МОТИВИ
на присъда № 260010 от 19.11.2020 г. по НЧХД № 173/2020 г. по описа на Районен
съд – Велики Преслав
Наказателното
производство е образувано по тъжба, подадена на 19.06.2020 г. от К.Х.Х., с
която частният тъжител повдига обвинение срещу подсъдимия В.В.Я. за престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК, извършено на 16.04.2020 г.
На основание чл. 85, ал.
1 от НПК, за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство е
приет предявения от К.Х.Х. граждански иск срещу Я. за причинените му
неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК в размер на 3000
лв.
Частният тъжител не участва в хода на съдебните прения.
Повереникът му излага становище, че по делото безспорно е
доказано извършването от страна на подсъдимия на вмененото му престъпление.
Поддържа обвинението и отправя искане на Я. да бъде наложено справедливо
наказание, като предлага неговия вид да бъде „Пробация“. Поддържа и предявения
граждански иск в пълния му размер и моли подсъдимия да бъде осъден за заплатени
претендираната сума, както и разноските по делото.
Защитникът на подсъдимия счита, че в случая е приложим
института на реторсията, тъй като и частният тъжител нанесъл удари на
подсъдимия. Позовава се на противоречия в показанията на свидетелите, като
излага, че между датата на инцидента и освидетелстването на Х. имало време,
през което той можел да получи констатираните травматични увреждания. Всъщност,
воденето на настоящото производство било изцяло под давление на майката на
частния тъжител. Моли да бъде постановена присъда, с която и двамата да бъдат
освободени от наказателна отговорност. Алтернативно, предлага на основание чл.
130, ал. 2 от НК, на подзащитния му да бъде наложено наказание „Глоба“ в
минимален размер, а предявения граждански иск да бъде отхвърлен.
По време на съдебното следствие подсъдимият дава
обяснения. Я. се присъединява изцяло към заявеното от защитника му. Изразява
съжаление за извършеното, като сочи, че действията му били мотивирани от изпитваните
от него чувства към една от свидетелките.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели, приетата съдебно-медицинска експертиза,
предявеното веществено доказателство, както и огласения писмен доказателствен
материал, установи от фактическа страна следното:
Частният тъжител К.Х. и подсъдимият В.Я. ***, като се намирали в много
добри, приятелски отношения. В същата компания бил и свидетелят П.П.. Около
една година преди описваните събития Я. и свидетелката Д.А.имали интимна
връзка, след което се разделили, но подсъдимият продължавал да изпитва чувство
на обич към момичето. Същият многократно разговарял с частния тъжител за
отношенията си с А., като по време на тези разговори, Х. уверявал приятеля си,
че между него и момичето съществуват само приятелски отношения. На 15.04.2020
г. вечерта, подсъдимият бил уведомен, че между А.и Х. съществува интимна
връзка, като в резултат на това, същият започнал да изпитва силно чувство на
гняв. На следващия ден – 16.04.2020 г., около 14,30 – 15,30 часа Х., П. и А.се
придвижили с управлявания от частния тъжител лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“ с рег. № ***до района на Озонаторната станция край гр. Велики Преслав.
Мястото било предпочитано от младежите в гр. В. Преслав за събирания, като
най-често го посещавали с автомобили, в които разговаряли и играели с
телефоните си. След като пристигнали, паркирали автомобила, като Х. се намирал
на шофьорското място, А.– на предно дясно място, а П. – на задната седалка.
Тримата младежи останали в колата в продължение на около 30-40 минути, като разговаряли
и ползвали мобилните си устройства. Свид. П. и подсъдимия си разменили текстови
съобщения, като по този начин последният разбрал местонахождението на частния
тъжител. Веднага след това, той повикал свид. Г.П. и двамата се отправили с
управлявания от последната лек автомобил марка „Мерцедес С-200“ с рег. № ***към
Озонаторната станция. При пристигането им на посоченото място, П. спряла
автомобила зад този, в който се намирали тримата младежи. Я. излязъл от
превозното средство, отишъл до лекия автомобил марка „Фолксваген“, отворил
предната лява врата и отправяйки думи към седящия на шофьорското място Х. „Ти
за голям любовчия ли се мислиш“ му нанесъл 2-3 удара с юмрук в областта на
главата, както и един удар с крак. Веднага след това, от автомобила излезли
частния тъжител и свид. П., като първият от тях започнал да се защитава, също
посягайки да нанася удари на подсъдимия, а вторият предприел действия за
преустановяване на физическия сблъсък. Двамата спорещи младежи се намирали един
срещу друг, като си разменяли думи, вкл. и обидни, както и удари, като
подсъдимият се опитвал да удари противника си най-вече с ритници. Всичко
продължило около минута, като по-голямата част от случилото се било заснето от
свид. П. с помощта на телефона й. След преустановяване на физическия контакт с
частния тъжител, Я. влязъл в автомобила, управляван от свидетелката и двамата
напуснали мястото. Х. почистил лицето си с мокри кърпички, тъй като в областта
на брадата имало кръв, след което тримата младежи останали на мястото около 30
минути. Свидетелите прекарали цялото това време в автомобила, а частният
тъжител на няколко пъти отивал настрани, за да разговаря по телефона. След
това, тримата младежи се прибрали в града, като моторното превозно средство
било управлявано от Х.. Пристигайки пред дома на последния, разказал на
родителите си за случилото се и всички отишли до сградата на РУ – В. Преслав,
където сведения дал единствено пострадалия. След това, майката на последния го
превозила до „МБАЛ – Шумен“ АД гр. Шумен, където му била оказана медицинска
помощ. Частният тъжител бил настанен и пребивавал в болничното заведение в
продължение на два дни.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от следните събрани по делото гласни и писмени
доказателства: от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на Х.Х., Д.
А., П.П. и Г.П., депозирани по време на съдебното следствие,
от приетото заключение на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза, предявеното
на страните веществено доказателство, както и приложения по делото писмен
доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло депозираните в хода
на съдебното следствие обяснения от подсъдимия. Същият описва събитията
последователно, логично и в съответствие както с изложеното от свидетелите,
така и със съдържанието на видеозаписа, възпроизведен в съдебно заседание.
В подкрепа на приетата за установена
фактическа обстановка са свидетелските показания на изброените по-горе
свидетели, които съдът кредитира. Те допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото досежно събитията, предшестващи, по време и следващи
извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава на
престъплението – времето на осъществяването му, мястото, начина на извършване,
предмета на посегателство и авторството му. Същите са логични, последователни
както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен
материал, взаимно кореспондиращи и допълващи се. Фактът, че при депозирането им
в съдебно заседание се констатират известни противоречия в детайлите на
възпроизвежданите с тях обстоятелства не внася съмнение в тяхната правдивост и
достоверност и не намалява тяхната доказателствена стойност. От една страна,
обяснение за тази констатация е изминалия период от време от датата на
извършване на инкриминираното деяние до датата на участието им в съдебно
заседание и мястото на възприемане на събитията, което неминуемо се отразява на
спомените относно възприятията, свързани с престъпното деяние. Друго обяснение
за някои противоречия е обстоятелството, че свидетелите са или в роднински, или
в близки приятелски отношения със страните по делото, както и индивидуалната
способност на свидетелите да възпроизвеждат събития, на които са присъствали.
Съдът не кредитира изложеното от свидетелите Х. и А.относно поведението на сина
му след извършване на деянието срещу него, описващо неадекватност и обърканост
на частния тъжител. Съобщеното в тази насока се опровергава от показанията
най-вече на свид. П. (незаинтересован от изхода на делото и в приятелски
отношения и с частния тъжител, и с подсъдимия). Именно описаната от последния
свидетел последователност на събитията съдът възприема изцяло, като описани безпротиворечиво,
логически последователно, от пряк, незаинтересован свидетел факти.
В подкрепа на обвинението
са и приобщените по делото писмени доказателства – СМУ № 75/23.04.2020 г., изд.
от съдебен лекар при „МБАЛ-Търговище”АД, амбулаторен лист № 122/28.04.2020 г.,
изд. от д-р Хринчева, епикриза № 5505/18.04.2020 г., изд. от „МБАЛ-Шумен“ АД и от
материалите по приложената преписка № 1993/2020 г. на ШРП, ТО – В. Преслав.
За изясняване на
обстоятелствата относно личността на подсъдимия допринасят справка от 22.06.2020 г от НБД „Население“ за
гражданската регистрация и родствените връзки на подсъдимия и справка за
съдимост рег. № 211/01.07.2020 г. на БС при ВПРС.
Гореописаното се подкрепя
и от изготвената по делото експертиза, имаща значение за изясняване на обстоятелствата
по делото.
Според назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 169/31.08.2020 г., на 16.04.2020 г. частният
тъжител получил следните травматични увреждания: разкъсноконтузна рана на
долната устна в близост до левия устен ъгъл; оток и охлузване в областта на
брадичката вляво; лекостепенно мозъчно сътресение.. Вещото лице сочи, че единствения
възможен механизъм на получаване на установените увреждания е действието на твърди
тъпи предмети по механизма на удар, притискане и триене. Морфологичните
особености на уврежданията към момента на постъпване в болницата позволяват да
бъдат получени в соченото от него време. В резултат на причинените травматични
увреждания, на пострадалия е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
В подкрепа на установената по делото фактическа
обстановка е съдържанието на предявеното на страните веществено доказателство –
флаш-памет,
черна, с надпис „Apacer“. Чрез възпроизвеждането на извършения видеозапис се
установява категорично последователността на действията на подсъдимия по време
на извършване на деянието. Записът дава възможност на настоящият състав и на
страните да възприемат нанасянето на удари с ръце и крака от подсъдимия на
пострадалия, излизането на последния от превозното средство, последваща размяна
на удари и напускане на местопроизшествието от Я..
При така приетото за установено, съдът счита, че
подсъдимият В.В.Я. осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
При
осъществяване на престъплението подсъдимият, на 16.04.2020 г., край гр. Велики
Преслав, област Шумен, в района на Озонаторната станция, причинил на К.Х. *** лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
причиняване на разкъсноконтузна рана на долната устна в близост до левия устен
ъгъл, оток и охлузване в областта на брадичката вляво, лекостепенно мозъчно
сътресение.
Я. въздействал върху организма на Х., като по този начин
подсъдимият противоправно увредил здравето на друг човек. Касае се за
травматични увреждания, довели (поради наличието на разкъсна рана) до временно разстройство
на здравето на пострадалия, неопасно за живота. Причинено е видимо нарушение на
интегритета на тялото му. Налице е било
кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомичната цялост на организма на Х.. Или, налице е лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Възражението на защитата,
че в случая е приложим института на т.нар. „реторсия“ е неоснователно. Според
нормата на чл. 130, ал. 3 от НК, ако пострадалият е отвърнал веднага на дееца
със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.
В конкретния случай, обаче, по делото е недоказано, че частният тъжител е
отвърнал „със също такава“ телесна повреда на Я.. Действително, от
свидетелските показания, а и от възпроизведения видеозапис, се установява, че Х.
също нанася удари с ръце в областта на главата на подсъдимия. Липсват, обаче,
данни за характера на причинените по този начин травматични увреждания на Я.,
за да бъде квалифицирана тази телесна повреда като „също такава“.
Престъпното деяние е
извършено при форма на вина – внезапно възникнал и пряко насочен умисъл. Я. е
предвиждал настъпването на вредните последици, предвиждайки конкретните форми
на увреждане здравето на жертвата и е целял именно това увреждане.
Причините за извършване
на престъплението се свеждат до незачитането от страна на подсъдимия на
нормите, гарантиращи телесната неприкосновеност на личността.
Ето защо, съдът намира, че подсъдимият
следва да носи наказателна отговорност по чл. 130, ал. 1 НК.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и
личната опасност на дееца, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно изискванията на закона.
Подсъдимият В.В.Я. е роден на *** ***, с
постоянен адрес ***. Той е български гражданин, със средно образование, неженен.
Осъждан е с определение от 25.02.2019 г. по НОХД № 468/2019 г. на ШРС, влязло в
сила на 25.02.2019 г., на „Пробация за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Същият, от 29.10.2020 г. полага труд въз основа
на сключен трудов договор с „Йоми“ ЕООД гр. В. Преслав.
За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК
са предвидени алтернативно наказания „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”.
Съдът прие като отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Я. данните за
предишно осъждане. Касателно смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът взе предвид сравнително ниската
обществена опасност на деянието, младата възраст на подсъдимия, изразеното
съжаление за извършеното, съдействието за разкриване на обективната истина.
Съобрази и конкретния повод за предприемане на действия, изразяващи се в
причиняване на физическа болка другиму, а именно: обстоятелството, че
19-годишният подсъдим, изпитвайки чувство на обич към свид. А., намирайки се в
приятелски отношения с частния тъжител, реагирал на новината, че именно двамата
са започнали интимна връзка, воден не толкова от интелекта си, колкото от
емоциите си. Предвид изложеното, съдът намира, че наказанието лишаване от
свобода не би спомогнало за осъществяване на целите на специалната и
генералната превенции. Налагането на по-тежки наказания означава да се засегне
съществено връзката на отделния деец с обществото и да го лиши в съществена
степен от социална перспектива. По-тежкото по вид наказание би било обаче
твърде ожесточено в случая налагане на принципите на възмездието. Наказанието в
настоящия случай би допринесло повече със своята неизбежност, а не толкова със
своите вид и строгост за поправяне и превъзпитаване на дееца към спазването на
законите. Още повече, че в случая се касае за млад човек, който понастоящем е
трудово ангажиран.
С
оглед така установените обществена опасност на деянието и на дееца, съдът
счита, че адекватното в случая наказание, което следва да бъде наложено на
подсъдимия се явява „Пробация”. При
преценка на включените в
съвкупността мерки за контрол и въздействие, образуващи пробацията като вид
наказание, настоящият състав счете, че съответната в случая такава се явява
„Поправителен труд” чрез удръжки върху възнаграждението му в размер на десет на
сто в полза на държавата. Съдът определи продължителността й на три месеца,
като същата следва да се изпълнява по местоработата му – понастоящем „Йоми”
ЕООД гр. Велики Преслав, обл. Шумен.
Съдът наложи на подсъдимия и задължителните
пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител”, като определи продължителността и на
двете за срок от по шест месеца. Наказанието следва да се определи по посочения
вече начин, като отговарящо на оптималните изисквания да съответства на
принципите на справедливостта и на изискването за съответствие на деянието и на
наказанието.
Съдът
счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства
предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго
престъпление. То е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение,
да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че
подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.
Неизбежното наказване на Я. ще подейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото, а така също, ще допринесе за удовлетворяване на
общественото чувство за справедливост.
Досежно предявения граждански иск против подсъдимия за
претърпени от Х. неимуществени вреди от престъплението
по чл. 130, ал. 1 от НК: съдът намира, че същият се явява частично основателен.
Установи се по делото, че подсъдимият е извършил виновно противоправно деяние.
Доказа се, че тъжителят е претърпял вреди, изразяващи се в изпитана болка,
както и причинната връзка с деянието. Като взе предвид всичко това,
съобразявайки всички обстоятелства по делото (включително и данните относно
имотното състояние на подсъдимия) и съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
съдът намира за справедливо да присъди обезщетение за претърпените от К.Х.
неимуществени вреди в размер на 750,00 лв.
Искът в останалата му част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия да заплати на частния тъжител и граждански ищец направените по
делото разноски в размер на 732,00 лв.
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди
подсъдимия В.Я. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВПРС, сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск, сумата 70,00 лв.
(седемдесет лева), представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, както и по 5,00 лв. държавна такса
за служебно издаване
на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата такси и присъдените в
полза на частния тъжител разноски.
На
основание чл. 111, ал. 1 от НПК, съдът постанови връщане на подсъдимия на
приложената като веществено доказателство по делото флаш-памет, черна, с надпис
„Apacer“.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: