РЕШЕНИЕ
№ 01.08.2019г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански
състав
На 10.07. 2019
година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена
Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 755 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от „В.и к.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Т.Р. – управител против Р.Р.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***. Ищецът твърди, че ответницата била титуляр на партида в ЕООД „В.и
к.“***. С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие
и потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които ЕООД „ВиК“ се
задължавало да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от
имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое
задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При
закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Твърди, че Р.Р.Д.
имала неизплатени в срок задължения към ищцовото дружество в размер на 325,80
лв., произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода, за което
в периода 27.06.2017 г. до 20.09.2018 г. били издадени квитанции с номера,
както следва: квитанция № **********/01.08.2017 г. на стойност 21,72 лева;
квитанция № **********/01.09.2017 г. на стойност 21,72 лева; квитанция №
**********/01.10.2017 г. на стойност 21,72 лева; квитанция №
**********/01.11.2017 г. на стойност 21,72 лева; квитанция №
**********/01.12.2017 г. на стойност 21,72 лева; квитанция №
**********/01.01.2018 г. на стойност 21,72 лева; квитанция №
**********/01.02.2018 г. на стойност 21,72 лева; квитанция №
**********/01.03.2017 г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/28.03.2018
г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/28.04.2018 г. на стойност
21,72 лева; квитанция № **********/28.05.2018 г. на стойност 21,72 лева;
квитанция № **********/28.06.2018 г. на стойност 21,72 лева; квитанция №
**********/28.07.2018 г. на стойност 21,72 лева; квитанция №
**********/28.08.2018 г. на стойност 21,72 лева и витанция №
**********/28.09.2018 г. на стойност 21,72 лева, както и лихви за забавено
плащане в размер на 20,24 лв. за период от 01.08.2017 г. до 09.11.2018 г.. За
този период било извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества
вода в имота на потребителя, находящ се в ***. Отчитането на количествата
доставена и отведена вода било обективирано чрез запис в електронна карнета за
партидата на ответника и ставало през текущия месец, като платежния документ -
квитанция за тях се издавал до края на текущия месец или на първо число от
следващия. Срокът за заплащане на дължимата сума по него била 30 дни от датата
на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за
предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ
и чл. 31, ал. 2 - стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от
Наредба № 4/ 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. Твърди, че срещу Р.Р.Д.
*** от страна на ищцовото дружество ЕООД „В.и к.“*** било подадено заявление по
реда на чл. 410 от ГПК за дължимите суми, което съдът уважил и издал заповед за
изпълнение на парично задължение № *** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на
Районен съд-К.. Предвид обстоятелството, че издадената заповед била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, Районен съд-К. дал указания на
заявителя да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 415, ал. 2 вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Р.Р.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, че дължи на „В.и к.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Т.Р. – управител, сумата 325,80 лв. /триста
двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/, произтичащи от доставка на питейна
вода и отведена канална вода, за което в периода от 27.06.2017 г. до 20.09.2018
г., били издадени 15 броя квитанции за дължимите суми за предоставени ВиК,
услуги, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата, както и
лихви за забавено плащане в размер на 20,24 лв. /двадесет лева и двадесет и четири
стотинки / за период от 01.08.2012 г. до 09.11.2018 г., както и ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по ч. гр. д. *** г. по описа на
Районен съд-К., разноски в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ за държавна
такса. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски. Задължението
можело да бъде заплатено от ответницата по следната банкова сметка: ***
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД - С.З., IВАN: ***.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, чрез процесуалния си представител
поддържа изложените в исковата молба доводи за основателност на исковата
претенция, като уточни, че изразходваното
количество вода се е начислявало
служебно и е записано в карнета, че в
имота на ответницата нямало монтиран водомер.
В съдебно заседание,
ответницата се яви лично и потвърди, че закупила
имота и партидата била записана на нейно име. Когато закупила къщата имали
водомер, но сега нямали. Твърди, че живеела в чужбина. Не ползвала вода. Когато
се връщала в България само тя живеела в имота.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. №
*** г. по описа на Районен съд-К. се установява, че съдът
е издал в полза на „В.и к.”
ЕООД, *** срещу Р.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** за сумите: 325,80 лева /триста двадесет и пет лева и 80 ст./ -
главница, представляваща задължение за консумирана и незаплатена питейна и отведена
канална вода по партида № *** в град *** за периода от 27.06.2017 г. до
20.09.2018 г.; 20,24 лева - лихва за забава от 01.08.2017 г. до 09.11.2018 г.;
законна лихва от 22.11.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски
по делото: 25,00 лева - държавна такса. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5
от ГПК. В изпълнение на указанията на съда и на осн. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
„В.и к.”
ЕООД, *** е предявило против Р.Р.Д. настоящите
установителни искове.
По делото са представени следните квитанции за
партида № С.З., за абонат *** – Р.Р.Д.,
с адрес: ***, издадени от „ВиК“ ЕООД, С.З., както следва: квитанция № **********/01.08.2017 г.
на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/01.09.2017 г. на стойност 21,72
лева; квитанция № **********/01.10.2017 г. на стойност 21,72 лева; квитанция №
**********/01.11.2017 г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/01.12.2017
г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/01.01.2018 г. на стойност
21,72 лева; квитанция № **********/01.02.2018 г. на стойност 21,72 лева; квитанция
№ **********/01.03.2017 г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/28.03.2018
г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/28.04.2018 г. на стойност
21,72 лева; квитанция № **********/28.05.2018 г. на стойност 21,72 лева; квитанция
№ **********/28.06.2018 г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/28.07.2018
г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/28.08.2018 г. на стойност
21,72 лева; квитанция № **********/28.09.2018 г. на стойност 21,72 лева.
Видно от Лихвен лист за
партида № С.З., за абонат *** – Р.Р.Д., с
адрес: ***, издаден от „ВиК“ ЕООД, С.З., върху дължимата сума от 346,04 лева е
начислена лихва в размер на 20,24 лева.
Ищцовото дружество
представи досие на абоната Р.Р. Д., в което е отразено, че индивидуалният водомер
в имота е бил повреден и за процесния
период са й начисляване служебно по 10
куб. метра вода за всеки месец.
В съдебно заседание
ответницата Д. се яви лично и заяви, че живее в имота, който е купила преди
време.
Със заявление за промяна
на партида с образуване на нов номер от 30.07.2017 г. предишният абонат М.М.И.
е поискала партида № ***, за обект, намиращ се на адрес: ***, да се води на
ответницата Р.Р.Д., на основание договор за покупко-продажба.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза от вещото лице И.Н.. Експертът е заключил, че
на името на Р.Р.Д. имало незаплатени 15 бр. квитанции, издадени за периода
01.07.2017 г. до 28.09.2018 г. Квитанциите били издадени за партида № С.З., за
имот, находящ се в ***. Стойността на квитанциите е в размер на 325,80 лв.,
като ответницата не била заплатила нито една от сумите по квитанциите. Размерът
на дължимото обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва за периода от 01.09.2017 г. до 09.11.2018 г. е в размер на
20,24 лв. За партида № *** имало съставена карнета на стр. 142, като в нея са
отразени по 10 куб. метра вода, служебно начислени за всеки месец. В графа
„Показания“ е отразено, че в имота липсва водомер. Главницата била начислена на
база на служебно начисленото количество вода, по единичната цена на водата към
момента на начисляването. Партидата и до настоящия момент се водела на името на
Р.Р.Д., прехвърлена със заявление за промяна на партида още на 03.07.2017
година.
Представени са Общите
условия на ищцовото дружество, ведно с извадки от публикуването им в един
централен и в един местен всекидневник.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените установителни искове са с
правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените
в исковата молба факти, от които произтича претендираното вземане и съответно
да ангажира доказателства за неговия размер – че през процесния период е
извършвал в договореното качество, количество и срок услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода, както и че през процесния период
ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, а в
тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи и
правоизключващи факти.
По делото не се спори, че ищцовото дружество
е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от ЗВ и предоставя ВиК услуги
на портебителите срещу заплащане на територията на гр. К.. По делото се
претендират потребените количества вода за партида № ***, на името на Р.Р.Д., с
адрес: ***, за периода от 27.06.2017г. до 09.11.2018г..
Приложимият нормативен акт за процесния период
е Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. В чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004г. е предвидено, че потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, което е отразено и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал.3 от общите условия на
оператора. Тази разпоредба се отнася за няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, наематели. За да
възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то
той на първо място трябва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
По делото не се спори, че Р.Р.Д. *** и на нейно име е открита партида № ***. С оглед
посоченото съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение,
по което ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги.
В исковата молба и заповедното производство,
ищецът заявява, че начислените суми са
от реален отчет на консумирана вода, докато в приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза вещото лице при справка в ищцовото дружество е
установило, че за партида № *** имало съставена карнета на стр. 142, като в нея
били отразени по 10 куб. метра вода, служебно начислени за всеки месец. В графа
„Показания“ било отразено, че в имота „липсва водомер“. В представеното от
ищцовото дружество досие на абоната Р.Д.,
е посочено друго основание за служебно начисляване, а именно „повреден
водомер“. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца уточни, че се
касае за служебно начисляване на суми,
поради липса на индивидуален водомер в
имота.
При разпределената му доказателствена тежест
съгласно чл. 154 от ГПК ищцовото дружество не успя при условията на пълно и
главно доказване да установи, че през процесния период е извършвал в
договореното качество, количество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода.
От събраните по делото доказателства –
съдебно-икономическа експертиза и писмени доказателства – 15 броя квитанции и
лихвен лист, не може да се установи, кога е демонтиран водомера, който към
настоящия момент не е в имота, отговарял ли е на техническите изисквания т.е.
бил ли е годно измервателно средство за измерване, съобразно нормативните
изисквания. В тези случаи, съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия при повреждане на индивидуален водомер на
потребител, „ВиК“ – операторът начислява количеството изразходвана вода според
средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на
предписанието по чл. 20 от Общите условия, като след изтичането му „ВиК“ –
операторът таксува потребителя по реда на чл. 25, ал. 8 от Общите условия.
Липсват твърдения в тази насока, като от изложеното в исковата молба и
заповедното производство може да се направи извод, че претенцията се основава
на реален отчет на показанията на средство за измерване. Доколкото обаче не се
установи, че показанията са снети въз основа на годно измервателно устройство,
липсват както писмени, така и гласни доказателства в тази насока, то не може да
се приеме, че е доказана реалната доставка на отчетено количество услуги.
С оглед твърденията на процесуалния
представител на ищцовото дружество в първото по делото заседание и констатациите,
съдържащи се в съдебно – икономическата експертиза месечното количество, изразходвана
питейна вода се определило съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия, както
следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, а според ал.10 при сграда етажна
собственост или при имоти с повече от един потребител, определените в ал. 8
количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки
обитател.
В случая ищцовото дружество не доказа
наличието на предпоставките за соченото служебно начисляване на суми за
консумирана питейна и отведена канална вода. Ищцовото дружество не ангажира
доказателства за начина, по който е определено ползваното количество вода. Не
се установи защо именно сочените в квитанциите куб. м. са били начислени, на
каква база е определен размерът им и дали същите са били правилно определени.
Следва да се посочи, че представените от ищцовото дружество квитанции и лихвен
лист не биха могли да послужат като годно доказателство относно конкретните
видове задължения на посочения абонат за процесния период, доколкото
представляват частни свидетелстващи документи, съдържащи благоприятни за
издалата ги страна данни. Заключението на приетата съдебно - икономическа
експертиза също не е в състояние да установи наличието на претендираните вземания,
тъй като тя изхожда единствено от счетоводните записвания при ищеца, направени
на база първични счетоводни документи, които не могат да обвържат надлежно
другата страна по спора. Не се събраха гласни доказателства и подписани от
ответницата карнетни листи. В представеното от ищцовото дружество досие на абоната е посочено съвсем друго основание за
служебно начисляване, а именно „повреден водомер“. Освен това съдът намира, че
изчисленията не отговарят на реално консумираната вода, тъй като консумацията не
е била изчислявана на база един обитател на жилището, каквито са твърденията на
ответницата, която заяви, че и в по-голямата част от годината е живяла в
чужбина.
С оглед на гореизложеното, не се доказа
наличието на предпоставките за соченото служебно начисляване на суми за
консумирана питейна и отведена канална вода и техния размер, поради което
исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Поради отхвърляне на иска за главница
следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихви.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.И К.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.Т.Р. против Р.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта за сумите, както следва: сума в
размер на 325,80 лв. /триста двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по
следните квитанции: квитанция № **********/01.08.2017 г. на стойност 21,72
лева; квитанция № **********/01.09.2017 г. на стойност 21,72 лева; квитанция №
**********/01.10.2017 г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/01.11.2017
г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/01.12.2017 г. на стойност
21,72 лева; квитанция № **********/01.01.2018 г. на стойност 21,72 лева; квитанция
№ **********/01.02.2018 г. на стойност 21,72 лева; квитанция №
**********/01.03.2017 г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/28.03.2018
г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/28.04.2018 г. на стойност
21,72 лева; квитанция № **********/28.05.2018 г. на стойност 21,72 лева; квитанция
№ **********/28.06.2018 г. на стойност 21,72 лева; квитанция №
**********/28.07.2018 г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/28.08.2018
г. на стойност 21,72 лева; квитанция № **********/28.09.2018 г. на стойност
21,72 лева., в периода от 27.06.2017 г. до
20.09.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС-К.- 22.11.2018 до
окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер
на 20,24 лв. /двадесет лева и двадесет и четири стотинки / за периода от
01.08.2012 г. до 09.11.2018 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № ***г. по частно гражданско дело № ***г. по описа на РС-
К..
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС – С.З. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: