Р Е Ш Е Н И Е №149/28.2.2014 г.
гр.Ямбол, 28.02.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд,
гражданска колегия, VІІ-ми състав в публично заседание на двадесет и девети януари
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Ст. М., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1629 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано и се
води по искова молба от М.С.Г., ЕГН ********** ***, с която се претендира да
бъде признато за незаконно уволнението й и да бъде отменена Заповед № *** г. на
управителя на „Е.МИРОЛИО” ЕАД като незаконосъобразна, да бъде възстановена на
предишната работа, да й бъде присъдено обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението, считано от 10.05.2013 г. до датата на постановяване
на съдебното решение, както и да бъде отменена Заповед № *** г. на управителя
на „Е.МИРОЛИО” ЕАД като незаконосъобразна, с която й е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение”. В исковата молба се излагат съображения за
незаконност на уволнението, като се излага, че към момента на издаване на
заповедта за уволнение не е било налице реално намаляване на обема на работа,
нито пък е било извършено съкращаване в щата, като на мястото на ищцата е било назначено
друго лице, което да изпълнява същата трудова функция като ищцата. Излага се,
че уволнението е незаконно, тъй като работодателят не е отправил писмено
предизвестие до ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото по-горе основание от КТ, което изисква работодателя да прекрати
трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника или служителя.
Твърди се, че Заповед № *** г. на управителя на „Е.МИРОЛИО” ЕАД, с която й е
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” е незаконосъобразна,
тъй като налице несъответствие между цифровото и текстовото посочване на
нарушение в заповедта. Претендира се уважаване на предявените искове, както и
присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановеният срок по
чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който исковете са оспорени като
неоснователни. Твърди се, че са налице предпоставките за прекратяване на трудовото
правоотношение поради намаляване обема на работа на производство в цех „Вълнена
предачница” в предприятието в гр.Ямбол, работодателят е извършил подбор между
работниците, както, и че заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание е законосъобразна.
В съдебно заседание ищцата,
редовно призована, се явява лично, като се представлява от процесуален
представител, чрез когото поддържа исковите претенции и пледира за уважаването
им, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно
призовано, не се представлява в съдебно заседание от законен представител, като
се представлява от процесуален представител, чрез който оспорва предявените
искове и пледира за отхвърлянето им.
След като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от
приложеното лично трудово досие, М.С.Г. е работила в предприятието на ответното дружество на
длъжността “предпредач”.
Със Заповед № *** г. на основание
чл.188 т.1 от КТ и при спазени изисквания по чл.189, чл.193 ал.1 и чл.194 от КТ
управителят на „Е.МИРОЛИО” ЕАД е наложил наказание „Предупреждение за
уволнение” за нарушение на установените правила за работа в дружеството и на
трудовата дисциплина по чл.187 т.1 от КТ – за това, че на 29.04.2013 г. ищцата
не била на работното си място в продължение на 30 минути извън регламентираното
за почивка време. Заповедта е била връчена на ищцата на 09.05.2013 г., като
ищцата е отказала да я подпише.
Видно от Заповед № ***г., за
периода от 01.05.2013 г. до 08.05.2013 г. ищцата е била в платен годишен
отпуск.
Със Заповед № *** г. на основание
чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от Кодекса на труда управителят на „Е.МИРОЛИО” ЕАД е
прекратил трудовото правоотношение на М.С.Г., считано от 10.05.2013 г. В
заповедта като причини за прекратяване на трудовия договор са посочени съкращаване
на щата и намаляване на обема на работа. Заповедта е връчена на ищцата Г. на 09.05.2013
г. и е подписана от нея.
От представения от страна на
ответника протокол от заседание на Съвета на директорите на „Е.Миролио” ЕАД,
проведено на 22.04.2013 г. се установява, че е било взето решение за намаляване
обема на работа в цех „***” в гр.Я., Звено „***” и за намаляване списъчният
състав на заетите лица в цех „***” в гр.Я., Звено „***”.
Със Заповед № *** г.
изпълнителния директор на ответното дружество е назначил комисия, с председател
и член - свидетелят Г.Д.М., която да извърши подбор по чл.329 от КТ по
длъжности при следните критерии: съпоставка на образованието, съпоставка на
квалификацията, съпоставка на уменията за работа – заповеди за наказания и др.,
както и да се отчита защитата на работниците по чл.333 от КТ.
На 07.05.2013 г. комисията е
представила на изпълнителния директор на ответното дружество протокол за
извършения подбор между всички работещи на длъжността „***”, общо на брой 47
лица в цех „***”, като комисията е приела начина на оценяване чрез попълване на
анкетна карта, отразяваща имената на работниците, тяхната длъжност, трудов
стаж, образование, квалификация, умения за работа и срок на трудовия договор,
като оценяването на квалификацията, както и уменията за работа на оценяваните
работници е по точкова система, като комисията е възприела шестобалната система.
След преценка на получените резултати комисията е установила, че ищцата е с
най-ниска оценка, като комисията е излязла с единодушно предложение до
изпълнителния директор на „Е.Миролио” ЕАД за съкращаването на щата с една
бройка, като бъде съкратена ищцата.
От представената
от ищцата регистрационна карта в „Бюро по труда” – Я., се установява, че след
прекратяването на правоотношението й с
ответното дружество, същата е останала без работа от 13.05.2013 г.
От показанията на разпитания по
делото свидетел Г.Д.М. – - *** на цех „***” в „Е.Миролио” ЕАД – гр. Я. /участвал
и в комисията по подбора/ се установява, че ищцата е работила в различните
участъци на цеха в предприятието и същият е констатирал, че на 29.04.2013 г.
ищцата не е била на работното си място, като се е появила след около половин
час, поради което е и било взето решение с началника на цеха същата да бъде
наказана с дисциплинарно наказание.
По делото по искане на ответника
е била назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се
установява, че в периода м. февруари – м. май
Изготвена е по делото и съдебно –
икономическа експертиза от същото вещо лице, от заключението на която се
установява, че брутния размер на дължимото от ответното дружество обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ за оставането на ищцата без работа поради уволнението,
считано от 10.05.2013 г., до 09.11.2013 г., но за не повече от 6 месеца е 4 121,70
лв. /по 686,95 лв. месечно/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира предявените искове по чл.358, т.2 във вр. с чл.188, т.2
от КТ, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ за допустими, тъй като се предявени от лице, имащо правен интерес от отмяна на дисциплинарно наказание,
от оспорване
законосъобразността на уволнението си, възстановяване на предишната работа и от претендиране на обезщетение за
оставане без работа вследствие на уволнението, срещу надлежен ответник, при
липсата на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск
на ищцата.
По основателността на исковете:
Относно иска с правно основание
чл.358, т.2 във вр. с чл.188, т.2 от КТ, съдът намира същият за основателен
поради следните съображения: безспорно е, че със Заповед № *** г. управителят
на „Е.МИРОЛИО” ЕАД е наложил на ищцата на основание чл.188 т.1 от КТ наказание „предупреждение
за уволнение” за нарушение на установените правила за работа в дружеството и на
трудовата дисциплина по чл.187, т.1 от КТ, а именно за това, че на 29.04.2013
г. ищцата не била на работното си място в продължение на 30 минути извън
регламентираното за почивка време. Съгласно разпоредбата на чл.187, т.1 от КТ
са предвидени четири хипотези на нарушения на трудовата дисциплина, като в
процесната Заповед № 34/30.04.2013 г. не е посочена конкретната хипотеза, което
от своя страна води до неяснота и невъзможност на работника или служителя да
разбере какво точно нарушение е извършил, както и лишава работника, респ.
служителя от възможността да се защити, като представи доказателства,
опровергаващи фактическите обстоятелства, залегнали в заповедта за дисциплинарно
наказание. Освен това в заповедта не е конкретизирано кога ищцата е напуснала
работното си място, като единствено е посочено сама датата – 29.04.2013 г. На
следващо място, с тази заповед на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „***”,
като в заповедта е посочено основанието – чл.188, т.1 от КТ. Посоченото
основание съгласно КТ е наказанието „***”, а на ищцата е наложено наказание „***”,
което съответства на разпоредбата на чл.188, т.2 от КТ. Съдът не споделя твърдението
на ответника, изложено в отговора му, че са касае за допусната техническа
грешка при изписването на цифровото изражение на наказанието в заповедта, тъй
като разпоредбата на чл.195 от КТ е императивна и с нея са предвидени
определени изисквания към съдържанието на заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, като в заповедта за дисциплинарно наказание следва да
бъде посочено нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз
основа на който се налага. Предвид изложеното и непосочването в заповедта за
дисциплинарно наказание на времето на извършването на нарушението, твърдяно от
ответника за ищцата, както и несъответствието на наложеното дисциплинарно
наказание със законният текст, въз основа на който се налага, опорочава
издадената заповед, като има за своя правна последица незаконосъобразност на
наложеното дисциплинарно наказание на ищцата.
Съдът намира предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на
уволнението на ищцата като незаконно за основателен, поради
което и Заповед № ***
г. на управителя на „Е.МИРОЛИО” ЕАД следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ –
съкращаване на щата и намаляване на обема на работа не са били налице към
момента на издаването на заповедта, предвид това, че от събраните по делото
доказателства не се установи да е било намаляване обема на работа, нито пък
реално да е извършено съкращаване в щата. При оспорване на уволнението от
работника като незаконно, в тежест на работодателя е да установи при условията
на пълно и главно доказване на законността на уволнението, а именно че е
прекратил трудовото правоотношение с работника законосъобразно. Следователно,
при оспорване законността на уволнението, предмет на установяване е фактът на
намаляване на обема на работа, както и дали това намаляване е свързано с
изпълняваните от работника трудови функции, респ. премахването на съответната
щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на работата на предприятието,
съгласно трайната и задължителна съдебна практика на ВКС, приемаща, че
намаляването на обема на работата е самостоятелно основание за уволнение по
чл.328, ал.1, т.3 от КТ, когато съкращаването на щатната бройка за определена
длъжност е извършено поради намаляване на обема на работата и уволнението на
работника е по чл.328, ал.1, т.3 от КТ /Решение № *** г. по гр.д. № *** г. на
ВКС/. Ответникът не ангажира по делото
доказателства, от които да се направи извода, че реално е било налице
намаляване обема на работа към момента на съкращаването на ищцата. На следващо
място, съдът намира, че уволнението е незаконно, тъй като работодателят не е
отправил писмено предизвестие до ищцата за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Съгласно тази разпоредба,
работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ. В
процесния случай, ответното дружество е изплатило на ищцата обезщетение за
неспазен срок на предизвестието, но това не го е освобождавало да предизвести
писмено ищцата за предстоящото прекратяване на трудовия договор. В хипотезата
на чл.335, ал.2, т.1 от КТ се връчва предизвестие, а не заповед за уволнение,
като законът свързва редица правни последици с предизвестието, в случаите,
когато то се дължи.
Относно проведения подбор, за
който съдът следи служебно дали е била спазена разпоредбата на чл.329 от КТ,
намира че реално такъв не е бил проведен, предвид това, че работодателят е
посочил конкретни критерии, по които да се извърши подбора, но комисията по
подбора ги е игнорирала и е направила подбор по свои критерии, различни от
тези, посочени от работодателя, като в тази насока съдът намира довода на
процесуалния представител на ищцата, изложен в писмените бележки за основателен.
Критериите, по които комисията е следвало да извърши подбор по длъжности са
били съпоставка на образованието, съпоставка на квалификацията, съпоставка на
уменията за работа – заповеди за наказания и др., както и критерия – да се отчита
защитата на работниците по чл.333 от КТ. Видно обаче от протокол от 07.05.2013
г. на комисията по подбора, критерия съпоставка на образованието не е бил
оценяван и същият е бил изключен при оценяването. Комисията е съпоставяла
единствено критериите квалификация и умения за работа. В случая, съпоставка на
образованието на работниците не е била извършвана и правото на работодателя не
е реализирано. Освен това комисията по подбора не е спазила и критерия – да се
отчита защитата на работниците по чл.333 от КТ, като за целта е следвало
работниците да декларират писмено липсата на обстоятелствата по чл.333 от КТ,
каквито доказателства ответникът не е представил по делото. Поради изложеното,
съдът намира, че не е бил извършван подбор от комисията по реда на чл.329 от КТ,
предвид това, че работодателят е задал към комисията по подбора конкретни
критерии, които комисията по подбора не ги е съобразила, което води и до незаконосъобразността
на извършения подбор по смисъла на чл.329 от КТ.
Поради изложените по-горе съображения,
уволнението на М.С.Г., извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ се преценява
от съда за незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Предвид доказаността и основателността на
главния иск за признаване уволнението на ищцата Г. за незаконно, съдът намира, че и иска за възстановяване на същата на заеманата преди уволнението длъжност следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ:
При отмяна на уволнението като
незаконосъобразно за работника възниква потестативното право да претендира
обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на
уволнението. Елементите на фактическия състав, а именно оставането без работа
поради уволнението, неговата продължителност, причинна връзка с уволнението и
размера на претенцията, следва да се докажат от работника. В процесния казус
представеното копие от трудова книжка на Г.
/неоспорено от ответника/, съдът намира, че е достатъчно
доказателство за установяване предпоставките на чл.225, ал.1 от КТ, в който смисъл е и
Решение № *** г. по гр.д. № *** г. на ВКС. Работника има право на обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца.
Съгласно чл.228, ал.1 от КТ, размера на обезщетението
е получаваното от работника брутно трудово възнагреждение
за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение или последното получено от работника брутно трудово възнаграждение. Няма спор, че полученото от ищцата брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението – м. април
При този изход на делото,
основателно се явява искането на ищцата за присъждане на разноски, като предвид представените доказателствата за реално
сторени такива, съдът намира, че в нейна полза за разноски следва да бъде
присъдена сума в размер на 310 лв.
С оглед
изхода на делото на основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да
се възложи и заплащането на държавната такса върху уважените искове в размер на
264,86 лв., състояща се от
определена от съда държавна такса от по 50 лв. за неоценяемите искове по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и държавна такса в размер на 164,86 лв. за оценяемия
иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, както и разноски за вещо лице в размер на 50 лв.
По изложение по-горе съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № *** г. на управителя на „Е.МИРОЛИО” ЕАД, с която на основание чл.188 т.1
от КТ на М.С.Г. на длъжност *** е наложено
дисциплинарно наказание „***”.
ОТМЕНЯ
като незаконно уволнението
на М.С.Г., ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № *** г. на *** на
„Е.МИРОЛИО” ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.С.Г., ЕГН ********** *** на заеманата
преди уволнението длъжност “***” в цех „***” в гр.Я. Звено
„***” в „Е.МИРОЛИО” ЕАД.
ОСЪЖДА „Е.МИРОЛИО”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.Сливен, кв. Индустриален, представлявано
от Г. Р. – изп.
директор да заплати на М.С.Г.,
ЕГН ********** ***
сумата 4 121,70 лв.,
представляваща обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното
уволнение за периода от 10.05.2013 г. до 09.11.2013 г.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Е.МИРОЛИО” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, кв. Индустриален, представлявано
от Г. Р. – изп.
директор да заплати на М.С.Г.,
ЕГН ********** *** сумата 310 лв. - разноски
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Е.МИРОЛИО” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.Сливен, кв. Индустриален, представлявано
от Г. Р. – изп.
директор да заплати държавна
такса върху уважените искове в размер на 264,86 лв. по сметка на ЯРС, 50 лв. – възнаграждение за вещо лице по сметка на ЯРС, както и 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист по сметка на ЯРС.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: