Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 27. 04. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 12605 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство Я.Б.К. с ЕГН **********, адрес ***, офис 9 (въззивник) чрез процесуалните
представители адвокат П.С. и адвокат Д.Б.срещу решение № 445593, постановено на
06. 07. 2018 г. от Софийския районен съд, 48-и състав, по гр. д. № 71400 по
описа на Софийския районен съд за 2017 г. (обжалвано решение). С него районният
съд е уважил частично иск за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата от 5
000 лева от претендирания размер 10 000 лева (частичен иск от цялата сума
в размер на 30 000 лева) с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 24. 07. 2017 г. до окончателното ѝ заплащане.
С въззивната
жалба въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която искът е частично отхвърлен за разликата от 5 000
лева до претендирания размер от 10 000 лева. Твърди, че в обжалваната част
първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
като при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Заявява, че определеният от районния съд размер на
обезщетението е занижен и несправедлив, с което е бил нарушен чл. 52 ЗЗД (излага конкретни твърдения във
връзка с икономическата конюнктура, разпространението на процесната статия и
неблагоприятното въздействие върху социалния му живот). Поддържа, че първата
инстанция също така е нарушила и процесуалното правило на чл. 159, ал. 2 ГПК:
приел иска за частично недоказан, като същевременно е отклонил своевременно
направеното от ищеца доказателствено искане за разпит на още един свидетел.
Иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част
и да осъди ответника да му заплати сумата от още 5 000 лева до размера на
частично заявената претенция от 10 000 лева, представляващи дължимото по справедливост
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 24. 07. 2017 г. до окончателното му изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство „НЮ МЕДИА ГРУП“ АД (понастоящем ЕАД), ЕИК ********,
седалище и адрес на управление град София, район „Възраждане“, ул. „********(понастоящем
град Ямбол, ул. „********).
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните пред двете инстанции доказателства, съдът направи следните фактически
и правни изводи.
Въззивната
жалба е процесуално допустима: изхожда от заинтересована страна, подадена е в
законоустановения срок и е представен документ за внесена държавна такса в
необходимия размер.
При служебна
проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо в
обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната част приема следното.
Предмет на гражданското
дело са два кумулативно съединени иска с правно основание чл. 49 във връзка с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 10 000
лева, предявен като частичен от пълния заявен размер от 30 000 лева, както
и акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на законовата лихва за
периода от 24. 07. 2017 г. до предявяването на исковата молба на 06. 10. 2017
г. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обезщетенията се претендират във
връзка с публикация във вестник „Таблоид“, бр. 29/42/ от 24. 07. 2017 г.,
озаглавена „По 50 бона всеки месец“ (процесна статия). Ищецът (въззивникът)
твърди, че публикацията съдържа неверни и позорни за него факти („Говори се, че двама от най-високопоставените
партийци –Д.Д. и Я.К., ежемесечно са посещавали централата на КТБ. Някои
казват, че след всяко посещение си тръгвали с 50 000 лева, които уж
трябвали за „партийни дела“. Подозренията са, че сумите са потъвали в техните
джобове“ и „К. пък осигурявал
финансиране на енергийните си проекти с щедрата подкрепа на банкера“),
вследствие на които търпи неимуществени вреди.
Фактическият
състав на претендираното право на обезщетение по чл. 49 във връзка с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД обема следните елементи: 1. възлагане на работа; 2. вредоносно
поведение на лице, на което е била възложена работата (действие или
бездействие; в настоящия случай се твърди действие); 3. настъпили вреди в
определен размер (в случая се претендират неимуществени вреди); 4. причинна
връзка между поведението и настъпването на вредите; 5. вредите да са причинени
при или по повод изпълнението на работата; 6. вина на лицето, на което е била
възложена работата.
С
първоинстанционното решение районният съд е приел за установен гореописания
фактически състав, като е уважил и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
без да посочва изрично правната ѝ квалификация. При преценка на
правилността на решението в обжалваната част въззивният съд е обвързан от
посоченото във въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК). При това положение
настоящата въззивна проверка е ограничена до твърдяното нарушение на чл. 52 ЗЗД
(приетия от първата инстанция за установен размер на неимуществените вреди) и
твърдяното нарушение на чл. 159, ал. 2 ГПК (недопускане на разпит на свидетел
относно твърдените неимуществени вреди).
Въззивният съд
намира възражението на въззивника за допуснато нарушение на процесуалния закон
от първоинстанционния съд за основателно. Ищецът е поискал допускането на
разпит на трима свидетели своевременно с исковата молба. С определението по чл.
140 ГПК районният съд е допуснал разпит на двама свидетели. В първото съдебно
заседание те (двамата допуснати свидетели) са били разпитани, а искането на
ищеца по чл. 159, ал. 2 ГПК за допускането и на третия свидетел е било оставено
без уважение, като районният съд се е мотивирал с подробното изложение на
обстоятелствата от двамата допуснати свидетели. Въпреки това от мотивите на
обжалваното решение е видно, че районният съд е приел претендирания размер на
неимуществените вреди за частично недоказан, следователно е била налице
хипотезата на чл. 159, ал. 2, изр. второ ГПК. Оставяйки без уважение искането
на ищеца за допускане на разпит и на третия свидетел, районният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, с което е ограничил възможността на страната
да проведе пълно и главно доказване на съответните правнорелевантни факти.
Във връзка с
така констатираното процесуално нарушение и предвид изричното доказателствено
искане във въззивната жалба въззивният съд допусна разпит на третия поискан
свидетел във въззивното производство (чл. 266, ал. 3 ГПК). Събраните чрез
разпита показания следва да бъдат преценени заедно с всички останали
представени пред първата инстанция доказателства. Въз основа на съвкупната им
преценка въззивният съд трябва да установи размера
на неимуществените вреди.
Пред въззивния
съд свидетелката В.Й.М.излага показания, че въззивникът (ищецът) е преживял
изключително тежко издаването на статията, като дори се преместил да живее при нея,
защото бил преследван от репортери. Общи техни познати и приятели започнали да
се шегуват във връзка със статията. Въззивникът (ищецът) започнал да има
проблеми в партията и в работата. Затворил се в себе си като човек и общувал
само с хора, които не използвали това, за да се шегуват и коментират. Щели да
потърсят добър психолог, но въззивникът (ищецът) не искал да има повече шум.
Отменили плануваното пътуване до Гърция. Диабетът на въззивника (ищеца) се
обострил. Все още (към датата на съдебното заседание: 27. 01. 2021 г.) често се
сещал за това нещо. Променил живота си, вече бил по-обран и по-премерен в
излизане и контакти.
От разпита на
свидетелите А.С.В.и И.В.Т.в първоинстанционното производство се установява, че
ищецът (въззивникът) чувствал честта си наранена и изпитвал дълбоки душевни
терзания, бил изключително разстроен, много разтревожен, доста притеснен,
потиснат, видимо недоспал (със сенки под очите), подпухнал, мрачен и напълнял.
Статията била обсъждана сред колеги, които работят на ул. „Позитано“ № 20.
Партийни членове и голяма част от приятелите му се отдръпнали от него, което го
разочаровало. Във връзка с процесната статия го търсели и негови бизнес
партньори от чужбина. Ищецът (въззивникът) се затворил в себе си и започнал да
комуникира само с определен кръг приятели. Негативното влияние продължавало и
към момента на съответното открито съдебно заседание (09. 05. 2018 г.).
Въззивният съд
приема, че показанията на свидетелката В.Й.М.са еднопосочни с показанията на
свидетелите, разпитани от районния съд и следва да бъдат изцяло кредитирани. Те
в значителна степен се припокриват. От друга страна, показанията на
свидетелката В.Й.М.допълват първоинстанционните свидетелски показания с
обстоятелствата, че въззивникът (ищецът) е променил мястото си на живеене
вследствие на статията, че е било отменено планирано пътуване до Гърция и че
диабетът на въззивника (ищеца) се обострил. В частност промяната на мястото на
живеене не може да се приеме еднозначно като отрицателна последица от
процесната статия. Действително, в показанията на свидетелката В.Й.М.се
посочва, че техните (с въззивника) отношения се обострили, защото този стрес не
се отразил добре и на нея. От друга страна обаче се споменава, че те се опитали
да си бъдат полезни взаимно и че чрез промяната на мястото си на живеене
въззивникът се е почувствал по-спокоен (преди това го преследвали репортери).
От съвкупната
преценка на събраните пред първата и пред въззивната инстанция доказателства
въззивният съд приема за установени следните твърдени с исковата молба
неимуществени вреди: накърняване на доброто име, честта и достойнството, силен
стрес и напрежение, гняв и възмущение, безсъние, отпадналост, невъзможност за
съсредоточаване върху работата, чести питания на познати дали изнесената
информация е вярна, лошо настроение, нервност, главоболие, затваряне в себе си,
потиснатост, нежелание за срещи с приятели и познати, нарушаване на нормалния
ритъм на ежедневието, злепоставяне в обществото и внасяне на съмнение в
моралните и професионалните му качества и в зачитането на интересите на
Българската социалистическа партия, уронване на изградения престиж на енергиен
експерт и загуба на доверие от бизнес партньори.
На следващо
място въззивният съд следва да разгледа възражението срещу приложението на чл.
52 ЗЗД от първата инстанция. Въззивникът оспорва правилността на извода на
районния съд, че като публична личност следва да приема за обичайни подобни
статии, които съдържат критична оценка за неговата работа и интерпретация на
определена информация, съответно не ме се отразявали толкова тежко. Освен това
районният съд трябвало да съобрази някои допълнителни релевантни обстоятелства
(икономическата конюнктура), а някои от съобразените е подценил (разпространението
на процесната статия и неблагоприятното въздействие върху социалния му живот).
От мотивите към обжалваното решение е видно, че първата инстанция е съобразила
във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД следните обстоятелства: характера и
вида на изнесените клеветнически и позорящи обстоятелства, начина, по който са
се отразили върху ищеца – отражението върху неговото физическо и психическо
здраве и личните и обществени контакти, както и броя на лицата, които са могли
да възприемат изнесените клеветнически твърдения, положението на ищеца като
публична личност и обичайността на подобни статии, които съдържат критична
оценка за неговата работа и интерпретация на определена информация, които не се
отразяват толкова тежко на ищеца.
Въззивният съд
приема, че първата инстанция не е подценила значението на обстоятелствата,
свързани с разпространението на процесната статия и неблагоприятното
въздействие, което то е оказало върху социалния живот на въззивника. Макар и
районният съд да е пропуснал изрично да се позове на икономическия растеж,
стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности за страната към датата на деликта (решение № 253 от
2014 г. по гр. д. № 1251 от 2012 г., III г. о., ГК, ВКС), предвид
определения от него размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд
приема, че те на практика са съобразени. Действително, съобразно цитираното от
въззивника решение № 264 от 2013 г. по гр. д. № 2161/2013 г., III г. о., ГК на
ВКС публичната фигура (каквато фигура е и въззивникът по настоящото дело) може
да бъде засегната от обида и клевета по такъв начин, че честта и достойнството
ѝ да бъдат накърнени. Въпросното решение обаче е постановено по дело, по
което искът е бил изцяло отхвърлен с мотиви, че ищецът е публична личност. В
настоящия случай районният съд всъщност е уважил частично предявения иск, като
е съобразил качеството на публична личност на ищеца при определянето на размера
на обезщетението за неимуществени вреди. Това произнасяне на районния съд е
съобразено с практиката на ВКС (в този смисъл е решение № 110 от 2017 г. по гр.
д. № 2808/2016 г., IV г. о., ГК на ВКС: „В случая обстоятелството, че адресатът
В. С. като публична личност следва да понася по - висока степен на обществена
критика не изключва правото му на защита, а е от значение за размера на
обезщетението“).
Дори и след
съвкупната преценка на събраните във въззивното и в първоинстанционното
производство доказателства, въззивният съд приема, че първата инстанция
правилно е приложила чл. 52 ЗЗД с оглед дадените в т. II от Постановление на Пленума на
ВС № 4 от 1968 г. разяснения. Районният съд е правилно е съобразил всички
конкретни обективно съществуващи правнорелевантни обстоятелства, включително
оспорените с въззивната жалба обстоятелства относно икономическото състояние на
обществената система към датата на деликта, разпространението на процесната
статия, неблагоприятното въздействие, което то е оказало върху социалния живот
на въззивника, както и обстоятелството, че въззивникът е публична личност. При
това положение районният съд правилно е определил размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 лева и не е налице
нарушение на чл. 52 ЗЗД.
По изложените
съображения първоинстанционното решение трябва да бъде потвърдено в обжалваната
част като правилно.
Разноски. С оглед изхода на делото разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна. Доколкото обаче процесуалното
ѝ поведение пред въззивния съд е изцяло пасивно и тя не е направила
претенция за присъждането им, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
445593, постановено на 06. 07. 2018 г. от Софийския районен съд, 48-и състав,
по гр. д. № 71400 по описа на Софийския районен съд за 2017 г. в частта, в която искът на Я.Б.К., ЕГН **********,
с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите срещу „Ню Медиа Груп“ АД (понастоящем ЕАД), ЕИК ********, за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
публикуван материал във вестник „Таблоид“ със заглавие „По 50 бона всеки месец“
в брой 29 /42/ от 24. 07. 2017 г. е отхвърлен за разликата от уважения размер
от 5 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, частичен иск
от цялото вземане от 30 000 лева.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на преписа.
Служебно
изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Председател:
Членове: 1. 2.