Р Е Ш
Е Н И Е № 58
гр.Кюстендил, 26.02.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при секретаря И. С.,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 356 по описа за 2019год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.11, ал.1,т.1,б. „б“ от Закона за
автомобилните превози.
„Д.т.1.“
ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д. К., чрез
пълномощника адв. М.К., оспорва заповед № РД-01-427/04.06.2019г., издадена от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Релевирани са доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Същественото
нарушение на административнопроизводствените правила се обосновава с твръдения
за ненадлежно връчване на административните актове, във връзка с които е
постановена оспорената заповед, вкл. на уведомлението по чл.26 от АПК, както и
на обжалвания административен акт. Сочи се, че връчването е на лице, което не е
работник или служител на дружеството, нито е упълномощено да приема документи,
касаещи дружеството. Допълнително пълномощникът на оспорващия излага доводи за липса
на мотиви на заповедта и за материалноправна незаконосъобразност на същата.
Оспорват се поради недоказаност, основанията по чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ от
ЗАвтПр. Прави се искане за отмяна на
оспорената заповед. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът
- изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
чрез пълномощника си гл. юк Г. И., представя писмено становище за оспорване на жалбата като неоснователна. Сочи се, че
обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен
орган, в надлежната писмена форма, при спазване на административнопроизовдствените
правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Счита се за
осъществено материалноправното основание
по чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗАвтПр, доколкото превозвачът не е представил
доказателства за установяване на финансова стабилност. Прави искане за
отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената заповед
№
РД-01-427/04.06.2019г.,
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на
осн. чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ във вр. с
чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр и чл.
6, чл.9, ал.3, т.2, б. „а“ и чл.14а от Наредба № 11 от 31 октомври 2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, прекратява
правата, произтичащи от лиценз на Общността № 6797 за превоз на товари,
издаден на 15.08.2012г. на „Д.т.1.“ ООД /т.1/; отнема заверените копия към лиценза /т.2/ и нарежда
да се отпишат от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр, моторните превозни средства,
вписани към лиценза /т.3/.
Заповедта е мотивирана с оглед данните от направена справка в регистър
„Лицензи“ на ИА „АА“, при която е
установено, че превозвачът „Д.т.1.“ ООД не отговаря на изискването за финансова
стабилност по чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от
ЗАвтПр. и чл.6 от Наредба № 11/2002г. Във връзка с горната констатация, органът
е цитирал доклад изх. № 11-17-3110/30.04.2019г.
на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, както и
издадената от последния заповед № РД-14-118/22.01.2019г.,
с която на осн. чл.107, ал.1 вр. с чл.106а, ал.1, т.6, б.“в“ и ал.2, т.5 от
ЗАвтПр. е наложена принудителна административна мярка на дружеството-превозвач „временно спиране на дейността по извършване
на обществен превоз на товари до отстраняване на несъответствието с изискването
за финансова стабилност, но не повече от три месеца“. Сочи се, че в 3-месечния
срок, превозвачът не е представил
документи, предвидени в закона и Наредбата, удостоверяващи, че отговаря на
изискването за финансова стабилност,
поради което показателят за финансова стабилност по чл.6, ал.3 от Наредба №
11/2002г. на същия е равен на нула – не
е доказана финансова стабилност за нито един автомобил и следва отнемане на
заверените копия на лиценза общо 3 броя,
както и отписване от регистъра по чл.6, ал.1 от закона на МПС, с които
се извършва дейността от превозвача; че доказването на финансова стабилност следва да се извършва ежегодно съгласно чл.6,
ал.7, т.3 от Наредба № 11/2002г., но в случая такива документи не са представени от превозвача,
вкл. след уведомяването му по реда на чл.26 от АПК за започналото
административно производство.
Издадената заповед е изпратена по пощата с писмо рег. № 11-17-3110/2/04.06.2019г. на изп. директор на ИА „АА“ на адреса на дружеството и е
връчена на 06.06.2019г. на Е. А., видно
от известие за доставяне на л.41 от делото.
Жалбата е подадена директно в съда на 15.07.2019г.
Административният орган е приложил
цитираната в заповедта, заповед №
РД-14-118/22.01.2019г., издадена от началника на ОО“АА“- гр. Кюстендил за
налагане на ПАМ, която е издадена въз основа на АУАН № 256383/22.01.2019г. и извършена справка в информационната система
на ИА „АА“, при която е установено, че превозвачът „Д.т.1.“ ООД не е представил в срок изискуемите документи,
с които да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност.
Административното производство,
приключило с оспорената заповед, е започнало въз основа на доклад на началника на ОО “АА“- гр. Кюстендил с рег. №
11-17-3110/30.04.2019г. В същия е цитирана заповедта за налагане на ПАМ, като
се сочи, че в тримесечния срок по
заповедта, превозвачът не е подал справка за финансова стабилност с приложени
към нея документи съгласно чл.6 от Наредба № 11/2002г., което се потвърждава и от проверка в база
данни „Лицензи“ на ИА „АА“, извършена след изтичане на 3-месечния срок. Приема
се, че превозвачът не отговаря на изискванията за финансова стабилност и се
прави предложение за започване на процедура за прекратяване на правата,
произтичащи от лиценза за превоз на товари.
Следва писмо изх. № 11-17-3110/1/13.05.2019г.
на изп. директор на ИА „АА“, с което на
осн. чл.26, ал.1 от АПК уведомява превозвача за образуваното административно
производство за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза на Общността,
като му предоставя 7-дневен срок за изразяване на становище и представяне на
доказателства, вкл. такива, удостоверяващи финансова стабилност. Посочено е, че при непредставяне на
документи за финансова стабилност ще се издаде заповед за прекратяване на
правата, произтичащи от издадения лиценз на Общността. Писмото е изпратено на адреса на дружеството и е получено на 14.05.2019г.
от Евелина Александрова, видно от известие за доставяне на л.40 от делото.
Към административната преписка са
приложени: заявление вх. № 30-01-17-4240/17.07.2012г.
на управителя на „Д.т.1.“ ООД за издаване на лиценз на Общността за
международен автомобилен превоз, ведно
със справка от 13.07.2012г. за доказване на финансова стабилност – приложение №
3 към чл.6, ал.8 от Наредба № 11/2002г. за
два броя заверени копия на лиценза, декларация за съответствие с
изискването за установяване на територията на Република България по член 5 от Регламент
(ЕО) № 1071/2009 – приложение № 9а към чл.6а, ал.3 от Наредба № 11/2002г., застрахователна полица от 02.07.2012г. за
сключен договор за застраховка по чл.6, ал.3 от Наредба № 11/2002г., със срок
от 1 година и удостоверение от 04.07.2012г., изд. от ТД на НАП за липса на
задължения на дружеството, както и издадения лиценз № 6797 за международен
автомобилен превоз на товари , валиден
от 15.08.2012г. до 14.08.2017г.
Срокът на издадения лиценз е
продължен при усл. на чл.8, ал.3 от ЗАвт.Пр. във връзка с подадено заявление за
продължаване срока на валидност на лиценз на Общността и заверени копия на
лиценз на Общността за международен автомобилен превоз – приложение № 11д към чл.10, ал.3 от Наредба № 11/2002г. с вх. №
30-02-17-901/24.07.2017г. на управителя на „Д.т.1.“ ООД, към което са
приложени: справка от 17.07.2017г. за
доказване на финансова стабилност – приложение № 3 към чл.6, ал.8 от Наредба №
11/2002г. за три броя заверени копия на
лиценза, застрахователна полица от 18.07.2017г. за сключен договор за
застраховка по чл.6, ал.3 от Наредба № 11/2002г. със срок от 1 година и
удостоверение от 14.07.2017г., изд. от ТД на НАП за липса на задължения на
дружеството
Органът е представил заповед №
РД-08-344/17.08.2018г., изд. от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с която оправомощава изпълнителния директор на ИА „АА“ да
издава лицензии на Общността, както и да
отнема заверени копия на издадени лицензии на Общността.
Оспорващият е приложил към
жалбата извлечение от търговския регистър относно актуалното състояние на
дружеството, от което е видно седалището и адреса на управление ***, както и
справка за актуално състояние на всички трудови договори към дата 24.09.2019г.
на „Д.т.1.“ ООД, в която не фигурира лице с име Е. А.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – спазен е преклузивният срок по чл.149, ал.1 АПК за подаването й, видно от
приетото в определение № 17453/19.12.2019г. на ВАС по адм. д. № 12765/2019г.;
същата изхожда
от представител на адресата на заповедта, която представлява индивидуален
административен акт, засягащ пряко неговите права и интереси. Жалбата е редовна, като изпълняваща
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, счита
същата за
незаконосъобразна. Съображенията са следните:
По отношение компетентността на органа, се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ като лицензиращ орган по см. на чл.11, ал.1,
т.1 от ЗАвтПр. вр. с чл.7, ал.1 от
ЗАвтПр във вр. със Заповед № РД-08-344/17.08.2018г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Страните не
спорят по компетентността.
Заповедта е в
писмена форма, съдържа дата на издаване и издател, адресат, ясна разпоредителна
част, посочен е реда за оспорване и
фигурира подпис на издателя. Обратно на поддържаното от жалбоподателя, съдът
счита, че в заповедта освен правното
основание за нейното издаване, са изложени и ясни
фактически основания, с оглед на което е
изпълнено изискването за надлежно мотивиране на административния акт по чл.59,
ал.2, т. 4 от АПК. В заповедта не е
посочено изрично кое от изискванията за финансова стабилност не е било
изпълнено от превозвача, но конкретното фактическо основание за издаването й би
могло да се изведе от документите, съдържащи се в административната преписка и
предхождащи издаването й, а именно – докладът от началника на ОО“АА“ –
Кюстендил и заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. В
последната е посочено, че с непредставянето в срок на изискуемите документи, с
които да гарантира, че отговаря на изискванията за финансова стабилност,
превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност,
уредени в параграф 1 и параграф 2 на чл. 7 от Регламент (ЕО) №1071/2009 г. на
Европейския парламент и на Съвета, и на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвтПр. С
оглед изложеното в посочените документи и препращането към условията, свързани
с изискването за финансова стабилност по параграф 1 и параграф 2 на чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 1071/2009 г., следва да се приеме, че възприетото от органа
фактическо основание за издаване на процесната заповед е хипотезата на липса на
достатъчно ресурси, с които превозвачът може да гарантира за нормалното
стартиране и функционирането на транспортното предприятие, т. е. първата
предпоставка за установяване на финансовата стабилност на превозвача по чл. 7,
ал. 6, изр. 1 от ЗАП. Освен това административният орган не излага никакви
доводи, относими към втората предпоставка за финансова стабилност, посочена в
чл. 7, ал. 6, изр. 1 от ЗАП – липсата на задължения за данъци и осигурителни
вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК.
Съдът намира, че
не е необходимо административният орган да изброява в заповедта конкретните изискуеми документи, долкото същите, както и срокът за представянето им са посочени
в чл. 6, ал.7 и ал. 8 от Наредба № 11/2002г.
Приложима в случая е хипотезата по чл.6, ал.7, т.3,
б.“б“ от Наредбата, което се установява от съдържанието на заповедта за ПАМ и доклада на
началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, които са цитирани в
оспорената заповед, поради което са част от мотивите на органа. Касае се за допустим начин на мотивиране на
административните актове съгласно
приетото в ТР №16/31.03.1975г., ОСГК на
ВС. И доклада и заповедта съдържат данни за издаден срещу дружеството АУАН с
обвинение за липса на доказана финансова стабилност преди изтичане на срока, за
който е сключен договора за застраховка, т.е. преди 18.07.2018г. /вж. справката на л. 38 и 39 от
делото/.
Съдът констатира допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на оспорения административен акт. Жалбоподателят не е надлежно
уведомен за започване на административното производство, вследствие на което е
лишен от възможността да участва в същото като страна,
вкл. да изрази становище, да направи искания и да представи доказателства за установяване на
релевантните
факти,
вкл. за финансова стабилност. Писмото
с изх. № 11-17-3110/1/13.05.2019г. на изп. директор на ИА „АА“, с което на осн.
чл.26, ал.1 от АПК се уведомява
превозвача за образуваното административно производство за прекратяване на
правата, произтичащи от лиценза на Общността, е изпратено на адреса на
дружеството по пощата и е получено на 14.05.2019г. от лицето Е. А. Съобщаването по
пощата с писмо с известие за доставяне е допустим правен способ, но в случая не е извършено надлежно. Нормата на чл.26, ал.2 от АПК в приложимата и редакция до изменението, обн. ДВ, бр.77/2018г., задължава органа да изпрати уведомлението на адреса на дружеството.
Поради липса на правила относно реда за връчване и оформяне на разписката за
получаване на писмото, по препращане с чл.144 от АПК, е приложимо правилото на чл.50, ал.3 от ГПК. Връчването
на ЮЛ става в канцелариите им и може да
се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като
при удостоверяването на връчването връчителят посочва имената и длъжността на
получателя. В случая по делото, органът е предприел връчване на
писмото на адреса на управление на дружеството, вписан в ТР, но известието е
получено от лице, което не е измежду работниците и служителите в дружеството, видно от справката за актуално състояние на
всички трудови договори към дата 24.09.2019г., прието по делото. Не е отбелязана и длъжност на
лицето
във фирмата. Неправилното оформяне на известието за доставяне и
връчването на лице без връзка с дружеството води до липса
на уведомяване по чл.26, ал.1 от АПК. Констатираните пороци съставляват съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по чл.168, ал.4 от АПК.
Административното производство по издаване на заповедта е образувано служебно
от органа въз основа на доклада от началника на ОО „Автомобилна администрация“,
като дружеството има качеството на заинтересована организация по дефиницията на
§1, т.2 от ДР на АПК и страна по общото правило на чл.15, ал.1 от АПК. Органът
е нарушил задължението за уведомяване на дружеството, което не е взело участие
като страна в административното производство по издаване на заповедта. До
издаване на заповедта дружеството не е осъществило правата по
чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК. Изложеното налага отмяна на заповедта по реда чл.168,
ал.5 от АПК без да е необходима проверката на
основанията по чл.146, т.4 и
т.5 от АПК.
Независимо от горното, за пълнота на мотивите съдът ще посочи, че счита за доказани материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Основанието за прекратяване на правата по лиценза по чл.11, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗАвтПр е свързано с отсъствие на обстоятелствата по чл.6, ал.1 от Наредба №11/2002г., които са предмет на доказване от превозвача посредством представяне на справката – Приложение №3 с документите към нея по чл.6, ал.8 от Наредбата. При липса на депозирани доказателства в законовия срок, органът действа в условията на обвързана компетентност, като е длъжен да издаде заповед за прекратяване на правата. Законът въвежда фикцията, че непредставянето на доказателства за финансова стабилност в определения срок се приравнява на липса на изискването за финансова стабилност по чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр. Следва, че с пропускането на срока за подаване на документите за доказване на финансова стабилност по силата на закона възниква цитираното по-горе основание за прекратяване на лиценза. Прекратяването на правата по лиценза на Общността влече и последиците по чл. 11, ал. 2 от ЗАвтПр – отнемане на заверените копия на лиценза, и по чл. 9, ал. 3, т. 2, б. „а” от Наредба № 11/31.10.2002 г. – отписване от регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр на моторните превозни средства към лиценза.
Предвид изложените по-горе констатации за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл.146, т.3 вр. с чл.168, ал.4 от АПК, съдът отменя оспорената заповед.
На осн. чл.143, ал.1 от АПК в полза на оспорващия съдът присъжда деловодни разноски в размер на 700,00лв., от които 200,00лв. – държавна такса, вкл. за касационното оспорване на прекратителното определение, и 500,00лв. – адвокатско възнаграждение, платими от ИА „АА“.
Водим от горното и на осн.чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, по
жалба на „Д.т.1.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, Заповед № РД-01-427/04.06.2019г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
– София, ул. „Ген. Й.В.Гурко“ № 5 да заплати на „Д.т.1.“
ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, деловодни
разноски в размер на 700,00лв., от които 200,00лв. – държавна такса и 500,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: