О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505 /02.03.2023
година, град Бургас
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в закрито заседание на 02.03.2023 г. в състав
съдия: Константин Григоров
като
разгледа административно дело № 171
по описа на съда за 2023 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.197 и сл. от АПК, вр. чл.56, ал.4 от АПК.
Образувано е по жалба от С.В.С., ЕГН:
********** *** 20, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р. Ц. от АК – Бургас,
против разпореждане № 1056-02-36#1/06.01.2023 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП НОИ Бургас.
С обжалваното разпореждане е
оставено без разглеждане искане вх. № 1056-02-36/09.12.2022 г., подадено от жалбоподателя,
на основание чл.12 от НПОС, вр. чл.99, ал.1, т.2, б.Г, основание 2 от КСО, с
което се иска иницииране на административно производство за отмяна на влязло в
сила разпореждане № 2113-02-3758#3/03.04.2020 г. на ръководител по „ПО“ в ТП
НОИ Бургас, с което на основание чл.69Б, ал.1-2 от КСО е отказано отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди
се, че оспореното разпореждане е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като са посочени
конкретни разпоредби – чл.6, ал.1, чл.7, чл.9, ал.2 и ал.4 и чл.12, ал.1 от АПК. Искането по чл.99, ал.1, т.2, б.Г от КСО се мотивира с това, че според
нова съдебна практика по идентични случаи, при които на колеги на
жалбоподателя, на основание чл.67 от ПКТП (отм.) след установени условия на
вредност в същото предприятие, на същото работно място и през същия период, ТП
НОИ Бургас признал и отпуснал пенсия на основание чл.69Б, ал.1-2 от КСО. Излага
подробни съображения в подкрепа на твърденията и иска обжалваното разпореждане
да бъде отменено и преписката да бъде върната на ТП НОИ Бургас за отстраняване
на допуснатите нарушения. Претендира разноски.
Ответникът - ръководител по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ - Бургас, представя административната преписка, не ангажира становище по
жалбата.
Факти:
Със заявление вх.№
2113-02-3758/06.12.2019 г. С.С. *** с искане за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69Б, ал.1 - 2 от КСО (л.15). Към заявлението са приложени доказателства (л.18-43).
С разпореждане изх. № 2113-02-3758#3
от 03.04.2020 г. на ръководителя на „ПО“ в ТП НОИ Бургас на С. била отказа пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.69Б, ал.1 - 2 от КСО (л.44). Органът е посочил, че
лицето няма положен осигурителен стаж 15 г. по условията на II-ра категория труд. Разпореждането било съобщено на С.
(л.45) и било обжалвано от него (л.46).
С решение на директора на ТП НОИ
Бургас (л.49-51) разпореждането било оставено в сила. С. обжалвал
това решение по съдебен ред. С решение № 1287 от 08.10.2020 г. по адм.д. № 1022/2020
г. на Административен съд – Бургас същото било отменено, а преписката върната
на органа за ново произнасяне. С решение № 3275 от 11.03.2021 г. по адм.д. № 566/2021
г. по описа на ВАС решението на Административен съд – Бургас било отменено и
вместо него била отхвърлена жалбата на С.С. против решение № Ц 1012-02-20#1/20.05.2020
г. на директора на ТП НОИ Бургас.
С искане рег. № 1056-02-36 от
09.12.2022 г. до директора на ТП НОИ Бургас, на основание чл.12 от НПОС, вр. чл.99,
ал.1, т.2, б.Г от КСО, С.С. поискал иницииране на административно производство по
отмяна на влязло в сила разпореждане № 2113-02-3758#3/03.04.2020 г. на
ръководител „ПО“ на ТП НОИ Бургас, тъй като неправилно било отказано
отпускането на пенсия. Посочил, че година след постановяване на решението на ВАС били постановени
други съдебни актове по идентични случаи, въз основа на които на негови колеги,
на основание чл.67 от ПКТП (отм.), след установени условия на вредност в същото
предприятие, на същото работно място и през същия период, ТП НОИ Бургас признал
и отпуснал пенсия на основание чл.69Б, ал.1 - 2 от КСО.
С разпореждане № 1056-02-36#1 от
06.01.2023 г. на ръководител „ПО“ при ТП НОИ Бургас, подаденото от С.В.С. искане
вх. № 1056-02-36/09.12.2022 г., е оставено без разглеждане на основание чл.27,
ал.2, т.1 и т.6 от АПК, вр. чл.99 от КСО. Изложени са мотиви, според които,
съгласно чл.99 от КСО, лицето може да инициира образуване на административно
производство за изменение на влязъл в сила административен акт единствено на
основанията, изчерпателно посочени в чл.99, ал.1, т.1 от КСО. Лицето не е
субект на правото да инициира административно производство за изменение или
отмяна на влязъл в сила административен акт на основанията, посочени в чл.99,
ал.1, т.2 от буква „а“ до буква „д“ от КСО, тъй като законодателят е предоставил
инициативата за образуване на административно производство на същите основания
на административния орган. Отделно от това е посочено, че в настоящият случай е
налице и основание по чл.27, ал.2, т.1 от АПК, доколкото разпореждане № 2113-02-3758#3/03.04.2020
г. е влязъл в сила административен акт, който е процесуална пречка за
образуване на ново административно производство със същия предмет и страни при
липса на нови обстоятелства. Това разпореждане е получено лично от С.С. на 12.01.2023
г., съгласно приложеното известие за доставяне ИД PS 8000 02V7AI L.
Правни изводи:
Жалбата, сезирала съда, е подадена
чрез административния орган по пощата на 23.01.2022 година, т.е. при спазване
на преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.197 от АПК, депозирана е от
надлежна страна – адресат на разпореждането, за която е налице правен интерес
от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Производството
пред административния орган започнало по искане от С.С. на
основание чл.12 от НПОС, вр. чл.99, ал.1, т.2, б.Г от КСО за иницииране
на административно производство по отмяна на влязло в сила разпореждане №
2113-02-3758#3/03.04.2020 г. на ръководител „ПО“ на ТП НОИ Бургас, с което му е отказана пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69б, ал.1 - 2 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл.98 може
да се измени или отмени от органа, който го е издал. В настоящия случай
разпореждане №
2113-02-3758#3/03.04.2020 г., чиято отмяна
се иска, е издадено от С. Б. – ръководител „ПО“ на ТП – Бургас на НОИ, издала и
оспореното пред настоящия съд разпореждане № 1056-02-36#1/06.01.2023 г., поради
което същото е издадено от компетентен орган, доколкото в правомощията на този
орган е и да извърши проверката за допустимост на административното
производство на всички основания по чл.27, ал.2 от АПК, съответно – да прекрати
административния процес, ако счете, че е налице някое от тези основания.
Оспореният
акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа пълно и точно изложение на
фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му.
Съгласно
чл.99, ал.1, т.1 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО може да се
измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера –
когато същият представи нови доказателства за: a) осигурителен стаж и/или
осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл.70,
ал.17 от КСО и б) гражданското си състояние.
В
разпоредбата на чл.99, ал.1, т.2 букви „а“ – „д“ от КСО са посочени случаите
при които влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО може да се измени или
отмени по инициатива на органа.
Жалбоподателят
С. поискал иницииране на административно производство по отмяна на влязло в
сила разпореждане на основание чл.99, ал.1, т.2 буква „г“ от КСО, в която
хипотеза, влязлото в сила разпореждане може да бъде изменено само по инициатива
на пенсионния орган. Предвид това искането му се явява недопустимо. То не
създава задължение за длъжностното лице по чл.98, ал.1, от КСО да образува
административно производство и да отмени влязлото в сила разпореждане. Така подаденото
на 09.12.2022 г. искане от С.С. би могло да представлява единствено отправено
към пенсионния орган предложение или сигнал, тъй като подателят му не разполага
с право да инициира административно производство на соченото правно основание.
С оглед
на това правилно административният орган е приел, че са налице други специални
изисквания, установени със закон, по смисъла на чл.27, ал.2, т.6 АПК и е
формирал извод за недопустимост на искането на жалбоподателя от 09.12.2022 г.
Административният
орган приел, че е налице и основание по чл.27, ал.2, т.1 от АПК, съгласно което
наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е
пречка за допустимост на искането за издаване на индивидуален административен
акт.
В
конкретния случай, с влязлото в сила на 11.03.2021 г. разпореждане № 2113-02-3758#3/03.04.2020 г. на ръководител „ПО“ в ТП - Бургас на НОИ,
въпросът дали жалбоподателят има право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69б, ал.1 - 2 от КСО, съобразно представените от него документи и
служебно събрани такива за придобит осигурителен стаж към заявлението за
отпускане на лична пенсия от 06.12.2019 г., е решен с решение № 3275/11.03.2021
г. по адм.д. № 566/2021 г. по описа на ВАС, т.е. налице е влязъл в сила
административен акт.
Доколкото
с
искане с вх. № 1056-02-36/09.12.2022 г. не са представени
нови удостоверителни документи, касаещи придобития от лицето осигурителен стаж,
то е налице искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл в
сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в
случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т.е. на нови писмени
доказателства за придобития осигурителен стаж от страна на жалбоподателя С.С.,
тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния стаж,
представени от жалбоподателя с първото заявление и служебно събрани,
пенсионният орган е направил преценка при издаването на разпореждане № 2113-02-3758#3/03.04.2020 г. на ръководител „ПО“ в ТП - Бургас на НОИ.
Подаденото последващо искане без наличието на нови писмени доказателства,
установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на
жалбоподателя, не може да доведе до иницииране на ново производството за
преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От това се
налага извод, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни, е налице основанието по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Предвид
изложеното разпореждането на пенсионния орган, с което се оставя без
разглеждане искане с вх. № 1056-02-36/09.12.2022 г., подадено от С.В.С. е
законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По
изложените съображения, на основание чл.200, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТХВЪРЯ жалбата на С.В.С., ЕГН: ********** *** 20, против разпореждане №
1056-02-36#1/06.01.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП НОИ
Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС, като съгласно тълкувателно решение
№2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението
е окончателно за ръководител „ПО“ при ТП - Бургас.
Съдия: