Определение по дело №13043/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19331
Дата: 31 май 2023 г. (в сила от 31 май 2023 г.)
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20231110113043
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19331
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110113043 по описа за 2023 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявения
иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от
страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр.
чл. 146 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество Ю.Л. твърди, че на 29.12.2017г. между него, като заемодател, и
Ю.Л. – З. А. и З. Д. А. / солидарен и ипотекарен длъжник/, като заемател, бил сключен договор за
заем – бизнес кредит, за обезпечение на който била учредена договорна ипотека. Твърди, че
предоставил на заемополучателя сумата 15000евро, на посочените в договора етапи, при
задължение да я върне ведно с лихва на месечни вноски 330,72 евро, като се твърди, че поради
забава, вземането е обявено за предсрочно изискуемо.
Твърди, че с разпоредбата на чл.2,3 с и d от договора е уговорена неустойка за забава, която
се изчислява върху цялата изискуема главница от 14969,28 евро, на дневна база, като се
претендира плащане за 226 дни по 0,23 % на ден, общо сумата от 6576,13 евро за период 3.9.2019г.-
12.3.2020г., 1205,05 евро за период 14.7.2020г.-18.8.2020г., за които предявява установителни
искове, интересът от които обосновава от издадена в негова полза заповед по чл.417 ГПК, срещу
която е подадено възражение.
Ответникът ЕТ счита, че договорът за кредит е нищожен, защото разпоредбите за лихва и
неустойка са нищожни, които са съществен елемент от договора, без които ищецът не би го
сключил. Договорната лихва възлиза на 24 %, като ответникът счита, че същата не може да
надвишава два пъти законната лихва, в случай, че договорът е обезпечен с ипотека, което
противоречи на справедливостта на търговския оборот. Клаузата за неустойка е нищожна, защото
излиза извън обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката. Клаузите
противоречат и на добрите нрави.
Ответницата З. А. в писмения отговор, оспорва иска като счита, че е потребител. Твърди се, че към
датата на сключване на анекса, сумите по договора за заем са изплатени, като сочи, че прилага
1
доказателства, които не са приложени към отговора. Другите доводи в отговора съвпадат с
доводите в отговора на ЕТ.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са кумулативно съединени установителни искове- с правно основание чл.422
ГПК във връзка с чл.92 ЗЗД.
Безспорни факти.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е, че на 29.12.2017г. между ищеца, като
заемодател, и Ю.Л. – З. А. и З. Д. А. / солидарен и ипотекарен длъжник/, като заемател, бил
сключен договор за заем – бизнес кредит, за обезпечение на който била учредена договорна
ипотека, че ищецът е предоставил на заемополучателя сумата 15000евро, на посочените в
договора етапи, при задължение да я върне ведно с лихва на месечни вноски 330,72 евро, при
посочена в договора фиксирана лихва 24 %, че договорът е обезпечен с договорна ипотека, както
и че от 29.1.2018г. плащането на месечни вноски е преустановено. СРС намира за безспорно, че
върху сумата 14969,28 евро,изчислено по 0,23 % на ден, евентуално дължимата неустойка, като
изчисление възлиза на 6576,13 евро за период 3.9.2019г.-12.3.2020г., 1205,05 евро за период
14.7.2020г.-18.8.2020г.
Служебно известни факти.
СРС съобщава на страните, че му е служебно известно от справка от ТР, че по ЕИК
***********, е регистрирано дружество Ю.Л., чието наименование е променено на 2.1.2018г. на
Ю.Л., а на 16.3.2020г.- Ю.Л..
На съда е служебно известно, че при сключване на договора, размерът на законната лихва
възлиза на 10 %.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и
главно съществуването на валиден договор за заем, със съдържанието, посочено в исковата молба,
твърдението си, че е предал на заемополучателя съответните суми на съответните етапи, размерът
на неустойката за забава.
УКАЗВА на ответника А., че е в негова тежест да докаже твърдението си, че
задължението е платено, като СЪОБЩАВА на ответника, че посочените в отговора доказателства
за плащане не са представени с отговора, като УКАЗВА на този ответник в едноседмичен срок от
получаване на препис от определението, да представи същите по делото, в противен случай СРС
ще приеме, че представянето им е преклудирано.
УКАЗВА на ищеца, че при доказване на твърдението на ответника А., че е потребител,
следва да установи индивидуалното договаряне на договора с нея.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за ССЕ, защото размерът на неустойката не се
оспорва от ответника, оспорването му е по правото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране
на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
2
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от Лъчезар Насвади на тел. 8955423 и ел. адрес ******@***.**, а след 01.03.2010 г.
и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” No. 2,
ст. 7.
ПРЕПИС от отговорите на ответника да се връчат на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.7.2023 г., от 10,45 ч.,
за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3