РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Ловеч, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500269 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
С решение №260055/15.11.2921 г. постановено по гр.д.№321/20 г. ТРС е признал за
установено по отношение на Р. Н. Ф. ЕГН ********** и С. К. Ф. ЕГН ********** от с. ***,
че А. Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от с. *** са собственици съобразно
Протокол от 06.09.1988г по гр.д. №339/1988г на Р.С.Тетевен за делба и нотариален акт
№46,т. 1,д.№78/1989г на РС-Тетевен на 25 кв.м. представляващи част от УПИ XVII -29 в кв.
34 на с. Г. представляващи част от ПИ с идентификатор 15148.701.520, а към настоящия
момент попадащи в имот 15148.701.29 по КККР от северна и западна страна на с. Г. , както
и че е допусната грешка в кадастралната карта на село Г. , обл. Ловеч одобрена със заповед
РД -18-17788/30.10.2018г. на ИД на АГКК изразяваща се в неправилно заснемане на тази
част от имота като част от имота с идентификатор 15148.701.29, изразяваща се в неправилно
заснемане на тази реална част от имота , като 25 кв.м. отбелязани на комбинираната скица
№ 7 от второто допълнителното заключение на СТЕ , която е неразделна част от решението;
признал е за установено по отношение на К. Р. Т. от с. Г. , обл. Ловеч ,*** ,че ищците А. Ф.
И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от с. *** са собственици съобразно
Протокол от 06.09.1988г по гр.д. №339/ 1998г на Р.С.Тетевен за делба и нотариален акт
№46,т.1,д.№78/1989г на РС-Тетевен на 31 кв.м. представляващи част от ПИ с идентификатор
1
15148.701.520, а към настоящия момент попадащи в имот с идентификатор 15148.701.30 по
КККР на с. Г. от към южна страна , както и че е допусната грешка в кадастралната карта на
село Г. , обл. Ловеч одобрена със заповед РД -18-17788/30.10.2018г. на ИД на АГКК
изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имота с
идентификатор 15148.701.29, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от
имота , като 31 кв.м. отбелязани на комбинираната скица № 9 от второто допълнителното
заключение на СТЕ, която е неразделна част от решението; признал е за установено по
отношение на Община Тетевен ЕИК ********* ,гр. ***, представлявана от кмета д-р М. Б.-
Н. ,че А. Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от с. *** са собственици
съобразно Протокол от 06.09.1988г по гр.д. №339/1988г на Р.С.Тетевен за делба и
нотариален акт №46,т. 1,д.№78/ 1989г на РС-Тетевен на 13 кв.м. представляващи част от ПИ
с идентификатор 15148.701.520, а към настоящия момент попадащи в имот с идентификатор
15148.701.544 по КККР на с. Г. както и че е допусната грешка в кадастралната карта на село
Г. , обл. Ловеч одобрена със заповед РД -18-17788/30.10.2018г. на ИД на АГКК изразяваща
се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имота с идентификатор
15148.701.544, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота , като 13
кв.м. отбелязани на комбинираната скица № 10 от второто допълнителното заключение на
СТЕ, която е неразделна част от решението; осъдил е Р. Н. Ф. ЕГН ********** и С. К. Ф.
ЕГН ********** от с. *** да премахнели строителството от бетонови блокчета в парцела на
ищците А. Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от е. *** съставляващ XVII-29
в кв. 34 по плана на с. Г. , понастоящем имот с идентификатор 15148.701.520 целия с площ
от 250 кв.м. при граници: улица , УПИ Х-29 в кв.34 , УПИ XI-30 в кв.34 , което строителство
представлява преграда в имота на ищците от западна и северна граница с УПИ XVII-29 в кв.
34 и възстановят предишното положение; осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК Община
Тетевен ЕИК *********, гр.***, представлявана от кмета д-р М. Б., Р. Н. Ф. ЕГН **********
, С. К. Ф. ЕГН ********** от с. Г. , обл. Ловеч , ул. *** , К. Р. Т. от с. *** да заплатят на А.
Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** сумата от 1220 лв. разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№261436/2.12.2022 г. от Р. Н. Ф. и С. К. Ф.,
двамата с адрес: с.Г., община Тетевен, обл. Ловеч,ул. *** чрез адв. С. Р. Л. от ЛАК срещу
Решение №260055/15.11.21 г. постановено по гр.д.№321/20 г. по описа на РС-Тетевен, с
което са уважени исковете на А. Ф. И. и В. М. И. и е признато за установено спрямо тях, че
ищците са собственици съобразно Протокол от 06.09.1988 г. по гр.д. № 339/1988г. на ПС-
Тетевен за делба и нотариален акт № 46/89 г. на РС-Тетевен на 25 кв.ч, представляващи част
от У ПИ XVII - 29 в кв. 34 на с. Г., представляващи част от ПИ с идентификатор
15148.701.520, а към настоящия момент, попадащи в имот 15148.701.29 по КККР на северна
и западна страна на с. Г., както и че е допусната грешка в кадастралната карта на село Г.,
обл. Ловеч, одобрена със Заповед на ИД на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на
тази реална част от имота. Сочи, че със същото решение те са осъдени да премахнат
строителството от бетонови блокчета в парцела, което строителство представлява преграда в
имота на ищците от западна и северна граница с УПИ XVII - 29 в кв. 34 и да възстановят
предишното положение и са осъдени за разноски. Счита, че решението е неправилно поради
2
нарушение на материалния закон и необоснованост, както и поради допуснати съществени
процесуални нарушения и моли съда да го отмени, като постанови решение, с което да
отхвърли предявения спрямо тях иск като неоснователен и недоказан и да им присъди
сторените по делото разноски за двете инстанции. Посочва, че за да уважи предявеният
срещу тях иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, съдът е приел за меродавни
границите на собствените на ищците и на ответниците имоти по регулационния план на с. Г.
от 1963г. и последващото изменение на плана от 1988г. Счита, че този извод на съда е
неправилен, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства, от които да може да се
направи извод, че регулацията е приложена. Изтъква, че съгласно § 6. (2) от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове
могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила
на закона и общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в
едномесечен срок от постъпване на искането, а според §8. (1) от ПЗР на ЗУТ след изтичане
на сроковете по § 6. ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от
поземлени имоти се прекратява.
Счита, че регулацията по плана от 1988г. не е приложена по следните съображения:
В Протокол за съдебна делба на Тетевенския районен съд от 06.09.1988г. по гр.д. №
339/1988г. страните Ф.И. И. и А. Ф. И. са се спогодили, че А. И. ще получи в дял парцел
XVII-29 в кв. 34 по плана на с. Г. с площ от около 250 кв.м, като е следвало да се изплати и
парично уравнение на дела от 375 лева, представляващо стойността на новообразувания
парцел, а по делото липсват каквито и да било доказателства, че тази сума е била изплатена;
след сключване и одобряване на съдебната спогодба не е била изградена ограда по
регулационната граница между парцел XVII - 29 в кв. 34 и парцел X - 29 в кв. 34 по плана на
селото. Изтъква, че за това обстоятелство са показателни свидетелските показания на Д.И.,
според която където е новият дувар никаква стена не е имало, не е имало ограда там, където
е дуварът", св. В. А., съгласно чиито показания навътре в границите на имота имало оградна
мрежа с колове, от която започвала бетоновата стена и за това свидетелства и заключението
на вещото лице инж. К. по основното заключение, че бетоновата ограда, изградена от
ищците, не съвпада с имотната граница по кадастралната карта на с. Г. и с регулационната
линия на УПИ XVII - 29. Сочи, че според второто допълнително заключение на вещото лице
инж. К. изградените огради около имота на ищеца не отговарят на регулационните граници,
описани в скица № 30/29.02.1988г. на новообразуваните парцели Х-29 и XVII - 29 от
разделения парцел Х-29 в кв. 31 по утвърденото изменение на регулационния план на с. Г.
от 14.03.1988г и реалното местоположение на построената бетонна ограда от ищеца не
отговаря на данните от протокол № 15/21.09.1989г. и протокол № 4/17.03.1994г. за
определяне на строителната линия и ниво на строеж на ограда, издадени на А. И.,
следователно не са спазени строителната линия и ниво за строеж, поради което регулацията
не е приложена.
3
Сочи, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява
автоматично, без дори да е необходимо провеждане на административна процедура по §. 8,
ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. В
този смисъл цитира TP № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, като твърди, че следва да се има
предвид и практиката на ВКС по въпроса относно отчуждителното действие на
дворищнорегулационните планове, което е условно и прехвърля само гола собственост,
защото едва със заплащането и завземането на придадените места по съответния ред
приключва процеса на прилагане на регулацията и тя е стабилизирана. Сочи, че тогава
планът се счита за приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни
такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план и съответно, ако до
изработването на следващ регулационен план регулацията не е приложена, то
отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници
следва да послужат за основа при изработване на новия план.
Ето защо счита за невярно посоченото от ищците, че е нарушен § 5, ал. 1 от ПЗР на
ЗКИР, в който е посочено, че УПИ, по отношение на който планът за регулация е приложен,
се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен
имот и че това не било сторено. Твърди, че по отношение на двата УПИ регулацията не е
била приложена. Излага, че съдът приема, че преди години имотът е имал други огради,
които в момента на съществуват и същите са се намирали на различни от сегашните места.
Изтъква, че за да се установи, че регулацията е била приложена, следва да се установи и
безспорно докаже, че именно по вътрешната регулационна линия между двата имота от
1988г. е имало изградена ограда, а такова доказване ищците не са провели и щом не е
доказано, че спорните части от имотите са собственост на ищците, то не е доказано и че в
техен имот е изградена оградата от бетонови блокчета.
Излага, че е невярно, че изградената от тях ограда била незаконна, тъй като за
същата са издадени всички надлежни строителни книжа за построяването й - разрешение за
строеж, конструктивно становище, протокол за линия и ниво. Изтъква, че извършеното
строителство на мястото на Р. и С. Ф.и, което представлява ограда от бетонни блокчета,
отговаря на документите, одобрени от главния архитект на общината, определена
строителна линия и разрешение за строеж и ето защо, не може да има противоправно
поведение от тяхна страна, които точно са се съобразили с издадените им строителни книжа,
а съдът приема, че следва да се докаже противоправно поведение на ответника, както и
реално претърпени вреди от ищеца.
На следващо място, счита, че съдът едностранчиво и пристрастно е дал вяра само на
свидетелите на ищците, като не е съобразил дадените показания от свидетелите на
ответниците. Сочи, че разпитаните свидетели, които са съседи, свидетелстват, че между
имотите не е имало никаква ограда през годините и тъй като ищците и ответниците са
4
роднини, ежедневно децата и внуците на страните са играли в общия двор и сядали на
пейка, която се е намирала на мястото, където ищците твърдят, че е имало изградена ограда.
Излага, че ищците са заявили като основание за установяване на правото си на
собственост придобивната давност, която, за да се установи, следва да докажат при
условията на пълно _ и главно доказване как са владели - държали и своили - спорните
части, с какви действия и в кои периоди, за да обоснове, че поне 10 години тези части от
имоти са своени от ищците, но такова доказване по делото не е проведено. Сочи, че
събраните свидетелски показания са противоречиви и неясни, тъй като нито един свидетел
на ищците не е заявил период на осъществявано владение, а нещо повече, такъв период не е
заявен и в исковата молба. Изтъква, че за да се установи и докаже придобиване по давност,
следва безспорно да се установи както държането, така и анимусът и то в продължение на
повече от 10 години и не може да се доказва придобивна давност, без да се докаже държане
върху спорните части от имотите осъществявано през период по-дълъг от 10 години.
Посочват, че ищците не доказват и придобиване правото на собственост върху спорните
части и на другите твърдени от тях правни основания - делба, тъй като регулацията не е
приложена, делът не е изплатен, а делбата не представлява прехвърлителна сделка, с която
страната да се разпорежда с правото си на собственост и затова, само въз основа на
одобрената спогодба за делба ищците не могат да установят право на собственост, а
давностно владение не е доказвано и установявано. Сочат, че нито един от изслушаните на
място свидетели не установява действия на държане, още по-малко на своене, и никакъв
период на владение, което е задължително условие за доказване на придобивната давност, а
по отношение на тези обстоятелства липсват каквито и да било изводи на
първоинстанционния съд, а именно те са ключовите по делото. Счита, че категорично не е
доказано, че е била изградена ограда по регулационната граница между двата имота, която
впоследствие била съборена и няма свидетелски показания в този смисъл и още по-малко
свидетелите могат да знаят точната регулационна граница между имотите, дори да е
извършен оглед на имота в присъствието на вещото лице. Излага, че да се твърди, че е
имало ограда „малко по -навътре или малко по-навън“; не означава, че се твърди, че е имало
ограда, изградена по регулационната линия между двата имота.
Сочи, че ищците не доказват и че изградената ограда създава за тях пречки да
упражняват правото си на собственост, по-големи от обичайните - предпоставка за
уважаване на иска с правно основание чл. 109 от ЗС. Твърди, че е неясен и диспозитивът на
обжалваното съдебно решение, съгласно който те трябвало да възстановят „предишното
положение", без да се установява какво е то, а относно присъдените разноски счита, че
неправилно те са присъдени на ищците в общ размер за всички ответници, тъй като
разноските не са солидарно задължение, затова е следвало размерът им да бъде съобразен с
цената на иска спрямо всеки един ответник и общият размер да бъде разпределен спрямо
тази цена на иска, а не да се присъждат общо разноски в полза на ищците от всички
ответници заедно.
На основание гореизложеното моли съда да отмени обжалваното
5
първоинстанционно Решение № 260055/15.11.2021г., постановено по гр.д. № 321/2020г. по
описа на Районен съд - Тетевен, което е неправилно, необосновано, постановено при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, като постанови друго решение, с което да отхвърли предявените спрямо тях
искове като неоснователни и недоказани, както и да им присъди сторените по делото
разноски за двете съдебни инстанции.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Тъй като изрично във въззивната жалба се правят оплаквания досежно присъдените
разноски на ищците в общ размер, което считат за неправилно и липсва произнасяне на ТРС
по реда на чл.248 от ГПК, ЛОС с определение №93/10.02.22 г. постановено по в.гр.д.№58/22
г. и впоследствие с определение №311/16.05.22 г. постановено по в.гр.д.№210/22 г. е
прекратил производството по делото и е върнал същото на ТРС за произнасяне по искането
за изменение на решение №260055/15.11.21 г. по гр.д.№321/20 г. по описа на ТРС в частта
за разноските, направено във въззивната жалба.
С определение от 20.05.2022 г. ТРС е изменил своето решение от 15.11.2021 г.
постановено по делото в частта за разноските, като е осъдил Община-Тетевен да заплати на
А. И. и В. И. сумата 406,66 лв. разноски по делото, осъдил е Р. и С. Ф.и да заплатят на А. И.
и В. И. сумата 406,66 лв. разноски по делото и е осъдил К. Р. Т. да заплати на А. и В. И.и
сумата от 406,66 лв. разноски по делото.
ЛОС е оставил без движение искова молба с вх.№2558/26.06.2020 г. подадена от А.
Ф. И. и В. М. И. двамата от с.Г., обл.Ловеч до отстраняване на нередовностите- посочване в
петитума на исковата молба от кога считат, че е започнала да тече в тяхна полза
придобивната давност- съответно 5 или 10 годишна, на която се позовават и кога е изтекла.
С молба вх.№4092/7.07.22 г. адв. С. като пълномощник на ищците И.и уточнява
петитума на исковата си молба в следния смисъл: да бъде постановено решение, с което да
се признае по отношение на ответниците Р. Н. Ф. и С. К. Ф., че А. И. и В. И. са собственици
по силата на делба и давностно владение, продължило в периода от м.февруари 1989 г. до
2019 г. Останалите уточнения на исковата молба досежно останалите двама ответници не
следва да се съобразява, тъй като в тези части решението на ТРС не е обжалвано и е влязло в
законна сила, както и тези, спрямо настоящите въззиваеми освен за давността.
В съдебно заседание въззивниците не се явяват лично, като за тях се явява адв.Л.,
като поддържа въззивната жалба и представя подробна писмена защита в подкрепа на
твърденията си, че регулацията не е приложена, тъй като липсват доказателства за
заплащане на сумата за уравнение на дела по делбата от 1988 г, няма доказателства кога и
къде е имало ограда, преди да бъде изградена настоящата от бенотови блокчета. Моли съда
отмени атакуваното решение на ТРС и да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани. Представя списък на разноските и претендира заплащането им.
Въззиваемият К. Р. се явява лично, като заявява, че имената му по лична карта са
К. Р. К. и моли да бъде извършена корекция в името му. Твърди, че не е обжалвал
6
решението на ТРС, но не е съгласен с него.
Община-Тетевен се представлява от юрисконсулт Н., която счита решението на
ТРС за правилно по отношение на Община-Тетевен и не го е атакувала, като моли да бъде
потвърдено.
От въззиваемите лично се явява А. И., като и двамата се представляват от адв.С.,
която изразява становище, че решението на ТРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Претендира заплащане на разноските по делото, като представя списък на разноските.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№321/20 г. на РС-
Тетевен, и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Решението на ТРС в частта, са което са уважени исковете спрямо ответниците и
въззиваеми К. Р. и Община-Тетевен не е обжалвано, поради което спрямо тях е влязло в
законна сила.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. Действително скиците, обявени от ТРС за неразделна част
от съдебното решение не са подписани, но съобразно практиката на ВКС, отразена в
решение №60138/26.01.2022 г. на ВКС по гр.д.№723/21 г., порокът, изразяващ се в липсата
на приподписване от съдебния състав на експертното заключение на изготвената скица,
която индивидуализира спорната част на недвижимия имот по иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР,
следва да се анализира в рамките на неправилността по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК, като
порок на съдебното решение. С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на
чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
Ищците А. и В. И.и са сключили на 02.06.1975 г граждански брак с акт за брак
№11, съгласно удостоверение за гр.брак №030076./л.17 от делото/
Представена е заповед №184/14.03.1988г. на председателя на Об.Н.С.-Тетевен, с
която е утвърдено разделянето на парцел Х-29 в кв.31 по плана на с. Г. ,Ловешка област на
два парцела : Х-29 и XVII-29 по червените надписи и черти на приложената към заповедта
скица./л.68 от делото/
Съдът установява, че с протокол от 06.09.1988 г по гр.д. №339/1988г в дял на А. Ф. И.
е поставен новообразуван парцел XVII-29, кв.34 по плана на с. Г. от 250 кв.м. в която се
намира собствената му сграда, като той се задължава да заплати на баща си Ф.И. И., другият
съделител, стойността на дворното място в размер на 375 лв. до 30.09.1988 г. От своя страна
Ф.И. И. получава в дял парцел Х-29, кв.34 в с. Г. с площ от около 600 кв.м. в която се намира
собствената му жилищна сграда.
Представен по делото е нотариален акт №46,т. 1,д.№78/1989г на PC-Тетевен,
съгласно който ищеца А. И. е признат за собственик на застроено дворно място от около 250
кв.м., съставляващо парцел XVII-29, кв.34 по плана на с. Г., Лов.област, ведно с построената
в него масивна жилищна сграда при граници :улица, М.К. и Ф. И.. Изрично в нот.акт
съдията Вутева е изброила представените документи, въз основа на които е постановила
този свой акт, като един от тях е декларация за платена сума. Понастоящем имота е с
идентификатор 15148.701.520 от 257кв.м. по КККР на с. Г., общ. Тетевен, като в имота
попада жилищна сграда с идентификатор 15148.701.520 .1 на два етажа с площ 82 кв.м.,
7
видно от приложената на л.7 от делото скица №15-730017/12.08.2019 г.
Съгласно протокол №15/21.09.1989 г./л.18 от делото/ и протокол № 4/17.03.1994 г/л.21
от делото/ на А. Ф. И. е определена строителна линия и ниво за построяване на ограда.
Установява се от констативен протокол от 19.05.2002 г /л.24 от делото/,съставен от
Кмета на с.Г. А. И. и пл.инспектор М. по молба на ищеца, че е свалена 25 м телена ограда,
дървена 4 м. и са унищожени 9 бр. циментови оградни диреци на имота, находящ се в
кв.***.
На л.9 от делото е приложено удостоверение от 7.10.2019 г. за факти и обстоятелства
по ТСУ , съгласно което УПИ XVII-29 ,кв.34 по плана на с. Г. е записан на А. Ф. И., а УПИ
Х-29, кв.34 е записан на Р. Н. Ф., като са посочени и документите им за собственост.
От представеното удостоверение за сключен гр.брак от 20.07.2020 г. издадено от
Община-Тетевен /л.38 от делото/ се установява, че Р. Н. Ф. и С. К. Ф. са сключили
граждански брак на 21.10.2000г.
Установява се от нотариален акт №54, т.I д.№96/1995 на PC-Тетевен, който е
поправен с НА №89,т.IV,д. №279/2016г. на нотариус Р.Вутева, че Д. Ф. И. и Ф.И. И.
продават на внука си Р. Н. Ф. дворно място с пл.№Х-29,кв.34 по плана на с. Г. от 595 кв.м. в
едно с полумасивната жилищна сграда в него при граници:улица, А. Ф. И., М.К.К.,
неурегулирано, Н. Ф. И..
Представен по делото е договор за покупко-продажба от 07.06.2016 г, с който Р. Н. Ф.
е закупил от Община Тетевен, придаваема част към УПИ -29,кв.34 с площ от 35 кв.м.
С протокол от 06.06.2018 г. за определяне на строителна площадка и строителна линия
и ниво на строежа е разрешен на Р. Ф. строежа на плътна ограда с височина 2,2м в УПИ .
№Х-29,кв.34 по плана на с. Г., като за същата е изготвено конструктивно становище от
16.04.2018 г. и разрешение за строеж за оградата от дата 16.04.2018 г.. Понастоящем това е
имот с идентификатор 15148.701.29 по плана на с. Г., съгласно скица №15-681182-29.07.20
г.
За правилно решаване на спора ТРС е допуснал оглед на място и разпит свидетели. От
разпита на свидетелката В. А.-близка роднина на страните се установява, че имота на *** е
на ищците, а на ул. *** е на ответниците, като бетонова стена, ограждаща имота на ищците е
имало повече от 20 г и от нея навътре в границите на имота с ответника е имало оградна
мрежа с колове, от която започвала бетоновата стена, оградата от юг е била отдавна правена
от почти 20 г , от север имало дувар, но сега било зациментирано. Свидетелят Л.Б. твърди,че
бетоновата стена откъм пътя е от преди 25-30г.,а от юг от ляво мрежата била от по-вече от
10 години, допълнително твърди, че преди 5-6 г, била правена новата ограда от към север на
вътре от дясно, старата била паднала. Свидетелят И.У. също заявява, че новата бетонова
ограда е от преди 5-6г, като на нейно място имало мрежа, но новата ограда била изместена
малко по-навътре към къщата. Твърди, че от юг оградата е била отдавна още откакто е
почнал ищеца да прави къщата 20-30 г., а мрежата от дясно на бетонната стена, от север е от
осемдесетте години на миналия век.
Свидетелят А. Ф., който е брат на Р. Ф. твърди, че бетонната стена от към улицата
била правена преди осем години, а новата ограда в дясно била правена преди 6 години, като
на нейно място е имало каменен дувар. Свидетелката Р.Н. сестра на А. И. и леля на Р. Ф.
твърди, че през 2006 г оградата я нямало имало дувар в дясно навътре с мрежа. Твърди, че
бетонната стена, която е строена от дясно и върви навътре била строена миналата година,
като е дадена линия и вървяла точно по старият дувар, по преди да се построи къщата било
градина на родителите й. Новата ограда от дясно и навътре завивала на ляво и била на около
половин метър от ответника, а от юг оградата била много отдавна и като се оформили
парцелите, те се качили нагоре. Свидетелката Д.И./майка на А. И. и баба на Р. Ф./ твърди, че
бетонната стена от към улицата е строена има няма 5-10 години, а от дясно новата стена
8
отзад била строена сега, а където бил новия дувар не е имало ограда, а само камъни, които
да подпират градинката.
Представена е заповед №4780/21.09.1963 г, с която е одобрен ОРП на с. Г., като с указ
на президиума на НС от 05.01.1963 г с Г. е отделено от с Г..
По искане на страните ТРС е допуснал изготвяне на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвила няколко заключения. От изготвеното и прието по делото първо
заключение /л. 107 и сл./се установява, че кадастралният и регулационен план на с. Г. е
приет със заповед № 4780/1963г в който процесните имоти не са нанесени, а със заповед
110/1969г са включени нови квартали към РП на селото вкл. и кв. 34 в който е УПИ Х-29.
Вещото лице е установило, че със заповед № 184/14.03.1988 г. УПИ X -29 в кв. 34 се разделя
на две, като в разписния лист са записани съответно на Р. Ф. и А. И.. Със заповед № РД-18-
1788/31.10.2018г. е одобрена КККР на с. Г., в която имота е нанесен с идентификатор
15148.701.520 с построената в него жилищна сграда. Посочени са частите от УПИ VII-29 ,
които попадат в съседните имоти, като 17 кв.м. попадат в ПИ 15148.701.29. Изградената от
запад северна ограда не съвпада с регулационните граници на УПИ VII-29 и с имотните
граници на ПИ с идентификатор 15148.701.520. Посочено е, че изградената от ищеца
бетонова ограда от към улицата не съвпада с имотната граница по кадастралната карта и с
регулационната линия на УПИ VII-29, като площта между тази ограда и уличната
регулационна линия е 13 кв.м. плюс, а площта между оградата и имотната граница по
кадастралната карта е 8 кв.м.плюс, като на УПИ VII-29 на ищците навлиза от към юг в имот
15148.701.30 с площ от 30 кв.м.
От първата допълнителна експертиза /л.127 от делото/ се установява, че в КККР на
с. Г. има допуснати грешки при определяне на граничните точки на ПИ 15148.701.520, като
разминаванията между съществуващата ограда и кадастралната граница на имота не
представлява допустима грешка по реда на ЗКИР в източната част на имота е от 1,20м. до
2,80м,а в северната 1м. Според вещото лице тези грешки се дължат на това, че
изработването на ККР на с.Г. не са правени геодезически измервания на материализираните
граници на процесния имот. Вещото лице посочва, че извършеното строителство на мястото
на Р. и С. Ф.и, което представлява ограда от бетонни блокчета отговаря на документите
одобрени от главния архитект на общината-определена строителна линия и разрешение за
строеж. Описаните в трасировъчния карнет координати на УПИ X, кв.34 не съвпадат с
регулационните линии на този УПИ и по този начин оградата не съвпада с дворищно
регулационната линия на този УПИ.
Видно от изготвеното заключение по втората допълнителна експертиза /л.193 от
делото/, изградените огради около имота на ищеца не отговарят на регулационните
граници, като приложената скица №04-01-70/22.02.2018 г на парцел Х-29 и XVII-29
отговаря на изменението на регулационният плат от 1988 г. Вещото лице уточнява, че
изградената от А. И. ограда в парцел VII-29 е с обща дължина 65,65 м, изградената ограда
от изток, север, запад не отговоря на описаното на протокол №15/21.09.1989 г за определяне
на строителна линия и ниво и №4/17.03.1994г за определяне на строителна линия и ниво, с
изключение на нейната обща дължина 19,53 м. По отношение на оградата на ответниците
Ф.и, то от трасировъчния карнет по описаните точки 1,2,3 на границата с УПИ XVII-29,
кв.34, като координатите съвпадат с двата края на чупката от бетонни блокчета, но не
съвпадат с регулационната линия между двата парцела, строителството отговаря на
документите одобрени от главния архитект на общината. Съществуващата ограда от стара
мрежа и колове от към юг на парцел XVII-29 е с дължина 22,1бм, като същата подминава
ново изградената ограда от бетонни блокчета от ответниците в западната посока с 0,76м., на
комбинираната скица №7 е показана и заетата квадратура от парцела на ищците с
новоизградената ограда от 25 кв.м. , на комбинирана скица 8 заетата площ от 17 кв.м. между
имотните граници на КККР на с. Г. и регулационните граници на XVII-29-KB.34 по РП на
9
селото от 1988г- от северна и западна страна, на комбинирана скица 9 заетата площ от 31
кв.м. между имотните граници в КККР на УПИ XVII-29,KB. 34 по РП на селото от 1988г , а
на комбинирана скица 10 заетата площ от 13 кв.м. между бетонната ограда от към улицата и
регулационните линии на УПИ XVII-29 в кв.34 по РП на с. Г. от 1988 г., а на комбинирани
скици 9,10 е показана заетата площ между имотните граници и регулационния план на с. Г.
съответно от южната страна на УПИ и между бетонова ограда откъм улицата и
регулационните граници на УПИ XVII-29 в кв.34 по рег. План на с.Г. от 1988 г.
При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.54 АЛ.2 ОТ ЗКИР
Предявен е положителен установителен иск за принадлежността на правото на
собственост, който е от значение за отразяването на имота в кадастралната карта съобразно
действителните граници на правото на собственост, като в случая се претендират 25 кв.м.
части от съседния на ищците имот, който е с идентификатор 15148.701.29 по КККР на с. Г.,
собственост на ответниците Р. и С. Ф.и. Настоящата инстанция намира, че с оглед събраните
по делото писмени и гласни доказателства ищецът А. Ф. И. по време на брака си с ищцата
В. М. И. е придобил по силата на извършена съдебна делба имот, представляващ
новообразуван парцел XVII-29, кв.34 по плана на с. Г. от 250 кв.м. в която се намира
собствената му сграда, като той е задължил да заплати на баща си Ф.И. И., другият
съделител, стойността на дворното място в размер на 375 лв. до 30.09.1988 г, поради и което
двамата са съсобственици на процесния недвижим имот. Съдът приема, че с оглед
отразяването в нот.акт №46/1989 г. на представена декларация за платена сума от страна на
районния съдия Вутева, то горепосочената сума от 375 лв. към момента на съставяне на
констативния нот.акт на 6.02.1989 г. е била заплатена. В този смисъл неоснователни са
възраженията на адв.Л., като пълномощник на ответниците в писмената й защита, че
регулацията от 1988 г. не е приложена, тъй като липсват доказателства за заплащане на тази
сума. Ищците освен на придобивно основание делба, се позовават и на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, считано от датата на съставяне на констативния нотариален акт от 1989
г. и до 6.02.1999 г. В този смисъл твърдението следва да се приеме като основание за
прилагане на регулацията и съвпадане на регулационните граници и имотните граници, а не
за придобиване на собствеността на тази част по давност, аргумент от ТР №3/15.07.1993 г.
по д.№3/93 г. на ОСГК на ВС. Установи се и факта, че ищците са построили ограда въз
основа на дадено им разрешение за строеж, която обаче впоследствие е била разрушена,
видно от констативен протокол от 19.05.2002 г. В този констативен протокол не е посочено
кой е разрушил оградата, а и от свидетелските показания не може да се установи този факт.
Съдът приема обаче, че свидетелите на ищеца в съответствие с представените писмени
доказателства потвърждават, че е имало построена ограда от ищците между двата имота и
посочват при огледа къде е минавала тя, докато твърденията на свидетелите на ответниците,
че не е имало ограда, а само камъни, не се подкрепят от останалите доказателства. Поради
тази причина настоящата инстанция счита, че на техните показания не следва да се дава
вяра, на основание чл.172 от ГПК при възможна тяхна заинтересованост, тъй като са близки
роднини. Установи се и, че ответниците са построили ограда, също въз основа на дадено им
разрешение за строеж, която според заключението на вещото лице попада в имота на
ищците, тъй като не е прокарана по регулационната линия между двата имота. Вещото лице
е изготвило и скици, като настоящата инстанция приема, че с оглед отразеното в скица №8
на л.197 от делото, реалната част, която попада в съседния на ищците имот възлиза на 17
кв.м. т.е. толкова, колкото е разликата между имотната граница по ККР и регулационната
граница. В останалата част до 25 кв.м. не е налице грешка, тъй като оградата не съвпада
нито с регулационните граници, нито с кадастралната карта. Съдът установява, че в случая
ищците претендират 25 кв.м. реална площ, но по приложената комбинирана скица №8 се
установява, че те са собственици на 17 кв.м. реална площ. В този случай искът следва да се
10
приеме за основателен и доказан и не следва да се постановява отхвърлителен диспозитив за
разликата между 17 и 25 кв.м. При разрешаването на спора, гражданският съд следва да
установи границите на правото на собственост, следващи от придобивното основание и въз
основа на тези граници и действителната площ на имота. Без значение е дали в акта,
обективиращ придобивното основание е посочено по-голяма или по-малка площ от
действителната. Следва да се отбележи, че в случая прилаганите във времето различни
методики за заснемане /измерване/ на границите на имотите и съответно допустимите от тях
отклонения имат съществено значение за изхода от спора, като този факт се установява от
вещото лице по делото.могат Ответниците също са направили възражение за придобивна
давност, но тяхното възражение е неоснователно, тъй като процесната ограда е построена
през 2018 г. и до датата на предявяване на иска -26.06.2020 г. не са изтекли предвидените 10
години съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС. Придобивна давност не се установява и от
свидетелските показания. Кадастралната карта на с.Г. е одобрена със заповед №РД-18-
1788/30.10.2018 г, а преди тази година няма данни по делото ответниците да са владели тези
17 кв.м. от имота. След като процесните 17 кв.м. не са придобити по давност от
ответниците, то не следва да се анализира и приложението на чл.200 ал.1 от ЗУТ. В този
смисъл предявеният иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на Р. Н.
Ф. ЕГН ********** и С. К. Ф. ЕГН ********** от с. Г.,обл. Ловеч , ул. ***, че А. Ф. И. ЕГН
********** и В. М. И. ЕГН ********** от с. Г., обл. Ловеч, *** са собственици по силата на
делба и давностно владение, продължило в периода от м.февруари 1989 г. до 2019 г. на 17
кв.м. представляващи част от УПИ XVII -29 в кв. 34 на с. Г. представляващи част от ПИ с
идентификатор 15148.701.520, а към настоящия момент попадащи в имот 15148.701.29 по
КККР от северна и западна страна на с. Г., както и че е допусната грешка в кадастралната
карта на село Г., обл.Ловеч одобрена със заповед РД -18-17788/30.10.2018г. на ИД на АГКК
изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имота с
идентификатор 15148.701.29, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от
имота , като 17 кв.м. отбелязани на комбинираната скица № 8 от второто допълнителното
заключение на СТЕ/л.197 от гр.д.№321/20 г. на ТРС/, колорирани в сиво и заключени между
т.1, 2, 3, 4 и 5, съставляващи е неразделна част от решението.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 109 ЗС.
Предявен е от ищците е втори иск с правно основание чл.109 от ЗС и искане за
осъждане на Р. Н. Ф. ЕГН ********** и С. К. Ф. ЕГН ********** от с. Г.,обл. Ловеч, ул. ***
да премахнат строителството от бетонови блокчета в парцела на ищците А. Ф. И. ЕГН
********** и В. М. И. ЕГН ********** от с. Г., обл. Ловеч , ул. *** съставляващ XVII-29 в
кв. 34 по плана на с. Г., понастоящем имот с идентификатор 15148.701.520 целия с площ от
250 кв.м. при граници: улица, УПИ Х-29 в кв.34 , УПИ XI-30 в кв.34 , което строителство
представлява преграда в имота на ищците от западна и северна граница с УПИ XVII-29 в кв.
34 и възстановят предишното положение, като изградят премахната им ограда от мрежа и
циментови колове, изградена по регулационните граници от запад на север на парцела им
УПИ XVII-29 в кв. 34 в съответствие с издадения протокол за определяне на строителна
линия и ниво №15/21.09.1989 г. на ОНС гр.Тетевен Кметство с.Г., ведно с всички законни
последици, като бъдат задължени тези действия да бъдат извършени в едномесечен срок,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
За да бъде уважен този иск, следва да бъдат налице следните материално правни
предпоставки: смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца;
действие или бездействие на ответника, за което няма основание и това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-
големи от обикновените, както и наличие на причинно следствена връзка между тях. В
случая, безспорно с оглед уважаване на първия обективно съединен иск е налице първата
предпоставка, а именно собственост на ищците по отношение на частта от имота, в която е
11
построена и процесната ограда на ответниците. Действително извършеното строителство от
Р. и С. Ф.и, представляващо ограда от бетонни блокчета, отговаря на документите одобрени
от главния архитект на общината:определена строителна линия и разрешение за строеж, но
описаните в трасировъчния карнет координати на УПИ X, кв.34 не съвпадат с
регулационните линии на този УПИ и по този начин оградата не съвпада с дворищно
регулационната линия на този УПИ. Установява се второто допълнително заключение на
вещото лице, че плътната ограда на Ф.и с височина 2,2 кв.м. от прилежащия терен и
дължина 28,8 кв.м. по границата на УПИ XVII-29 ,изградена в УПИ Х-29 , КВ.34 по РП на с.
Г.. Установява се и, че към протокола за откриване на строителна линия и ниво на строежа е
представен е приложен и трасировъчен карнет с описание на координатни точки 1,2,3 по
границата с УПИ XVII-29, като тези точки съвпадат с двата края на чупката на оградата от
бетонови блокчета но същите не съвпадат с регулационната линия между двата парцела,
извършеното строителство на ограда от бетонови блокчета от двамата първи ответници
предмет на спора отговаря само на документацията одобрена от главния архитект на
общината, като съществуващата ограда от стара мрежа и колове от към юг на парцел XVII-
29 е с дължина 2,16 м и същата подминава ново-изградената ограда от към запад с
0,76м.
По тези съображения основателен и доказан се явява и този обективно съединен иск с
правно основание чл.109 от ЗС, като следва да бъдат осъдени Р. Н. Ф. ЕГН ********** и С.
К. Ф. ЕГН ********** от с. Г., обл. Ловеч, ул. *** да премахнат строителството от бетонови
блокчета в парцела на ищците А. Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от с.
*** съставляващ XVII-29 в кв. 34 по плана на с. Г., понастоящем имот с идентификатор
15148.701.520 целия с площ от 250 кв.м. при граници: улица , УПИ Х-29 в кв.34, УПИ XI-30
в кв.34 , което строителство представлява преграда в имота на ищците от западна и северна
граница с УПИ XVII-29 в кв. 34.
Що се отнася до останалата част на претенцията по чл.109 от ЗС, а именно да
изградят премахнатата им ограда от мрежа и циментови колове, изградена по
регулационните граници от запад на север на парцела им УПИ XVII-29 в кв. 34 в
съответствие с издадения протокол за определяне на строителна линия и ниво
№15/21.09.1989 г. на ОНС гр.Тетевен Кметство с.Г., ведно с всички законни последици,
като бъдат задължени тези действия да бъдат извършени в едномесечен срок, считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение, то ТРС в мотивите на своето съдебно
решение е приел, че следва да се остави без уважение това искане, като е изложил и
съображения за това, но в диспозитива на съдебното решение това произнасяне липсва. В
този смисъл според настоящата инстанция е налице очевидна фактическа грешка, която
следва да се поправи по реда на чл.247 от ГПК от първата инстанция.
Поради несъвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези, отразени в
съдебно решение №260055/15.11.2921 г. постановено по гр.д.№321/20 г. ТРС в частта, с
която е признато за установено по отношение на Р. Н. Ф. ЕГН ********** и С. К. Ф. ЕГН
********** от с. ***, че А. Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от с. Г., обл.
Ловеч , ул. *** са собственици съобразно Протокол от 06.09.1988г по гр.д. №339/1988г на
Р.С.Тетевен за делба и нотариален акт №46,т. 1,д.№78/1989г на РС-Тетевен над 17 кв.м. до
25 кв.м. представляващи част от УПИ XVII -29 в кв. 34 на с. Г. представляващи част от ПИ с
идентификатор 15148.701.520, а към настоящия момент попадащи в имот 15148.701.29 по
КККР от северна и западна страна на с. Г., както и че е допусната грешка в кадастралната
карта на село Г., обл. Ловеч одобрена със заповед РД -18-17788/30.10.2018г. на ИД на АГКК
изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имота с
идентификатор 15148.701.29, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от
имота, като 25 кв.м. отбелязани на комбинираната скица № 7 от второто допълнителното
заключение на СТЕ, която е неразделна част от решението, следва да бъде отменено като
неправилно, като следва да бъде постановено друго, с което да се признае за установено по
12
отношение на Р. Н. Ф. ЕГН ********** и С. К. Ф. ЕГН ********** от с. Г., обл. Ловеч , ул.
***, че А. Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от с. Г., обл. Ловеч, ул. *** са
собственици по силата на делба и давностно владение, продължило в периода от м.февруари
1989 г. до 2019 г. на 17 кв.м. представляващи част от УПИ XVII -29 в кв. 34 на с. Г.
представляващи част от ПИ с идентификатор 15148.701.520, а към настоящия момент
попадащи в имот 15148.701.29 по КККР от северна и западна страна на с. Г., както и че е
допусната грешка в кадастралната карта на село Г., обл. Ловеч одобрена със заповед РД -18-
17788/30.10.2018г. на ИД на АГКК изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от
имота като част от имота с идентификатор 15148.701.29, отбелязани на комбинираната
скица № 8 от второто допълнителното заключение на СТЕ/л.197 от гр.д.№321/20 г. на ТРС/,
колорирани в сиво и заключени между т.1, 2, 3, 4 и 5, съставляващи е неразделна част от
решението.
В останалата обжалвана част, съдебно решение №260055/15.11.2921 г.
постановено по гр.д.№321/20 г. ТРС като правилно следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход от процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемите
следва да заплатят на въззивниците разноски по делото в размер на сумата 225 лв. съобразно
уважената част на жалбата, а на основание чл.78 ал.3 от ГПК въззивниците следва да
заплати на въззиваемите сумата 300 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част от
жалбата. В предвид уважаване на всички предявени искове, за част от които решението на
ТРС е влязло в законна сила, разноските пред първата инстанция остават така, както са
присъдени.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение №260055/15.11.2921 г.
постановено по гр.д.№321/20 г. ТРС в частта, с която е признато за установено по
отношение на Р. Н. Ф. ЕГН ********** и С. К. Ф. ЕГН ********** от с. Г., обл. Ловеч, ул.
***, че А. Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от с. Г., обл. Ловеч, ул.*** са
собственици съобразно Протокол от 06.09.1988 г по гр.д. №339/1988 г на Р.С.Тетевен за
делба и нотариален акт №46,т. 1,д.№78/1989г на РС-Тетевен над 17 кв.м. до 25 кв.м.
представляващи част от УПИ XVII -29 в кв. 34 на с. Г. представляващи част от ПИ с
идентификатор 15148.701.520, а към настоящия момент попадащи в имот 15148.701.29 по
КККР от северна и западна страна на с. Г., както и че е допусната грешка в кадастралната
карта на село Г., обл. Ловеч одобрена със заповед РД -18-17788/30.10.2018г. на ИД на АГКК
изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имота с
идентификатор 15148.701.29, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от
имота, като 25 кв.м. отбелязани на комбинираната скица № 7 от второто допълнителното
заключение на СТЕ, която е неразделна част от решението, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
13
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Н. Ф. ЕГН ********** и С.
К. Ф. ЕГН ********** от с. ***, че А. Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от
с. Г.,обл. Ловеч, ул. *** са собственици по силата на делба и давностно владение,
продължило в периода от м.февруари 1989 до 2019 г. на 17 кв.м. представляващи част от
УПИ XVII -29 в кв. 34 на с. Г. представляващи част от ПИ с идентификатор 15148.701.520, а
към настоящия момент попадащи в имот 15148.701.29 по КККР от северна и западна страна
на с. Г., както и че е допусната грешка в кадастралната карта на село Г. , обл. Ловеч
одобрена със заповед РД -18-17788/30.10.2018г. на ИД на АГКК изразяваща се в неправилно
заснемане на тази част от имота като част от имота с идентификатор 15148.701.29,
отбелязани на комбинираната скица № 8 от второто допълнителното заключение на
СТЕ/л.197 от гр.д.№321/20 г. на ТРС/, колорирани в сиво и заключени между т.1, 2, 3, 4 и 5,
съставляващи е неразделна част от решението.
ОБЯВЯВА приподписаната от съда комбинирана скица №8 от второто
допълнително заключение на СТЕ- л.197 от гр.д.№321/20 г. по описа на ТРС-за неразделна
част от настоящето решение.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №260055/15.11.2921 г.
постановено по гр.д.№321/20 г. ТРС в останалата част обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. Н. Ф. ЕГН ********** и С. К. Ф. ЕГН ********** от с. *** да
заплатят на А. Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от с. *** сумата 225 лв.
разноски по дело за въззивна инстанция съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА А. Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от с. *** да
заплатят на Р. Н. Ф. ЕГН ********** и С. К. Ф. ЕГН ********* от с. Г.,обл. Ловеч, ул. ***
сумата 300 лв. съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената
част на въззивната жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14