№ 4228
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110133447 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК от [ФИРМА]
ЕООД срещу [ФИРМА] ЕООД установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД за сумата от 21 709,34 лв. като платена на ответника на отпаднало основание,
представляваща подлежащ на връщане платен аванс по договор за строително-
монтажни работи от 09.09.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 31.03.2021 г. по ч.гр.д. № 16152/2021 г. по описа на СРС, 56-ти състав.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на възложител, „С.“ ООД в
качеството на изпълнител, и ответното дружество [ФИРМА] ЕООД, в качеството на
подизпълнител, на 09.09.2020 г. е сключен договор за извършване на строително-
монтажни работи (СМР) на обект „Зърнобаза – с. Михайлово“. Съгласно същия
плащанията следвало да се извършват от възложителя директно на подизпълнителя.
Възложителят платил аванс в размер на 36 000 лв. с ДДС, както и сумите от 8816,69 лв.
с ДДС по фактура № 122/26.10.2020 г. (определена след приспадане на сумата от 2000
лв. без ДДС), сумата от 10 169,10 лв. с ДДС по фактура № 126/11.11.2020 г.
(определена след приспадане на сумата от 2000 лв. без ДДС), сумата от 6731,50 лв. с
ДДС по фактура № 131/18.11.2020 г. (определена след приспадане на сумата от 2000
лв. без ДДС). Сочи още, че от предварително платения аванс е приспадната и сумата
от 5908,88 лв. без ДДС, която стойност също съответствала на приета работа. Сочи, че
ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си по сключения договор,
което представлявало отказ от договора. Навежда се твърдение, че ответното
дружество било поканено да възстанови сумата от 21 709,34 лв., представляваща
разликата между заплатената сума и стойността на извършената работа, за която било
издадено кредитно известие № 135/04.12.2020 г., с което ищецът изразил съгласие за
прекратяване на договора, респективно – договорът бил развален по взаимно съгласие.
Сочи, че плащане на претендираната сума не било извършено. При условията на
евентуалност, твърди договорът да е развален едностранно от ищеца с предявяване на
иска за връщане на даденото на отпаднало основание. Поради гореизложеното иска
претенцията да бъде уважена.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната
страна, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Сочи, че
тристранният договор не е прекратен, като навежда, че не е реализиран предвиденият в
чл. 7.6 от същия ред за това, а именно – чрез отправяне на 30-дневно предизвестие.
Релевира довод, че строителството е забавено по вина на възложителя. Въз основа на
горното моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника следва в доклада по
делото са отделени обстоятелствата, че между страните е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на тристранен договор за извършване на
строително-монтажни работи (СМР) на обект „Зърнобаза – с. Михайлово“ от
09.09.2020 г., сключен между [ФИРМА] ЕООД, в качеството на възложител, „С.“ ООД,
в качеството на главен изпълнител, и [ФИРМА] ЕООД, в качеството на подизпълнител,
както и че от страна на възложителя в полза на подизпълнителя е заплатена авансово
сумата от 30 000 лв. без ДДС (36 000 лв. с ДДС).
Наличието на облигационно праоотношение между [ФИРМА] ЕООД, „С.“
ООД, и [ФИРМА] ЕООД в соченото качество на всяко от тях, се установява и от
приложения по делото Договор от 09.09.2020 г. В чл. 1.1 от същия е предвидено, че
главният изпълнител възлага, а подизпълнителят приема да изпълни на свой риск и
срещу възнаграждение от страна на възложителя СМР, описани в договора по вид с
посочване на цената на кв.м. В чл. 2.4 страните са се споразумели плащанията да се
извършват директно от възложителя на подизпълнителя, като главният изпълнител
преподписва протоколите за извършената работа. Страните са се споразумели за начин
на прекратяване на договора поради неизпълнение, като в чл. 7.6. от същия са
предвидили правото на всяка от тях да прекрати едностранно изпълнението на
договора с предизвестие от 30 дни, като извършените до момента работи се
остойностят и заплатят.
Приложено е по делото кредитно известие № ********** към фактура № 114
от 04.12.2020 г. с получател [ФИРМА] ЕООД и доставчик [ФИРМА] ЕООД с посочено
основание – връщане на аванс поради прекратяване на договор, като същото е
издадено за сумата от 21 709,34 лв. с ДДС. Между страните не се спори, че за разликата
между платената авансово сума в общ размер от 36 000 лв. с ДДС и сумата от 21 709,34
лв., е изпълнена работа, която е приета като съответстваща на възложената такава. За
установяване на този факт са представени приемо-предавателни протоколи за
извършване на СМР дейности, платежни нареждания и фактури, от които се приспадат
стойности от платения аванс, като предвид неоспорване на приемане на работата в
частта, съответстваща на посочената стойност, съставляваща разлика между платения
аванс и претендирания такъв за връщане, не е необходимо да се коментират подробно.
Приложена е по делото покана от [ФИРМА] ЕООД до [ФИРМА] ЕООД, с
разписка към същата, връчена чрез ЧСИ У. Д., от която съдът намира да е осъществен
фактическия състав на връчването по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. В същата се съдържа
изявление за заплащане в 7-дневен срок на сумата от 21 709,34 лв. с ДДС като
подлежаща на връщане част от авансово платена сума в общ размер от 36 000 лв. с
ДДС, поради това, че [ФИРМА] ЕООД не е извършил СМР на посочената стойност.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане
полученото на основание, което е отпаднало с обратна сила. В ППВС № 1/28.05.1979 г.
неизчерпателно са изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при които намира
приложение третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, при който основанието
съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна
сила, напр. при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне
на договорите поради неизпълнение /когато то има ретроактивно действие/, при
настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие,
и др.
В константната практика на ВКС се приема, че само при надлежно упражнено
право за разваляне на договора, би могло да се иска реституция на даденото по него.
Ето защо, по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че основанието за получаване на престацията е отпаднало впоследствие с
обратна сила, а в тежест на ответниците е да докажат, че са получили на валидно
основание.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл. 87, ал.1 ЗЗД са предвидени предпоставките за
едностранно преустановяване на двустранен договор при неизпълнение от страна на
длъжника, по причина, за която последният отговаря. С изявлението за извънсъдебно
разваляне на договора изправната страна упражнява свое потестативно право, като е
необходимо изявлението да достигне до неизправния длъжник. При сключен в писмена
форма договор, предупреждението, на осн. чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД също следва да се
направи писмено. То може да се отправи по пощата, чрез нотариална покана или с
исковата молба. Ирелевантно е следователно дали изявлението за разваляне на
договора е направено преди подаване на исковата молба, тъй като е възможно
договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника, вкл.
и в случаите, когато предмет на делото е реституция на даденото при сключване или по
време на действие на договора, до настъпване на прекратителното действие на
извънсъдебното разваляне на договора. (В този смисъл е константната съдебна
практика, обективирана например в Решение № 269 от 22.10.2018 г. на ВКС по к. т.
д. № 1980/2017 г., Решение № 76 от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1037/2016 г., I т.
о., ТК и др.).
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставките за едностранно
разваляне на двустранните договори при виновно неизпълнение, има диспозитивен
характер, което намира своето практическо проявление във възможността страните
сами да определят условията, при които настъпва разваляне на договора с едностранно
волеизявление на изправната до неизправната страна, в т. ч. и да предвидят, че
изявлението за разваляне може да бъде отправено и да поражда действие след
изтичането на предварително определен от тях срок след настъпване падежа на
изпълнението, без да е необходимо даването на допълнителен срок за изпълнение.
В случая, в чл. 7.6 от процесния договор страните са постигнали съгласие по
отношение на реда за прекратяване на същия поради неизпълнение, с който в
допълнение от диспозитивното правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД предвиждат отправяне на
30-дневно предизвестие.
Съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 8 ЗЗД договорът е
3
съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една
правна връзка между тях.
В процесния случай се претендира връщане на дадено в изпълнение на
тристранен договор поради отпаднало основание за задържането му – валидно
упражнено право на разваляне на договора. При тълкуването на посочената договорна
клауза на чл. 7.6 съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и при съобразяване на
обстоятелството, че договорът е тристранен, като при това се взима предвид взаимната
обвързаност и предвиденото специфично участие на всяка от страните, се обосновава
извод, че отправянето на изявление за разваляне на договора на основание чл. 7.6 от
същия следва да е адресирано до всяка от другите две страни по договора. Впрочем,
доколкото посоченото правило в договора не съдържа съществено отклонение от
диспозитивното такова в закона (в допълнение само сочи срока на предизвестието като
абсолютно определен), то този извод е важим и без страните да са уговаряли изрично
ред за прекратяване на договора поради неизпълнение (разваляне). За да породи обаче
изявлението за разваляне на договора правно действие, когато последният е
тристранен, какъвто именно е процесният, необходимо е отправяне на изявление до
двете насрещни страни – в случая до изпълнителя и до подизпълнителя, вместо само до
подизпълнителя, който е ответник по делото. Без значение е дали изявлението е
направено извън исковия процес с писмено искане, получено от всяка от другите две
страни, или в рамките на исковото производство, в което се претендира връщането на
даденото по договора, в който случай това изявление може да се разглежда и като
такова за разваляне на договора. Адресирането на изявлението на изправната страна до
другите две страни е от първостепенно значение, доколкото не би следвало да се
допусне разваляне на договора, ако другата страна изпълни в подходящ срок,
респективно в рамките на процеса. За да има възможност да изпълни обаче, на първо
място пред нея следва да бъде отправено искане за това.
За да обоснове този извод, настоящата инстанция съобрази, че процесуалната
легитимация се определя от твърденията в исковата молба. Насочването на исковата
претенция само срещу една от страните по тристрания договор е проявление на
диспозитивното начало. В случая не се констатира несъотвествие между фактическите
твърдения и изведения на база на тях петитум, което би обосновало необходимост от
даване на указания за отстраняване на нередовност на исковата молба – в случая се
твърди договорът да е развален с изявление именно до ответника, на него да е дадена
процесната сума и именно поради това от него се претендира връщането й. При тези
ясни твърдения недопуС. намеса би представлявала даването на указания до ищеца за
насочване на претенцията и спрямо друго лице – третата страна по договора, за да се
цени на основание чл. 235, ал. 3 ГПК изявлението за връщане на сумата и като
надлежно упражнено такова за разваляне на договора. Нещо повече, насочването на
иска срещу двете дружества – изпълнителя и подизпълнителя, бе обосновало в случая
нередовност, именно защото претенцията е за връщане на дадена сума, като се твърди
същата да е получена точно от ответника по делото. От друга страна изследването на
фактическия състав, включващ произнасянето налице ли е валидно упражнено право
на разваляне на договора, е въпрос по основателността на претенцията, по който съдът
се произнася в крайния съдебен акт по същество на спора. Ето защо не се касае за
нередовност на исковата молба, а за неоснователност на претенцията, като изводът за
това се обосновава от обуславящото заключение, че не е упражнено валидно правото
да се развали процесният договор.
Не на последно място, за разваляне на договора по взаимно съгласие, на
каквото се позовава ищецът, отново е необходимо то да е изразено от всяка от страните
по договора, каквото в случая не се твърди и доказва. Ето защо неотносими се явяват
доводите на ищеца във връзка с издаденото от страна на ответното дружество
4
кредитно известие, с което е признало претендираното в настоящото производство от
ищеца вземане на връщане на платения аванс по договора, от което ищецът извежда
твърдението си за разваляне на договора по взаимно съгласие. Както се подчерта
изрично по-горе, процесният договор е тристранен, поради което не може същият да
бъде изменен или прекратен при игнориране на една от страните по него, без да се
търси нейното съгласие. Извод в обратна насока не може да се обоснове от
постигнатата уговорка плащанията изрично да се извършат в полза на подизпълнителя
– ответник по делото. Последният факт е от значение за уважаване на претенцията,
доколкото има отношение към установяване на обстоятелството, че именно ответното
дружество е получило сумата, претендирана като подлежаща на връщане.
Основателността на претенцията обаче се обуславя и от наличието на първата
предпоставка от описания фактически състав – надлежно упражнено право да се
развали договорът. В случая именно тя не бе установено като доказана в рамките на
производството. Ето защо искът се явява неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има ответната страна, като същата е претендирала такива, но не е представила
доказателства за извършването им, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от [ФИРМА] ЕООД, ЕИК
********* срещу [ФИРМА] ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 21 709,34 лв. като платена на ответника на отпаднало
основание, представляваща подлежащ на връщане платен аванс по договор за
строително-монтажни работи от 09.09.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 31.03.2021 г. по ч.гр.д. № 16152/2021 г. по описа на СРС, 56-ти състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5