Присъда по дело №2236/2023 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ по НОХД № 2236/ 2023г. по описа на ПлРС:
Подсъдимата М. П. Х., ЕГН ********** е предадена на съд за това, че на
10.12.2021г., в гр. Плевен нарушила правила и мерки, издадени против разпространението
на заразна болест по хората – ***на инфекция „***“, предвидени в заповед РД-01-
977/26.11.2021 година на Министъра на здравеопазването на ***, като лице по т.4.5 по
цитираната заповед, поставено под карантина с Предписание № №23- ***г. от 03.12.2021г.
на директор ***, не изпълнила задължението си, да не напуска дома си, посочен в
предписанието: *** за посочения в него срок – 10 дни, считано от 03.12.2021г., като
напуснала посочения адрес и деянието е извършено по време на пандемия, свързана със
смъртни случаи –престъпление по чл.355, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура –Плевен поддържа
обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението, за което е предадена на съд, и `и наложи наказание “лишаване от свобода” в
минимален размер, изтърпяването на което предлага да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок, както и да бъде наложено кумулативно предвиденото наказание глоба –
също в минимален размер.
Подсъдимата нередовно призована, не се явява в съдебно заседание. Производството
е протекло по реда на задочното такова при условията на чл.269, ал.3 т.4, б.“а“ от НПК.
Служебният защитник адв.А. З. от ПлАК, се солидаризира с предложението на РП-Плевен
досежно наказанието лишаване от свобода, чието изтърпяване също предлага да бъде
отложено. Моли съда обаче да не налага кумулативно предвиденото наказание глоба и по
отношение на Х. да приложи разпоредбата на чл.55, ал. 3 от НК.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата М. П. Х. е родена на ***г. в гр. Тетевен, обл. Ловеч, живее в ***, от
*** произход, с *** гражданство, без образование, не работи, неомъжена, неосъждана, ЕГН
**********.
Във връзка с разпространението на новооткрито инфекциозно заболяване, причинено
от новооткрит *** ***, неизвестен в света преди месец декември 2019 г., на 11.03.2020г. на
пресконференция, излъчена онлайн по световните медии, ръководителят на Световната
здравна организация обявил пандемия от посочения вирус. Поради разпространение на
вируса на територията на ***, с Решение на Народното събрание, обнародвано в Държавен
вестник, бр. 22 от 13.03.2020 г., било обявено извънредно положение в страната, считано от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. С Решение на Народното събрание от 03.04.2020 г. бил
удължен срокът на обявеното извънредно положение до 13.05.2020 г.
С Решение на Министерския съвет № 325/14.05.2020г. върху цялата територия на
***, считано от 14.05.2020г., била обявена извънредна епидемична обстановка със
съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, свързана със
смъртни случаи, удължавана многократно с решения на Министерския съвет.
Последвали редица заповеди на Министъра на здравеопазването, издадени на
основание разпоредбата на чл.61 и чл.63 от Закона за здравето, с които били въвеждани
правила и мерки, между които такива, според които, всички лица, влизащи на територията
на страната, се поставят под карантина за определен срок в дома им или на друго място за
настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец на
Директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него
длъжностно лице.
1

Със Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01- 977/26.11.2021г., издадена
на основание разпоредбата на чл.61 ал.2, чл.63 ал.4, ап.5 и ал.11 и чл.63в от Закона за
здравето, чл.73 от АПК и във връзка с Регламент /ЕС/2021/953 на ЕП и съвета, както и на
редица Решения на министерския съвет и предложение от Главния държавен здравен
инспектор, били въведени временни противоепидемични мерки относно влизане на лица ,
пристигащи от други държави на територията на ***, считано от 01.12.2021г. до
31.03.2022г., според които, съгласно т.4.5. всички лица, които влизат на територията на
страната от държави, определени съобразно риска като ***, без да са представили валиден
цифров *** сертификат на Европейския съюз за ваксинация, за преболедуване или за
проведено изследване или на аналогичен документ, съдържащ същите данни като цифровия
*** сертификат на Европейския съюз, едновременно с отрицателен резултат от проведено до
72 часа преди влизане в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за
***-19, удостоверено чрез валиден цифров *** сертификат на ЕС или аналогичен на него
документ, се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за
настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание, издадено от
директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощен от него
заместник- директор.
На 03.12.2021год. в 16.48 часа подс.М. П. Х. от град Плевен влязла на територията на
*** през ГКПП Аерогара София. При влизане в страната била уведомена, че пристига от
рискова държава - ***, определена от горепосочената Заповед № РД-01-977/26.11.2021г.
като ***, поради което ще бъде поставена под карантина за срок от 10 дни, считано от
03.12.2021г. до 12.12.2021г. във връзка с предотвратяване разпространението на вируса ***
***. Подс. Х. посочила адреса, на който ще спазва наложената карантина, а именно ***.
Било издадено от директор на Столична Регионална здравна инспекция предписание за
поставяне на подсъдимата под карантина с №***г., като Х. положила подписа си върху
писмено удостоверяване за съобщеното предписание.
На 10.12.2021год. св.П. Г. - полицейски инспектор при Първо РУ-Плевен извършил
проверка на адреса, на който подс. Х. следвало да изпълнява наложената карантина, а
именно ***. На адреса бил установен св.Т. Ц. И., с когото Х. живеела на семейни начала.
Св.И. обяснил на св. Г., че Х. още на 09.12.2021г. е заминала в град Луковит, където живеел
*** и не се е връщала повече. И. дори поканил св.Г. да влезе в къщата, като последният се
уверил, че Х. не е в имота.
По случая е проведено досъдебно производство.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите П. Л. Г.(л.82), и св.Т. Ц. И. (л.53-54); приложените към делото писмени
доказателства и доказателствени средства: предписание за поставяне под карантина (л.26-
27), свидетелство за съдимост на подс.Х. (л.28), характеристична справка (л.30) .

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимата е бил
предупредена за спазването на посочените мерки с издаденото и предписание за поставяне
под карантина изх. №***г. на ***, като и е бил връчен и екземпляр от същото.
Предписанието е издадено по утвърден образец, от надлежен компетентен орган и съдържа
всички изискуеми реквизити. В тази връзка следва да се отбележи, че свидетелите Т. И. -
като лице с което подсъдимата е съжителствала на процесния адрес на семейни начала, и
св.П. Г. – полицейски инспектор, в показанията си, в т.ч. прочетените такива в пълен
2

синхрон описват времето и мястото на деянието като посочват напълно идентична с ОА
фактология, като единствено не сочат датата, но това съдът намира за логично предвид
изтеклия период от време и увеличената трудова заетост на св.П. Г. като полицейски
служител. От издаденото предписание става ясно за всеки един гражданин по недвусмислен
начин, че лицето, на което е издадено предписанието, се поставя под карантина за 10 дни на
посочения в него адрес, като карантината започва да тече от 03.12.2021 година. Екземпляр
от предписанието е връчен на подс. Х. на 03.12.2021 година, при влизането и в страната от
рискова държава, с разрастваща се епидемия от *** – 19, а именно Холандия.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно установено от обективна страна, че с действията си на
10.12.2021 година, а именно напускането на дома си и отиването до гр.Луковит при *** си,
подс.Х. е нарушила мерките, издадени против разпространението на заразна болест по
хората – Заповед РД-01-977/26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването като лице по
т.4.5 от цитираната заповед, поставено под карантина с предписание №***г. на ***. В
края на януари 2020 година, в съответствие с разпоредбите на Международните здравни
правила, заболяването е обявено за опасно за общественото здраве от международно
значение, като впоследствие предвид повсеместното му разпространение в световен мащаб
и засягането на голям брой хора *** е обявена пандемия.
С посочената заповед на Министъра на здравеопазването на Р. *** и предхождаща я и
последващи я други, са въведени неотложни противоепидемични мерки с цел осигуряване
на живота и здравето на гражданите, в условията на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на ***, обн.
ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. Мерките по тези заповеди и разпореденото им в тази връзка
предварително изпълнение, се предприемат с цел ограничаване на епидемията от *** ***,
която представлява тежка извънредна ситуация, свързана с общественото здраве в
национален и световен мащаб. Това именно обосновава характера им на мерки от
изключително висок обществен интерес. Затова всяко тяхно нарушаване се явява
неприемливо, тъй като последиците от неприлагането, респ. нарушаването на мерките, биха
причинили значителни или трудно поправими, включително и непоправими вреди за живота
и здравето на хората.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл, като подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, искала е и се е съгласила с настъпилите
общественоопасни последици. Подс. Х. е знаела, че е поставена под карантина, както и, че
за срок от 10 дни не следва да напуска дома си, но въпреки това е извършила процесното
деяние.
След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и безспорните
доказателствата в полза на обвинението съдът намира за установено по безспорен начин, че
подс. М. П. Х., ЕГН ********** е осъществила от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 355, ал.2 вр. чл. ал.1 от НК, като на 10.12.2021г., в гр. Плевен нарушила
правила и мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората – ***на
инфекция „***“, предвидени в заповед РД-01- 977/26.11.2021 година на Министъра на
здравеопазването на ***, като лице по т.4.5 по цитираната заповед, поставено под карантина
с Предписание №23- ***г. от 03.12.2021г. на директор ***, не изпълнила задължението си,
да не напуска дома си, посочен в предписанието, *** за посочения в него срок – 10 дни,
считано от 03.12.2021г., като напуснала посочения адрес и деянието е извършено по време
на пандемия, свързана със смъртни случаи –престъпление по чл.355, ал.2, във вр. с ал.1 от
НК.
3

Престъплението по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 НК е такова на просто извършване, т. е. не
предвижда настъпването на нарочен престъпен резултат. Изпълнителното му деяние се
изразява в действие или бездействие – нарушаване на наредба, правила или мерки, издадени
против разпространяването или появяването на заразна болест по хората. В случая се касае
за действие – нарушаване на предписание №23- ***г. на Директор на *** за поставяне под
10-дневна карантина, с начална дата 03.12.2021 г., издадено на основание Заповед РД-01-
977/26.11.2021 година на Министъра на здравеопазването на ***.
Дали подсъдимата се е запознала обстойно с предписанието за наложената забрана,
дали е била уморена или просто е била незаинтересована, по никакъв начин не опровергава
осъзнаването, че е поставена под карантина и в този смисъл това няма как да я освободи от
отговорност. Впрочем, в рамките на продължилата епидемия/пандемия от Ковид***, както е
ноторно известно, въпросите по налагане на карантина на влизащи в страната лица, беше не
само обсъждан редовно от медиите и държавните органи, но и в сайтовете на съответните
институции /МЗ, РЗИ/ се съдържаше подробна и актуална информация, съдържаща
инструкции за поведение, списъци на държави, попадащи в различните видове "зони" и т.н.
Не следва да бъде обсъждан и въпросът, който действително не е бил повдиган от защитата,
но следва да бъде анализиран от съда, а именно, че М.Х. е лице без образование и дали
обсъдената документация и нормативна база наистина е била достатъчно ясна. Тук следва да
се посочи, че както всеки административен акт, Заповедта визирана по-горе съдържа правна
и друга терминология, но това съвсем не я прави неясна, в случай, че определено лице
пожелае да се запознае с нейното съдържание /публично достъпно впрочем, отново чрез
онлайн платформите/. Отделно от това подобен вид разсъждения не следва да бъдат
споделени и доколкото носят признаци на анархизъм, тъй като явно отстояват виждането, че
щом определен юридически акт на държавните органи, някому се струва неясен, то
последният е освободен от задължението да се съобразява с неговите разпоредби –
конструкция, която следва да се прецени като неприемлива в което и да било държавно
организирано общество и е напълно несъстоятелно като съображение, въпреки, че не е
поставено изрично от защитника. На хартиен екземпляр /л. 27 от ДП/, като Х. се е подписала
не само, че и е разяснено поставянето под карантина, но и за възможността да получи лично
или чрез пълномощник, екземпляр от това предписание. Следва да се посочи и, че всяко
лице само избира и способите за набиране на информацията, която е широко достъпна в
днешно време, но никой не може да се позовава на непознаването на Закона.
В този смисъл, може да се направи извод, че подсъдимата не само е знаела, че е
поставена под 10-дневна карантина, но и напълно съзнателно и целенасочено я е нарушила.
В тази връзка Съдът намира, че субективната страна на деянието се установява по
убедителен начин от доказателствените материали, от които пък следват и обективните
признаци на деянието, отбелязани по-горе.
Въз основа на тези доводи съдът прие, че са налице както обективните, така и
субективните признаци на престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Вината на
подсъдимата М. Х. в извършването на това престъпление, се явява доказана по несъмнен
начин.
При решаване на въпросите за индивидуализацията на наказанието, съдът взе
предвид степента на обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на
подсъдимата, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на престъплението по чл. 355, ал. 2 вр. ал.1 НК, следваща
от предвидената в закона наказуемост, е относително висока – предвидено е кумулативно
налагане на наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет
хиляди лева. С други думи, престъплението не е "тежко", но неговата наказуемост е на
границата с тази, която е необходима за определянето му като такова, а наред с това, следва
да бъде наложено и наказание глоба, чийто специален минимум е сравнително висок – 10
4

000 лева. Тук отново следва да бъде отбелязано, че не могат да бъдат възприети наведените
доводи на защитата, че деянието е с ниска обществена опасност. Да, действително е изтекъл
период от време, но това не е нито по причини свързани с подсъдимата, нито по причини,
свързани със съда който е насрочи и разгледал делото в изключително бърз порядък.
Продължилото необосновано дълъг период от време досъдебно производство не следва да
води до принизяване на правните последици от деяние с предвидената наказуемост от една
страна, и от друга водещо към момента на извършването му до тежки последици свързани
със здравето на неограничен кръг от лица и водещо до тежки последици. А и не е налице
промяна в наказуемостта на деянието по закон, за да се твърди хипотетично ниска
обществена опасност на същото. А и дали подсъдимата към момента е била болна, здрава
или само носител на заразата, е напълно ирелевантно в случая, включително при изследване
обществената опасност на деянието, а и законът не изисква такова изследване. Следва да
бъде отбелязано и това, че включително до настоящия момент /а още повече към момента на
деянието / продължават изследванията на обсъжданата зараза, начините за
разпространението й, нейната еволюция в различни щамове, способите за защита и т. н., т. е.
обществената опасност не само не е ниска, а напротив – била е и продължава да бъде
относително висока и със също толкова висока колкото и към момента на деянието
наказуемост.
Личната обществена опасност на подсъдимата, следваща от приобщената справка
за съдимост, действително е ниска. М. Х. не е освобождавана от наказателна отговорност на
основание чл. 78а НК и не е осъждана за престъпления от общ характер. Според
представената характеристична справка, срещу Х. има заведен един ЗМ, но няма данни за
злоупотреба с алкохол или наркотици, за контакти с лица от активния криминален
контингент, въпреки че няма данни и за трудова ангажираност. Следователно, съвкупно
погледнато, личната степен на обществена опасност на подсъдимата, действително се явява
ниска.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взе предвид чистото съдебно
минало и добрите характеристични данни.
Не се събраха доказателства за обстоятелства, които отегчават отговорността на
подсъдимата.
При така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и дееца – подс.Х.,
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че е налице формален
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при относително висока степен на
обществена опасност на престъплението и ниска степен на лична обществена опасност - на
подсъдимата. Смекчаващите отговорността обстоятелства обаче нито са многобройни, нито -
някое от тях е изключително по своя характер, още по-малко пък може да се поддържа
обосновано, че в случая и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява
несъразмерно тежко. В този смисъл, не са налице юридически аргументи за приложението
на чл. 55 НК. Същевременно, превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства води
до извода, че размерът на наказанието лишаване от свобода, следва да бъде ориентиран към
минимума, предвиден в чл. 39, ал. 1 НК. В този смисъл, като справедлив и съответен размер
на лишаването от свобода, съдът прецени шест месеца, като наред с това отчете, че за
поправянето и превъзпитанието на дееца – подс.М.Х., не се налага същата да изтърпи
наложеното наказание ефективно, поради което на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването
следва да бъде отложено за срок от три години. Що се отнася до кумулативно предвиденото
наказание глоба, предвид вече отбелязания превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и величината на минималния предвиден в чл. 355, ал. 2 НК, размер, съдът
прецени, че същото следва да бъде в самия минимум – 10 000 лева. Не следва да бъде
възприето разбирането да не бъде наложено кумулативно предвиденото наказание глоба и
по отношение на него да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, в конкретност ал.3 от
5

същия, доколкото разпоредбата на чл.55 в случай на преценка за прилагането и, следва да се
отнесе едновременно до двете кумулативно предвидени наказания – и лишаване от свобода,
и глоба и съответно първото да бъде заменено с наказание „Пробация“. Основания за такава
приложимост обаче съдът категорично прие, че не са налице, поради което и самостоятелно
би било незаконосъобразно въпреки високия минимален размер на кумулативната санкция –
глоба в размер на 10 000 лева, същата да не бъде налагана.
Въз основа на тези съображения, съдът призна подсъдимата М. П. Х., ЕГН
********** за виновна в това, че на 10.12.2021г., в гр. Плевен нарушила правила и мерки,
издадени против разпространението на заразна болест по хората – ***на инфекция „***“,
предвидени в заповед РД-01- 977/26.11.2021 година на Министъра на здравеопазването на
***, като лице по т.4.5 по цитираната заповед, поставено под карантина с Предписание №
№23- ***г. от 03.12.2021г. на директор ***, не изпълнила задължението си, да не напуска
дома си, посочен в предписанието, *** за посочения в него срок – 10 дни, считано от
03.12.2021г., като напуснала посочения адрес и деянието е извършено по време на
пандемия, свързана със смъртни случаи, поради което и на основание чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1
НК във вр. чл. 54 НК я осъди на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което,
на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи за срок от три години, както и на наказание глоба в
полза на държавата в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/.
Съдът счита, че размерът на така наложените наказания се явява достатъчен, за да
има необходимия поправителен, превъзпитателен и превантивен ефект върху М. Х..
Реализираната наказателна репресия е в обем, съответен на извършеното престъпление,
както и с интензитета да способства за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК и
най-вече – за поправянето и превъзпитанието на дееца. Определянето на по-висок размер на
наказанието, не би било справедливо, а на по-нисък – не би съответствало на нуждите от
поправяне и превъзпитание, както и на обществената опасност на извършеното
престъпление.
По така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
6

Номер на акта:	57
Дата:	16 април 2024 г. (в сила от 7 май 2024 г.)
Съдия:	Теодора Начева Петкова

Дело:	20234430202236
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 октомври 2023 г.

Присъда по дело №2236/2023 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите