№ 1212
гр. Варна, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110117934 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Р. П. К., ЕГН
**********, адрес: с. *** срещу ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН **********, адрес: с. ***
иск с правно основание чл. 535 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща главница по Запис на заповед,
издаден на 05.05.2021г., с падеж 01.07.2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата подаване на исковата молба в съда - 16.12.2021г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
на 05.05.2021г. ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 10 000
лева. За обезпечаване на вземането, ответникът е издал в полза на ищеца
запис на заповед от същата дата. Понастоящем, непогасената сума по записа
на заповед е в исковия размер. Въпреки настъпилият падеж на паричното
задължение към 01.07.2021г., изпълнение от страна на ответника не е
последвало, поради което дължи и обезщетение за забава върху
неизпълненото главно задължение в размер на законната лихва. Моли за
постановяване на положително решение по предявения иск.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131
ГПК, ответникът признава иска. Не оспорва, че ищецът му е предоставил на
05.05.2021г. в заем сумата от 10 000 лева, за обезпечаването на който е издал
запис на заповед от същата дата. Поради липсата на финансова възможност
към датата на падежа, не е върнал предоставената в заем сума.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител с писмена молба поддържа предявения иск. Моли
за постановяване на решение по делото съобразно признанието му.
СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответника признание на иска и
искането на ищеца, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1
ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на признанието
1
на иска, на основание чл. 237, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски, които възлизат
на сумата от 400 лева - държавна такса.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН **********, адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ
на Р. П. К., ЕГН **********, адрес: с. *** сумата от 10 000 лева,
представляваща главница по Запис на заповед, издаден на 05.05.2021г., с
падеж 01.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата подаване на
исковата молба в съда - 16.12.2021г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 535 ТЗ.
ОСЪЖДА ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН **********, адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ
на Р. П. К., ЕГН **********, адрес: с. *** сумата от 400 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при
разглеждане на делото под формата на заплатена държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2