Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3988 23.10.2019 Г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на седми октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4602 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с
правна квалификация чл.
128, т. 1 от КТ, чл. 136а, ал.
5 от КТ, чл. 140 от КТ, чл. 143 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Г.И.К. с ЕГН ********** *** твърди,
че е работил по трудово правоотношение при ответника „Секюрити глобъл“ ЕООД с ЕИК *********, въз основа на трудов договор от
21.08.2017 година, на длъжността „***”, на пълно работно време – 8 часов
работен ден, при 5-дневна работна седмица и сумарно изчисляване на работното
време, който период на отчитане не бил определен, поради което сочи, че срокът
му е 6 месеца.
Ищецът твърди, че е полагал 13- часови
дежурства по график, за времето от 18,45 ч. до 7,45 ч. ежедневно или средно на
месеца около 15 дежурства, като мястото
му на работа е магазин „**”, на бул. „**” № **в град ***.
Ищецът твърди, че на 01.12.2018 г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие, като
работодателят му дължи неплатени трудови възнаграждения за октомври и ноември
2018 г. - по 550,00 лева за всеки месец
и един ден за месец декември 2018 г., в размер на 37,00 лева.
Ищецът сочи, че за целия период на действие
на договора от 21.08.2017 г. до
01.12.2018 година е положил извънреден труд в размер на 380 часа, за което му
се дължало обезщетение в размер от 1700 лева. Отделно от това ищецът твърди, че
е полагал труд и през почивните и празничните дни по разпореждане на
работодателя, като за периода от 01.08.2017 г. до 01.12.2018 г. е натрупал общо
13 дежурства, полагайки извънреден труд от 169 часа, за които работодателят му
дължи обезщетение в размер на 750,00 лева. Ищецът твърди, че е полагал и нощен
труд за периода от 21.08.2017 г. до 01.12.2018 г. в размер на от 1700 часа, за
което работодателят му дължи обезщетение в размер на 420,00 лева. Твърди се
също така, че се дължи и обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 5 дни
за 2017 година и 18 дни за 2018 година в размер на 575 лева, върху всички суми
се претендира и законна лихва.
От ответника е постъпил
писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Заявява се, че ищецът е ползвал в пълен
размер полагащия му се платен годишен отпуск, за което се прилага заверен
препис от молба попълнена от ищеца за ползване на платения годишен отпуск, за
което е била издадена надлежна заповед на управителя за ползването й. Заявява
се, че ищецът никога не е получавал нетно месечно възнаграждение в размер на
550,00 лева, като установеният между страните размер
на трудово възнаграждение е 460,00 лева, за което се прилага и заверен препис
от трудовия договор. Отрича се твърдението на ищеца да е имал
постоянно място на работа магазин „**”, в град *** на бул. „**” № **, като се твърди, че ищецът е изпълнявал трудовите си
задължения в отдел **на различни обекти. Заявява се, че ищецът не е полагал извънреден
и нощен труд. По отношение на заявените искове за неплатени труд.
възнаграждения се сочи, че причина да не ги получи, е
ищецът, доколкото същият е бил канен многократно да ги получи в удобно за него
време и час, за което същият е отказал получаването им. Прилагат
се протоколи, съставени от адв. С. за
удостоверяване на обстоятелствата, че ищецът е канен да получи трудовите си
възнаграждения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят
относно обстоятелствата, че са имали сключен трудов договор, съгласно който
ищецът е изпълнявал длъжността „***”, както и че ТПО е било прекратено, считано
от 03.12.2018г.
По делото е разпитан
свидетелят на ищеца **С. **, без родство с ищеца, от чийто показания се
установява, че този свидетел е работил заедно с ищеца, като ***, за периода
август 2017 до декември 2018 година в обект „**”, намиращ се на бул. „**” № **, в град ***,
представляващ обект за производство и продажби на електростълбове и осветление.
Свидетелят казва, че двамата с ищеца
редували по две нощни смени, ищецът две и свидетелят две, като работата
започвала в 18,30 часа вечерта и приключвала към 7,50 сутринта, когато ставало
предаването на ключовете от охраната на
касиерката на обекта. Така всеки един от тях имал по
15-16 дежурства на месец, в зависимост от продължителността на месеца. Казва и че ищецът поел дежурствата му за периода от февруари 2018г.
до м. юли 2018 г. вкл., понеже свидетелят бил в
болнични, след което поел дежурствата му за още два месеца, през които
свидетелят бил в неплатен отпуск. При предявяването на тетрадката за инструктаж
свидетелят я разпознава, като заявява, че именно това е тетрадката, която била
попълвана при встъпването за дежурство срещу подпис на съответния застъпващ
дежурството, като според изнесените от свидетеля обяснения имало дни през които
ищецът е работил и по 24 часа.
Представени са заверени преписи от тетрадката за проведени инструктажи
по безопасност на труда за обект **, в които са налице подписи и имена на ищеца
и на други лица. Тези писмени доказателства са били оспорени от другата страна,
според която тези документи не били водени от ответника, като в тетрадката липсвал
подпис на длъжностното лице, водещо инструктажа, ето защо не можели да им се
противопоставят. Освен това се заявява, че в ответното дружество не съществува обект
**, като ищецът е работил в отдел ***, а не на този обект. Представен е
от третото задължено лице „** ***“ ЕООД писмен документ, озаглавен договор за
осъществяване на нощна физическа охрана от 17.00 часа до 08.00 часа за обект –
производствена складова база и магазин за осветителни теля в гр. ***, бул. ** * за срок от 24 месеца, сключен между ответника
като изпълнител и „** **“ ЕООД като възложител,
валиден и за периода август 2017г. - декември 2018г.,
съобразно приложеното към договора удостоверение, издадено от управителя на
дружеството –възложител.
От така представените писмени доказателства може да се приеме, че
действително съществува обект „**“, за който обект ответното дружество е поело
договорно задължение да извършва нощна охрана. Въпреки задължаването на ответника от съда да
представи правилника за организацията на работа и графиците за дежурства,
такива не са били представени от него, с оглед на което и на всички изяснени
обстоятелства по делото, следва да се приеме създаването на пречки от ответника
за събирането им, поради което съдът приема за доказани обстоятелствата относно
даваните от ищеца дежурства на обект **, както и обстоятелството, че на този
обект са давали дежурства само двама човека.
По делото е изслушано заключение – основно и допълнително от вещото
лице З.М., от което се установява, че неплатените ТВ за октомври, ноември и
един работен ден от декември 2018г. са в общ размер на 824,63
лева брутна сума; възнаграждението за нощен труд за периода 21.08.2017г. – 01.12.2018г. е в размер на 438 лева брутна сума за 1752
часа, понеже положените дежурства през нощта са по 8 часа, като всяко дежурство
е било с продължителност от 13.20 часа; а изв. труд изчислен на база
действително отработено време с 50% завишение на часовата ставка е 2647,34 лева
брутна сума за 576 часа и 20 минути. Вещото лице е изготвило
заключението на база на свид. показания на **,
от които е било установено, че обектът е бил охраняван от двама човека, като
дежурствата са били полагани на два последователни дни и два дни почивка. В
допълнителното заключение на вещото лице се посочва, че за положените от ищеца
13 броя дежурства в почивните дни- събота и неделя, поради отсъствието на друг
*** за периода август 2018г. до 01.12.2018г. , се дължи изв. труд в размер на
897,98 лева за 169 часа. Според вещото лице ищецът е ползвал
целия му се дължим платен годишен отпуск, поради което обезщетение за това не
му се дължи.
В проведено на 07.10.2019г. съдебно заседание исковете
за извънреден и нощен труд са увеличени в посочените от заключението на вещото
лице размери. Заключенията не са били оспорени от страните,
изготвени са компетентно и безпристрастно, с оглед на което следва да бъдат и
кредитирани.
Няма законова забрана положеният от работника извънреден труд да бъде
доказван със свид. показания, като събраните в това производство показания на
свидетеля, следва да бъдат кредитирани, като безпротиворечиви, конкретни и
изчерпателни.
Съгласно
член 143 от КТ е дадено легалното определение на понятието извънреден труд,
като това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието на
работодателя и без противопоставянето на работодателя от работника извън
установеното за него работно време. Освен това възприетият в член 136а от КТ принцип
е, че удълженото работно време се компенсира с почивка, като ако до прекратяването
на трудовото правоотношение с работника, той не е бил компенсиран с почивка за
удълженото работно време, тогава той се заплаща като извънреден труд. Това разрешение е в съответствие и с принципната забрана в
трудовото законодателство работодателят да замества с парична престация,
дължимата на работника почивка, освен при прекратяване на трудовото
правоотношение, когато вече е невъзможно ползването на съответната почивка да
се осъществи при същия работодател.
Полагането
на извънреден труд в обект „**“ е установено с показанията на свидетеля,
съгласно които, същият е полаган с разпореждане на работодателя, което косвено
се потвърждава и от представените писмени доказателства – договор за нощна
физическа охрана от 17.00 часа до 08,00 часа и тетрадката за проведени
инструктажи, касаещ обект **, както и от поведението на ответника по
възпрепятстване на доказването.
С оглед на
изложеното по-горе ще се уважат предявените от ищеца искове за заплащане на
трудовите възнаграждения, полагането на нощен труд, на положен извънреден труд
през почивните дни и обезщетението за удълженото и некомпенсирано с почивка
работно време, а искът за заплащане на обезщетението за неползван платен
годишен отпуск следва да се отхвърли като неоснователен.
На ищеца няма да се присъдят разноски, защото няма доказателства за
плащането им.
На ответника съобразно отхвърлената част от исковете ще се присъдят
разноски от 120 лева за адв. възнаграждение.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна
такса върху уважените искове в общ размер на 256,97 лева, от които ДТ в размер
на 50 лева за иска по чл. 128, т. 2 от КТ, 50 лева по иска по член 140 от КТ,
50 лева по иска по член 143 от КТ и 106,97 лева по иска по член 136а, ал. 5 от КТ. Следва да му се възложат и
разноските за ССЕ в размер на 150 лева, платимо от БС.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетения за работа.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Секюрити глобъл“ ЕООД с ЕИК
********* да заплати на Г.И.К. с ЕГН
********** *** следните суми: сумата от 796,13 лева нетна сума, представляваща
сбора от неплатени трудови
възнаграждения за м. октомври, ноември и един ден от декември 2018г., ведно със
зак. лихва от първо число на месеца следващ полагането
на месеца на полагането му до окончателното й изплащане; сумата от 2 647,34
лева, представляваща обезщетение за удължено и некомпенсирано с почивка работно
време за периода от 21.08.2017г. – 01.12.2018г., ведно
със зак. лихва върху тази сума, считано от
01.12.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от
897,98 лева, представляваща положен от ищеца изв. труд,
извън установения график, за допълнителни 13 дежурства през деня за периода м.
01.08.2018г. до 01.12.2018г., ведно със зак. лихва от
първо число на месеца, следващ месеца на полагането му до окончателното
изплащане; сумата от 438 лева за положен нощен труд за 1700 часа за периода
21.08.2017г. до 01.12.2018г., ведно със зак. лихва от първо число на месеца следващ месеца на полагането
му до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 и 2018г. в размер на 575 лева и за разликата над уважения размер за
трудовото възнаграждение до пълния предявен размер от 1137 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г.И.К. с ЕГН ********** *** да заплати на „Секюрити
глобъл“ ЕООД с ЕИК ********* разноски по съразмерност
от 120 лева.
ОСЪЖДА „Секюрити глобъл“ ЕООД с ЕИК
********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС сумата от 256,97 лева (двеста
петдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки) – държавна такса върху уважените искове и сумата от 150 лева,
разноски за ССЕ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта му относно трудовите възнаграждения и обезщетенията за
работа.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.