Решение по дело №28109/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8922
Дата: 4 август 2022 г.
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20211110128109
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8922
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110128109 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата от 4 012,92 лева с ДДС, представляваща
главница на задължение по договор за излъчване на търговски съобщения, ведно със
законната лихва от 22.02.2021г. до изплащане на вземането и на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД сумата от 1 691,90 лева – законна лихва за периода от 01.05.2016г. до 01.02.2021г., за
които е издадена заповед за изпълнение от 25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 10225/2021г.по описа
на СРС, 176 състав.
Ищецът – „ФИРМА“ ООД, твърди, че между страните са налице облигационни
отношения по договор за медийни услуги , с предмет– предоставяне на ефирно време за
излъчване на търговски съобщения на клиента – възложител в програмите на Б.Т.В.М.Г.,
които са: Ian Gillan и Lordi (чл.1 от договора), на обща стойност от 4 012,92 лева, за която
сума са издадени фактура № .../25.04.2016г. за сумата от 706,80 лева с ДДС ; фактура №
.../11.05.2016 г. за сумата от 1104 лева с ДДС; фактура № .../27.05.2016г. за сумата от 223,20
лева; фактура № .../28.10.2016г. за сумата от 1792,20 лева; фактура №
**********/30.11.2016г. за сумата от 55,80 лева и фактура № .../14.02.2018г. за сумата от
777,60 лева, които не са били заплатени от ответника. Платена е била частично само
фактура № ... от 25.04.2016г. като неплатеният остатък по нея е 60,12 лева. Ищецът твърди,
че задълженията по издадените фактури са станали изискуеми , т.к.съгласно
договореностите между страните, ответникът е следвало да заплаща възнаграждението в 5
дневен срок от датата на издаване на съответната фактура.
Ответникът ФИРМА ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Твърди, че концертите на Х.Ц. и С. не са организирани от ответното дружество, а
от трето за спора лице - ФИРМА ЕООД.
1



Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото са приети като писмени доказателства фактура № .../25.04.2016г. за сумата
от 706,80 лева с ДДС ; фактура № .../11.05.2016 г. за сумата от 1104 лева с ДДС; фактура №
.../27.05.2016г. за сумата от 223,20 лева; фактура № .../28.10.2016г. за сумата от 1792,20 лева;
фактура № **********/30.11.2016г. за сумата от 55,80 лева и фактура № .../14.02.2018г. за
сумата от 777,60 лева, както и договор за излъчване на търговски съобщения от 03.10.2016г.
Вещото лице по ССчЕ, след проверка в счетоводството на страните по делото, счетоводните
им справки, СД по ДДС, дневника на покупките и дневника на продажбите е установило, че
процесните шест фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца и същите са посочени
в дневниците на покупките към месечните справки – декларации по ЗДДС, подадени в
НАП.
От проверката в счетоводството на ответника „ФИРМА“ ООД вещото лице е
установило, че са осчетоводени фактура № .../28.10.2016г.; фактура № .../25.04.2016г;
фактура № .../11.05.2016г.; фактура № .../27.05.2016г. и фактура № .../28.10.2016г., доколкото
същите са посочени в дневниците на покупките към месечните справки – декларации по
ЗДДС, подадени в НАП. Не са били осчетоводени фактура № **********/30.11.2016г. за
сумата от 55,80 лева и фактура № .../14.02.2018г. за сумата от 777,60 лева .
По делото са представени и приети като писмени доказателства сертификати за
излъчване на реклама с възложител СМЕ в ефира на З рок, К.Ф.М. и Д.Ф.М.
Други доказателства, относими към предмета на делото, не са ангажирани от
страните.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Правната квалификация на предявения иск по реда на чл.422 от ГПК е разпоредбата
на чл.266, ал. 1 ЗЗД и в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът му е възложил
извършването на посочените в исковата молба услуги на стойност, съответстваща на
претендираната, че е извършил услугите и рекламните съобщения са били излъчени в ефира
на радиостанциите.
Безпротиворечива е съдебната практика, обективирана и в решение № 114 от
26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК, решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС
по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК и др., че фактурата може да бъде приета като доказателство
за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на
плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си
2
отразяването на фактурите в счетоводството на ответника - включването им в дневника за
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по всяка една от тях представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване. В представените по делото
фактури е посочено основанието за издаването им – реклама в Р. 3 .Р., К.Ф.М.,
Д.Ф.М.съответно за кампании С. и А., Х.Ц., Я.Г., Л. и К.Е.. Посочени са страните по
договора, датата и мястото на съставяне на фактурите. Действително, същите не са
подписани от получателя „ФИРМА“ ООД, но са включени от ответника в дневниците за
продажбите по ДДС за съответния месец и справка-декларациите пред НАП, за който извод
съдът кредитира заключението на ССчЕ. С горните действия ответникът е признал
извършването на посочените услуги. Този извод се подкрепя и от събраните по делото
писмени доказателства – сертификати за излъчване на реклама в ефира на Р. 3 Р., К.Ф.М. и
Д.Ф.М. от анализа на които се извежда изводът, че уговорените транспортни услуги са
извършени. Именно от посочените сертификати за излъчване на реклама – а именно от
сертификат за излъчване на реклама с продължителност от 30 сек. е видно, че по възлагане
на СМЕ в ефира на Д.Ф.М.за 21 дни в периода от 06.02.2018г. до 26.02.2018г. по 4 пъти
денонощието е излъчван рекламен клип на ищеца по кампания К.Е., поради което съдът
приема, че договореното възнаграждение съгласно фактура № .../28.10.2016г.; фактура №
.../25.04.2016г; фактура № .../11.05.2016г.; фактура № .../27.05.2016г.; фактура №
.../28.10.2016г., фактура № **********/30.11.2016г. и фактура № .../14.02.2018г., се дължи на
ищеца и при липса на доказателства, че цената е платена от ответника, предявеният срещу
него иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид основателността на главната претенция, основателен се явява и искът за
лихви – изпълнение на задължението по всяка една от процесните фактури е обвързано с 5
дневен срок на изпълнение от издаването им. При липса на плащане по главницата с
изтичане на договорения срок ответникът е изпаднал в забава без покана, поради което
искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателен.

По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноските, които е направил в производството в размер на 629,70 лева в заповедното
производство (515,60 лева – адвокатско възнаграждение и 114,10 лева – държавна такса) и
1152,39 лева в исковото производство, от които 114,10 лева – държавна такса, 300 лева –
депозит за вещо лице и 738,29 лева – адвокатски хонорар.

Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав

РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.266, ал.1 от ЗЗД иск, че „ФИРМА“ ООД, с ЕИК: ... дължи на „ФИРМА“ ООД, с ЕИК: ...
сумата от 246,43 лева с ДДС, от 4 012,92 лева с ДДС, представляваща главница на
задължение по договор за излъчване на търговски съобщения, ведно със законната лихва от
22.02.2021г. до изплащане на вземането и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от
1 691,90 лева – законна лихва за периода от 01.05.2016г. до 01.02.2021г., за които е издадена
заповед за изпълнение от 25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 10225/2021г.по описа на СРС, 176
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ФИРМА“ ООД, с ЕИК: ... да заплати
на „ФИРМА“ ООД, с ЕИК: ... сумата от 1152,39 лева, представляваща сторени разноски в
исковото производство, както и сумата 629,70 лева - разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№ 10225/2021г., по описа на СРС, 176 състав.


Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4