Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на десети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5014 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в обективно кумулативно съединение искове от Н.С.Н. срещу „Н.т.“ ООД с
правно основание чл. 215 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1 300 евро, представляваща неплатена част от командировъчни
пари за периода 01.04.2017г. до 28.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 23.01.2018 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 130 евро, претендирана като лихва
за забава върху главницата за периода 30.04.2017 г. до датата на исковата молба
22.01.2018 г.
Ищецът
твърди, че по силата на трудов договор № 11 от 17.09.2016 г. работил в
ответното дружество на длъжността „Шофьор на товарен автомобил – международни
превози“ с основно месечно възнаграждение от 420 лева, като отделно от него
работодателят следвало да му заплаща 1800 евро командировъчни за пълен работен месец. Местоработата му била
извършване на превоз на товари на територията на Европейския съюз, основно курсове
по релациите И.– Б.и И.– А.. Сочи, че на 28.04.2017г. работодателят прекратил
трудовия му договор, като му дължал 1300 евро за командировъчни за месец април
2017 г. Твърди, че изпратил покана за плащане на дължимото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за неоснователност на исковете.
Оспорва
трудовият договор да е бил прекратен на 28.04.2017 г., като твърди, че ищецът е
престанал да се явява на работа от тази дата, което продължавало и до сега.
Излага, че за месец април 2017 г. дължимите суми за трудово възнаграждение и
командировки били начислени на ищеца. По банков път му била преведена сумата от
391.17 лева като аванс за командировка заедно със заплатата за месец април 2017
г., а за остатъка от 1034.63 лева излага, че ищецът не се явявал в
предприятието, за да го получи. Сумите
били търсими, а не носими,
поради което ищецът следвало да се яви за тяхното получаване. Въпреки поканите
от предприятието ищецът не се явявал, тъй като трябвало да даде обяснение защо
не се явява на работа. Оспорва
твърдението, че ищецът е канил работодателя да заплати сумата. Оспорва
поканата, представена от ищеца, да е връчвана. Оспорва верността на
документите, установяващи изпращане и получаване на искане за заплащане на
командировъчни пари. Оспорва размера на претенцията с твърденията, че не е
имало уговорка за 1800 евро на месец за командировъчни. Твърди също, че за
месец април 2017 г. задължението на
дружеството за командировъчни към ищеца е в размер на 1 034.63 лева, която
ищецът не се е явил да получи, поради което и не се дължи мораторна лихва.
Твърди, че ищецът е уволнен дисциплинарно със заповед.
Оправено е
възражение за прихващане със сумата от 690 лева – дължимо от ищеца обезщетение
по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието /30 работни дни/.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От
представения с исковата молба Трудов договор №
11/17.09.2016 г. се установява, че между Н.С.Н. и „Н.Т.“ ООД е сключен
безсрочен трудов договор, считано от 19.09.2016 г. По силата на същия ищецът е
приел да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни
превози/“ в ответното дружество, като е уговорена основна работна заплата в
размер на 420.00 лв. Към доказателствата по делото е приобщена и длъжностна
характеристика за посочената длъжност, която е връчена на ищеца на 17.09.2016
г.
От Справка
актуално състояние на всички трудови договори на Н.С.Н., изготвена от ТД на НАП
– В.Т./л. 17/ става ясно, че съгласно информационните масиви на НАП трудовият
договор на ищеца с „Н.Т.“ ООД е прекратен на 17.05.2017 г.
Като писмено
доказателство по делото са приети Заповед № 10/16.05.2017 г. и Заповед
№1/17.06.2017 г. на „Н.Т.“ ООД /л. 78-79/. Първата от тях е за прекратяване на
трудовото правоотношение с Н.С.Н. по взаимно съгласие, като същата е подписана
единствено от законния представител на дружеството работодател. Същата е
отменена със Заповед №1/17.06.2017 г. поради неявяване на служителя.
С отговора
на исковата молба е представено писмо от „Н.Т.“ ООД до Н.С.Н., с което последният се уведомява,
че срещу него се открива процедура за налагане на дисциплинарно наказание и се
изискват писмени обяснения. Към писмото е приложена и неподписана декларация за
наличие на обстоятелства по чл. 333 КТ. Липсват доказателства посоченото писмо
да е връчено на адресата.
Като писмено
доказателство по делото е приета Заповед № 1 от 19.02.2018 г., ведно с известие
за доставяне от 26.02.2018 г. /л. 9 и 10/. Видно от съдържанието на посочената
заповед, издадена от управителя на „Н.Т.“ ООД, на Н.С.Н. е наложено
дисциплинарно наказание уволнение поради неявяване на работа от 28.04.2017 г.
до 10.02.2018 г., като трудовото правоотношение с него в прекратено, считано от
датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че на основание чл.
221, ал. 2 КТ служителят дължи на дружеството обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срока на дължимото предизвестие в размер на 690
лв. От приложеното известие за доставяне се установява, че заповедта е изпратена
на адреса на ищеца и получена от неговата тъща на 01.03.2018 г..
По делото е
приложена покана от ищеца, адресирана до „Н.Т.“ ООД, в която е отправено искане
за заплащане на сумата от 1300 евро, представляваща командировъчни за месец април
2017 г. Към посочения документ е приложен пощенски плик, ведно с известие за
доставяне, като видно от отбелязването, пратката е върната на подателя като
непотърсена. /л. 14-16/
Като писмено
доказателство по делото е приобщено извлечение от банковите операции по сметка
IBAN ***а Найденова, от която се установяват извършени преводи по посочената
сметка от ищцовото дружество за периода от месец октомври 2016 до началото на
месец май 2017 г. /л. 18-35/
От
показанията на разпитания по делото свидетел, Петко Иванов Георгиев, началник
транспорт в ответното дружество, се потвърждава, че ищецът е постъпил на работа
в „Н.Т.“ ООД през есента на 2016 г. Първоначално преминал обучение, след което
извършвал международни превози с товарен автомобил. Свидетелят заявява, че за
командировките зад граница се начислявали командировъчни при ставка от 27 евро.
Заявява, че е чувал за допълнителни възнаграждения, но не може да посочи с
точност какви. Излага, че ищецът напуснал в началото на месец май, без да
подава нарочна молба – след завръщане от пътуване повече не се явил на работа.
Поради това била издадена заповед за освобождаването му, която впоследствие
била анулирана.
От
заключението по първоначалната съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че ищецът е бил командирован със Заповед № 1/06.01.2017 г. като шофьор на
товарен автомобил с маршрут И.– Европейски съюз за период от 175 дни – от
06.01.2017 г. до 30.06.2017 г. със задача „международен транспорт“. Посочената заповед
е приложена към заключението, като от нейното съдържание се установява, че
пътуването е следвало да бъде извършено с фирмен влекач. В заповедта не е
посочен размер на дължимите командировъчни. Вещото лице е изчислило, че
размерът на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ е 690.00 лева. В
посочените части заключението следва да бъде кредитирано като подробно и
обосновано. Не се отнася същото обаче за формулираните от вещото лице отговори
на въпросите относно дължимото обезщетение за командировката през месец април
2017 г. и размера на дължимите неизплатени командировъчни. Изслушано в съдебно
заседание, вещото лице заявява, че при извършване на изчисленията е смесило
Наредбата за служебни командировки на шофьори и стюардеси при международни
превози на пътници и товари и Наредбата за служебни командировки и
специализации в чужбина. В тази връзка и поради допълнително поставените от
ищеца въпроси към експертизата, е назначена допълнителна експертиза, в която са
изчислени дължимите командировъчни съобразно правилата на всяка от двете наредби отделно.
В
заключението по допълнителната експертиза, което съдът кредитира в цялост като
компетентно изготвено, подробно и аргументирано, вещото лице е достигнало до
следните изводи:
В ответното
дружество няма авансово заплащане на командировъчни разходи. Последните се
начисляват текущо в края на всеки месец и се заплащат през месеца, следващ
месеца на начисление. Сумите, изплатени на ищеца за периода от месец януари до
месец март 2017 г. са с общ размер 8 251.66 лв., от които
7 176.43 лв. са командировъчни разходи, а 1 075.23 лв. – изплатени трудови
възнаграждения. Конкретно за месец април е посочено, че по счетоводните
регистри на работодателя са начислени командировъчни в размер на 1425.80 лв. и
са изплатени 391.17 лв.
При ставка 27 евро на ден дължимите за
периода 01.01.2017 г. – 27.04.2017 г. командировъчни
възлизат на 6 178.47 лв. Съобразно счетоводните данни в ответното дружество за
процесния период реално са начислени 8 602.23 лв. и са изплатени 7 567.60
лв. Според вещото лице разликата между изчислените като дължими командировъчни
и действително изплатените в размер на 1 389.13 лв. може да бъде тълкувана по
два начина – да се приеме, че надплатените суми са авансово платени /в който
случай те покриват изцяло командировъчните за месец април 2017 г./ или да се
приеме, че разходите за командировка са начислявани при различна ставка от 27
евро на ден.
Вещото лице е изчислило, че размерът на
дължимото обезщетение в евро за командировката през месец април 2017 г. съобразно
Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина е 1 425.80 лв., а
съобразно Наредбата за служебни командировки на шофьори и стюардеси при
международни превози на пътници и товари – 2 113.74 лв. /в т. ч. дневни в
размер на 1 690.99 лв. и квартирни в размер на 422.75 лв./. Изчислен е и
размерът на законната лихва за забава върху посочените суми за периода от
30.04.2017 г. до 22.01.2018 г., който възлиза съответно на 106.36 лв. / върху
главницата от 1 425.80 лв./ и 157.67 лв. /върху главницата от 2 113.74 лв./.
Приложение № 1 към заключението
представлява счетоводна справка за сметката, по която се водят разходите за
командировки на ищеца. Към заключението е приложена и командировъчна заповед от
08.01.2017 г. за периода от 08.01.2017 г. до 31.03.2017 г., в която е посочена
ставка от 27 евро на ден.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл. 215 КТ:
За успешното
провеждане на предявения иск с правно основание чл. 215 КТ ищецът следва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
– чрез пълно и главно доказване дължимостта и размера на сумата за
командировъчни пари за месец април 2017 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 215, ал. 1 КТ при командироване работникът или служителят
има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни,
дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския
съвет. По силата на тази законова делегация с ПМС № 115 от 3.06.2004 г. /обн. ДВ, бр. 50 от 11.06.2004 г./, е приета Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина, а с ПМС № 40 от 02.07.1987 г. е приета Наредба за
служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни
автомобилни превози на товари и пътници. Съгл. § 1 от Заключителните разпоредби
на НСКШСЧМАПТП, тази наредба се прилага от всички стопански организации, които
имат собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози.
При
определяне размера на командировъчните пари на шофьорите при извършване на
международни автомобилни превози се прилага Наредбата за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни
превози на товари и пътници, а не Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Последното произтича от нормата на § 1
от Заключителните разпоредби на НСКШСЧМАПТП, съгласно която наредбата се
прилага от всички стопански организации, които имат собствени автомобили и
автобуси и извършват международни превози. В този смисъл е налице последователна практика на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 153 от
15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 495/2012 г., III г. о., Решение № 350 от
13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 130/2009 г., III г. о., Решение № 32 от
5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3592/2008 г., IV г. о.
От събраните
по делото доказателства се установява, че страните по делото са били в трудово
правоотношение, учредено по силата на Трудов договор № 11/17.09.2016 г., като
ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни
превози/“ в ответното дружество. За периода от месец януари до месец април,
включително, същият е бил командирован до И.със задача международен превоз по
маршрут И.– Европейски съюз. Следователно за процесния период безспорно е
възникнало основание за начисляване на командировъчни пари. Спорът между страните
е съсредоточен върху обстоятелството какъв е размерът на дължимите суми и
изплатени ли са те от работодателя.
От заключението по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съобразно приложимия подзаконов
акт, а именно - Наредбата за служебни командировки на шофьори и стюардеси при
международни превози на пътници и товари, размерът на дължимите суми за
командировъчни за процесния месец възлиза на 2 113.74 лв. Същевременно се
установява, че за месец април са изплатени 391.17 лв., като дължимият остатък е
в размер на 1722.57 лева.
Недоказано е възражението на ответника,
че на ищеца са изплащани авансово суми през месеците януари, февруари и март
2017 г. Както по-горе бе посочено, съгласно експертизата в дружеството не са
начислявани авансово суми за командировъчни. Последните са начислявани текущо
на месечна база, като са изплащани през
месеца, следващ месеца на начисляване. Същото се потвърждава и от приложената
към заключението счетоводна справка /л. 67-68/, в която срещу всяка сума,
преведена по посочената от ищеца сметка, за периода от 03.01.2017 г. до
10.05.2017 г. е отразено основанието за изплащането ѝ. В справката е
посочено, че за командировката през месец април на ищеца са изплатени
еднократно 391.17 лв. Наред с изложеното установената от вещото лице разлика се
дължи на обстоятелството, че то е съпоставяло начислените в счетоводството на
дружеството суми с дължимите съобразно Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, която е неприложима в процесния казус. При това вещото
лице изрично е посочило, че разликата може да се е получила вследствие на
начисляване на командировъчни при различна ставка от 27 евро на ден. Следва да
се отбележи, че доколкото не се установява в периода от месец януари до месец
март 2017 г. да са изплащани авансово суми за месец април 2017 г., дори за
предходните месеци да са изплатени повече от дължимите командировъчни, това
обстоятелство не би могло да бъде отчетено от съда при липсата на въведено в
процеса възражение за прихващане.
По
възражението за прихващане:
От събраните
по делото доказателства се установява, че трудовото правоотношение между Н.С.Н.
и „Н.Т.“ ООД е прекратено едва през 2018 г. Действително на 16.05.2017 г.
работодателят е издал заповед с правно основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, но
същата не е била подписана от работника. Т.е. липсва волеизявление от страна на
служителя за прекратяване на трудовия договор, което е безусловно необходимо
съгласно хипотезата на цитираната правна норма. Следователно не е възникнало
посоченото основание за прекратяване на трудовия договор. Този извод не се
опровергава и от приложената по делото справка от НАП. Обстоятелството, че до
НАП е изпратено уведомление само по себе си не води до прекратяване на трудовия
договор. Съгласно чл. 335, ал. 2 КТ при прекратяване без предизвестие трудовият
договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването
на договора. Изпращането на уведомление до НАП е в изпълнение на предвидено в
закона административно задължение на работодателя и има единствено
оповестително действие.
От писмените
доказателства, представени от ответника безспорно се установява, че горецитираната заповед е отменена от работодателя, което е
допустимо до предявяването на иск за оспорване законността на уволнението от
работника или служителя пред съда съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ.
Трудовото
правоотношение е прекратено по силата на представената Заповед № 1 от
19.02.2018 г., която е редовно връчена на работника на 01.03.2018 г. Тъй като
трудовият договор е прекратен поради дисциплинарно уволнение ищецът дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието съгласно чл. 221, ал. 2 КТ. Съгласно експертното
заключение размерът на дължимото обезщетение възлиза на 690.00 лева, поради
което предявеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане е
основателно и следва да бъде уважено.
Искът е
предявен за сумата от 1300 евро. Левовата равностойност на същата съобразно
официалния курс на Европейската централна банка /1,9558 лв. за 1 евро/ възлиза
на 2542.54 лева. Както по-горе се установи, неизплатените командировъчни,
дължими за процесния период, са на стойност 1722.57
лева, като след извършеното прихващане с вземането на ответника по чл. 221, ал.
2 КТ размерът на сумата, която следва да се присъди на ищеца е 1032.57 лева. Доколкото
не се касае за задължение, уговорено в евро от страните, а съгласно приложимата
наредба командировъчните се изчисляват в американски долари, съдът намира, че
на ищеца следва да бъде присъдена левовата равностойност на дължимата сума /арг. от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК/.
Поради
изложеното главният иск следва да бъде уважен до сумата от 1032.57 лева, като
бъде отхвърлен за разликата над тази сума до сумата от 1722.57
лева поради извършеното прихващане, а за разликата над 1722.57 лева до пълния
предявен размер от 2542.54 лева /представляваща левовата равностойност на 1300
евро/ като неоснователен.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде
уважен искът за лихва за забава следва да се установи наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1) наличие на неудовлетворено парично вземане в
полза на ищеца; 2) ответникът да е изпаднал в забава. Предвид извода за
основателност на главния иск безспорно е налице първия от посочените юридически
факти.
За
заплащането на командировъчни суми не е предвиден срок нито в КТ, нито в
приложимия подзаконов нормативен акт. Поради това съобразно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на длъжника в забава е необходимо отправянето на
покана. В случая ищецът е представил такава по делото, но същата не е
достигнала до ответника преди предявяване на исковата молба.
Следователно
искът за сумата от 130 евро, претендирана като лихва за забава върху вземането
за командировъчни за периода 30.04.2017 г. до датата на исковата молба
22.01.2018 г. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съобразно направеното искане за
присъждане на разноските по делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата сторените от него разноски съразмерно уважената част от исковете. В
случая страната е представила доказателства за изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 60 лева. Съразмерно на уважената част от исковете в
полза на Н.Н. следва да се присъдят разноски в размер
на 22.15 лв.
В полза на ответната страна също следва
да бъдат присъдени извършените по делото разноски /общо в размер на 480 лева за
адвокатско възнаграждение и 70 лева – внесен депозит за допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза/ съразмерно на отхвърлената част от исковете, или
сумата от 346.94 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Варна сумата от 115.14 лева, представляваща дължимата държавна
такса в размер на 4 % върху уважената част от иска по чл. 215 КТ, както и възнаграждение
за съдебно-счетоводната експертиза, изплатено от бюджета на съда, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н.т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н.,***,
СУМАТА ОТ 1032.57 лв. /хиляда тридесет и два лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща неплатена
част от командировъчни пари за периода 01.04.2017г. до 28.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска 23.01.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 1032.57 лв. /хиляда
тридесет и два лева и петдесет и седем стотинки/ до дължимата сумата от 1722.57 лева /хиляда седемстотин двадесет и
два лева и петдесет и седем стотинки/,
ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПРИХВАЩАНЕ с вземането на „Н.т.“
ООД за сумата от 690 лева /шестстотин и деветдесет лева/ – обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието /30 работни дни/, КАКТО И за разликата над дължимата сума
от 1722.57 лева /хиляда седемстотин двадесет и два лева и петдесет и седем
стотинки/ до пълния предявен размер на иска от 2542.54 лева /представляваща
левовата равностойност на 1300 евро/, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.С.Н.,***, срещу „Н.т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 130.00
евро /сто и тридесет евро/, претендирана като лихва за забава върху
главницата за периода 30.04.2017 г. до датата на исковата молба 22.01.2018 г.
ОСЪЖДА „Н.т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н.,***,
СУМАТА ОТ 22.15 лв. /двадесет и два лева
и петнадесет стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.Н.,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Н.т.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 346.94 лв. /триста
четиридесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
„Н.т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненския районен съд сумата от
115.14 лева /сто и петнадесет лева и четиринадесет стотинки/, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: