Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 519 23.12.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 217 по описа
за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.2в от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова
молба от „ВиолаИн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Стара Загора, ул.“Васил Левски“ № 50, ет.1, ап.1, представлявано от Й.М.С.,
подадена чрез пълномощника адв.И.Д.Ч., с която на основание чл. 4, § 3 от
Договора за Европейския съюз, във връзка с чл.2в от ЗОДОВ, срещу Върховен
административен съд /ВАС/ и Национална агенция за приходите /НАП/ са предявени
обективно и субективно съединени искове, както следва: иск за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на „ВиолаИн“ ЕООД обезщетение за
имуществени вреди, причинени от издаден Ревизионен акт №
Р-16002419003045-091-001/ 08.04.2020г. от ТД на НАП Пловдив и Решение № 11631/
16.11.2021г. на Върховния административен съд по адм.дело № 3896/ 2021г.,
постановени в нарушение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на
данъка върху добавената стойност и практиката на Съда на Европейския съюз, общо
в размер 93 789.14лв., която сума представлява сбора от непризнато право на
данъчен кредит в размер на
59 080.32 лв. по фактури №11/30.04.2019г. и № 12/30.04.2019г.; допълнително
начислен ДДС в размер на 26 442.82
лв. по непризната вътреобщностна
доставка, по издадена от „ВиолаИн" ЕООД фактура № ********** от
24.04.2019г., и съдебни разноски
по административното съдебно производство в размер на 8 266 лева
във връзка с обжалване на издадения РА, ведно със законната лихва върху от
датата на подаване на исковата молба - 30.03.2022г., до окончателното плащане,
както и иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на „ВиолаИн“ ЕООД
мораторна лихва върху сумата от 84 427.85лв. за периода от 13.06.2019г. до
датата на предявяване на исковата молба /30.03.2022г/, в размер на
23 967.89лв.
Ищецът твърди, че във
връзка с подадена за данъчен период 01.04. – 30.04.2019г. Справка декларация по
ДДС с вх.№ 24002144539/ 01.05.2019г. и декларирано с нея ДДС за възстановяване
в размер на 84 661.12лв, на основание чл.92, ал.3 от ЗДДС, от страна на
органите на приходната администрация е била извършена ревизия, приключила с
издаване на Ревизионен акт /РА/ № Р-16002419003045-091-001/08.04.2020г. от ТД
на НАП Пловдив (потвърден с Решение № 285 от 22.06.2020 г. на Директор дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр. Пловдив, при Централно
управление на НАП). С посочения РА на дружеството не е признато правото на данъчен кредит в
размер на 59 080,32 лв. за извършени доставки на стоки от
„Унитроникс" ЕООД към „ВиолаИн” ЕООД, по фактура №11/30.04.2019г. (за
доставка 960 бр. слушалки „Bose sound true
in-ear headphones") и по фактура № 12/30.04.2019г. (за доставка на
560 бр. слушалки „Bose QuietComfort 20i
Acoustic Noise"). Твърди се, че въпреки представените множество доказателства, вкл.
за отразяване на доставките и процесиите фактури в счетоводството на доставчика
и получателя; за транспортирането на стоките от „Унитроникс“ ЕООД и предаването
им в склада „ВиолаИн“ ЕООД (стопанисван и обслужван от трето лице -
„Транскапитал“ ЕООД); за заприходяването на стоките и последващото им изписване
по признати в хода на ревизията с тях вътреобщностни доставки (ВОД), и
при липсата на каквито и да било обективни данни и доказателства, че
получателят по посочените фактури е знаел или е трябвало да знае,
че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, органите по приходите в противоречие с правото
на Европейския съюз са приели, че не съществува данъчно събитие и
„ВиолаИн” ЕООД не е получило стоките по процесиите фактури от „Унитроникс“
ЕООД, поради което не следва да му бъде признато право на данъчен
кредит. На следващо място не е била призната и вътреобщностна доставка /ВОД/ на
стоки, извършена от „ВиолаИн” ЕООД (400
бр. SAMSUNG смартфон GALAXY SM-A750F А7 по издадена от
„ВиолаИн" ЕООД фактура № ********** от 24.04.2019г., с получател
хърватското дружество М SAN GRUPA DD VIN HR34695138237, поради което и на
основание чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл. 82 ал.1 и чл. 12 ал.1 от ЗДДС за
нея е начислен ДДС в размер на 26 442,82 лв, въпреки липсата на каквито и да било обективни данни, че
доставката е част от данъчна измама, или пък за участието на която и да било от
страните по тази доставка в данъчната измама и заобикаляне на данъчното
законодателство, или пък данни на наличие на злоупотреби ощетяващи фиска. От
органите на приходната администрация не са били зачетени представените от РЛ
доказателства, че извършената ВОД е отразена в съответните отчетни регистри и
счетоводни сметка; че е подадена VIES -
декларация с Вх.№24002144539/01.05.2019г. и получателят е с валидни
идентификационни номера, като още преди предаване на стоката на превозвач
получателят е платил по банков път цената по доставката; че доставчикът „ВиолаИн“ ЕООД е придобил
стоките предмет на процесната ВОД и то непосредствено преди извършването
й; за извършената ВОД е представена
фактура №**********/24.04.2019г., съдържаща всички необходими реквизити, вкл. и
относно наличието на условия по Инкотермс EXW (транспортът
е от и за сметка на получателя). Твърди се, че в случая са били представени
изискуемите съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" и „б“ от ППЗДДС документи,
доказващи изпращането на стоките от територията на страната до територията на
друга държава членка - транспортен документ или писмено потвърждение от
получателя, като в случая са представени и двата документа - транспортен
документ ЧМР (с изпращач „ВиолаИн“ ЕООД) и писмено потвърждение от получателя /Delivery note/ за получаването на стоките -
закупени от доставчика „ВиолаИн“ ЕООД, поради което необосновано било прието от
ревизиращия орган, че липсват доказателства тази ВОД да е извършена от
„ВиолаИн“ ЕООД. За противоречащо на правото на ЕС и практиката на СЕС се сочи
изискването на органите по приходите за представяне на други документи /за
платени винетни такси, пътни листове, фактури за гориво, такса за преминаване,
заявки и/или др. търговски документи, вкл. и справки от предоставени данни и
информация от Агенция „Митници“ и данни от трафик контрол от Румъния/, извън
посочените в чл.45 от ППЗДДС.
Сочи се, че в резултат
непризнаване право на данъчен кредит в размер на 59 080.32лв. по издадени
от„Унтроникс“ ЕООД фактури; начисляване на ДДС в размер на 26442,82 лв. - по
непризната ВОД, и извършено прихващане на това данъчно задължение срещу
признато право на данъчен кредит в размер на 25 347,53 лв. - по фактура
издадена от „Магнум - Д“ ЕООД, в нарушение на основни принципи на правото на
Европейския съюз, с РА е бил определен ДДС за внасяне в размер на 1095,29 лв.
за периода - м.04.2019 г., като е определено и задължение за лихви.
Издаденият ревизионен
акт е бил обжалван от „ВиолаИн“ ЕООД по съдебен ред, като с Решение № 33/
04.02.2020г., постановено по адм.дело № 429/ 2020г. по описа на Административен
съд – Стара Загора, РА е бил отменен по съображения, че процесните доставки,
които не са били признати от ревизиращите органи, са действителни. С Решение № 11631/16.11.2021 г., постановено
по адм. дело № 3896/2021г., ВАС (като
последна инстанция) е било отменено решението на Старозагорския административен
съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на
„ВиолаИн“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-16002419003045-091-001/08.04.2020 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение №
285/22.06.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП. Със
същото съдебно решение дружеството е осъдено да разноски на НАП, в размер на 7
884,99 лв. Според ищеца в противоречие с чл.20, чл.138 и чл.168 от Директива №
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху
добавената стойност /Директивата/ и практиката на СЕС, Върховният
административен съд е приел, че по отношение на „Виола Ин“ не са налице
предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, както и
право от освобождаване заплащане на ДДС по осъществена ВОД.
Ищецът твърди, че с
издаването на ревизионния акт и потвърждаващото го окончателно съдебно решение,
ответниците – НАП и ВАС, са нарушили приложимото в областта на ДДС право на
Европейския съюз и по-конкретно чл.20, чл.63, чл.138, чл.167, чл.168, чл.178,
чл.220, точка 1 и чл.226 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г.
относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и практиката
на Съда на Европейския съюз /СЕС/, обективирана в следните решения: решение от
13.02.2014г по дело С-18/13, решение от
21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11; решение от 06.09.2012 г. по
дело С-324/11; решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11; решение от 31.01.2013
г. по дело С-642/11; решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11; решение от
13.05.2013 г. по дело С-18/13; решение от 15.07.2015 г. по дело С-123/14 и
решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, и утвърдените в тях принципи на
данъчния неутралитет, правна сигурност, в т. ч. оправдани правни очаквания и
принципа на пропорционалност, като правото на данъчнозадължените лица да
приспаднат платения или дължим от тях ДДС представлява основен принцип в
общностната система на ДДС. Поддържа, че посочените разпоредби на ПЕС са ясно и
прецизно формулирани, притежават повелителен характер и са насочени към
предотвратяване накърняването на общата система на данъка върху добавената
стойност от държавите-членки във възникнали правоотношения, развиващи се по
вертикала (отношения на власт и подчинение) между държавата и частноправен
субект, поради което следва да бъдат прилагани стриктно от националните
съдилища. А в практиката си СЕС многократно е посочвал, че отказът да се признае
право на данъчен кредит е допустим единствено с цел да бъдат избегнати
злоупотреби, които ощетяват фиска и представляват опити за данъчна измама и
заобикаляне на данъчното законодателство, като в тези случаи следва да бъде
установено, че конкретният субект е участвал в злоупотребата или е знаел за
нея.
Според ищеца
допуснатите от ответниците нарушения на общностните норми са съществени, тъй
като са нарушени основни принципи на правото на ЕС и безусловни правни
стандарти, изведени от практиката на СЕС. Позовавайки се на чл. 4, §3 от
Договора за Европейския съюз (ДЕС) и на въведения принцип за отговорност на
Държавата за вреди, причинени в резултат на неизпълнение на общностното право,
е направено искане за присъждане на претендираните обезщетения за претърпения в
условията на съпричиняване вредоносен резултат - имуществени вреди, намиращи се
в пряка причинно-следствена връзка с релевираното достатъчно съществено
нарушение на правото на ЕС.
В исковата молба е
направено и искане съдът да нареди на ответника Национална агенция за приходите
да прекрати безусловно действията по принудително събиране на ДДС и лихви и
разноски, начислени с РА № Р-16002419003045-091-001/ 08.04.2020г. и присъдените разноски с Решение № 11631/
16.11.2021г. по адм.дело № 3896/ 2021г. на ВАС.
Ответникът - Върховен
административен съд, чрез процесуалния си представител по делото, в
представения писмен отговор оспорва предявените искове като неоснователни, поради липса на
кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
за нарушаване на общностното право. Не се оспорва наличието на първата
предпоставка – разпоредба от правото на ЕС, предоставяща права на
частно-правните субекти /нормите на чл.138, чл.167 и чл.168 и чл.178 от
Директива 2006/112/ЕО/, но се възразява относно наличието на останалите
предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди от
правораздавателна дейност, т.к. решението на ВАС кореспондира изцяло с
практиката на СЕС и не обективира очевидно /достатъчно сериозно/ нарушение на
общностното право, а липсва и изискуемата пряка причинна връзка между
нарушението на задължението, възложено на държавата и понесената загуба или
вреда, претърпяна от увредената страна. Излагат се подробни и изчерпателни
съображения в подкрепа на тезата за липса на противоречие на националния
съдебен акт с практиката на СЕС, както и за недоказаност на твърдяната от ищеца
пряка причинно-следствена връзка между постановения от ВАС съдебен акт и
засегнатия материален интерес на ищеца. С тези доводи се претендира отхвърляне
на предявените искове и присъждане на съдебните разноски.
Ответникът - Национална
агенция за приходите, чрез процесуалния си представител по делото, в
представените писмен отговор и в съдебно заседание, претендира недопустимост на
исковата молба с аргументи, изведени от чл.215 ГПК, а в условията на
алтернативност я оспорва като неоснователна с доводи за неосъществен състав на
отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС. Излага
подробни аргументи че отказите да се признае право на ДК и освобождаване от
начисляване на ДДС по ВОД, са извършени при прилагане на национални разпоредби
със съдържание, тълкувано съобразно Директива 2006/112/ЕО и посочените в
исковата молба решения на СЕС.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за недоказаност и
неоснователност на предявените искове.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
По делото е установено
и не съществува спор между страните, че с Ревизионен акт №
Р-16002419003045-091-001/ 08.04.2020г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 285/ 22.06.2020г. на директора на
дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, на ищеца по настоящото дело – „ВиолаИн“
ЕООД, е начислен допълнително ДДС в размер на 26 442.82лв. и не е признат
данъчен кредит в размер на 59 080.32лв., ведно с начислени лихви в размер
на 100.41лв. Допълнително начисленият ДДС за данъчен период мес.04.2019г.
произтича от деклариран ВОД от „ВиолаИн“ ЕООД по фактура № **********/
24.04.2019г. с предмет на доставка 400бр SAMSUNG смартфон GALAXY SM-А750F А7 на обща стойност 132 214.11лв.,
към контрагент M SANGRUPA DD,
Хърватия. Въз основа на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства органите на приходната администрация
са приели, че не е установено действително извършване от ревизираното дружество
на вътреобщностна доставка към хърватското дружество – липсвали годни писмени
доказателства за напускане на стоката от територията на България и доставянето
й на посочения хърватски получател. На следващо място е прието, че не е налице
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 59 080.32лв по издадени
от „Унитроникс“ ЕООД фактура № 11/ 30.04.2019г. с предмет на доставка слушалки
„Bose sound true in-ear headphones“
960бр. на стойност 159 590.40лв. и ДДС 31 918.08лв., и фактура № 12/
30.04.2019г. с предмет на доставка слушалки „Bose Quiet Comfort 20i Acoustic Noise“ 560 бр. на стойност 135 811.20лв. и
ДДС 27 162.24лв, по съображения, че липсва фактическо предаване на
стоките, а само по документи; не бил ясен произходът на стоката, трима от
доставчиците са ползвали една и съща складова база, като липсвали доказателства
къде е съхранявана стоката.
„ВиолаИн“ ЕООД е
обжалвало РА № Р-16002419003045-091-001/ 08.04.2020г по съдебен ред, като с
Решение № 33/ 04.02.2021г., постановено по адм.дело № 429/ 2020г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, ревизионният акт е отменен като
незаконосъобразен. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая са
изпълнени двете, кумулативно изискуеми съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС предпоставки
за признаване на вътреобщностна доставка, облагаема с нулева ставка ДДС – 1. доставчикът и получателят да са регистрирани лица за
целите на ДДС и 2. да е
установено, че стоката е напуснала територията на страната и е пристигнала в
друга държава-членка по местоназначение при получателя. Посочено
е, че доставчикът "ВиолаИн”ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице на територията на
страната, а хърватското дружество M SAN GRUPA DD
– получател по процесната
фактура, е валиден VIN за периода, в който е издадена тази фактура и е било регистрирано за целите на ДДС в Хърватия. По отношение на формирания спор относно
наличието на втората изискуема предпоставка – стоката да е напуснала страната и
да е пристигнала при получателя, находящ се в друга държава-членка, съдът се е
позовал на представената от доставчика „ВиолаИн“ международна товарителница
/ЧМР/. В ЧМР бил отразен номера
на фактурата, броя на количеството натоварена стока в килограми и
нейното описание, номерата на съответния търговски документ, по който начин е
възможно обосноваването на извода, че стоките, посочени в товарителницата са идентични със стоките, посочени във фактурата. Приел е, че представеният транспортен документ е редовен от външна страна и като такъв се ползва с материална доказателствена сила по
отношение на условията на транспорта (в това число дестинацията на стоките). Според
съда при наличието на редовен транспортен документ фактът на натоварване на
стоките и напускането им на страната, е доказан. Позовава се на относимата
национална нормативна регламентация, а именно разпоредбата на чл. 45, т. 2, буква "б" от
ППЗДДС (в приложимата по време редакция, преди изм. с ДВ, бр. 25 от 2020г, в сила от 20.03.2020 г.), съгласно която
изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на другата държава членка се удостоверява с транспортен документ. В
конкретния случай дружеството-доставчик на стоката е представило транспортен
документ - международна
товарителница и
писмени потвърждения, въпреки че при транспорт, осъществен от трето лице за сметка на получателя, какъвто бил процесният случай, изготвянето на
писмени потвърждения е било недължимо. Изложени са доводи, че в закона категорично не са
поставени допълнителни изисквания, съгласно
които за доказване на изпращане или транспортиране на стоки, да се представят доказателства за платени вннетни
такси, фактури за гориво, такса за преминаване, заявки и/или др. търговски
документи, както е приел ревизиращия екип. В този смисъл липсата
на данни за преминаване на транспортните средства, посочени в товарителниците
през Българо-Румънската граница, констатирано при извършената от органа по
приходите проверка и предоставените данни от Агенция „Митници" и данни от
трафик контрол от Румъния, се явявало несъществено, тъй като съгласно Решение на СЕС по дело № С-273/11 регистрацията на преминаващите през граница автомобили не се приема за
безусловен източник за факта на преминаване, доколкото същата не е задължителна
предвид въведеното свободно придвижване между държавите членки на Европейския
съюз. Съществения за спора
факт - транспортирането на стоката от територията на България до територията на
Хърватия
съдът е приел за установен чрез представената по делото международна товарителница.
За да отмени
ревизионния акт в частта на отказано право на данъчен кредит Старозагорският
административен съд е приел, че са налице предпоставките на закона за
признаване право на данъчен кредит. В мотивите на съдебния акт се сочи за
неправилен направеният от органите по приходите извод за липса на реална
доставка на стоките /слушалки/, обоснован с неустановеност на фактическото им
предаване. Първоинстанционният съд е
приел за безспорно по делото и установено от събраните доказателства, че стоковият
поток във връзка с доставката на стоките , по която доставка „Виола Ин“ ООД е
упражнило право на данъчен кредит, е следният:
„Бидон сървисис” - „Ноесклюъл Сълюшънс” - „Техстар трейд” ЕООД - „
Фронтиер Съврисис и „ Унитроникс”ЕООД. Намира за опроверган от събраните в хода
на ревизията и в съдебното производство доказателства, решаващият извод на
ревизиращия екип за липса на фактическо предаване на стоките, а само
документално оформяне на продажби. В тази връзка съдът се позовава на
представена товарителница, установяваща превоз на слушалките от прекия
доставчик до „ВиолаИн“ЕООД, която е
подписана от превозвач, доставчик и изпращач и доказва извършения
транспорт, за което е платено и съответното навло.
Решението на
Административен съд – Стара Загора е било обжалвано от Директора на Дирекция ОДОП
Пловдив към ЦУ на НАП пред Върховния административен съд. С Решение № 11631 от
16.11.2021г., постановено по адм.дело № 3896/ 2021г. по описа на ВАС, е
отменено Решение № 33/ 04.02.2021г., постановено по адм.дело № 429/ 2020г. по
описа на Административен съд – Стара Загора и отхвърля жалбата на „ВиолаИн“ЕООД
срещу Ревизионен акт № Р-16002419003045-091-001/ 08.04.2020г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 285/
22.06.2020г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП. По отношение на
първия спорен въпрос – извършването на вътреобщностна доставка от „ВиолаИн“ЕООД
към хърватското дружество M SAN
GRUPA DD, ВАС е приел за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че в случая изискването
за доказване на ВОД е изпълнено. Обсъдена е националната нормативна
регламентация –чл.7, ал.1 от ЗДДС, чл.45 ППЗДДС във вр. с чл.53 ЗДДС/,
съответстваща с тълкуванията на СЕС, според които освобождаването на ВОД става приложимо
само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено
на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или
транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или
транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на
доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31
от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft/.
Посочено е, че Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки
да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението
на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право
и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 -
38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft и т.
26 - 30 от решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело № С-492/2013
"Траум" ЕООД/. Позовава се на решението по дело С-409/04 г., в което
СЕС е посочил, че вменяването на задължение на ревизираното лице да представи
убедително доказателство за физическото напускане на стоките на територията на
държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и
поставя това лице в положение на несигурност /т. 51/ в нарушение на основния
принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и
точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се
постига чрез регламентиране от националните власти на условията за
освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които следва да се представят на
компетентните органи /чл. 45 ППЗДДС/. Не е в противоречие със съюзното право да
се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се
очакват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го
довежда до участие в данъчна измама. Въз основа на цитираните разяснения на СЕС
е обосновано заключение за допустимост на отказ да се признае правото на
освобождаване от облагане с ДДС при ВОД само когато доставчикът не е изпълнил
предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил
недобросъвестен. За законосъобразен се сочи направеният от първоинстанционния
съд извод, че констатираните от приходните органи непопълнени клетки при
съставянето на процесната ЧМР сами по себе си не дискредитират нейната
доказателствана сила, нито обусловят извод, че спорните ВОД не са доказани чрез
изискуемите се по чл. 45, т. 2, б „б“ ППЗДДС транспортни документи. Не е
споделен обаче изводът на Административен съд – Стара Загора, че тяхната
вярност не е опровергана от останалите доказателства, събрани при извършените
от ревизиращите насрещни проверки. Според ВАС, поради оборимостта на
установената в чл. 9 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки
презумпция, фактът на получаването на товара от превозвачите е следвало да бъде
предмет на проверка чрез съвкупен анализ на всички събрани доказателства.
Съставът на ВАС е приел, че в случая
верността на ЧМР се опровергава по делото, в което е установено, че
превозът е за сметка на чуждестранния клиент и е извършен от „Пърсиано“ ЕООД с
МПС peг. №*** и МПС с рег.№***, което от своя страна е наето от спедитор
„Естрея Транс“ ООД, а то - от DHL FREIGHI. Изложени са следните съображения: „В
хода на ревизията превозвачът „Пърсиано“ ЕООД не е представил убедителни
доказателства за извършения транспорт: пътни листове с вписан маршрут България
- Хърватска, отчет на водача за резултатите от осъществената командировка, нито
доказателства за извършени разходи във връзка с транспорта - заплатени пътни и
магистрални такси, разходи за гориво, за паркинги и др. В пътен лист за МПС с
peг.№ *** /с което по твърдения на
превозвача е осъществен транспортът до Хърватска/, са вписани маршрути от
по-ранна дата /25.04.2019 г./ в сравнение с датата на издаването на самия пътен
лист и представената заповед за командировка на водача /28.04.2019 г./. В ЧМР и
издадената от превозвача „Пърсиано“ ЕООД фактура, е отбелязано МПС с peг. №***,
а в ЧМР, освен този автомобил, е добавено ръкописно рег.№ *** на МПС. Обратно,
в заявката от спедитора „Естрея Транс“ООД е посочено МПС рег.номер ***, а
ръкописно е добавено: ***. Същевременно, по обяснения на транспортното
дружество, автомобил с peг.№*** е използван единствено за превоза на стоката от
София до Видин, където смартфоните са били натоварени на МПС с peг.№***.
Съгласно обяснения на представителя на „Пърсиано“ ЕООД, стоките са на фирма
„Кетен“ ЕООД, а не на ревизираното дружество, което е видно и от заявка за
превоз и пътен лист за автомобил рег.№***, в които също е посочено, че стоките
са на фирма „Кетен“ ЕООД. При преглед на приложената към отговора на
хърватската данъчна администрация заявка за транспорт, направена от DHL FREIGHT
Ltd d.o.o. също се установява, че като изпращач на стоката е посочено „КЕТЕН“,
а като превозвач „Том Суит А Е БГ“ ЕООД“. Въз основа на посочените за
установени несъответствия, съдът е приел, че именно представянето на
допълнителни документи, извън посочените в чл.45 ППЗДДС, като пътни листове,
заповеди за командировка, заявки, отчети, стокови и складови разписки, както и
липсата на документи за платени пътни и гранични такси, документи за извършени
разходи, могат по категоричен начин да удостоверят действителността на
представените по делото фактура и товарителница. Позовал се е на
разясненията на СЕС, съдържащи се в решението от 13.02.2014 г. по дело С-18/13
СЕС, според които националният съд следва и служебно да следи за наличието или
не на такива обективни данни. В частност, на проверка подлежи доколко
доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да
се увери, че осъществяваната от него ВОД не го довежда до участие в данъчна
измама.
За неправилен е приет и
извода на първоинстанционния съд по отношение на отказаното право на данъчен
кредит. Според ВАС необосновано съдът е счел, че е налице доставка на стоки и те са използвани за
извършване на последващи продажби, и съотв.са налице предпоставките за
възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Въз основа на материалите
по делото касационната инстанция е приела за установено, че: „ стоките са препродадени чрез последваща ВОД на
унгарското дружество „INFINITY COMMODITIES“ KFT, за което от страна на
„ВиолаИн“ ЕООД е издадена фактура № **********/30.04.2019 г. с предмет на
доставка Bose Quiet Comfort 20i Acoustic Noise - 560 бр. и Bose Sound Trueln-
Ear - 960 бр. на стойност 304 804,37 лева. Безспорно е установено, че стоките
не пристигат в Унгария, а фактическото им движение е от България до Полша. На
доставчика „Унитроникс“ ЕООД е извършена насрещна проверка, при която от
дружеството са представени фактура № **********/30.04.2019 г. с доставчик
„Деспред“ АД и получател „Унитроникс“ ЕООД с предмет на доставка „вътрешен
транспорт на 2 бр. палети от София до София с автомобил ***, съгласно приложена
товарителница“ на стойност 80,00 лв. и ДДС 16,00 лв. и 2 бр. товарителници от
30.04.2019 г. с еднакви вписани данни в тях - един и същ номер, кг, фирма
изпращач и т.н. с изпращач „Унитроникс“ ЕООД, превозвач „Деспред“ АД, но с
вписани двама различни получатели „ВиолаИн“ ЕООД в едната и „Ларк България“ ЕООД в
другата. В товарителницата не са описани място и дата на товарене и
разтоварване, както и вида на товара. Видно от представените товарителници
получател е или „Виола Ин“ ЕООД или „Ларк България“ ЕООД. Приходните органи са
констатирали различие между декларирани ВОП и данните, получени от
държави-членки в резултат на насрещни проверки в размер на 1095872 евро.
Разликата представлява декларирани ВОП от „Ноескюел Сълюшънс“ ЕООД с доставчик BIDONE
SERVICES Sp z.o.o VAT PL5272873696, който от своя страна не е декларирал ВОД
към „Ноескюел Сълюшънс“ ЕООД, т.е. декларираният ВОП от страна на „Ноескюел
Сълюшънс“ ЕООД не е потвърден от посочения доставчик BIDONE SERVICES Sp z.o“. При тези фактически установявания ВАС е приел за
недоказано реалното прехвърляне на собственост върху стоки – „слушалки“,
посочени като предмет на стопанските операции във фактурите, издадени от
„Унитроникс“ ЕООД, по които „ВиолаИн“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане
на данъчен кредит. С оглед на посочените мотиви ВАС е приел решението на
Административен съд – Стара Загора за незаконосъобразно, отменил го е и е
отхвърлил жалбата на ищеца в настоящото производство срещу обжалвания РА.
|
По
делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно, обективно, и обосновано. Съгласно заключението, с Ревизионен акт
№ 16002419003045-091-001/ 08.04.2020г. на ищеца е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит в размер на 59 080.32лв. и допълнително е
начислен ДДС – 26 442.82лв. След извършено прихващане в ревизионния акт,
като краен резултат са определени следните задължения – ДДС: 1095.29лв. и
лихва 100.41лв. Установеното с този ревизионен акт задължение е било погасено
чрез прихващане на ДДС за възстановяване с АПВ от 18.06.2020г. /61.25лв/, АПВ
от 20.10.2020г./738.00лв/ и АПВ от 15.03.2022г./166.14лв/, а сумата от
129.90бв. е прихваната в данъчната сметка на „ВиолаИн“ЕООД от надвнесени
данъчни задължения през 2021г. Дължимата лихва по РА, както и допълнително
начислени лихви в размер на 60.11лв. са прихванати от надвнесен корпоративен
данък с АПВ от 06.06.2022г. Дължимата законна лихва върху сумата
84 427.85лв. за периода 13.06.2019г. до 30.03.2022г. е в размер на
23 970.05лв., а за периода от 08.04.2020г. до 30.03.2022г. възлиза на
16 933.83лв. Вещото лице е установило, че по издадените фактури № 350/
02.07.2020г. на стойност 3080лв. и ДДС 616 лв.и фактура № 403/ 20.10.2021г.
на стойност 3 100лв. и ДДС 620лв във връзка със сключени договори за
правна защита и съдействие, е било извършено плащане от „ВиолаИн“ по банков
път. Въз
основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Отговорността на държавите - членки за вреди,
причинени на частноправни субекти в резултат на нарушение на правото на ЕС, е
установена в общностното право – в чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз
и в практиката на Съда на ЕС. Съгласно
член 4, § 3
от ДЕС, по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и
държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на
задачите, произтичащи от Договорите. Държавите-членки вземат всички общи или
специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията,
произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза,
съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви
мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Ако не е
изпълнила задълженията си, държавата членка трябва a fortiori да предприеме
всички необходими мерки да преустанови неизпълнението и да поправи
последиците от това неизпълнение, съотв. да поправи
неправомерните последици от допуснато нарушение на общностното право.
Следователно от принципа за лоялно сътрудничество произтича института на
отговорността на държавите-членки за вреди, настъпили вследствие нарушение на
общностното право, като член 19 § 2 от ДЕС задължава
държавите-членки да установяват правните средства, необходими за
осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на
Съюза. Поради
липса на регламентация в правото на Общността, националният правов ред на
отделните държави-членки следва да определи компетентните съдилища и да уреди
исковите производства, по реда на които може да бъде реализирана нейната
отговорност за нарушаване на правото на ЕС. Във връзка с установения в
първичното право на Европейския съюз и развит в практиката на СЕС принцип за
отговорността на държавата за вредите, причинени вследствие на нарушаване на
правото на ЕС, с разпоредба на чл.2в от
ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019г.) е регламентиран реда за разглеждане
на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския
съюз. Съгласно чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ, административните съдилища притежават
компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз –
за вреди, причинени при или по повод административна дейност и от
правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния
административен съд, а според чл.2в, ал.2
от ЗОДОВ – когато искът по
ал.1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на АПК, ако
страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или
юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.
В
случая, с предявените от „ВиолаИн“ ЕООД искове против Върховен
административен съд и Национална агенция за приходите, се претендира
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени му от достатъчно съществено нарушение
на правото на Европейския съюз, като се сочат за нарушени конкретни
разпоредби от Директива 2006/112/ЕО и изведени от практиката на СЕС основни
принципи. Доколкото с предявените искове с правно основание чл.2в, ал.1 от
ЗОДОВ, се претендира ангажиране на солидарната отговорност на ВАС /за
правораздавателна дейност като последна съдебна инстанция - Решение № 11631/
16.11.2021г., постановено по адм. дело
№ 3896/ 2021г. по описа на ВАС и на НАП /за постановен при осъществяване на
административна дейност Ревизионен акт № Р-16002419003045-091-001/ 08.04.2020г./,
исковете за обезщетения за имуществени вреди, сочени като претърпени от
допуснато от ответниците достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, съгласно чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ и чл.203, ал.3 от АПК, подлежат на разглеждане по реда на АПК. С
оглед изложеното следва да се приеме, че предявените искове са процесуално
допустими - исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу
пасивно легитимираните ответници, в условията на солидарност, съгласно чл.4,
ал.2 от ЗОДОВ, като на основание чл. 7 от ЗОДОВ, с оглед седалището на
увреденото лице, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд. Разгледани
по същество, предявените от „ВиолаИн“ ЕООД искове с правно основание чл.2в от
ЗОДОВ срещу Върховен административен съд и
Национална агенция за приходите, за присъждане на обезщетения за
претърпени имуществени вреди, вследствие на допуснато достатъчно съществено
нарушение на правото на ЕС, са неоснователни, по следните съображения: Отговорността
на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 4, § 3
от ДЕС, респ. по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, е специална деликтна отговорност,
която може да бъде ангажирана по съдебен ред при наличието на определени
материалноправни предпоставки, установени в практиката на Съда на ЕС.
Съгласно т.51 от Решение на СЕС по съединени
дела С 46/93 и С 48/93 (Brasserie du pеcheur SA и Bundesrepublik
Deutschland), правото на обезщетяване е признато от общностното право, при
положение, че са изпълнени три условия, а именно: 1. че нарушената правна
норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, 2. че
нарушението е достатъчно съществено и 3. съществува пряка причинно-следствена
връзка между нарушението на задължението, за което носи отговорност
държавата, и вредата, претърпяна от увредените лица. В Тълкувателно решение от
19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 – Francovich и
Bonifaci, Съдът на ЕС също установява три условия за ангажиране на
отговорността на държавата в лицето на нейните органи за вреди от нарушение
на правото на ЕС: (1) нарушените норми от общностното право да предоставят
права на частноправни субекти; (2) да бъде възможно установяването на
съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на съответния акт; (3)
да е налице причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението
на държавата и вредата, претърпяна от засегнатите лица. Въз основа на
определените от практиката на СЕС условия за ангажиране отговорността
държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 4, § 3
от ДЕС, и съотв. въз основа на регламентацията по чл.2в, ал.1 от
ЗОДОВ, могат да бъдат изведени следните елементи на фактическия състав, обуславящ отговорност
на държавата, а именно: 1. Нарушена правна норма от правото на ЕС или нарушен
принцип, установен от правото на съюза; 2. Нарушените правни норми на
общностното право да предоставят права на частноправни субекти; 3.
Нарушението да е достатъчно съществено и
4. Нарушението, респ. неизпълнението на задължението на държавата, да
е в причинно-следствена връзка с настъпилия за засегнатото лице вредоносен
резултат /имуществени и/или неимуществени вреди/. Посочените материалноправни
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите
от правопораждащия фактически състав
за възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се
реализира отговорността на държавата по чл. 2в от ЗОДОВ по предвидения
специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК. От практиката на
СЕС могат да бъдат изведени стандартите, въз основа на които се извършва
преценката дали едно нарушение на правото на ЕС представлява достатъчно
съществено нарушение. Съгласно Решения на СЕС от 28.06.2015г. по дело
С-168/15 и Решение от 30.09.2003г. по дело
С-224/01, за да се определи дали е налице достатъчно съществено
нарушение, следва да се отчитат всички фактори, характеризиращи положението,
представено пред националния съд. Елементите, които следва да съобразят при
преценката за характера на нарушението, са: степента на яснота и прецизност
на нарушеното правило; обхватът и степента на свобода на преценка, която
нарушената норма оставя на националните органи; съзнателният характер при
извършването на нарушението или при причиняването на вредата; извинимият или
неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото;
обстоятелството, че действия на институция на Съюза може да са допринесли за
приемане или запазване на национални мерки или практики, нарушаващи правото
на Съюза. Според СЕС, при всички положения нарушението на правото на Съюза е
достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с
практиката на Съда в съответната област /Решение от 30 септември 2003г., Kоbler, C-224/01 и
Решение по дело Milena Tomasova, С-168/15/, както и при неизпълнението
от националната юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, на задължението й за отправяне на
преюдициално запитване по относим за главния спор въпрос относно тълкуване
правото на ЕС, за да предотврати установяването на национална съдебна
практика, която не е в съответствие с разпоредбите на правото на ЕС. В случая предявените искове
с правно основание чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ се основават на поддържаното от ищеца
нарушение на приложимото в областта на ДДС право на Европейския съюз - Директива 2006/112/ ЕО и на произтичащите
от Директивата принципи на данъчен неутралитет, правна сигурност, в т.ч.
оправдани правни очаквания и на пропорционалността, изведени от практиката на СЕС. Доколкото
исковата претенция се основава на нарушени норми на Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност, и на установени от тази Директива принципи на
общностното право, във връзка с преценката досежно наличието на първите два
елемента от фактическия състав за възникване отговорността държавата за вреди
от нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 4, § 3
от ДЕС, съотв. по чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ /наличието на нарушена правна
норма от правото на ЕС или нарушен принцип, установен от правото на съюза,
предоставящи права на частноправни субекти/, следва да се отбележи следното:
Директивите са нормативни актове, които не се прилагат пряко в националното
законодателство, но с Тълкувателно решение по
съединени дела С-6/1990 и С-9/1990, СЕС е признал възможността на
частноправните субекти да се позовават на права, пряко произтичащи от
Директива. Постановено е, че в случаите,
когато страна - членка не е изпълнила задължението си по параграф 3,
чл. 189 от Договора за ЕС да вземе всички мерки, необходими за
постигане на резултатите, предвидени от директива, за да се изпълни ефективно
целта на предвиденото в тази
директива, Общностното право изисква наличието на начин за
поправяне на това неизпълнение при три условия: първо - резултатът, предвиден
от директивата, трябва да създава права; второ - следва тези права да могат
ясно да се идентифицират от текста на директивата и трето - трябва да има
пряка връзка между нарушението на задължението на държавата и загубите или
вредите, понесени от страната. В контекста на принципа на предимство на
правото на Европейския съюз, в т. 64 от
Решение на СЕС по дело C - 573/17, се пояснява, че за да се
признае директен ефект на разпоредба от Директива, е необходимо разпоредбата
да бъде достатъчно ясна, точна и безусловна. Исковата претенция се основава
на нарушени разпоредби от директивата, които ясно уреждат права на
частноправни субекти /право на освобождаване от облагане на вътреобщностни доставки
– чл.137 и право на данъчен кредит – чл.167 и сл./, поради което съдът
приема, че в случая са налице първите две предпоставки за възникване
отговорността държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз
по чл. 4, § 3
от ДЕС- нарушена правна норма от правото на ЕС или нарушен
принцип, установен от правото на съюза, предоставящи права на частноправни
субекти. Твърдяното от ищеца
нарушение на приложимото в областта на ДДС право на Европейския съюз, конкретно
се свързва с нарушаване на следните норми от Директива 2006/112/ ЕО на Съвета
от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност: чл.20, с който е дадена дефиниция на „Вътреобщностно придобиване на
стоки“; чл.138, регламентиращ условията за освобождаването на
вътреобщностната доставка на стоки; чл.167, чл.168 и чл.178, регламентиращи
материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на
данъчен кредит и правилата за неговото упражняване; чл. 220, т.1 и чл.226,
въвеждаи задължение за фактуриране на доставките и изисквания към
съдържанието на фактурата, както и на практиката на СЕС по тълкуването и
прилагането на част от сочените за нарушени норми - решение от 13.02.2014г по
дело С-18/13, решение от 21.06.2012 г.
по съединени дела С-80/11 и С-142/11; решение от 06.09.2012 г. по дело
С-324/11; решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11; решение от 31.01.2013 г.
по дело С-642/11; решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11; решение от
13.05.2013 г. по дело С-18/13; решение от 15.07.2015 г. по дело С-123/14 и
решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04. |
При преценка налице ли е твърдяното от
ищеца очевидно нарушение на сочените норми от правото и практиката на ЕС, като
основание за ангажиране на ответниците, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 138, § 1
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно
общата система на данъка върху добавената стойност, съдържащ се в глава 4,
озаглавена "Освобождавания на вътреобщностни сделки",
държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до
местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността,
от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго
данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в
това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало
изпращането или превоза на стоката.
Разпоредбата възпроизвежда съдържанието
на чл. 28в, част А, буква а) от Шеста директива и е част от преходния режим за
облагане на търговията между държавите членки, регламентиран в раздел XVIа от тази
директива, чиято цел е да се прехвърлят данъчните приходи в
държавата членка, в която се осъществява крайното потребление на доставените
стоки. Механизмът, създаден с този преходен режим, се състои, от една страна, в
освобождаване на извършената чрез вътреобщностно изпращане или вътреобщностен
транспорт доставка в държавата членка, от която се изпращат или транспортират
стоките, и същевременно допускане на право на приспадане или възстановяване на
платения, по получени доставки ДДС в тази държава, а от друга страна, в
облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка по пристигане. По
този начин механизмът гарантира ясно разграничение на данъчния суверенитет на
съответните държави членки и позволява да се избегне двойното данъчно облагане,
а следователно и да се гарантира данъчния неутралитет, присъщ на общата система
на ДДС /решение по дело Teleos, т. 25, решение по дело Collеe, т. 23 и решение от
22.09.2012 г. по дело С-587/10, т. 28./
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС, транспонираща посочената норма от Директива 2006/112, вътреобщностната
доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано
по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията
на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или
данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга
държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Разпоредбата на чл. 53 ЗДДС,
озаглавена "Данъчна ставка и документиране на вътреобщностните
доставки", предвижда, съответно на изискванията на Директивата, облагане с
нулева ставка на вътреобщностните доставки. Ал. 2 на текста препраща към чл. 45 ППЗДС,
озаглавен "Документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна
доставка на стоки". Този текст изисква следните доказателства, с които
трябва да разполага доставчикът: 1. документ за доставката; 2. документи,
доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на друга държава членка. В случая документи по т. 1 –
фактура е бил представен за доставката. Спорът, както в хода на ревизионното
производство, така и в съдебното производство по обжалване на издадения РА е
относно документите по т. 2. Тъй като процесната доставка се сочи за извършена
чрез използване на спедитор /трето лице/, за сметка на получателя, приложима е
разпоредбата на чл. 45, т. 2,
б. "а" от ППЗДДС, изискваща транспортен документ или
писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за
сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на
получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало
стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и
длъжностното му качество.
Следователно, въведеното от националния
законодател изискване за изпращането или транспортирането на стоките от
територията на страната до територията на друга държава членка, е сведено до
представянето на транспортен документ или потвърждение от получателя, като и двете
трябва да удостоверяват получаването на стоките на територията на друга
държава-членка. Ищецът твърди наличие на фактура и транспортен документ /CMR/, както и потвърждение от получателя за
получаването на стоката /въпреки че представяне на последното не се изисква при
наличие на ЧМР/, с което се явява изпълнено изискването на закона за надлежно
удостоверяване на извършената ВОД и съотв. наличие на материалноправните
предпоставки, при които по силата на чл.53, ал.1 ЗДДС вътреобщностните доставки
на стоки по см. на чл.7, ал.1 ЗДДС, се облагат с нулева ставка.
В случая доставката предмет на ВОД по
фактура **********/24.04.19г. с получател хърватско дружество, е приета от
органите по приходите за неосъществена, поради липсата на годни писмени доказателства за напускане на
стоката от територията на България и доставянето й на посочения хърватски
получател. Констатираните от данъчните органи противоречия в документите,
съставени за осъществения превоз и предаването на стоката на превозвач
/неяснота относно изпращача и превозвача, датата на предаване на стоките на
превозвача, мястото на доставка на стоките и др., описани в РД/, са
дискредитирали достоверността на представените от РЛ фактура и товарителница,
които по своята същност представляват частни диспозитивни документи и не се
ползват с материална доказателствена сила. Въз основа на това е прието за
недоказано от страна на РЛ наличието на вътреобщностна доставка. Касационната
съдебна инстанция е приела за законосъобразен този извод на данъчните органи по
съображения, че верността на ЧМР се опровергава от доказателствата по делото.
Съгласно мотивите на съда, фактът на получаването на товара от превозвача,
действащ от името и за сметка на получателя, е следвало да бъде предмет на
проверка чрез съвкупен анализ на всички събрани доказателства, като в случая
липсвали убедителни доказателства за извършения транспорт. Позовава се на
дадените обяснения от представител на фирмата-превозвач – „Пърсиано“ЕООД,
съгласно които превозваните стоки са на фирма Кетен ЕООД, както и на постъпила
информация към отговора на хърватската данъчна администрация, че заявка за
транспорт, направена от DHL
FREIGHT Ltd
d.o.o., като изпращач на
стоката е посочено „КЕТЕН“, а като превозвач „Том Суит А Е БГ“ ЕООД. Като
спомагателни обстоятелства, обосноваващи направения от органите по приходите
извод за липса на доказателства стоките да са напуснали страната, се сочат
установените нередовности в съставения пътен лист на автомобила, с който се
твърди осъществяването на превоза, както и липсата на ангажирани от страна на
РЛ доказателства за реалното изпращане на стоката. Съдът е посочил, че
действително разпоредбата на чл.45 ППЗДДС не изисква документи като: пътни
листове, заповеди за командировка, заявки, отчети, стокови и складови разписки,
документи за платени пътни и гранични такси и др., но представянето на такива
документи в случая е можело по категоричен начин да удостовери действителността
на приложената фактура и товарителница.
В ИМ се сочи, че не е приложено
тълкуването дадено с Решение от 27.09.2007г. по дело С-409/04, което тълкуване
е задължително при прилагане на националните разпоредби, транспонирали
Директивата. Съгласно посоченото решение на СЕС доставчикът трябва да докаже че
стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на тези
му действия стоката е напуснала физически територията на държавата членка по
доставката. Когато доставчикът е действал добросъвестно при съставяне на
документи, доказващи горните обстоятелства, но същите се окажат с невярно
съдържание, тогава при установяване че доставчикът е взел всички разумни мерки
за да се увери, че не участва в данъчна измама чрез вътреобщностната доставка,
компетентните органи на държавата членка не могат да го задължат да заплати ДДС
за тази доставка. В тази връзка следва да се каже, че фактите, които стоят в
основата на решаващите изводи на ВАС касаят именно несправяне с тежестта на
доказване, лежаща върху РЛ, че същото е изпратило или че стоките са превозени в
друга държава членка и съответно са напуснали физически територията на
България, която е страна по доставката. ВАС на РБ се позовава изрично на
решението по дело С-409/04 СЕС относно задължението на РЛ да представи
доказателство за физическото напускане на стоките, в мотивите към което / т.51/
е уточнено, че установяването само на това обстоятелство не гарантира
правилното и ясно прилагане на освобождаванията /от задължение за плащане на
ДДС/ и поставя лицето в положение на несигурност поради което се изисква от
националните власти да приемат списък от документи, чието представяне да
гарантира ясни, точни и предвидими за лицата правила, при които ще бъдат
освободени от задължението за плащане на ДДС. Не е в противоречие със съюзното
право да се изисква от лицето да вземе всички мерки, за да се увери, че осъществяваната
от него операция не е част от данъчна измама. Изводите в окончателното решение
на ВАС се основават на факти, сочещи на това, че РЛ не е взело всички разумни
мерки да се увери относно сигурното изпращане на стоките до посочения във
фактурата получател, находящ се в друга държава членка.
|
В
случая липсва явно несъответствие между съдържанието на чл.138 от
директивата, както е тълкувана от СЕС и нейното прилагане от страна на
националните органи – ответници в настоящото производство. Само когато се касае
до игнориране или до превратно тълкуване съдържаинието на правни норми, така
както е разяснено в решения на СЕС по ПЗ, само тогава възниква главния
съставомерен елемент на отговорността на държавата за вреди от нарушение на
норми на ПЕС с директен ефект.
Съгласно разясненията на СЕС, дадени в решение по дело С-18/13
националният съд е длъжен да следи служебно за наличие на обективни данни,
които отричат действителността на реалното изпълнение на договора за доставка
– прехвърляне владението върху стоките, поради което изследването на
верността на фактите, съдържащи се в частните документи, представени от РЛ за
изпращане на стоки в рамките на ВОД, е задължение на националните органи, при
изпълнение на което може да се установи недобросъвестност, предполагаща
участие в данъчна измама. На
следващо място ищецът твърди, че в нарушение на чл.63, чл.167, чл.168,
чл.177, чл.220, т.1 и чл.226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, така както
са тълкувани в посочените в исковата молба решения на СЕС, е отказано да му
бъде признато право на данъчен кредит в качеството му на получател на стоки
по фактура № 11/ 30.04.2019г. и фактура № 12/ 30.04.2019г., издадени от
„Унитроникс“ ЕООД. Подчертава се, че отказът да се признае право на данъчен
кредит трябва да има за цел избягване на злоупотреби във вреда на бюджета,
които представляват опити за данъчна измама и заобикаляне на данъчните
закони, като в тежест на националните органи е да установят участието в
злоупотреба или недобросъвестност /знание за нея/. Според закона и съдебната практика на ЕС възникването на правото
на данъчен кредит се обуславя от изискуемостта на данъка. Съгласно чл. 167 от
Директивата, правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на
приспадане данък стане изискуем, респективно когато стоките и услугите са
доставени /чл.167 вр. чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО/. Тези разпоредби са
транспонирани в чл. 25, ал.2 и ал.6 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, видно от които
данъчното събитие и изискуемостта на данъка настъпват, когато правото на
собственост върху стоките бъде прехвърлено. Съгласно нормите на чл.68, ал.1 и
чл.69, ал.1 от ЗДДС, възникването на правото на данъчен кредит е обвързано с
наличието на получена стока или услуга по облагаема доставка, която да се
използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки
– чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. Доколкото стоките и услугите се използват
за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото,
в държава членка, в която извършва тези сделки, да приспадне от дължимия ДДС,
който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава членка
по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която
предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице /чл. 168, б. „а“ от
Директивата/. Съгласно текста на чл. 178, б. „а“ от същата, за да може да
упражни правото си на приспадане, за целите на приспадане в съответствие с
член 168, б. „а“, по отношение на доставката на стоки или услуги,
данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие
с членове 220-236 и членове 238, 239 и 240. Посочените норми от
Директивата по недвусмислен начин обвързват възникването на правото на
приспадане с реалното осъществяване на доставката на стоките или услугите. В
такава насока е и наличната към постановяване на съдебното решение на ВАС
практика на СЕС, включително цитираната от ищеца. Въз основа на нея ищецът
счита, че издаването на фактура за доставката е достатъчно условие за
възникване на правото на приспадане и такова може да бъде отказано само ако
данъчните власти установят в ревизионното производство и пред съда в
производството по обжалване на отказа, въз основа на обективни данни, че
данъчнозадълженото лице е участвало в измама или злоупотреба или е знаело или
трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама, извършена нагоре или
надолу по веригата на доставки, каквото безспорно в случая не е основанието
за постановения и потвърден по съдебен ред отказ. С
Решение от 21.10.2010г. по дело С-385/09 и Решение от 01.03.2012г. по дело
С-280/10 се приема, че формално условие за упражняване на правото на
приспадане е притежаването на фактура, издадена в съответствие с чл.200, но
основният принцип на неутралитет на ДДС налага да се предостави приспадането
му по получени доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и
ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания, с което
се дава приоритет на материалноправните изисквания. С
Решение от 06.12.2012г. по дело С-285/11 е прието, че за установяване на
правото на приспадане е необходимо да се установят материалноправните
изисквания - дали доставките на стоки са били реално осъществени и дали са
използвани за извършването на облагаеми сделки, като националната юрисдикция
извърши в съответствие с установените в националното право правила глобална
преценка на всички елементи и фактически обстоятелства, и ако в резултат на
тази преценка се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и
впоследствие тези стоки са били използвани от лицето за целите на неговите
облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде
отказано, а то може да бъде отказано само ако бъдат установени обективни
данни, въз основа на които да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело
или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на
приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг
стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки. С
Решение от 13.02.2014г. по дело С-18/13 на въпросите дали Директивата трябва
да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадълженото лице да извърши
приспадане на ДДС, начислен в издадените от доставчик фактури, когато,
въпреки, че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била
действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, тъй като
последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи,
разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им
документация и се е оказало, че някои документи не са били подписани от
посочените в тях като доставчици лица, е прието, че правото на приспадане се
упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени
доставки /т.24/, т.е. по реално осъществени такива в полза на
данъчнозадълженото лице, и от текста на чл.168,б.“а“ от Директивата следва,
че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна
заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице, и от друга страна - стоките
или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие
от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а
нагоре по веригата тези стоки и услуги трябва да бъдат доставяни от друго
данъчнозадължено лице, следователно, ако тези условия са изпълнени,
приспадането по принцип не може да бъде отказано /т.25/, и само по изключение
при условие, че в този случай компетентният орган по приходите въз основа на
обективни данни установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило
стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е
трябвало да знае, че с придобиването им е участвало в сделка, която е част от
измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ
нагоре или надолу по веригата от доставки на стоки или услуги, правото на
приспадане може да бъде отказано /т.26-29/, като съдът е задължен в
съответствие с установените в националното право правила за доказване да
извърши глобална преценка на всички обстоятелства по делото /т.30/. С
Решение от 06.09.2012г. по дело С-324/11, по което извършването чрез подизпълнители
на строителните работи за данъчнозадълженото лице е било установено, е
прието, че в този случай правото на приспадане на ДДС за предоставените му
услуги не може да бъде отказано поради това, че лицензът за индивидуален
предприемач на издателя на фактурата е отнет преди последният да е
предоставил въпросните услуги или да е издал съответната фактура, когато тя
съдържа информацията, необходима за идентифициране на лицето-издател и на
естеството на предоставяните услуги, както и поради това, че издателят на
фактурата не е декларирал наетите от него работници, без данъчният орган да
доказва въз основа на обективни данни, че данъчнозадълженото лице е знаело
или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на
приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от
друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, като фактът, че
данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа
работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този
издател е декларирал посочените работници, не представлява такова обективно
обстоятелство. С
Решение от 31.01.2013г. по дело С-642/11 и с Решение от 31.01.2013г. по дело
С-643/11 е прието, че издателят на фактура дължи начисления в нея ДДС дори и
при липса на облагаема сделка, но упражняването на правото на приспадане на
начислен ДДС от получателя на фактурата е свързано с действителното
извършване на облагаема сделка, като чл.167 и чл.168 от Директивата и
принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране
допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС,
платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена
облагаема сделка, независимо, че в съставен на издателя на същата фактура
ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния ДДС, като
в този случай данъчната администрация е стигнала до извод за липса на
облагаема сделка от факта, че доставчикът не е представил изисканите му в
хода на ревизията документи, и с оглед оспорване на този извод от страна на
жалбоподателя, националната юрисдикция следва да го провери, като в
съответствие с правилата за доказване по националното право извърши обща
преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства и ако все пак
поради данъчни измами или извършени от издателя на фактурата или от
доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на
приспадане нередности се приеме, че сделката не е действително извършена,
трябва да се установи въз основа на обективни данни и без да се изисква от
получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави
/че издателят на фактурата има качеството на данъчнозадължено лице,
разполагал е със стоките, предмет на доставката и е бил в състояние да ги
достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС/, че е
знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, следва да
откаже правото на приспадане. В
Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, поставените
въпроси се основават на констатации, че сделката, с която се обосновава
правото на приспадане, е извършена и фактурата за нея съдържа необходимите
данни, поради което са изпълнени условията на Директивата за възникването и
упражняването на правото на приспадане, и в този случай то може да бъде
отказано само ако въз основа на обективни данни се установи, че
данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част
от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки, като не се допуска отказ поради това,
че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата има
качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на
доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за
деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това, че данъчнозадълженото лице
не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно
съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени условията
за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не
разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния
издател. С
Решение от 18.07.2013г. по дело С-78/12 е прието, с оглед отказа на
българските данъчни органи да признаят на „Е.-К“ право на приспадане на ДДС
по процесните доставки на стоки по съображението, че не е доказано
действителното осъществяване на тези доставки, и доколкото „Е.-К“ оспорва
констатацията за липса на осъществени доставки, че лицето, което иска да си
приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това
и от друга страна, че запитващата юрисдикция следва в съответствие с
националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички
доказателства и фактически обстоятелства, за да определи дали „Е.-К“ може да
упражни правото на приспадане по посочените доставки на стоки, като за целите
на общата преценка могат да бъдат взети предвид данни относно доставки,
предхождащи или следващи разглежданите, както и свързани с тях документи като
сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на
съответните стоки, във връзка с което националните административни и съдебни
органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на
обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с
цел злоупотреба. В тази връзка на поставените въпроси дали разпоредбите на
Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че във връзка с упражняването на
правото на приспадане на ДДС понятието „доставка на стоки“ и доказването на
действителното осъществяване на такава доставка предполагат да е налице
формално учредено право на собственост на доставчика на съответните стоки
върху същите или за целта е достатъчно да е придобито право на собственост
върху тези стоки чрез добросъвестно владение, е отговорено, че във връзка с
упражняването на правото на приспадане на ДДС понятието „доставка на стоки“
по смисъла на Директивата и доказването на действителното осъществяване на
такава доставка не са свързани с формата на придобиване на правото на
собственост върху съответните стоки, а запитващата юрисдикция следва в
съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка
на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор,
за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки
са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено
право на приспадане. В
обобщение цитираната тълкувателна практика на СЕС на разпоредбите от
Директивата, при различни фактически обстоятелства и поставени за тълкуване
въпроси, приема, че правото на приспадане на данъка възниква за
данъчнозадълженото лице, в полза на което е реално осъществена доставка на
стоки или услуги от друго данъчнозадължено лице, използвани впоследствие за
целите на неговите облагаеми сделки, при наличието на които материалноправни
условия то не може да му бъде отказано, освен ако при проверката от страна на
административните и съдебните органи въз основа на обективни данни се
установи, че сделката, с която е обосновано правото на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре
или надолу по веригата от доставки, и то само ако данъчнозадълженото лице е
знаело или е трябвало да знае за измамата, без от него да се изисква да се е
уверило, че издателят на фактурата има качеството на данъчнозадължено лице,
разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги
достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС. В
този смисъл действителното извършване на доставката е елемент от фактическия
състав, пораждащ правото на приспадане, и установяването му е предпоставка за
неговото признаване, при наличието на която отказ може да бъде постановен
само по изключение в посочените случаи, доколкото правото на приспадане е
неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде
ограничавано, като режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския
субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му
икономическа дейност, по който начин общата система на ДДС цели да гарантира
пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности,
независимо от техните цели и резултати, при условие, че съответните дейности
по принцип подлежат на облагане с ДДС. Наличието на фактура е формално
изискване за упражняването на правото на приспадане, приоритет пред което
имат материалноправните изисквания относно неговото възникване и при спор за
тяхното настъпване в доказателствена тежест на претендиращото правото на
приспадане лице е да ги установи, съобразно разпределението й с нормите на
националното законодателство /чл.154, ал.1 от ГПК във връзка с пар.2 от ДР на
ДОПК/, като националната юрисдикция следва да извърши обща преценка на всички
доказателства и фактически обстоятелства, и в доказателствена тежест на
органа по приходите е да установи наличието на обективни данни за измама,
злоупотреба или недобросъвестност на данъчнозадълженото лице, а националната юрисдикция
е длъжна и служебно да провери дали такива обективни данни са установени, с
оглед признатата от Директивата цел за борба срещу данъчните измами,
избягването на данъци и евентуални злоупотреби. В
конкретния случай органите по приходите са отказали правото на приспадане на
ищеца поради липсата на реална доставка по издадените от „Унитроникс“ ЕООД
фактури № 11 и № 12 от 30.04.2019г., а не поради наличието на обективни данни
за измама, на което основание отказът е потвърден и с решението на ВАС като последна
инстанция. Този извод е формиран въз основа на съвкупната преценка на
събраните доказателства, като е установено, че представените при ревизията
товарителници сочи като получатели на товара РЛ и друго търговско дружество,
без място и дата на товарене и разтоварване и без вида на товара. Националните органи са проверили въпреки
това дали РЛ се е разпоредило с посочените във фактурите, издадени от
„Унитроникс“ ЕООД, стоки и са установили, че унгарското дружество, получател
по фактура **********/ 19г., издадена от „ВиолаИн“ЕООД не са достигнали до
Унгария, а вместо това са пристигнали в Полша. РЛ очевидно не е взело всички
мерки да се снабди с документи, доказващи фактурираната от „Унитроникс“ ЕООД
към него доставка, съгласно възложената му тежест, след като се основава на
товарителница с посоченото съдържание – двама получатели без място и дата на
разтоварване и вид на товара. От търговеца се изисква завишена грижа към
собствените му дела, тъй като се предполага, при това необоримо, че извършва
търговски сделки като основен предмет на дейност, поради което съзнаването на
съдържанието на тази товарителница освен че изключва справяне с тежест на
доказване, сочи и на недобросъвестност. Цитираните в исковата молба решения
на СЕС не отричат съдържанието на правните норми, така като е приложено от
ответниците. От лицето, заявяващо
право на данъчен кредит се изисква да докаже реалността на доставката по арг.
от определението на чл.168 от Директивата, а по силата на чл.178 от същата е
длъжно да спази формалностите, така както са поставени от всяка държава
членка, а именно да представи документи с вярно съдържание, от които да се
установява кога, къде и от кого са получени стоките – предмет на доставка,
които впоследствие са използвани за целите на облагаеми доставки. В случая
при правилно разпределение на доказателствената тежест и съвкупната преценка
на доказателствата не е установено по несъмнен начин транспортирането и
фактическото предаване на стоката по процесните фактури, както и последващата
й реализация от жалбоподателя, за да се приеме наличието на реално извършени
доставки. При
тези обстоятелства не се установява отказът на органите по приходите да
признаят правото на приспадане на ДДС, окончателно потвърден с решението на
ВАС, да е в нарушение на приложимите разпоредби от Директива 2006/112/ЕО и
тълкувателната практика на СЕС относно тях. При
липса на доказано нарушение, респективно на очевидно /достатъчно сериозно/
нарушение на сочените от ищеца норми от Директива 2006/112/ЕО и практиката на
СЕС, при издаване на с РА № Р-16002419003045-091-001/ 08.04.2020г. от органи по приходите при ТД на НАП
Пловдив и при постановяване на Решение № 11631/ 16.11.2021г. по адм.дело №
3896/ 2021г. на Върховния административен съд, ненужно е да се обсъжда
наличето на причинно-следствена връзка между релевираните нарушения и
твърдените вреди, както и размера на последните. С
оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано наличието на
кумулативно изискуемите се елементи по чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на Върховен административен съд и Национална агенция за
приходите, за претърпени от ищеца „ВиолаИн“ЕООД имуществени вреди, намиращи
се в причинно-следствена връзка с допуснато достатъчно съществено нарушение
на правото на ЕС, поради което предявените искове се явяват недоказани и
неоснователни и като такива, следва да бъдат отхвърлени. Без разглеждане следва да се
остави съдържащото се в исковата молба искане да бъде наредено на Национална
агенция за приходите да прекрати безусловно действията по принудително
събиране на ДДС и лихви и разноски, начислени с РА №
Р-16002419003045-091-001/ 08.04.2020г.
и присъдените разноски с Решение № 11631/ 16.11.2021г. по адм.дело №
3896/ 2021г. на ВАС. Така направеното искане подлежи на разглеждане по различен съдопроизводствен
ред и е недопустимо съвместното му разглеждане с предявените искове за
претърпени имуществени вреди. /в този смисъл решение № 7759 от 24.08.2022г.,
постановено по адм.дело №5129/2021г. на ВАС/. При
прилагането на правилото на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на ответниците за присъждане на
възнаграждение за осъществената от юристи правна защита, определено в размер
на 200лв. за всеки един от ответниците, съгласно чл. 24, ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП. Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд Р Е
Ш И : ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ВиолаИн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул.“Васил Левски“ № 50, ет.1, ап.1,
представлявано от Й.М.С., искове с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, при
условията на солидарност срещу срещу Върховен административен съд и
Национална агенция за приходите - иск
за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на „ВиолаИн“ ЕООД
сума в размер на 93 789.14лв. имуществени вреди, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата и иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на „ВиолаИн“
ЕООД мораторна лихва върху сумата от 84 427.85лв. за периода от
13.06.2019г. до датата на предявяване на исковата молба /30.03.2022г/, в
размер на 23 967.89лв., като недоказани и неоснователни. ОСЪЖДА
„ВиолаИн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул.“Васил Левски“ № 50, ет.1, ап.1, на основание чл.10, ал.4 от
ЗОДОВ, да заплати на Върховен административен съд, гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 18, сумата от 200 /двеста/ лева – юрисконсултско
възнаграждение. ОСЪЖДА
„ВиолаИн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул.“Васил Левски“ № 50, ет.1, ап.1, на основание чл.10, ал.4 от
ЗОДОВ, да заплати на Национална агенция за приходите, гр. София, бул.
„Дондуков“ № 52, сумата от 200 /двеста/ лева – юрисконсултско възнаграждение. ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от „ВиолаИн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул.“Васил Левски“ № 50, ет.1, ап.1, искане да бъде наредено на Национална
агенция за приходите да прекрати безусловно действията по принудително
събиране на ДДС и лихви и разноски, начислени с РА №
Р-16002419003045-091-001/ 08.04.2020г.
и присъдените разноски с Решение № 11631/ 16.11.2021г. по адм.дело №
3896/ 2021г. на ВАС. Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните. СЪДИЯ: |