РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _25.07._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Левски, ІV състав, в
публичното съдебно заседание на _двадесeт и
пети юни_
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора
__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _95_
по описа за _2019_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от Л. В. и К. К.,
срещу
М.В.К., с ЕГН**********,
с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се е
намирало в облигационни правоотношения с
ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, които били общоизвестни, и съгласно които ищецът бил
изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода
18.02.2018г. до 19.05.2018г.; че ответникът от своя страна не е изпълнил
задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени от ищеца
фактури.
Твърди се, че ищецът е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия, и дружеството е доставяло на ответника, с електроснабден
имот, находящ се в ***, с ИТН*** ел. енергия за периода от 18.02.2018г. до
19.05.2018г., за което е издало отделни фактури, в които били посочени
конкретно дължимите суми по 3 броя фактури.
Конкретизирани са сумите по изброени фактури.
Твърди се, че посочените задължения по различните фактури
станали изискуеми.
Ищецът подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в РС – Левски, по което било образувано ч.гр.д. 753/2018г. Длъжникът упражнил
правото си по чл. 414, ал.1 от ГПК да подаде възражение в законоустановения
срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди
се, че до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не било
постъпило. Начислена била и лихва за процесния период. Общата стойност на
непогасения паричен дълг на ответника към датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение възлизал на 283.3 лв. – главница по
неплатени фактури, 10.99 лв. законна лихва от 21.04.2018г. до 27.09.2018г.
Твърди се, че възражението на ответника било неоснователно и
като такова не следвало да бъде кредитирано от съда.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила
на присъдено нещо и да признае за установено, че ответникът М.В.К., с
електроснабден имот, находящ се в *** ИТН *** по издадената Заповед за
изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
сумата от 283.3 лв. – главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 18.02.2018г. до 19.05.2018г.
сумата от 10.99 лв. законна лихва за забава, считано от
21.04.2018г. до 27.09.2018г., съгласно приложена справка за възникнали
задължения;
законна лихва за забава върху главницата, считано от момента
на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на главницата.
Претендира направените разноски по заповедното и в настоящото
производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, не е изразено становище и не са направени
доказателствени искания.
Ищецът е представил писмени доказателства
с исковата молба.
Като взе предвид твърденията на ищеца,
както и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира следното:
Налице са всички процесуални предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не
е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника. Последният не се явява в съдебно заседание и
не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. На ответника са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
С допълнителна молба до РС – Левски ищецът
е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед наведените в исковата молба
твърдения, както и на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
предявените искове са вероятно основателни.
На основание изложеното следва да бъде
постановено неприсъствено решение. На основание чл. 239, ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно
да са налице процесуалните предпоставки за постановяването му.
При този изход на делото, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените
от ищеца деловодни разноски, като съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът представя списък на разноските, които следва да бъдат
присъдени.
Следва ответникът да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски общо в размер на 245 лв. по заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете
с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл.
107 от ЗЕ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, че ответникът М.В.К., с
ЕГН**********, с адрес: ***, дължи на „***” АД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, сумата от 283.30 лв. – главница за използвана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 18.02.2018г. до 19.05.2018г.; сумата от 10.99 лв. -
законна лихва за забава, считано от 21.04.2018г. до 27.09.2018г., съгласно
приложена справка за възникнали задължения, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 05.10.2018г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА М.В.К., с ЕГН**********, с адрес: ***, да
заплати на „***” АД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
направените разноски в исковото и заповедно производство общо в размер на 245
лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 239 ал.4 от ГПК не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: