Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две
хиляда двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела Митова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5335
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Е.Д.М. излага в
исковата молба и уточняваща я молба от 29.04.2021 г., включително и при
поясненията му в първото съдебно заседание, следните обстоятелства за
обосноваване на исковата претенция: статия от 10.02.2010 г. на електронната
страница на БНР със заглавие „Делото срещу братя М.започва отначало“ и със съдържащи
се в нея обидни изявление за него „Кроки“ или като част от „т. нар. Крокодили“;
узнаване за статията на ответника БНР през време на участието му в публично съдебно
заседание на 11.02.2019 г. по н.ч.х.д. № 21576/2014 г. на СРС, НО, 135-ти
състав, в което подсъдимият Г.М.се позовава на използване на тези обидни за
него изявления и в статията на БНР; засягане на неговото лично достойнство пред
обществото, наричайки го публично „Кроки“ и част от „т. нар. Крокодили“, и дължимост
за страданията му през периода 10.02.2010 г. – 13.04.2019 г. на обезщетение в
размер на 50000 лева. Претендира тази сума, заедно със законната лихва от завеждане
на делото на 17.04.2019 и разноските по производството.
Ответникът Б.Н.Р.(БНР) в законоустановения срок е оспорил исковете, възразявайки че
не са налице доказателства за релевантните обстоятелства, обосноваващи
евентуална основателност на претенцията, а и претендираното вземане за обезщетение
е погасено поради изтекъл срок на погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
По делото се установява от препис-извлечение
от електронна страница на ответника БНР, представено от подсъдимия Г.М.по н.ч.х.д.
№ 21576/2014 г. на СРС, НО, 135-ти състав, че на 10.02.2010 г. е била публикувана
статия със заглавие „Делото срещу братя М.започва отначало“, в която братята
Евгени и Е. М.са посочени за по-известни като „Гейзо“ и „Кроки“ и че „Т.нар.
Крокодили са във фокуса на вниманието от средата на декември миналата година …“
Представени са по делото и препис-извлечения
от статии от 15 декември 2009 г., 04 януари 2010 г., 06 декември 2013 г. и 24
април 2020 г. на различни електронни издания – dir.bg, bTV Новините и Mediapool.bg, в които ищецът Е.М. е
посочван като известен отпреди с прозвището „Кроки“, „Крокодила“ и като част от
„Крокодилите“.
Пред настоящата съдебна
инстанция е разпитан св. М.П., който се е запознал с ищеца през 2000 г., тъй
като били заедно в една килия. Знаел за публикувана от ответника БНР статия от
2010 г., в която го наричали „Крокодила“ и която му била показана от ищеца Е.М..
Прозвището му било дадено от медиите, като подобно статии по-късно през 2016 –
2018 г. били публикувани и във вестник Галерия, а и излъчени предавания по БНТ,
в които го наричали „Крокодила“. Свидетелства, че ищецът се чувствал унизен от
използването на „Крокодила“ и поради тази причина завеждал делата срещу медиите.
Свидетелят заявява, че приятели и познати наричали ищеца „Е., Б.Е., г-н М.“.
Други доказателства не са
ангажирани в предвидените от закона срокове.
При така установените факти
съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, тъй като с него се претендира обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в страдания от засягане на абсолютни субективни права на
ищеца чрез изнасяне на изявления, унизителни за неговите чест и достойнство.
Прогласяването на тези основни човешки права, които ищецът твърди да са
засегнати от ответника, като такива и от правото на Европейския съюз, не могат
да обосноват отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ чрез ответника
БНР, който макар и национален обществен доставчик на медийни услуги не е орган
на държавна власт – арг. чл. 42 във вр. с чл. 6 и сл. и чл. 70 от ЗРТ. Затова и
при конкретно релевираните от ищеца фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и уточняващата я молба, и обосноваващи
искането му, предявеният по производството осъдителен иск осъществява общия
състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, който подлежи на разглеждане
от гражданския съд по реда на ГПК, а доводите на ответника в обратния смисъл се
явяват неоснователни. Определянето на правната квалификация на предявения иск,
извлечена от нормата от закона, е задължение на сезирания съд и се извежда от
релевираните в исковата молба и очертаващи основанието на исковата претенция обстоятелства
и заявеното въз основа на тях искане, а не от предложената от ищеца правна
квалификация, каквито доводи са наведени в отговора на исковата молба.
За възникване
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при
или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са
настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност:
деяние - действие или бездействие; противоправност - несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди; вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима
презумпция се предполага и лицето да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа (натоварване с извършване на действия, които
спадат към областта, в която възлагащият работата осъществява някаква собствена
деятелност). Следователно в тежест на ищеца за претендираното от него право
обезщетение за неимуществени вреди е да докаже наличие на следните
материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: в статия на
електронната страница на БНР, възложител на работата за която е ответникът, да
се съдържат изявления (посочени в исковата молба) на трето лице (изпълнител),
за които се твърди да са унизителни за неговите чест и достойнство; твърденията
да осъществени публично – по начин, предполагащ изявленията да станат достояние
на широк кръг лица; претърпяване на твърдяните неимуществени вреди и всички
обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението по
справедливост.
В случая публикуваното в
статията „Делото срещу братя М.започва отначало“ за ищеца Е.М. с използването
за него на прозвището „Кроки“ и определянето му като част от „Т. нар. Крокодили“,
въведено като основание на предявения в настоящото производство иск, не
представлява противоправно поведение за ангажиране на отговорността на
ответника като възложител. Установи се по делото, че ищецът Е.М. е известен в
обществото през значителен период от време, включително и преди процесната
статия, с прозвището „Кроки“ и „Крокодила“ и е определян като част от „Т. нар.
Крокодили“, макар и той да е наричан от свои приятели и познати със собственото
му име. Известността му с посоченото прозвище и използването му в статията
наред с името му и това на неговия брат е насочено към конкретизиране на
самоличността му, а не за внушаване на унизителни за неговите чест и
достойнство (неговата самооценка) характеристики.
Липсата на противоправно
деяние за ангажиране на отговорността на ответника БНР като възложител на
работата води до отсъствие и на останалите елементи от общия състав на
непозволеното увреждане, поради което така предявеният иск по чл. 49 от ЗЗД се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Неоснователността на
иска води до неоснователност и на акцесорната претенция за законната лихва.
Така предявената искова
претенция за вземането за обезвреда по чл. 49 от ЗЗД е и погасена по давност.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД за
вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на
дееца - в случая, от публикуването на статията на електронната страница на
ответника БНР. Процесната статия е с дата 10.02.2010 г., а исковата молба е
постъпила в съда на дата - 17.04.2019 г., т.е. след изтичане на общата
петгодишна давност.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща разноски по
производството за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Б.Н.Р., ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. *******, иск
по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата 50000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени през периода 10.02.2010 г. – 13.04.2019 г. неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на неговите чест и достойнство от обидни изявления в
статия от 10.02.2010 г. на електронната страница на Б.Н.Р. със заглавие „Делото
срещу братя М.започва отначало“ чрез посочването му като „Кроки“ или като част
от „т. нар. Крокодили“, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.04.2019
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Б.Н.Р., ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. *******,
на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 100 лева – разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните, като на ищеца лично и чрез назначения му
процесуален представител.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова