О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
14.02.2020г.
Врачанският
окръжен съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на 14.02. две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
АГНЕСА СТАВАРОВА
с
участието на секретаря Виолета Вълкова и прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдия Агнеса
Ставарова ЧНД N 50 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано
въз основа на молба от Б.Й.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора гр. Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване
на останалата част от наказанието лишаване от свобода. В молбата навежда
доводи, че е изтърпял изискуемата се част от наложеното му наказание и е
придобил право за условно предсрочно освобождаване.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по
чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения Б.И..
В съдебно заседание л.св.И. поддържа молбата си. Упълномощеният от началника на Затвора гр.
Враца инспектор "РД" М., изразява становище за неоснователност на искането.
Представя актуална справка за размера на изтърпяното наказание лишаване от
свобода и неизтърпяната част от същото.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца дава
становище да не се уважи молбата.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна
по следните съображения:
С присъда
№49/09.04.2012г. по НОХД № 312/2012 г. на РС-Враца, подс. Б.Й.И. е признат за
виновен и осъден общо на на 9 години лишаване от свобода,за деяния по чл.170
ал.2 Нк, по чл.144 ал.3 НК и по чл. 152 ал.3 т.5 НК извършени в условията на
опасен рецидив. На основание чл.24 НК общо определеното по чл.23 НК наказание е
увеличено на 12 години лишаване от свобода, при първоначален "строг"
режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК му е зачетено времето, през което е бил с
МН "Задържане под стража", считано от 31.08.2011г. до влизане в сила
и привеждане в изпълнение на присъдата.
С Решение от 20.06.2012г. по ВНОХД №250/2012г.
на ОС гр.Враца присъдата
№49/09.04.2012г. по НОХД №312/2012г. на РС гр.Враца е потвърдена.
Начало
на наказанието - 31.08.2011 г. Фактически изтърпял - 8 години, 5 месеца и 15 дни. От работа - 1 година, 7
месеца и 9 дни. Всичко изтърпял - 10 години,
и 24 дни. Остава за изтърпяване - 1 година, 11 месеца и 6 дни.
Доказателствата сочат, че осъденият Б.И. е изтърпял повече от 2/3
от наложеното му наказание, съгласно
изискванията на чл. 70, ал. 2, т. 2 НК.
От
доклада на администрацията при ОЗ-Враца е видно, че първоначалната оценка на
рискът от рецидив е с отчетени високи
стойности - 107 точки.
Дефицитни
показатели са отчетени в множество раздели, където е посочено,че има нужда от
корекция:
-
Настоящето правонарушение - извършил е користно-насилствено правонарушение;
-
Криминална история - многократно осъждан, включително и за правонарушения ,
насочени срещу обществото;
-
Отношение към правонарушението - не е способен да ограничава собствените си
постъпки и чувства в полза на другите хора;
-
Взаимоотношения - липсата на позитивни взаимоотношения и емоционална свързаност между членовете на
семейството го затрудняват да изгражда задълбочени емоционални връзки;
-
Образование и обучение - напълно неграмотен е;
-
Трудова дейност - няма придобита професия и изградени трудови навици;
-
Начин на живот и обкръжение - значителна част от обкръжението му са криминално
проявени лица;
-
Злоупотреба с алкохол -престъплението е извършено след злоупотреба с алкохол.
Отделно л.св.И. споделя, че често употребява алкохол;
-
Умения за мислене - поради младостта си не успява по адекватен начин да
разпознава и решава проблемите си. Понякога не се замисля за последиците от
действията си;
-
Междуличностни проблеми - проявява ясно изразена враждебност, която бързо може
да достигне до агресия.
Ресурс
се открива единствено в липсата на употреба на наркотици.
Рискът
от вреди е със средни стойности по отношение на администрацията на затвора и с
високи стойности за останалите лишени от свобода. Рискът от вреди за обществото
е с високи стойности и се обуславя от настоящето правонарушение. Рискът от
суицид и самонараняване е със средни стойности /предразположен е към
автоагресивни прояви с демонстрационен характер/. Рискът от извършване на
бягство е с ниски стойности, тъй като не са констатирани такива прояви. Липсват
и дискриминационни нагласи.
В
първоначалния план на присъдата са включени част от дефицитите, по които има нужда
от корекция, като: начин на живот и обкръжение; образование и обучение; междуличностни
проблеми.
При
направена поредна преоценка на 25.05.2017г., рискът от рецидив се запазва
висок, като има понижаване на количествения израз от 107 т. на 101т.
Сочи
се,че са налице множество дефицитни зони. Индивидуално-корекционната работа е
силно затруднена, поради трайно утвърдените нагласи в подкрепа на криминалното поведение и цялостното поведение на л.св.И. в затвора. Настъпилите
позитивни промени са в зоните: "Трудова заетост" /полагане на
доброволен труд/ и "Начин на живот и обкръжение" /участие в спортни
мероприятия/.
Рискът
от вреди за служителите и за останалите лишени от свобода е със средни
стойности. Определя се от ниското ниво на самоконтрол и силната податливост на
негативно въздействие. Участието в нерегламентирани отношения и хомосексуални
връзки е предпоставка за предизвикване
на конфликтни ситуации, на които е много вероятно л.св.И. да реагира агресивно.
Рискът
от вреди за обществото е с високи стойности. Те се определят от присъдите
осъден за деяния по чл.152, чл.144 и чл.115, вр.чл.18 НК.,от зависимостта от
алкохол, високото ниво на криминализация и негативното влияние на криминално проявени
лица и познати. Изброеното се приема като фактори, които в бъдеще са с
вероятност за негативно въздействие върху осъдения за противоправни проявления
в обществото. В рискова група попадат случайни граждани, лица от женски пол и
служители по време на изпълнение на служебните задължения.
Последната
оценка сочи среден риск за самоувреждане,
тъй като л.св.И. е лабилен психически. Склонен е към демонстративни
автоагресивни прояви с оглед удовлетворяване на претенции и постигане на лична
изгода.
Работата
с л.св.И. е насочена към затвърждаване на трудовите навици чрез ангажиране с
учебен процес и повишаване на образователното ниво и чрез интервенции за
понижаване на агресивните нагласи и повишаване на самоконтрола.
При
последно направената ревизия на оценката на рискът от рецидив не отчита
понижаване,защото е в диапазона на висок риск,с незначително понижение на
числовите стойности от 101 т. на 92 точки.По време на изтърпяване на
наказанието в затвора гр.Враца е записан като ученик, но не е посещавал редовно
учебните занятия. Има трудности с
усвояването на учебния материал и показва липсата на интерес да се обучава.
Работи като чистач на 1/2 щатна
длъжност. По време на престоя в затвора е показва склонност да нарушава
реда и ограниченията, предвидени в закона.
Рискът
от вреди за служителите и за останалите лишени от свобода запазва средните си
стойности от предходните оценки. Определя се от ниското ниво на самоконтрол и
силната податливост на негативно въздействие. Има вероятност да реагира
агресивно при попадане в конфликтна ситуация, при засягане на интереси или при
конфликт на лична основа. Участието в нерегламентирани отношения и/или
хомосексуални връзки също е предпоставка за предизвикване на конфликтни
ситуации.
Преместен в ЗОЗТ "Бойчиновци" на
05.11.2019 г. Към момента няма наложени дисциплинарни наказания, няма и награди.
От постъпването си в ЗОЗТ не е нарушавал установените правила, но има
непрестанни претенции към администрацията, които в повечето случаи са
неоснователни.
Лишеният
от свобода приема плана на присъдата, но дейностите не се изпълняват в пълния
обем. Заложените в плана на присъдата цели все още не са постигнати /акцентът е
върху зоните "Умения за мислене" и "Нагласи"/. Проведена е
индивидуално-корекционна работа с л.св.И. насочена върху изграждане на умения
за мислене, определяне на проблем, осъзнаване на последствията от собствените
действия и изграждане на способности за решаване на бъдещи проблеми. Л.св.И. не
осъзнава какви дефицити има и няма алтернативи за преодоляването им. Не умее да
контролира емоционалните си състояния. Липсват убедителни доказателства за
поправяне на осъдения.
Този
съд напълно споделя констатациите на администрацията, че не са налице основания
за УПО, тъй като не е дал достатъчно и категорични доказателства за поправянето
си. Очевидно е, че в плана на присъдата като цели първоначално са заложени
дейности за пълноценното оползотворяване престоя в затвора за целия период от
време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода,за да се постигне
поправителния ефект за осъдения.След задълбочен анализ на затворническото досие
на лишения от свобода Б.И. се установява ,че не са налице доказателства,сочещи
на трайни и необратими положителни промени в мисленето и поведението му,годни
да обосноват извод,че при него вече е налице личностна готовност за живот в
условията на свобода.Не се съдържат категорични доказателства за неговото
поправяне и че постигнати целите по чл. 36 НК. По отношение на него няма как да
се приеме, че са изпълнени задачите по плана. Не може да бъде пренебрегнат
факта, че в рамките на изтърпяване на наказанието рискът от рецидив и от вреди
за обществото е във високи граници и не е понижен, независимо от извършените корекционни дейности. Настъпилите позитивни
промени са незначителни, непълни и недостатъчни и по тази причина трябва да
продължи работата с него за изграждане на устойчиви навици и нагласи за водене
на законосъобразен начин на живот.В тази връзка трябва да се отчете
обстоятелството,че социалната дейност и възпитателна работа,която се води по
отношение на осъдения на „лишаване от свобода“ за постигане на целите на
специалната превенция обхваща целия период от време,през който те са в местата
за изпълнение на наказанията.така съобразно заложените в плана за изпълнение на
присъдата цели и задачи,над които следва да се работи с лишения от свобода до
края на престоя му в местата за лишаване от свобода,корекционната работа с него
следва да продължи в насока недопускане на закононарушения,за изграждане на
устойчиви навици и нагласа за водене на законосъобразен начин на живот и пълно
осъзнаване вредата от престъпното му поведение.
Ето
защо проследявайки всички тези обстоятелства,съдът прие, че не следва да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения И..
На
основание горното и във връзка с чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1, т.2 НК,
Врачанският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на осъдения Б.Й.И.
- роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с начално
образование, женен, осъждан, понастоящем в Затвора гр. Враца, с ЕГН **********, да бъде условно-предсрочно освободен от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода, определено по НОХД № 312/2012
г. на РС-Враца от 12 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим,
за престъпления по чл. 170, ал. 2, пр.1, вр. ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.54, вр.
чл.58а, ал. 1 НК; по чл.144, ал.3, вр. ал. 1, пр.1, вр. чл. 54, вр. чл. 58а,
ал. 1 НК и по чл. 152, ал. 3, т.5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл.29, ал.1,
б."а", вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 НК, с остатък в размер на 1 /една/
година, 11 /единадесет/ месеца и 6 /шест/ дни.
ОПРЕДЕЛЯ
6-месечен срок, от влизане на определението в сила, в който лишеният от свобода
Б.Й.И. не може да подаде нова молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис
от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: