РЕШЕНИЕ
№ 28.06.2019
г. гр. K.
В ИМЕТО НА НАРОДА
K. районен съд, І-ви граждански състав
На 19.06. 2019
година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело № 511 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Т.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: *** против „K.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
адм. сграда ***, представлявано от прокуриста Д.Д.К.. Ищцата твърди, че с
ответното дружество била в трудово правоотношение от 07.11.2016 г. до
18.06.2018г., като изпълнявала длъжността „продавач-консултант“. Договорен бил
осем часов работен ден. От сключване на трудовия договор работодателят ѝ
заплащал суми за положения извънреден труд в обектите на дружеството, тъй като
магазините, в които работела били с работно време от 09,30 ч. до 19,00 ч., а
съгласно трудовия договор работното време било 8 часа дневно. Сочи, че нямало
регламентирана почивка, за което се налагало да се хранят на крак и
същевременно да обслужват клиенти на магазина. Така вместо 8 часов работен ден,
работодателят я задължавал да полага труд по 9 часа и 30 минути дневно, за
което следвало да има съставен график или книга за полагане на извънредния
труд, но до прекратяването на трудовия ѝ договор не била виждала такива
графици. Твърди, че след като ежемесечно
от сключването на договора получавала суми за отработен извънреден труд се
чувствала обезщетена за допълнителното работно време, за което работодателят я
задължавал да работи. През месец декември 2017 г. намалили щата на работниците в магазина, за
което се налагало да извършва и работата на колежката, която излязла в отпуск
по майчинство. През месец юни 2018 г. по нейно желание прекратили трудовия договор
с дружеството-ответник, поради причината, че две работнички извършвали работата
за три, както и че спрели плащанията за извънредния труд.
По така изложените съображения и
съгласно разпоредбата на чл. 143 във вр. с чл. 146 и чл. 262 от КТ, счита, че има
право на заплащане за положения извънреден труд през работни дни по време на
трудовото правоотношение. Съгласно трудовия договор месечното трудово
възнаграждение било в размер на 510 лв., като ставката за един час се равнявала
на 3,19 лв. Съгласно чл. 262 от КТ положения извънреден труд през работни дни
се заплащал с 50% увеличение, поради което претендира: за месец 03.2018 г. - за
17 работни дни по 1,5 часа дневно, претендира заплащане в размер на 122,02 лв.
за общо 25,5 часа положен, но незаплатен извънреден труд през работни дни.
Върху посочената сума претендира и лихва за забава от м. 04.2018 г. до
депозиране на исковата молба в РС- K., в размер на 10,98 лв.. За месец 04.2018
г. - 20 работни дни по 1,5 часа дневно, претендира заплащане в размер на 143,55
лв. за общо 30 часа положен, но незаплатен извънреден труд. Върху посочената
сума претендира и лихва за забава от м. 05.2018 г. до депозиране на исковата
молба в РС-K., в размер на 11,72 лв.. За месец 05.2018 г. - 18 работни дни по
1,5 часа дневно, претендира заплащане в размер на 129,19 лв. за общо 27 часа
положен, но незаплатен извънреден труд през работни дни. Претендира върху
посочената сума и лихва за забава от м. 06.2018 г. до депозиране на исковата
молба в РС-K., в размер на 9,44 лв.
Поради гореизложеното моли да бъде образувано
съдебно производство и след доказване на исковите претенции, да бъде осъдено
ответното дружество „K.С.“ ЕООД, ЕИК *** да изплати на ищцата възнаграждения за положен извънреден труд за месец 03.2018 г.;
м..4.2018г. и м. 05.2018г., както следва: сумата от 122,02 лв. възнаграждение за положен извънреден труд от
25,5 часа след работно време за м. 03.2018г.; сумата от 143,55 лв. възнаграждение за положен извънреден труд от
30 часа след работно време за м. 04.2018г.; сумата от 129, 19 лв. възнаграждение за положен извънреден труд от 27 часа след работно
време за м. 05.2018г.; сумата от 32,14 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода м. 04.2018
до 18.02.2019г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 18.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищцата е посочила
банкова сметка, ***енцията да бъдат преведени сумите, а именно: „ЦКБ“ АД, кл. С.З.,
IBAN: ***, на името
на Т.Т.К..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорва предявените искове изцяло.
Счита, че исковата молба не съответствала на изискванията на чл. 127, ал. 1, т.
4 ГПК. Не били изложени конкретни факта и обстоятелства, на които ищцата
основавала твърденията си по отношение на положения извънреден труд. По този
начин, предвид неяснотата на твърдяното от ищеца, се затруднявало правото му на
защита. Оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан. В исковата молба
били наведени неясни твърдения за положен труд извън установеното работно време
на работника, които не почивали на действителната фактическа обстановка. Със
Заповед № 331 от 29.12.2017 г., издадена на основание чл. 142, ал. 2 от Кодекса
на труда (КТ), работодателят установил сумирано изчисляване на работното време
(за всички обекти на територията на гр. С.З. и гр. K.) с период на отчитане
един календарен месец. При издаване на заповедта били съблюдавани разпоредбите
на чл. 152 от КТ, регламентираща правото на непрекъсната междудневна почивка и
на чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от КТ отнасяща се за междуседмичната почивка при
сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че съгласно нормите на КТ,
уреждащи правилата за работното време, с трудовия договор не можело да бъде
определено сумирано отчитане на работното време. Видовете работно време били
три - работно време с нормална продължителност /пълно/; непълно работно време и
намалено работно време. Понятието
„сумирано работно време“ изразявало формата на отчитане /изчисляване/ на
работното време, при която установената нормална продължителност на работното
време по чл. 136 и чл. 140 от КТ се спазвала средно за определен
по-продължителен от деня и седмицата период от време. Сумираното изчисляване на
работното време било изключение от правилото за подневно изчисляване и можело
да бъде въведено едностранно от работодателя за определен срок и при определени
предпоставки /в този смисъл Определение № 840/13.06.2012 г. по гр. д. №
393/2012 г. на ВКС, III г.о/. В този случай, продължителността на работното
време през отделните работни дни можела да надвишава нормалната, но работата в
повече се компенсирала с почивка в границите на отчетния период, като балансът
на работното време и свободното време се спазвал средно за периода, през който
се отчитало работното време. В конкретния случай бил установен едномесечен
период на отчитане от работодателя, като същият разработвал графици за работа. В противоречие с гореизложеното, в исковата си
молба, ищцата не отчела обстоятелството, че сумираното отчитане на работното
време било форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време по чл. 136 и чл. 140 от КТ се спазвала
за определен период от време /в случая един месец/, като продължителността на
работното време през отделните работни дни можела да надвишава нормалната, но
работата в повече се компенсирала с почивка в границите на отчетния период,
като балансът на работното време и почивките се спазвал средно за периода, през
който се отчитало /сумирало/ работното време. Твърди, че в случая била налице
хипотезата на чл. 153, ал. 2 КТ, според който, при сумирано изчисляване на
работното време, каквото било установено на обекта, в който госпожа К. е полагала
труд, видно от приложените по делото доказателства, непрекъсната седмична
почивка била не по-малко от 36 часа, работните смени били по 8:30 часа, изготвени
били работни графици, които отговаряли на КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) в приложимата редакция. От
приложените към отговора на исковата молба графици се установявало, че в никой
от месеците, К. не полагала извънреден труд, дори напротив, във всеки един от
отчетните периода същата полагала по-малко часове отколкото била нормалата за
конкретния месец. Месец март 2018 г. при подневно изчисляване на работното
време имало 21 работни дни или 168 часа. При въведеното от работодателя
сумирано изчисляване на работното време и видно от представения график, ищцата
за месец март 2018 г. положила 18 дни труд, 7 от които в отпуск поради временна
неработоспособност, по 8:30 часа, или общо за месеца отработила 153 часа, т.е.
15 часа по-малко от нормата ѝ за месеца. Месец април 2018 г. при подневно
изчисляване на работното време имало 19 работни дни или 152 часа. При
въведеното от работодателя сумирано изчисляване на работното време и видно от
представения график, ищцата за месец април 2018 г. положила 15 дни труд по 8:30
часа, или общо за месеца отработила 128 часа, т.е. 24 часа по малко от нормата
ѝ за месеца. Месец май 2018 г. при подневно изчисляване на работното
време имало 20 работни дни или 160 часа. При въведеното от работодателя
сумирано изчисляване на работното време и видно от представения график, ищцата
за месец май 2018 г. положила 16 дни труд, 4 от които в отпуск, по 8:30 часа,
или общо за месеца отработила 136 часа, т.е. 24 часа по малко от нормата
ѝ за месеца. С оглед
гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции на Т.Т.К., като
неоснователни и недоказани. Моли да бъдат присъдени и сторените съдебни и
деловодни разноски, както и възнаграждение за юрисконсулт.
Страните, редовно уведомени за съдебното
заседание, чрез процесуалните си представители поддържат изложеното в исковата
молба и отговора.
Съдът,
след като обсъди приложените по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
Видно от Трудов договор № *** г. страните по
делото са в трудово правоотношение, като ищцата е назначена на длъжност
продавач-консултант, с място на работа: „K.С.“ ЕООД. Договорът е сключен със
срок на изпитване от шест месеца. Уговорено е работно време от осем часа.
В длъжностната характеристика на ищцата, раздел
„Условия на труд и работна среда“, т. 3 е упоменато, че режимът на труд и
почивка е съгласно установените в Правилника за вътрешния трудов ред правила. В
раздел „Заплащане на труда“ е упоменато, че формирането на работната заплата е
съгласно правилата за работна заплата и уговореното в индивидуалния трудов
договор.
Със Заповед № *** г. работодателя е въвел от
01.01.2018 г. сумирано отчитане на работното време, с период на отчитане един
месец, за всички търговски обекти на територията на гр. С.З. и гр. K..
Максималната продължителност на работната смяна е прието, че може да бъде до 12
часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.
Непрекъсната седмична почивка е не по-малко от 36 часа, а междудневната почивка
не може да бъде по-малка от 12 часа. Поради непрекъсваемият процес на работа,
времето за хранене е през работно време с продължителност 30 минути в обособен
в обекта кът. За периода на сумарно изчисляване на работното време се
утвърждават поименни графици за работа от специалист-продажби. Работниците се
запознават с графиците преди започване на работа по тях. Положеният от
работниците извънреден труд при условията на въведеното сумирано изчисляване на
работното време се заплащат с увеличение 50 %. Продължителността на положения
извънреден труд не може да надвишава 30 часа за един месец и 150 часа за една
година. След приключване на отчетния период, действителното отработено време от
всеки работник и служител се отразява в отчетна форма, надничен лист, от
длъжностното лице – специалист „Маркетинг и реклама“ и се представя в отдел
„Счетоводство“.
В чл. 16, ал. 1 от Правилника за вътрешния
трудов ред е посочено, че работното време на работниците в магазинната мрежа е
при сумарно изчисляване от понеделник до събота, от 9,30 часа до 19,30 часа за
магазините в гр. K.. В чл. 17, ал. 2 се казва, че в магазините почивката за
храна е 30 минути, като са регламентирани и три почивки от по 15 минути. Общо
регламентираните почивки са 75 минути.
Ответникът е представил наднични листи за
месеците март, април и май 2018 година. В представения надничен лист за месец
март 2018г. срещу името на ищцата е отразено, че тя е ползвала отпуск за временна
нетрудоспособност – 7 дни. Почивала е 13 дни и е работила 11 дни. Ответникът е
представил и предварителен график за месец март 2018 година, като срещу името
на ищцата са отразени 20 почивни дни и 17 работни дни, за магазини № 7 и № 8.
В представения надничен лист за месец април
2018 г. срещу името на ищцата е отразено, че тя работила 15 дни и е почивала 15
дни. Ответникът е представил и предварителен график за месец април 2018 година,
като срещу името на ищцата са отразени 15 почивни дни и 15 работни дни, за
магазин № 7.
В представения надничен лист за месец май 2018
г. срещу името на ищцата е отразено, че тя е работила 12 дни, почивала 15 дни и
ползвала отпуск от 4 дни. Ответникът е представил и предварителен график за
месец май 2018 година, като срещу името на ищцата са отразени 15 почивни дни,
12 работни дни, за магазин № 7 и ползван отпуск 4 дни.
Надничните листи, представени от работодателя
са изготвени от И.Ш. и утвърдени от Л. Танчев, двамата служители на ответното дружество.
Ищцата е представила наднични листи за
процесните месеци, които се различават от надничните листи, представени от
работодателя.
От надничните листи за месец март, представени
от ищцата се установява, че тя е била в болничен 11 дни, работила е 17 дни,
както следва: 12, 13, 14, 15, 16, 17, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 27, 28, 29, 30 и
31 март, и е почивала 3 дни.
За месец април 2018 г. е работила 22 дни, както
следва: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 11, 12, 13, 14, 17, 18, 19, 20, 21, 23, 24, 25,
27, 28 и 30 април и е почивала 8 дни.
За месец май 2018 г. е работила 18 дни, както
следва: 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9, 11, 12, 15, 21, 22, 23, 24, 25, 28, 29, и 30 май,
почивала е 9 дни и е била в отпуск 4 дни.
Представени са Дневници за личната хигиена на
персонала за магазини „К.С.“ № 7 и № 8 за 2018г., в които работниците на
съответния магазин са отразили датата на която са били на работа, трите им
имена, здравен статус, работното облекло, срок на валидност на личната здравна
книжка и подпис на работника. Когато на смяна са били двама работници, един от
тях е попълвал данните за двамата и се е подписвал.Отразяването на датите, на
които Т.К. е била на работа в Дневник за личната хигиена на персонала, съвпадат
с представените от ищцата наднични листи.
От приетия като доказателство Амбулаторен
лист *** , издаден от АИППМП Д-р М.М. ЕООД се установи, че ищцата е
ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност от 26.02.2018г. до 11.03.2018г.
Видно от Заповед № ***работодателят е разрешил на ищцата да
ползва отпуск от 4 дни от 16.05.2018г.
до 21.05.2018г.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката П.С.Б., посочена от ищцата, заяви,
че познава Т. от магазина, в който работела на фирма „К.С.“. Свидетелката работела
в съседния магазин. Всеки ден се виждали с Т.. Свидетелката била клиент на
магазина. Работничките се оплаквали, защото било много натоварено, имали много
работа. Дори по празниците, Великден и Гергьовден, те буквално казано „ставали
на луди“. Свидетелката заяви, че се е случвало да се отказва да чака на опашка
като видела за какъв народ ставало въпрос. Ищцата не ѝ била казвала да
има почивки, не знае да ползвала почивка. Не била виждала да имат
регламентирана почивка. Случвало се е пред нея в магазина да хапват на крак.
Спирали, обслужвали клиентите и продължавали да се хранят. Което според свидетелката
значело, че нямали почивка. Работното време на магазина било от 9,30 до 19,00
часа. Били със същото работно време както и свидетелката и за това го
запомнила. Случвало се вечер, да тръгне в 19,05 часа, но магазинът вече бил
затворен, избърсано вътре, изчистено и продавачките се подготвяли да си
тръгват. Обслужвали свидетелката, но било извънредно. Всеки ден се виждала с Т.
през този период месеците март, април и май, с изключение на неделя, когато бил
почивен ден. Магазинът отварял в 9,30 часа. Свидетелката била клиент на
магазина, пазарувала всяка вечер от него. Не може да каже, че всеки ден ищцата
продавала, но работела там. Не си спомня
по-продължителен период, през който ищцата да е отсъствала.
Свидетелят Х.Г.З., водим от ищцата, заяви, че познавал
ищцата, защото работела в магазин, от който си купувал месо. Живеел на 30-40
метра от магазина. Март, април и май 2018 г. виждал Т. в магазина. Два, три,
четири пъти и повече в седмицата я виждал в магазина. Виждал я редовно през
този период. Работното време на магазина било до 19,00 часа. Не бил виждал да
има почивка. Пред магазина да стои не я бил виждал, нито нея, нито колежката
ѝ. Сутрин, докато отворели магазина се събирали по 20-30 човека на опашка.
Свидетелят ходел по различно време да пазарува, когато имал почивка и виждал
ищцата. Никога не е бил затворен магазина и тя е била там.
Свидетелката Л.Д.Д.заяви, че била служител във фирма
„К.С.“ на длъжността „мениджър производство“. От края на 2011 г. била служител.
Отговаряла за цялостната организация на производството, от доставката на месни
суровини и продукти до производството на готови продукти и тяхната експедиция
по търговските обекти. Единствено и само на пряко подчинение ѝ били
служителите в производството. Продавач-конуслтантите били извън нейния ресор.
Мястото ѝ на работа било в гр. С.З., в производствена база „К.С.“. Имала
наблюдение върху магазините, доколкото касаело качеството, движението на
продукти, правилното съхранение и рекламациите от клиентите. Извън нейния ресор
било да следи работниците в магазините, кога ходели на работа, кога не ходели.
Имали специалист „Маркетинг и реклама“ в лицето на г-жа И.Ш.. Г-н Л.Т. бил
специалист продажби, той бил началник на И.Ш.. Нямало някой, който да отговаря
пряко за магазина в гр. K.. Специалист продажби бил човекът, който следил
продажбите в магазините. Извън нейния ресор било да знае с какво работно време били
магазините в K.. Осъществявала ежедневен оперативен контрол, но само в
производствената сфера. Интересувала се само относно продуктите, качеството и
рекламациите от клиентите. Нямала лично отношение спрямо ищцата. Не била пътувала
с ищцата до гр. K.. Заявява, че продавач-консултантите
имали завеждащ личен състав и пряк ръководител. Не били на подчинение на
свидетелката.
Свидетелят Л.В.Т., мениджър продажби в „К.С.“
заяви, че се занимава с техническата част на магазините. Поддръжка на техническата
част и работното време на магазините. Предполага, че в процесния период имало две
работнички в магазина. Сега в момента бил един работник, понеже трудно намирали
кадри. Когато се обучавал някой били по трима. Във всички магазини се давали
предварителни графици. Виждал ищцата. Лично не я запознавала с графика. Всеки
месец, в началото на месеца се изготвял график, свидетелят ги разписвал и ги
изпращали в магазините. Не знаел къде поставят графиците. Магазинерките
получавали графиците. Свидетелят заяви, че не може да вземе отношение по тези
надничните листи, предявени му от съда. ТРЗ изготвяли надничните листи. Свидетелят
одобрявал графиците. Ако работничките решили по свое съгласие да се заменят, то
следвало да уведомят, за да се промени и графикът. Нямал представа дали имало
случай, когато работничките се заменяли без да ги уведомяват. Към настоящия
момент поставили камери в магазините. По-рано правели случайни проверки. Камери
имало от февруари или март тази година. Продавачките работели по график. Ако били
по две на ден, били на смени. Работели по 12 часа по две смени. По 12 часа два дена работела едната смяна, 12
часа два дена работела другата смяна. Два на два. През този период би трябвало
да са били четири продавачки. Но не било
в неговия ресор и не било в неговата компетентност да определя броя на
продавачките. Преценили, че в този магазин трябвало да работят трима човека,
защото оборота тогава бил два пъти по-голям от сега. На магазина не били
регламентирани почивки. Регламентирано било работното време на всяка
продавачка. Ако тя не можела да си направи часовете в този магазин, в някой
друг почивен ден отивала да работи в друг магазин, за да има 168 часа работно
време. Дневни почивки имали събота и неделя. Колкото искат през деня можело да
почиват. Когато нямало клиенти те не работели. Свидетелят не може да си спомни имало
ли регламентирана обедна почивка.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна такава от вещото лице И.М.Н.. Вещото лице установило,
че според представените от ответното дружество наднични листи ищцата не е
полагала извънреден труд в периода от месец март 2018 г. до месец май 2018
година. Докато според представените от ищцата наднични листи тя е полагала
извънреден труд през процесните месеци, както следва: през месец март 2018 г.,
за отработени 17 дни по 8 часа и 45 минути, ищцата е отработила 36 часа и 45
минути над определената месечна норма. Основното трудово възнаграждение и
доплащането за прослужено време е в размер на 366,48 лева. Петнадесет работни
дни за месец март по 8 часа се равняват на 120 часа работа. При разделяне на
трудовото възнаграждение от 366,48 лв. на 120 часа се получава 3,054 лева на
час. При изчисляване на сумата на извънредния труд, вещото лице е взело само
надбавка от 50% и е изчислило, че доплащането за извънреден труд за месец март
следва да е 1,53 лева на час, или всички начисления в размер на 56,23 лева в
брутен размер, или 43,63 лева в нетен размер.
През месец април 2018 г., за отработени 22 дни
по 8 часа и 45 минути, ищцата е отработила 23 часа над определената месечна
норма. Основното трудово възнаграждение и доплащането за прослужено време е в
размер на 580,46 лева. Деветнадесет работни дни за месец април 2018 г. по 8
часа се равняват на 152 часа работа. При разделяне на трудовото възнаграждение
от 580,46 лв. на 152 часа се получава 3,82 лева на час. При изчисляване на
сумата на извънредния труд, вещото лице е взело само надбавка от 50% и е
изчислило, че доплащането за извънреден труд за месец април следва да е 1,91
лева на час, или всички начисления в размер на 43,93 лева в брутен размер, или 34,09
лева в нетен размер.
През месец май 2018 г., за отработени 18 дни по
8 часа и 45 минути, ищцата е отработила 29 часа и 30 минути над определената
месечна норма. Основното трудово възнаграждение и доплащането за прослужено
време е в размер на 464,37 лева. Шестнадесет работни дни за месец май 2018 г.
по 8 часа се равняват на 128 часа работа. При разделяне на трудовото
възнаграждение от 464,37 лв. на 128 часа се получава 3,63 лева на час. При
изчисляване на сумата на извънредния труд, вещото лице е взело само надбавка от
50% и е изчислило, че доплащането за извънреден труд за месец май следва да е
1,82 лева на час, или всички начисления в размер на 53,69 лева в брутен размер,
или 41,66 лева в нетен размер. Ищцата не възрази срещу експертното заключение и
чрез процесуалния си представител
пледира за неговото приемане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са два обективно съединени иска
с правно основание чл. 150 от КТ, във вр. с чл.
262, ал.1, т. 4 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Страните не спорят, а се установява от
представения по делото Трудов договор, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността "продавач -
консултант" при ответника, с нормална продължителност на работното време
по смисъла на чл. 136 КТ
– 8 часов работен ден.
По делото се установи, че в процесния
период от м.03.2018г. до м. 05.2018г., по разпореждане на работодателя е
въведено сумирано изчисляване на работното време, което е право на
работодателя, според чл. 142, ал. 2
вр. ал. 4 КТ.
При този начин на изчисляване на работното време е допустимо през определени
дни продължителността на работното време да е по – голяма, а през други по –
малка, но в крайна сметка средно аритметичното число на работните часове за
месеца, трябва да бъде равно на 8 часа (за нормална продължителност на
работното време). Максималната продължителност на работната смяна е определена
със заповед на работодателя, че може да бъде до 12 часа, като продължителността
на работната седмица не може да надвишава 56 часа. Положеният от
работниците извънреден труд при условията на въведеното сумирано изчисляване на
работното време се заплаща с увеличение 50 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 КТ,
извънреден е трудът, който се полага от работника със знанието или без
противопоставянето на работодателя, извън рамките на установеното за работника
работно време. Според настоящия съдебен
състав ищецът успя да проведе пълно и главно доказване, съобразно правилата на
чл. 154, ал.1 от ГПК на обстоятелствата, че е полагал извънреден труд.
Представените по делото от Т.К. наднични
листи, макар да представляват частни документи, съдът кредитира, тъй като
записванията в тях съвпадат изцяло със записванията в Дневници за личната хигиена на персонала за
магазини „К.С.“ № 7 и № 8 за 2018г., които в по-голямата си част носят
подписа на работничката, с която ищцата е работили в магазините през процесния
период – Т. Райчева. Представените от работодателя предварителни графици и
наднични листи за месеците март, април и
май 2018г. няма данни да са сведени до знанието на работниците. Те също представляват
частни документи, съобразно чл. 180 от ГПК и като такива доказват, че
изявлението в тях е на лицата, които са ги подписали. Тези частни документи, удостоверяват изгодни за
дружеството факти, който следва да се преценяват с оглед всички събрани
доказателства. Освен това сравнявайки изготвените от работодателя надничен лист
и съставения предварителен график за месец март 2018г. отбелязаните почивни и
работни дни за ищцата не съвпадат.
Въпреки липсата на други писмени
доказателства, освен представените от страните с неидентично съдържание,
полагането на извънреден труд в случая се установява от събраните гласни
доказателства.
Показанията на двамата свидетели, посочени от ищцата, не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира
като достоверни, отразяващи лични възприятия и преживявания на свидетелите, за
пряко възприети от тях факти и обстоятелства относно релевантните въпроси. От
свидетелските показания се установява твърдението в исковата молба, че през
целия процесен период, през дните, ищцата е била на работа и е полагали труд –
над осемте часа дневен труд. Работното време на магазина е от 9.30 часа до
19.00 часа. От свидетелските показания се установи, че през този период ищцата
е била на работното си място и е обслужвала клиенти, от което може да се
направи извод, че това е ставало със знанието на работодателя.
В Правилника за вътрешния трудов ред е посочено, че работното време на
работниците в магазинната мрежа е при сумарно изчисляване от понеделник до
събота, от 9,30 часа до 19,30 часа за магазините в гр. K.. В чл. 17, ал. 2 се
казва, че в магазините почивката за храна е 30 минути, като са регламентирани и
три почивки от по 15 минути за физиологични нужди. Общо регламентираните
почивки са 75 минути. Съгласно разпоредбата на чл. 150 КТ за положен извънреден
труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. В
чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ законодателят е предвидил, че положеният извънреден
труд се заплаща с увеличение не по – малко от 50 на сто за работа при сумирано
изчисляване на работното време. Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и допълнителното такова, които
не бяха оспорени от страните по делото, за положени от ищцата през м. март,
април и май 2018г., 89 часа и 15 минути извънреден труд доплащането за
извънреден труд от 50 %, което й се дължи е
общо в нетен размер 119,38 лв. Съдът на основание 162 ГПК изчислява, че обезщетението
по чл. 150 от КТ е в размер на 358,14 лв., до която сума искът следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на иска до
окончателното изплащане на сумата и да се отхвърли до пълния предявен размер от 394, 76 лв.
С оглед основателността на иска за
главното вземането по чл. 262, ал. 1,
т.4 КТ, съдът намира за основателна претенцията по акцесорния иск за присъждане
на обезщетение за забава в плащането на възнаграждението за извънреден труд,
считано от 1-во число на месеца следващ, този за който се дължи до 18.02.2019г.
С оглед преизчисления размер на възнаграждението за извънреден труд за всеки
месец, следва да се установи и размерът на дължимата лихва, който съда по реда
на 162 ГПК определя общо в размер на 29,
26 лв., до която сума искът следва да бъде уважен и да се отхвърли до пълния
предявен размер от 32,14 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски
в производството имат и двете страни.
На ищеца следва да се присъдят на
основания чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 408,36 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от предявените искове.
На ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно отхвърлената част от иска за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв. и депозит за вещо лице или в размер на
14,80 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата 99,82 лв. за държавна
такса и депозит за вещо лице съобразно уважената част от предявените искове. По
аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса и вещо лице
съобразно отхвърлената част от исковете остават за сметка на съда.
Така мотивиран РС - K.,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „K.С.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, адм. сграда ***, представлявано
от прокуриста Д.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 150 вр. чл. 262 от КТ сумата 358,14лв.,
представляваща възнаграждение за 89 часа и 15 минути положен извънреден труд в
работни дни в периода от 12.03.2018г. до 31.05.2018г., ведно със законната
лихва върху присъдената главница от датата на исковата молба – 18.02.2019 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер 394, 76лв..
ОСЪЖДА „K.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, адм. сграда ***, представлявано от прокуриста Д.Д.К.
ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 29, 26 лв. обезщетение за забава в плащането на
възнаграждението за извънреден труд, считано от 01.04.2018г. до 18.02.2019г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер 32,14 лв..
ОСЪЖДА „K.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, адм. сграда ***,
представлявано от прокуриста Д.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 408,36 лв. сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Т.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „K.С.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, адм. сграда ***, представлявано от
прокуриста Д.Д.К., на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и
депозит за вещо лице в размер на 14,80
лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „K.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, адм. сграда ***,
представлявано от прокуриста Д.Д.К. да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата 99,82 лв. за
държавна такса за уважените искове и депозит за вещо лице и 5 лв. в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Присъдените суми да се изплатят на Т.Т.К.
по следната банкова сметка: „***“ АД, кл. С.З., IBAN: ***.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта по предявения иск с правно основание чл. 150 от КТ във вр. чл. 262 КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ОС-С.З. в двуседмичен срок, който тече от 03.07.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: