Определение по дело №8268/2015 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………………………………

гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публични заседания на деветнадесети юни и единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 8268 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда начл. 692, ал. 1, чл. 692, ал. 2 и ал. 3 във вр. чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ.

С решение 2347/26.11.2018г., постановено по т.д. № 8268/2015 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав, обявено в ТР при АВ на 27.11.2016 г., е обявена неплатежоспособността на „С.т.“ АД, ЕИК ********, определена е начална дата на това състояние – 31.12.2015 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.

В изпълнение на задълженията си по чл. 686 от ТЗ временният синдик на дружеството Е.Т. е изготвил и представил следните списъци: 1. списък на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 12.02.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г.; 2. списък на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 687 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 12.02.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г.; 3. списък на неприетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 12.02.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г.; 4. списък на допълнително приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 13.03.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 18.03.2019 г.; 5. списък на допълнително приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 687 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 13.03.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 18.03.2019 г.; 6. списък на неприетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 13.03.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 18.03.2019 г.; 7. списък на допълнително приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 687 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 18.04.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 19.04.2019 г.; 8. списък на допълнително приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 687 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 04.06.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 07.06.2019 г.; 9. списък на неприетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени извън сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 26.06.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 28.03.2019 г. и 10. списък на допълнително приетите вземания по чл. 687 от ТЗ вр. чл. 688, ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 09.07.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 12.07.2019 г.

В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ са подадени възражения срещу следните, изготвени от временния синдик Т. и обявени в ТР списъци: списък на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г.; списък на неприетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г. и списък на неприетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 18.03.2019 г.

Възраженията, постъпили срещу горепосочените списъци, са разгледани, съобразно изискването на чл. 692, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, в открити съдебни заседания на деветнадесети юни и единадесети юли две хиляди и деветнадесета година.

Срещу останалите изготвени от временния синдик списъци няма постъпили възражения в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, поради което същите следва да бъдат одобрени от съда по реда на чл. 692, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

Постъпилите в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ възражения са следните: възражение с вх. № 24561/21.02.2019 г. на длъжника „С.Т.” АД срещу списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г. в частта по част от приетите с него вземания на „Р.И.“ АД, Ц.П.Н.и А.Ж.Н.и изцяло срещу приетите със списъка вземания на „Опел-Н.“ ООД; възражение с вх. № 21549/15.02.2019 г. на кредитора Ц.П.Н.срещу посочената поредност на удовлетворяване на включените в списъка на приетите вземания по чл. 685 от ТЗ вемания на този кредитор; възражение с вх. № 24354/21.02.2019 г. на кредиторите „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия и „Т.г.х.“ АД срещу неприемането на предявените от тях вземания включени в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г.; възражение с вх. № 22492/19.02.2019 г. на кредитора „Т.г.х.“ АД срещу неприемането на предявените от него вземания включени в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г.; възражение с вх. № 24357/21.02.2019 г. на кредитора „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия срещу неприемането на предявените от него вземания включени в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г. и възражение с вх. № 40308/25.03.2019 г. на кредитора „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия срещу неприемането на предявените от него вземания, включени в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 18.03.2019 г.

Съдът, след като взе предвид изготвените от временния синдик оспорени списъци, направените възражения, изложените в открити съдебни заседания на 19.06.32019 г. и 11.07.2019 г. доводи и представените писмени доказателства, приема следното:

По възражение с вх. № 24561/21.02.2019 г. на длъжника „С.Т.” АД срещу списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г. в частта по част от приетите с него вземания на „Р.И.“ АД.

Длъжникът оспорва приетите вземания на кредитора „Р.И.“ АД по т. 9.2 от списъка по договора от 04.12.2012 г. за сумата от 1055545.63 лева, представляваща сбор от главниците и начислените законни лихви върху главниците по следните актове: акт № 0012Б от 2015 г. /общ размер на главница и лихва 158694.61 лева/; акт № 00113 от 2015 г. /общ размер на главница и лихва 586020.94 лева/; акт № 0014 от 2015 г. /общ размер на главница и лихва 178552.08 лева/; акт № 0021 от 2015 г. /общ размер на главница и лихва 50594 лева/ и акт № 0022 от 2015 г. /общ размер на главница и лихва 81684 лева/. Поддържа, че не се установява реалното изпълнение на остойностените с тези актове строително-монтажни работи, тъй като оригинали на тези актове, подписани и от двете страни не са постъпвали в деловодството на „С.Т.” АД. Със същите доводи оспорва и включените по т. 9.3 в списъка вземания по договор от 01.03.2014 г. в общ размер от 470915.38 лева, съответно главници и лихви по акт № 0015 от 2015 г. /общ размер от 198639.40 лева/ и по акт № 0017Б /общ размер от 272275.98 лева/.

При разглеждане на възражението в производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ, синдикът заявява, че поддържа подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ, което е за основателност на възражението предвид непризнаването му от длъжника. Длъжникът не изпраща представител и не изразява становище в о.с.з. на 19.06.2019 г., когато е разгледано това възражение. Оспореният кредитор поддържа, че възражението е неоснователно, тъй като оспорените СМР са приети от длъжника, в качеството му на възложител, за което доказателство са двустранно подписаните актове за извършените СМР.

Възражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество възражението е неоснователно, доколкото към молбата на „Р.И.“ АД за предявяване на вземания вх. № 168545 от 21.12.2018 г. са представени двустранно подписани актове за изпълнените във връзка с процесните договори СМР. Тези актове, включително и оспорените от длъжника с възражението такива, са надлежно подписани от представител на възложителя. Изготвените в процеса на строителството документи - актове по чл. 170 ал. 1 от ЗУТ, са регламентирани от закона като форма за доказване на свързаните със строителството фактически обстоятелства. Затова двустранно подписания протокол обр. 19 за установяване извършването на възложени с договор за изработка строително - монтажни работи, представлява годно доказателство за извършеното приемане от възложителя на изпълнението по чл. 264 ЗЗД. След като е налице такова приемане, то възложителят дължи и възнаграждение за установените с протокол обр.19 строително - монтажни работи.

С оглед изложеното, съдът намира възражението на длъжника за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

По възражение с вх. № 24561/21.02.2019 г. на длъжника „С.Т.” АД срещу списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г. в частта по приетите с него вземания на „Опел-Н.“ ООД.

Длъжникът оспорва приетите вземания на кредитора „Опел-Н.“ ЕООД, с твърдението, че договор и протокол от 01.09.2015 г. не са постъпвали в деловодството на длъжника и същият не знае каква е възложената с този договор работа.

При разглеждане на възражението в производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ, синдикът заявява, че поддържа подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ, което е за основателност на възражението предвид непризнаването му от длъжника. Длъжникът не изпраща представител и не изразява становище в о.с.з. на 19.06.2019 г., когато е разгледано това възражение. Оспореният кредитор поддържа, че възражението е неоснователно, тъй като оспореното възнаграждение за извършена по договора услуга се дължи, тъй като същата е приета от възложителя.

Възражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество възражението е неоснователно, тъй като към молбата за предявяване на вземанията с вх. № 168548/21.12.2018 г. кредиторът „Опел-Н.“ ЕООД е представил двустранно подписан протокол от 01.09.2015 г. за извършени услуги с 30-тонен автокран. В протокола са описани извършените такива услуги за периода от м. 05.2015 г. до м. 08.2015 г. на обща стойност от 29049.75 лева, като е прието, че тези услуги са извършени и подлежат на заплащане. Подписвайки протокола представителят на длъжника е приел извършената работа, поради което се дължи и възнаграждение за тази работа по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. В оспорената част на списъка е прието вземане за възнаграждение за извършените услуги в размер на посочената в двустранно подписания протокол сума, поради което възражението на длъжника за недължимост на същата се явява необосновано.

С оглед изложеното, съдът намира, че възражението на длъжника следва да бъде оставено без уважение.

Длъжникът възразява срещу приетите по т. 18 от списъка вземания на Н.а в общ размер от 35582.06 лева, като поддържа, че дължимата главница по договорите за заем, съгласно счетоводните му записвания е в размер на 29549 лева.

При разглеждане на възражението в производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ, синдикът заявява, че поддържа подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ, което е за неоснователност на възражението, тъй като оспореното с него вземане е установено с влязло в сила съдебно решение на СРС от 16.11.2017 г., по гр. д. № 21150/2017 г. Длъжникът не изпраща представител и не изразява становище в о.с.з. на 19.06.2019 г., когато е разгледано това възражение. Оспореният кредитор поддържа, че възражението е неоснователно, тъй като вземането е установено с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение.

Възражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество възражението е неоснователно, тъй като включените от синдика по т. 18 в списъка вземания на Н.а са установени с влязло в сила на 16.11.2017 г. съдебно решение № 270497/16.11.2017 г. на СРС, 159 състав, по гр.дело № 21150/2017 г., постановено по реда на чл. 239 от ГПК, съответното въпросът относно дължимостта на същите не може да бъде разглеждан в настоящето производство – по арг. от 297 и чл. 299 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че възражението на длъжника следва да бъде оставено без уважение.

Длъжникът възразява срещу приетите по т. 19 от списъка вземания на Н. в общ размер от 27353.37 лева, като поддържа, че дължимата главница за неизплатени трудови възнаграждения, съгласно счетоводните му записвания е в размер на 16471.18 лева.

При разглеждане на възражението в производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ, синдикът заявява, че поддържа подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ, което е за неоснователност на възражението, тъй като оспореното с него вземане е установено с влязло в сила съдебно решение на СРС от 14.11.2016 г., по гр. д. № 8998/2016 г. Длъжникът не изпраща представител и не изразява становище в о.с.з. на 19.06.2019 г., когато е разгледано това възражение. Оспореният кредитор поддържа, че възражението е неоснователно, тъй като вземането е установено с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение.

Възражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество възражението е неоснователно, тъй като включените от синдика по т. 19 в списъка вземания на Н. за трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 224, ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ са обективирани в изпълнителен лист от 27.01.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение от 14.11.2016г. на СРС, 78 състав, по гр.дело № 8998/2016 г., съответното въпросът относно дължимостта на същите не може да бъде разглеждан в настоящето производство – по арг. от 297 и чл. 299 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че възражението на длъжника следва да бъде оставено без уважение.

По възражение с вх. № 21549/15.02.2019 г. на кредитора Ц.П.Н.срещу посочената поредност на удовлетворяване на включените в списъка на приетите вземания по чл. 685 от ТЗ вемания на този кредитор.

С подаденото възражение, кредиторът Н.а оспорва посочената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, като поддържа, че вземанията й, включени в изготвения от синдика списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, за главниците в размер на 32123.11 лева следва да се считат обезпечени чрез обезпечителна заповед от 21.03.2017 г. на СГС, по ч.гр.д. № 2082/2017 г., с която е допуснато обезпечение на бъдещите й осъдителни искове за сумата от 32123.11 лева чрез вписване на възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника. Посочва, че така допуснатата обезпечителна мярка е наложена по изп. дело № 240/2017 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев и е вписана в имотния регистър.

При разглеждане на възражението в производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ, синдикът заявява становище за неоснователност на възражението, с доводите, посочени в подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ. В него синдикът посочва, че в случая не се касае за обезпечено вземане по смисъла на чл. 685, ал. 2 и чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като допусната по реда на чл. 390 от ГПК обезпечителна мярка възбрана не дава право на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Длъжникът не изпраща представител и не изразява становище в о.с.з. на 19.06.2019 г., когато е разгледано това възражение. Кредиторът Н.а поддържа заявеното възражение.

Възражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество възражението е неоснователно, тъй като кредиторът не представя доказателства, че приетите от синдика вземания за главници в размер на 32123.11 лева следва да бъдат отбелязани в списъка като такива с привилегия и обезпечение по смисъла на чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Изискването синдикът да посочи в съставения от него списък привилегиите и обезпеченията на включените в списъка вземания е относимо към установения в чл. 722 от ТЗ ред на удовлетворяване на вземанията при разпределение на осребреното имущество. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, при извършване на разпределение на осребреното имущество първо се изплащат вземанията, които са обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ - от получената сума при реализация на обезпечението. От представените от кредитора доказателства не се установява наличието на вземане, което попада в приложното поле на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Наложената възбрана по образуваното по искане на Н.а изпълнително дело има характер само на обезпечителна възбрана в рамките на индивидуалното принудителното изпълнение по реда на ГПК, но не и на привилегия, която следва да се съобрази при определяне на реда на удовлетворяване на този кредитор в универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност на длъжника. В случая не се касае за възбрана, вписана по реда на ЗОЗ /за пълнота следва да се отбележи, че не е ясно как може въобще да бъде вписана по реда на ЗОЗ възбрана/, съответно дори да се пристъпи към реализация на възбранения имот, Н.а няма да може да се конкурира с кредитор, в полза на когото са учредени залог или ипотека, или който е упражнил право на задържане върху този имот. Аргумент за горното е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана вещ. В този смисъл следва да се приеме, че вписаните в имотния регистър възбрани, наложени като обезпечителни мерки по ГПК не дават право на предпочтително удовлетворение на кредитора при осребряване на това имущество, а с тях единствено се забранява извършване на разпоредителни действия от страна на длъжника с предмета на обезпечителната мярка, а при нарушаване на тази забрана, действията се считат непротивопоставими /неизвършени по отношение на кредиторите/.

Предвид изложеното, Съдът намира, че няма основание вземанията на кредитора Н.а да бъдат отбелязани в списъка като обезпечени по смисъла на чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което подаденото възражение следва да се остави без уважение.

По възражение с вх. № 24354/21.02.2019 г. на кредиторите „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия и „Т.г.х.“ АД срещу неприемането на предявените от тях вземания включени в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г.

Кредиторите възразяват срещу включването на предявените от тях, при условията на активна солидарност, вземания с молба с вх. № 168491/21.12.2018 г., в списъка с неприети вземания. Поддържат, че предявените от тях с тази молба вземания на обща стойност от 3 874070.90 лева съществуват и им се дължат. Посочват, че заедно с длъжника са съдружници в гражданско дружество по ЗЗД „Д.С.Е.-СК-13-Т.Р.К.“, което дружество е сключило с ДП НК „Железопътна инфраструктура“ следните договори: договор № 3618/08.02.2011 г., с предмет: „Позиция 1: Рехабилитация на железопътна отсечка Михайлово-Калояновец, включително главните коловози в гарите Михайлово и Калояновец, с приблизителна разгърната дължина на железния път 21 км.“; договор № 3619/08.02.2011 г., с предмет: „Позиция 2: Рехабилитация на железопътна отсечка Стара Загора-Завой /до км. 190+590 в междугарието Ямбол –Завой/ и Завой-Зимница /от км. 192+706 до входната стрелка на гара Зимница/, включително коловози и гарите Стара Загора и Ямбол и всички гари и спирки между тях с приблизителна разгърната дължина на железния път 120 км.“; договор № 5086/28.07.2015 г., с предмет: „Допълнително строителство по проект BG161IPO004-1=0=010007 Рехабилитация на железопътната инфраструктура в участъци от жп линията Пловдив-Бургас“, позиция 2: рехабилитация на железопътните отсечки Стара Загора-Завой /до км. 190+590 в междугарието Ямбол –Завой/ и Завой-Зимница /от км. 192+706 до входната стрелка на гара Зимница/, включително коловози и гарите Стара Загора и Ямбол и всички гари и спирки между тях с приблизителна разгърната дължина на железния път 120 км.“. Твърдят, че между съдружниците е постигнато съгласие как ще се разпределят работите вътре в консорциума по тези договори, като поддържат, че поради лошо и забавено изпълнение от страна на длъжника на работи, които е следвало да извърши той, съгласно вътрешното разпределение на работата между съдружниците, са начислени мораторни неустойки и обезщетения за забава от възложителя ДП НК „Железопътна инфраструктура“ по договорите, съответно в размер на 1250 000 лева, 1585724.14 лева и 24082.14 лева. Посочват, че така начислените от възложителя суми са погасени от тях чрез извършено прихващане на дължими за плащане суми от възложителя. Предвид обстоятелството, че санкциите са наложени от възложителя единствено поради неизпълнението на възложени от съдружниците в консорциума на съдружника „С.т.“ АД работи, считат, че на основание чл. 4 от договора за гражданско дружество, длъжникът следва да им възстанови тези суми. Освен горепосочените вземания, с молбата се предявяват и вземания в общ размер на 344 87737 лева, произтичащо от посочени в молбата фактури, издадени от гражданско дружество по ЗЗД „Д.С.Е.-СК-13-Т.Р.К.“ в периода от 31.03.2016 г. до 19.11.2018 г., както и вземане в размер на 794386.25 лева, представляващо преведени от възложителя НКЖИ суми директно по сметка на НАП за погасяване на публични задължения на длъжника, във връзка с постановление за налагане на обезпечителни мерки на НАП от 12.06.2015 г. чрез налагане на запор върху вземането на гражданско дружество по ЗЗД „Д.С.Е.-СК-13-Т.Р.К.“ от НКЖИ, съобразно размера на участие на длъжника.

При разглеждане на възражението в производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ, синдикът заявява становище за неоснователност на възражението, с доводите, посочени в подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ, както и в допълнително становище от 25.06.2019 г. Синдикът поддържа, че докато гражданското дружество по ЗЗД съществува не е налице изискуемост ва каквото и да било вземане на един съдружник към друг. Освен това не може да бъде проведен успешно иск за реално изпълнение срещу съдружник в гражданското дружество, нито може да се иска обезщетение за вреди от забавено изпълнение на поети от друг съдружник задължения, преди да е извършена рекапитулация на печалбите и загубите от цялостната съвместна дейност /така решение № 159 от 21.02.2000 г. на НКС, по гр. дело № 713/1999 г./, а доказателства за такава рекапитулация не са представени. Посочва, че взетото от възразилите кредитори като съдружници решение от 28.05.2015 г. за намаляване на дела на длъжника е недействително като взето в противоречие с нормата на чл. 360, ал. 1 от ЗЗД.

Длъжникът не изпраща представител и не изразява становище в о.с.з. на 19.06.2019 г. и 11.07.2019 г., когато е разгледано това възражение. Кредиторът „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия поддържа заявеното възражение и представя допълнително писмени доказателства. Кредиторът „Т.г.х.“ АД не изразява становище по възражението при разглеждането му в горепосочените съдебни заседания.

Възражението е подадено от легитимирани лица в законоустановения срок, поради което е допустимо.

Консорциумът представлява обединение на търговски дружества във формата на избрано от тях търговско дружество или гражданско дружество. В случая възразилите кредитори и длъжника са постигнали съгласие на 22.10.2010 г. да се обединят като консорциум под формата на гражданско дружество, поради което съгласно чл. 276 от ТЗ спрямо обединението се прилагат правилата, уреждащи договора за гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД. Целта на учредяване на консорциума е посочена в чл. 2 от договора по чл. 357 от ЗЗД, като същата е обща подготовка на съвместно предложение във връзка с участие в открита процедура по ЗОП за възлагане обществена поръчка за изпълнение на проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура по участъци на железопътната линия Пловдив – Бургас – позиция 1, позиция 2 и позиция 3, обособени съгласно тръжната документация за ДП „НКЖИ“, в случай, че така отправената оферта е успешна, страните ще си сътрудничат за водят преговори и подпишат договора за изпълнение на обществената поръчка, както и да изпълнят възложента им с този договор работа /възразилите кредитори не представят по делото визираното в чл. 2 от договора за гражданското дружество „приложение“/. Съгласно чл. 4 от договора, всяка страна покрива собствените си разходи, свързани с подготовката и подаването на офертата. Разходите, които не могат да бъдат разпределени поотделно се разпределят пропорционално според дела на страните, които ще бъдат посочени в приложение към споразумението, при условие, че тези разходи са били предварително одобрени от страните. В допълнително представените от кредитора „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия към възражението доказателства се съдържа и протокол от заседание на ОС на съдружниците в консорциума, проведено на 28.05.2015 г., но предвид разпоредбата на чл. 360, ал. 1 от ЗЗД, изискваща решенията относно работите на дружеството да се вземат със съгласието на всички съдружници, не може да се зачетат взетите на това заседание с гласовете на 2 от тримата съдружници решения.

Гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице. То е форма на обединяването на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел. Отношенията между съдружниците се уреждат с договора по чл. 357 от ЗЗД, като правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Независимо, че придобитите права са общо на съдружниците във вътрешните отношения тяхните дялове са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството – арг. от чл. 359, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. По въпроса за възможността съдружник да претендира разноски по чл. 364 от ЗЗД във връзка с воденето на дружествените работи /какъвто характер имат всъщност предявените от възразилите кредитори вземания/ преди прекратяване на дружеството, има постановена съдебна практика, обективирана в решение № 159/21.02.2000 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 713/1999 г.; решение от 23.03.2006 г. на ВКС, ІІ ГО, по гр. д. № 902/2005 г.; решение № 78/17.06.2009 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 756/2008 г., която е в смисъл, че договорът за гражданско дружество е насочен към трети лица с оглед постигане на общата цел, която си поставят съдружниците, страните не поемат насрещни права и задължения, гражданското дружество не обвързва разпределението на печалбите и загубите с конкретната дейност на всеки един от съдружниците, съгласно чл. 361, ал. 1 от ЗЗД, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял, освен ако в договора не е уговорено друго разпределение /в случая в договора не е предвидено друго/. Съдружник в гражданско дружество не може да иска разноските, които е направил, средствата, които е вложил - това съставлява неговото участие в дружеството по см. на чл. 358, неговия дял от общата собственост, преди излизане от дружеството или при прекратяването му – чл. 359, ал. 3 от ЗЗД. Разходите не могат да се възложат изцяло в тежест на един съдружник и те следва да се поемат от съдружниците съразмерно дела им в дружеството, и съобразно уговореното с договора, след като се извърши цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна дейност, но докато гражданското дружество съществува, не е налице изискуемост на каквото и да било вземане на един съдружник към друг. Чл. 363 от ЗЗД очертава императивно основанията, на които може да бъде прекратен договора за дружество, а специалната норма дерогира приложимостта на общия ред. С осъществяване на някое от основанията по чл. 363 от ЗЗД се преустановява действието на договора за дружество-в смисъл, че се погасяват правата и задълженията, произтичащи от реализирането на общата стопанска дейност. Погасяват се напр.- задълженията за вноска, за грижа по общата дейност, по непрехвърляне правото на участие и някои права на управление /право на глас, на контрол, на вето и др./ Не се погасяват, а могат да бъдат претендирани, но само по очертания в чл. 357 и сл. от ЗЗД ред, правото на дял от печалбата, правото на обезщетение за вреди от общата дейност, правото на разноски във връзка с тази дейност, тъй като тези права както и задълженията /за участие в загубите, включително и в задълженията спрямо трети лица, произтичащи от общата стопанска дейност/ са резултат на създадената имуществена общност, пряка последица от сключване на договор за дружество. В случая не са представени доказателства обединението под формата на гражданско дружество да е прекратено в хипотезата на чл. 363, б. „а“ от ЗЗД, както поддържа възразилият кредитор „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия, доколкото от ангажираните доказателства не може да се обоснове извод, че консорциумът е постигнал целта, с която е създаден /липсват доказателства, че е изпълнена в цялост възложената от ДП „НКЖИ“ обществена поръчка по проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура по участъци на железопътната линия Пловдив – Бургас и по трите позиции/. Ето защо претенцията на възразилите кредитори, в качеството им на съдружници в гражданското дружество по ЗЗД срещу третия съдружник за заплащане на предявените суми, имащи характер на искане по чл 364 отг ЗЗД, се явява неоснователна.

За пълнота следва да се отбележи, че не се установи наличие на основание за претендираната от възразилите кредитори активна солидарност. Активната солидарност за разлика от пасивната /чл. 121 ЗЗД/ не произтича от закона. Тя може да бъде уговорена между кредиторите и длъжника в договор, а в случая активна кредиторова солидарност между „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия и „Т.г.х.“ АД не се установява от фактите по делото.

С оглед изложеното, съдът намира, че възражението на кредиторите следва да бъде оставено без уважение.

По възражение с вх. № 22492/19.02.2019 г. на кредитора „Т.г.х.“ АД срещу неприемането на предявените от него вземания включени в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г.

Кредиторът възразява срещу включването на предявените от него с молба с вх. № 167320/20.12.2018 г. вземания по договори за цесия от 28.08.2017 г. и 21.07.2016 г., в списъка с неприети вземания. Поддържа, че съществуването на предявените от него с тази молба вземания на обща стойност от 240 691.48 лева се установява от представените към молбата за предявяване на вземанията доказателства. Посочва, че на длъжника надлежно са съобщени, както договорът за цесия от 28.08.2017 г., сключен с „А.И.“ ЕООД, така и договорът за цесия от 21.07.2016 г., сключен с „Еуросигналпроект“ ЕООД.

При разглеждане на възражението в производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ, синдикът заявява становище за неоснователност на възражението, с доводите, посочени в подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ, както и в допълнително становище от 25.06.2019 г. Синдикът поддържа, че не се установява съществуването на вземането в размер на 225 408.28 лева по договора за цесия, сключен с „А.И.“ ЕООД, тъй като не се доказва, че възразилият кредитор е платил уговорената с договора за цесия цена. Освен това поддържа, че не се установява и съществуването на прехвърлените с договора за цесия вземания на „А.И.“ ЕООД срещу длъжника. Освен това прави възражение за давност за претендираните суми по фактурите, издадени за периода от 14.02.2012 г. до 02.05.2013 г. По отношение на вземането в размер на 15283.20 лева, основано на договора за цесия от 21.07.2016 г., поддържа, че липсват доказателства за надлежно съобщаване на цесията на длъжника по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Освен това намира, че от представените към молбата за предявяване на вземанията доказателства не се установява съществуването на цедираното вземане.

Длъжникът не изпраща представител и не изразява становище в о.с.з. на 19.06.2019 г. и 11.07.2019 г., когато е разгледано това възражение. Кредиторът „Т.г.х.“ АД поддържа заявеното възражение и представя допълнително писмени доказателства.

Възражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо.

За установяване предявеното вземане в размер на 225 408.28 лева, кредиторът представя договор за цесия, сключен с „А.И.“ ЕООД на 28.08.2017 г., с който „А.И.“ ЕООД прехвърля на „Т.г.х.“ АД свои вземания срещу длъжника на обща стойност от 225408.28 лева, представляващи дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за строителство от 14.02.2014 г. на стойност 143 881.41 лева /сбор от сумите по фактури №№ 487/26.03.2014 г.; 488/26.03.2014 г.; 489/26.03.2014 г.; 562/07.04.2014 Г.; 563/07.04.2014 г. и 565/07.04.2014 г./; възстановяване на гаранция за изпълнение по договор за възлагане на услуга от 28.09.2011 г. в общ размер от 68678.25 лева /сбор от сумите по 19 броя фактури, издадени за периода от 14.02.2012 г. – 02.05.2013 г./; възстановяване на гаранция за изпълнение по договор за строителство от 14.02.2014 г. в общ размер от 12848.62 лева /сбор от сумите по фактури №№ 486/26.03.2014 г.; 487/26.03.2014 г.; 488/26.03.2014 г.; 562/07.04.2014 Г.; 563/07.04.2014 г. и 565/07.04.2014 г./. Уговорената цена за прехвърляне на тези вземания е 25 000 лева, платима в срок до 5 работни дни, считано от подписване на договора по банков път. Представени са описаните в договора за цесия фактури, като нито една не носи подпис на длъжника. Представено е уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, връчено на длъжника на 28.09.2017 г. Допълнително представените от кредитора доказателства установяват приемането на работата по процесните СМР по договора за строителство от 14.02.2014 г., но не и предпоставките за връщане на начислената с фактурите гаранция за добро изпълнение в размер на 5 %.

За установяване предявеното вземане в размер на 15283.20 лева лева, кредиторът представя договор за цесия, сключен с „Еуросигналпроект“ ЕООД на 21.07.2016 г., с който „Еуросигналпроект“ ЕООД прехвърля на „Т.г.х.“ АД свое вземане срещу длъжника на стойност от 15283.20 лева, представляващо задължение, възникнало по договор за проектантски услуги от 25.07.2011 г. и фактура № 132/21.03.2015 г., издадена въз основа на този договор. За уговорената цена за прехвърляне на вземането от 300 лева е издадена фактура от 21.07.2016 г., в която е посочено, че дължимата по нея сума ще бъде платена с платежно нареждане. Доказателства з атакова плащане не са представени. Представена е и фактура № 132/21.03.2015 г., която не носи подпис на длъжника. От представените допълнително доказателства от кредитора се установява приемането на работата по договора за проектантски услуги от възложителя /констативен протокол от 30.05.2014 г./, както и връчването на уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД на 27.07.2016 г.

При разглеждане основателността на възражението, не следва да бъде обсъждано заявеното от синдика в становището по чл. 690, ал. 2 от ТЗ възражение за давност за претендираните от кредитора суми по фактурите, издадени за периода от 14.02.2012 г. до 02.05.2013 г. Позоваването на изтекла погасителна давност принадлежи единствено на длъжника, но не и на трето лице, което не е страна по материалното правоотношение.Това е така, защото единствено и само длъжникът, като страна по конкретното правоотношение, от което произтича задължението, може да оспори едно вземане чрез възражение за погасяването му по давност. За да настъпи погасителното действие на давността, не е достатъчно само обективното изтичане на определения в закона срок от време, а е необходимо и изрично волеизявление. В производството по чл. 692 от ТЗ длъжникът разполага със самостоятелно право /арг. от чл. 635, ал. 3 от ТЗ/ да подава възражение по чл. 690 от ТЗ, което да мотивира с всички правопораждащи, правоизключващи и правопрекратяващи факти, в това число и да заявава възражение за давност. Упражняването на това право зависи изцяло от волята на длъжника и от неговата субективна преценка. Затова следва да се приеме, че единствено легитимирано лице да се позове на давност е длъжникът по конкретното материално правоотношение, тъй като се касае за лично субективно процесуално право, упражняването на което зависи изцяло от волята на задълженото лице. Трето, външно на облигационната връзка, лице /каквото лице е синдикът/ не може да се позове на давност, тъй като съгласно нормата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно.

Съдът намира направеното възражение на „Т.г.х.“ АД за неоснователно, тъй като от ангажираните от него доказателства не се установи същият да е платил цената за прехвърляне на вземанията по договорите от 28.08.2017 г. и 21.07.2016 г., съответно не доказа да е придобил вземанията срещу длъжника – предмет на тези договори.

Предвид изложеното възражението следва да се остави без уважение, като неоснователно.

По възражение с вх. № 24357/21.02.2019 г. на кредитора „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия срещу неприемането на предявените от него вземания включени в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г.

Кредиторът възразява срещу включването на предявените от него вземания с молба с вх. № 168487/21.12.2018 г., в списъка с неприети вземания. Посочва, че заедно с длъжника са съдружници в гражданско дружество по ЗЗД „Д.С.Е.-СК-13-Т.Р.К.“, което дружество е сключило с ДП НК „Железопътна инфраструктура“ следните договори № 3618, 3619 и 3620 за цялостно изпълнение на всички строителни дейности по позиции 1, 2 и 3 от обществена поръчка с предмет: „Рехабилитация на железопътната инфраструктура по участъцинте по железопътната линия Пловдив-Бургас“. Твърди, че между съдружниците е постигнато съгласие как ще се разпределят работите вътре в консорциума по тези договори, като поддържа, че във връзка с изпълнението на така разпределените му по тази обществена поръчка работи длъжникът е сключил договор за подизпълнение с „Елвеко Електромонтажи“ ЕООД. По този договор длъжникът дължи възнаграждение, във връзка с което е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Даскалов. С договор за цесия от 02.09.2015 г. „Елвеко Електромонтажи“ ЕООД е прехвърлил на възразилия кредитор своите вземания срещу длъжника на стойност от 2 654 969 лева. Именно така придобитото вземане е едно от вземанията, предявено с молбата от 20.12.2018 г. Другото предявено с тази молба вземане е в размер на 970860.71 лева, представляващо платена от възразилия кредитор сума за погасяване на задълженията на длъжника към подизпълнителя „Балкантел“ ООД по договор за подизпълнителство от 22.07.2011 г. Обосновава правният си интерес да плати задължението на длъжника с обстоятелството, че с длъжника са съдружници в гражданско дружество по ЗЗД „Д.С.Е.-СК-13-Т.Р.К.“, който консорциум е изпълнител по сключените с възложителя НКЖИ договори.

При разглеждане на възражението в производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ, синдикът заявява становище за неоснователност на възражението, с доводите, посочени в подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ, както и в допълнително становище от 25.06.2019 г. Длъжникът не изпраща представител и не изразява становище в о.с.з. на 19.06.2019 г. и 11.07.2019 г., когато е разгледано това възражение. Кредиторът „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия поддържа заявеното възражение и представя допълнително писмени доказателства. С оглед представеното доказателство – анекс от 03.02.2017 г. към договора за цесия от 02.09.2015 г., възразилият кредитор заявава, че поддържа възражението си за включване на предявеното по този договор вземане до размер от 2150000 лева, а не първоначално предявения размер от 2654969 лева.

Възражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо.

Съдът, като съобрази посочените от кредитора основания за възникване на предявените вземания, намира възражението за неоснователно.

Гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице и не може да е страна по сключените договори. Такава са неговите съдружници, които запазват юридическата си самостоятелност. При постигната договореност за представителство, действията следва да бъдат извършени от представителя - съдружник, който изразява съгласие от името на всички съдружници за сключване на договора, пораждащ права и задължения за тях. В този смисъл е допустимо един от съдружниците в дружеството да сключва договори за подизпълнение. Доколкото обаче процесният договор е сключен във връзка с изпълнението на възложената на консорциума работа от възложителя НКЖИ /съгласно твърденията на възразилия кредитор/, то следва да се приеме, че правата и задълженията, поети с този договор всъщност обвързват всечки съдружници в гражданското дружество, тъй като съгласно чл. 358 и чл. 361 от ЗЗД, всеки съдружник участва в печалбите и загубите, съразмерно с дела си. Уговорката за изключване на някой от съдружниците от участие в печалбите или в загубите е недействителна – по арг. от чл. 361, ал. 2 от ЗЗД. Затова не може само някои от участниците в гражданското дружество да поемат изцяло задълженията или да получат изцяло печалбата от сключена и изпълнена през време на съществуването на дружедството сделка, чиято цел е изпълнение на целта, с която е създаден консорциумът. Ето защо Съдът намира, че с предявяването на тези вземания кредиторът всъщност цели да получи обезщетение за извършени от него във връзка с дружествените работи разноски, преди прекратяване на дружеството и извършване на рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна дейност по чл. 364 от ЗЗД, което е недопустимо, съгласно изложените от съда при разглеждане на възражение с вх. № 24354/21.02.2019 г. мотиви.

Предвид изложеното, Съдът намира, че следва да остави без уважение възражението.

По възражение с вх. № 40308/25.03.2019 г. на кредитора „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия срещу неприемането на предявените от него вземания, включени в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 18.03.2019 г.

Кредиторът възразява срещу включването на предявените с молба с вх. № 26989/26.02.2019 г. негови вземания срещу длъжника в общ размер от 1235399.90 лева в списъка с неприети вземания. Посочва, че заедно с длъжника са съдружници в гражданско дружество по ЗЗД „Д.С.Е.-СК-13-Т.Р.К.“ и тези вземания представляват вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на длъжника по договора за създаване на гражданското дружество и допълнително споразумение към него от 17.01.2011 г., изразяващи се в извършени от възразилия кредитор плащания на трети страни.

Възражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо.

Съдът, намира възражението за неоснователно. От ангажираните от кредитора доказателстав не се установява, нито факта на настъпване в неговия патримониум на претендираните вреди, нито основанието, на което длъжникът следва да репарира същите. Съгласно вече изложените от съда при разглеждане на възражения с вх. № 24354/21.02.2019 г. и възражение с вх. № 24357/21.02.2019 г. мотиви, възразилият кредитор няма основание да претендира направени във връзка с дружествените работи разходи преди прекратяване на дружеството и рекапитулация на печалбите и загубите. Взетото на ОС на обединението от 28.05.2018 г. решение за намаляване на на дела на длъжника от 20 на 1 % не следва да се взема предвид – по арг. от чл. 360, ал. 1 от ЗЗД.

Предвид изложеното възражението следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, списъка на приетите от синдика на „С.т.“ АД, ЕИК ******** вземания по чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 687 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 12.02.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, списъка на допълнително приетите от синдика на „С.т.“ АД, ЕИК ******** вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 13.03.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 18.03.2019 г.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, списъка на допълнително приетите от синдика на „С.т.“ АД, ЕИК ******** вземания по чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 687 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 13.03.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 18.03.2019 г.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, списъка на допълнително приетите от синдика на „С.т.“ АД, ЕИК ******** вземания по чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 687 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 18.04.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 19.04.2019 г.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, списъка на допълнително приетите от синдика на „С.т.“ АД, ЕИК ******** вземания по чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 687 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 04.06.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 07.06.2019 г.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, списъка на неприетите от синдика на „С.т.“ АД, ЕИК ******** вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени извън сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 26.06.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 28.03.2019 г.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, списъка на допълнително приетите от синдика на „С.т.“ АД, ЕИК ******** вземания по чл. 687 от ТЗ вр. чл. 688, ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 09.07.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 12.07.2019 г.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, списъка на приетите от синдика на „С.т.“ АД, ЕИК ******** вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 12.02.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 24561/21.02.2019 г. на длъжника „С.Т.” АД срещу списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г. в частта по част от приетите с него вземания на „Р.И.“ АД, като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 24561/21.02.2019 г. на длъжника „С.Т.” АД срещу списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г. в частта по част от приетите с него вземания на А.Ж.Неше, като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 24561/21.02.2019 г. на длъжника „С.Т.” АД срещу списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г. в частта по приетите с него вземания на „Опел-Н.“ ООД, като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 21549/15.02.2019 г. на кредитора Ц.П.Н.срещу посочената поредност на удовлетворяване на включените нейни вземания в списъка на приетите вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г., като неоснователно.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, списъка на неприетите от синдика на „С.т.“ АД, ЕИК ******** вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 12.02.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 24354/21.02.2019 г. на кредиторите „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия и „Т.г.х.“ АД срещу неприемането на предявените от тях вземания, включени в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г., като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 22492/19.02.2019 г. на кредитора „Т.г.х.“ АД срещу неприемането на предявените от него вземания, включени в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г., като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 24357/21.02.2019 г. на кредитора „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия срещу неприемането на предявените от него вземания, включени в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 14.02.2019 г., като неоснователно.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, списъка на неприетите от синдика на „С.т.“ АД, ЕИК ******** вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 13.03.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 18.03.2019 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 40308/25.03.2019 г. на кредитора „Д.Ч.Е.Д.К.Ф.“ АД-Италия срещу неприемането на предявените от него вземания, включени в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 18.03.2019 г., като неоснователно.

СВИКВА, на основание чл. 674, ал. 2 от ТЗ, Събрание на кредиторите „С.т.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.09.2019 г. от 14.00 ч. в Съдебната палата, гр. София, бул. „Витоша” № 2, заседателната зала на търговски състав 22 на Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ – определяне реда и начина на осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определяне на възнаграждението им, както и за избор на постоянен синдик, съгласно чл. 677, ал. 1, т. 3 от ТЗ и определяне на неговото текущо възнаграждение, съгласно чл. 677, ал. 1, т. 5 от ТЗ.

Определението е окончателно.

На основание чл. чл. 692, ал. 5 от ТЗ определението по чл. 692 от ТЗ следва да се обяви в Търговския регистър

На основание чл. 675, ал. 2 от ТЗ да се обяви поканата за СК в търговския регистър. Да се призоват длъжника и синдика.

Делото да се докладва за постановяване на решение по чл. 710 от ТЗ, ако в предвидения от закона /чл. 698, ал. 1 от ТЗ/ срок не е предложен план по чл. 696 от ТЗ.

Съдия:

Номер на акта:	4423
Дата:	16 август 2019 г.
Съдия:	Нели Бойкова Алексиева

Дело:	20151100908268
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	18 декември 2015 г.

Определение по дело №8268/2015 на Софийски градски съд

Съдържание на акта