№ 5581
гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110152913 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. И. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес – град С, представлявана от адвокат М. В. М., против
„ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град
София, бул. „Гоце Делчев“ № 103, ет. 2, офис 3, представлявано от ........ в качеството му на
управител, чрез адвокат Н. С..
Ищцата твърди, че на 28.09.2018 г. е сключила договор за потребителски кредит с
ответника, като сочи, че сумата, подлежаща на връщане съгласно този договор е в общ
размер на 552.26 лв., при сума на получаване 500 лв., ГПР 41.83%, ГЛП 40.93%, и срок на
кредита от 12 вноски. Твърди, че е заплатила сумата в размер на 500 лева, представляваща
главницата, както и 52.26 лева, представляваща лихва, и 144.26 лева, представляваща
неустойка, с което сочи, че договорът за кредит е прекратен поради изплащане.
Твърди, че клауза на чл. 11.3 от процесния договор за потребителски кредит предвижда
заплащането на неустойка в размер на 284.28 лева, в случай че ищцата не предостави едно
от изброените в клауза 11.1 от същия договор обезпечения в 7-дневен срок от подписване на
договора. Твърди, че тази клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1и чл. 146 от
ЗЗП. Твърди, че предвидената клауза е неравноправна поради това, че предвижда
заплащането на неустойка в размер на 70 % от отпуснатия кредит, което сочи като
необичайно висока сума.
Сочи, че с оглед нищожността на клаузата за неустойка, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 284.28 лева, ищцата не е следвало да заплаща сумата от 144.26 лева.
При горното се иска от съда да обяви за нищожна процесната клауза за неустойка от
договор за потребителски кредит от 28.09.2018 г. между ищцата и „ФИНАНСЦЕНТЪР“
ЕООД, ЕИК *********, и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на
144.26 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
1
окончателното изплащане на сумата.
Иска съдът да присъди направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Ответникът оспорва наличието на валидна облигационна връзка между ищцата и
ответника.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата относно нищожността на клаузата за
заплащане на неустойка. Сочи, че процесната клауза за неустойка е предназначена да
санкционира заемателя за виновно неспазване на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение на кредитора в седемдневен срок от сключването на договора. Твърди, че
ищцата не е изпълнена задължението си за предоставяне на обезпечение на кредитора
съгласно процесната клауза за неустойка.
Иска се съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана по
основание и размер.
Първоначално производството е било образувано по искова молба с вх.№
203795/30.9.2022 година от А. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес – град С, чрез
адвокат М. В. М., от Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.
Пловдив, бул. "Пещерско шосе" Nº81, ет.3, ап. Б против „ФИНАНСИ ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С, с управител .........
С определение № 27010 от 01.08.2023 г. съдът е прекратил производството по гр. дело
№ 52913/2022 година по описа на Софийски районен съд по отношение на ответника –
„ФИНАНСИ ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, с
управител ........ – поради отказ от иска по смисъла на чл.233 от ГПК и конституирал като
ответник по делото - „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК *********.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
По делото е представен екземпляр от процесния договор, сключен между ищцата и
„ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК *********. Представени са разписки за извършване на
плащания по договор за заем, без да е пояснено за кой договор става въпрос.
С Определение № 10501 от 08.03.2024 г. съдът е задължил ответника на основание чл.
190 ГПК да представи в срок намиращи се у него справка за извършени плащания по
процесния договор за потребителски кредит. Поради неизпълнение на това задължение и на
основание чл. 161 ГПК съдът е приел за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на допуснати доказателства. Доколкото въпросната справка за
извършвани плащания по договора за потребителски кредит се изисква с оглед доказване на
плащане по валидно облигационно правоотношение, то съдът счита за доказано, че са
правени плащания към ответното дружество.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните искови претенции:
- установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 143, ал.2, т.5 от ЗЗП;
2
- осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1.
По същество
Ищцата носи доказателствената тежест да установи твърденията си относно
сключването на договора, съдържанието на същия, извършените плащания по договора,
както и размера на претендираното вземане.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване фактите, на които основава своите възражения и от които черпи права.
Твърди се от ищцата, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на сключения между тях договор за потребителски кредит,
приложен по делото. Същият обаче не е подписан от ответника, възражение в тази насока е
направил и ответника в отговора на исковата молба. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 27 от Закона за
потребителския кредит договорът за потребителски кредит следва да съдържа подписите на
страните.
Макар ЗЗД да предвижда консенсуален характер на договора за заем, специалния закон
(ЗПК) предвижда отклонение от този принцип, и предписва задължителна писмена форма
(чл. 10, ал. 1 ЗПК).
Представени по делото бяха разписки за извършени плащания, но същите са
адресирани до друго дружество, а именно "ФИНАНСИ ЦЕНТЪР" ООД, ЕИК *********.
Следователно същите не може да се ползват от ищеца като доказателство за наличие на
правоотношение с ответното дружество.
В настоящия казус ищцата не доказа съобразно разпределената доказателствена
тежест, че между нея и ответното дружество е възникнало валидно облигационно
правоотношение.
С оглед на това, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да изследва
законосъобразността на клаузата, доколкото тя не представлява валидно задължение в
правоотношение между страните.
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за недоказана по размер и
основание, поради което я отхвърля.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото производство. При този изход на спора, вземайки
се предвид размера на уважените претенции, на ищеца не се дължат разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 143, ал.2, т.5 от ЗЗП във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл.
143, ал.2, т.5 от ЗЗП, предявен от А. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес – град С
против „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
град София, бул. „Гоце Делчев“ № 103, ет. 2, офис 3, представлявано от ........ в качеството му
на управител за обявяване на нищожност на процесната клауза за неустойка от договор за
потребителски кредит от 28.09.2018 г. между ищцата и „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК
*********.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал.
3
1, предл. 1, предявен от А. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес – град С против
„ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град
София, бул. „Гоце Делчев“ № 103, ет. 2, офис 3, представлявано от ........ в качеството му на
управител за сумата в размер на 144.26 лева, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, искането на А. И. Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес – град С против „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – град София, бул. „Гоце Делчев“ № 103, ет. 2, офис 3,
представлявано от ........ в качеството му на управител за сумата на направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4