Р Е Ш Е Н И Е  №260025

гр. Поморие,  05.02.2021год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ   районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на седми януари  през две хиляди  двадесет и първа  година, в състав :

                                                                              

                                                                                            Председател: Нася Япаджиева

 

при секретаря Валентина Атанасова , като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева  гр. дело N 100 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното.

           Производството пред ПРС е образувано въз основа на постъпила искова молба подадена от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София против В.Т.Т.. Ищецът в исковата молба твърди, че пред ПРС е подал заявление по чл.410 от ГПК за  издаване на Заповед за изпълнение против длъжника – В.Т.Т., но заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК  и е предявил иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Твърди, че на 21.03.2016г. между ищеца и „Провидент Файненшъл България“ ООД е сключен договор за прехвърляне на вземанията и вземането на „Провидент Файненшъл България“ от В.Т.Т. е прехвърлено изцяло на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД гр.София. Сочи,  че на 07.10.2014г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и В.Т.Т. е сключен договор за потребителски керидт с  номер ********* за сумата от 1000.00лв. с уговорена лихва, като ответника  се задължил да върне сумата  на 60бр. седмични погасителни вноски, но не изпълнявал задълженията си и преустановил плащанията, като падежът на първата неплатено вноска бил на 20.03.2015.  Сочи, че крайния срок за изпълнение  на договора е на 01.12.2015г. и е изискуем целия остатък от главница и лихва. Моли съда да приеме за установено, че В.Т.Т.  дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата 663.70 / шестстотин шестдесет и три лева и 70ст./ -  главница по договор за потребителски кредит  от 07.10.2014г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 23.07.2019г. до окончателно изплащане на сумата; 198.94лв. /сто деветдесет и осем лева и 94ст./ - лихва за забава за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г.  както и сумата 80.76лв. - разноски по делото. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмени молби е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.                                                На ответника е назначен особен представител, който в отговора на исковата молба сочи, че цесията не е породила действие, тъй като не е съобщена на ответника и на второ място прави възражение за неравноправни клаузи, като не са спазени разпоредбите на чл. 10, ал.1, чл.111 ал.1т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1 т.7 -9 и договора е недействителен. Сочи, че договорената лихва в размер на 31.82% противоречи на добрите нрави.

            Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от  ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.  Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е допустим. ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното: 

Видно от приложеното ч. гр. д. № 550/2019 г. по описа на ПРС, с издадената по това дело Заповед № 267/23.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът В.Т.Т. да заплати на кредитора "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД сумата от 1538.15 / хиляда петстотин тридесет и осем лева и 15ст./, включваща 663.70 / шестстотин шестдесет и три лева и 70ст./ -  главница по договор за потребителски кредит  от 07.10.2014г., 76.05 / седемдесет и шест лева и 05ст./ - договорна лихва за периода от  20.03.2015г. до 01.12.2015г., 284.74 / двеста осемдесет и четири лева и 74ст./ - лихва за забава за периода от 21.03.2015г. до 05.07.2019г., 513.66лв. – такси за периода от 20.03.2015г. до 05.07.2019г.,  ведно със законна лихва върху главницата считано от 23.07.2019г. до окончателно изплащане на сумата както и сумата 80.76лв. - разноски по делото. Съдебните книжа са връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК  и  кредитора "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД  е предявил иск за установяване на вземането.

Видно от исковата молба, че  иск е  предявен само по отношение главницата 663.70лв. и част от лихвата за забава в размер на 198.94лв. /сто деветдесет и осем лева и 94ст./  за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г.

По делото е представено копие на Договор за потребителски кредит от 07.10.2014г., сключен между "Провидент Файненшъл България" ООД и В.Т.Т., съгласно който дружеството е предоставило на ответника потребителски кредит за лични нужди в размер на 1000 / хиляда/ леви при следните условия:, такса за оценка на досие – 50 лв., общ размер на фиксираната лихва – 197.24лв., представляваща 31.82 % годишно или общо разходи в размер на 247, 24 лв., равняващи се на 48 % ГПР. В договора също така е посочено, че клиентът е избрал да му бъде предоставена допълнителната услуга "Кредит у дома", представляваща домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските по кредита, за което дължи такса в размер на 782.97 лв., след което общо дължимата сума възлиза на 2030.21лв., като същата е следвало да бъде върната на 60 седмични погасителни вноски, 59 от които в размер на 33, 84 лв. и последно плащане в размер на 33, 65 лв. Посочено е, че седмичните плащания се дължат в  петък, като падежът на първото плащане е на 14.10.2014 г., но по делото не е представен погасителен план към договора. В чл. 27 на договора е посочено, че с подписването му клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на предоставения му кредит. Договорът е подписан от двете страни по него, като автентичността на подписите не е оспорена. По делото е представено копие на Договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г./л.13/, сключен между "ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ООД (цедент) и "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД (цесионер), с който цедентът се е задължил да прехвърли на цесионера свои вземания от длъжници, произтичащи от договори за потребителски кредити, които са подробно индивидуализирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, срещу заплащане от страна на цесионера на посочена в договора цена. Приложение №1. Представено е пълномощно от 05.04.2016 г., с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците за сключения между тях на 21.03.2016 г. договор за прехвърляне на вземания. Представено е и копие на адресирано до В.Т.Т.  уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, изпратено   като препоръчана пратка, но видно от отбелязването от служител на пощенската станция пратката на е била потърсена от получателя.                                                                        

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита, че така предявения  иск е неоснователен.

Ищецът не доказа, че вземането на "Провидент Файненшъл България" ООД  от В. Т. Т. му е надлежно  прехвърлено с  договора за цесия от 21.03.2016г.  В чл. 3 (1) на договора за цесия е посочено, че цедентът прехвърля на цесионера, считано от датата на прехвърлянето, всички вземания, посочени в Приложение № 1 към договора, а цесионерът приема прехвърлянето, като съгласно чл. 1, ал. 2, т 4 от договора "дата на прехвърляне" означава датата на получаването от цедента на пълната сума на покупната цена. Предвидено е в чл.1, ал.1 т.10, че Приложение №1 съдържа трите имена на длъжниците, техните адреси,  ЕГН, начална  дата на договора номер на договора първоначално одобрен размер на кредит, размер на непогасената главница, лихва, такси и други начисления, валута на дълга, дата на падеж, дата на всяко плащане по съответния договор за кредит, дата и сума на всяко плащане, направено от съответния длъжник за всяко прехвърлено вземане което е обект на прехвърляне към датата на влизане в сила.
Приложение № 1 което съгласно договора следва да се изготви на хартиен носител и е неразделна част от договора не бе  представено  по делото.  Така ищецът не успя да установи, че  ответника му дължи претендираната сума по силата на договора за цесия който е сключил с "Провидент Файненшъл България" ООД, а от съдържанието на договора без Приложение № 1  не може да се направи извод, че  вземането на цедента от В. Т. е  предмет на договора за цесия. Подробна информация за всички прехвърлени вземания би следвало да се съдържа в Приложение № 1  и  тази информация не може да се  установи с други доказателства. В тази връзка предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.                                                                            Само за пълнота, съдът счита за необходимо да отбележи и че при сключването на договора за потребителски кредит е допуснато и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. По делото не се представи погасителен план към процесния договор за потребителски кредит – нито като част от съдържанието на договора, нито като приложение към него, поради  което остане недоказано  да е бил изготвен погасителен план. С оглед на гореизложеното и тъй като съгласно чл.22 от ЗПК,  договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, а в случая се констатира неспазване на част от тези изисквания (на чл. 11, ал. 1 т. 11), съдът намира, че процесният договор е недействителен. Предвид  изложеното, съдът счита, че предявеният установителен иск е  неснователен и следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран  от изложените съображения  съдът

Р Е Ш И:

ОТХЪРЛЯ  ИСКА  предявения иск от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” №15, ет.6 представлявано от Л.Д. – изп.директор,  чрез юрисконсулт Т.К., със съдебен адрес ***  против ответника  В.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от особен представител адв.Н.Г. за признаване за установено, че съществува вземането на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София по Заповед № 267/23.07.2019г.  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена  по ч. гр. д. 550/2019 г. на ПРС, за сумата в размер на: 663.70 / шестстотин шестдесет и три лева и 70ст./ -  главница по договор за потребителски кредит  от 07.10.2014г. ведно със законна лихва върху главницата считано от 23.07.2019г. до окончателно изплащане на сумата  и 198.94лв. /сто деветдесет и осем лева и 94ст./ - лихва за забава за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г. 

 

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: