са изминали повече от пет
години, поради което възможността на ищцата да иска намаляване на завещателното
разпореждане и възстановяване на запазената част се е погасила по давност.
При тези съображения съдът
зачитайки вещно-прехвърлителния ефект на процесното
завещание от 06.09.1990г., обявено на 02.09.2002г. приема, че същото е породило
материални права в правната сфера на ответницата по отношение на ½ ид.части от делбения имот, по отношение на който не е
налице спор, че е придобит от наследодателите на страните през време на бракът
им.
С исковата си молба ищцата е предявила иск с правно осн. чл. 30, ал.1 ЗН за
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на майка й А.Л. И.,***
чрез намаляване на извършеното от последната в полза на ответницата дарение на
½ ид.част от процесния недвижим имот, което
дарение е обективирано в нотариален акт № 148, том 1, дело № 113/04.09.2002г.
Съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник с право на
запазена част, който не може
да получи пълния размер на
тази част поради завещания или дарения, може
да иска намалението
им до размера,
необходим за допълване на неговата
запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Съобразно
съдебната практика приета с Решение №229/05.12.2013г., постановено по гр. дело
№ 3663/2013г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато запазената част от наследството
е накърнена с дарение на идеална част
от недвижим имот, която част
изчерпва наследството, то намалението се извършва в идеална
част от имота,
съответна на запазената част, без да се формира
наследствена маса. След като наследството включва само дарения
недвижим имот, то извършеното дарение се приравнява
на разпореждане с цялото наследствено имущество. В тази
хипотеза, както при накърняване с универсално завещание, запазената част се възстановява като дробна част
от наследството, определена по чл.
29 ЗН, в случая от
единствения наследствен имот.
Съдът приема, че наследствения
актив на наследодателя на страните А. И. се формира единствено и само от
дарената ½ ид. част от делбения имот, като
когато наследодателя е оставил две деца, то запазената им част е 2/3 от
наследството му, при което запазената част на ищцата е ½ от 2/3 или 1/3 ид.части. Съобразно
изложеното искът с правно осн. чл. 30 ЗН е
основателен, като дарението на ½ ид.части от
процесното жилище следва да бъде намалено с 1/3 ( съставляващи 1/6 ид.части за целия имот) и да се възстанови на ищцата
запазената й част от наследството на нейната майка в размер на 1/6 ид.части от делбения имот.
По отношение на искът за делба на
процесния имот:
От анализа на представените по
делото писмени доказателства съдът приема, че ответницата се легитимира за
собственик на ½ ид.части процесния имот въз
основа на завещание от 06.09.1990г., както и на 1/3 ид.части
от същия имот произтичащи от дарение от наследодателя на страните А. И.,
намалено при уважен иск с правно осн. чл. 30, ал.1 ЗН
и възстановяване размера на запазената част на ищцата с 1/6 ид.части
от наследството на наследодателя на страните. При уважаване на цитирания конститутивен
иск, съдебната делба следва да бъде допусната между страните при квоти: 1/6 ид.части за ищцата и 5/6 ид.части
за ответницата.
Съдът споделя възраженията на
ищеца, че правото на собственост върху вещ може да бъде придобито по давност
само когато същото вече не е било придобито по друг начин. Като посочва, че в
случая се установи, че ответникът се легитимира за собственик на делбения имот
въз основа две деривативни основания – завещание и
дарение, като по отношение на последното бе успешно предявен конститутивен иск
за възстановяване на запазената част от наследството на ищеца. При тези
съоръжения не се обсъждат по същество релевираното в отговора на исковата молба,
възражение за придобиване на имота по давност от ответника и събраните в тази
насока гласни доказателства.
По отношение на съдебно –
деловодните разноски:
Съгласно разпоредбата
на чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените в делбеното
производство искове разноските се определят
по чл.78 от ГПК. С други думи в особеното делбено производство, каквото е настоящото страните понасят за своя
сметка разноските, вкл. и за
адвокатски хонорар така, както са
ги направили. Това е така, защото всяка
страна притежава едновременно качеството на ищец и ответник
и правилата на чл.78 ГПК се прилагат само във
втора фаза
на делбата във връзка с исковите
претенции по сметки между съделителите
и във връзка с уважаването или отхвърлянето на същите. При тези съображения съдът не се произнася по искането за
присъждане на разноски в настоящото производство.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
Намалява дарение на ½ ид. части
от недвижим имот – апартамент с ид. *** по КК на
гр.Варна, находящ се в ***, състоящ се от от две стаи, кухня, вестибюл, баня-тоалет и балкон, с площ от 107,30 кв.м., при граници:
двор, сграда на ул. Н. П. и сграда, ведно с прилежащите му ¼ ид.части от общите
части на сградата, включително и избено помещение и правото на стоеж
върху мястото върху което е построена
сградата, оформено в нотариален акт № 148, т.І, рег. № 3928, дело № 113 от 2002г. по описа
на нотариус Ж.К. с район на действие Варненски районен съд с 1/3 част, като Възстановява на Е.И.С., ЕГН ********** *** запазената й част от наследството на А. И.,***, починала на 15.12.2013г., в размер
на 1/6 ид.части от имота, по предявения от Е.И.С., ЕГН ********** *** срещу А.И.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. Балачев,
иск с правно осн. чл. 30, ал.
1 от ЗН.
ДОПУСКА да бъде извършена
СЪДЕБНА ДЕЛБА на
недвижим имот, както следва: апартамент с идентификатор *** по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.”Н.В.” ***, състоящ се от две
стаи, кухня, вестибюл, баня-тоалет и балкон, с площ от 107,30 кв.м.,
при граници: двор, сграда на
ул. Н. П. и сграда, ведно с прилежащите му ¼ ид.части от общите части
на сградата, включително и избено помещение и правото на стоеж върху
мястото върху което е построена сградата, При квоти: 1/6
ид. части за Е.И.С., ЕГН ********** *** и 5/6 ид.части за А.И.К., ЕГН ********** ***, съдебен
адрес ***, адв. Балачев, на осн. чл. 34 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: