№ 17852
гр. София, 16.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110105848 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети.
Искането за изслушване на ССчЕ е относимо и следва да бъде допуснато.
Съдът намира, че за изготвянето на експертизата не е необходимо разкриването
на банкова тайна и извършването на проверка на счетоводството на „Уникредит
Булбанк“ АД.
Основателни са исканията на страните за допускане събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетели.
Съдът счита, че главният иск за сумата от 2880 лв. следва да се квалифицира по
чл. 92 ЗЗД. Ищецът не навежда твърдения, че същата се дължи поради предоставени
на ответника услуги по договора, а на осн. чл. 10, ал. 3 от същия. Чл. 10, ал. 3 от
Договор за дигитална реклама от 04.02.2022г./находящ се в раздел отговорност за
неизпълнение/ предвижда вид обезщетение за неизпълнение на задължения по
договора, т.е. по характера си представлява неустойка.
Следва да се укаже на ищеца да уточни иска си с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД като посочи в какво конкретно се изразяват претендираните
вреди, какви са по характера си – реализирани загуби или пропуснати ползи и каква е
връзката между неизпълнението на договора и понесените вреди.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да уточни иска си с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД посочи в какво конкретно се изразяват
претендираните вреди, какви са по характера си – реализирани загуби или пропуснати
ползи и каква е връзката между неизпълнението на договора и понесените вреди.
При неизпълнение на указанията в срок, исковата молба по евентуалните искове
с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД и с правна квалификация чл.
86 ЗЗД във връзка с горния, ще бъде върната.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи
поставени в исковата молба, при депозит в размер от 450 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице П. А. Д., на което да бъде съобщена задачата след
внасяне на депозита.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца чрез разпита
на двама свидетели при режим на довеждане.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ответника чрез
разпита на един свидетел при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разкриване на банкова тайна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 13.06.2025г., от
10.00 часа, за когато, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от
настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата
от 63,04 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение за месец
06.2022г./агенционен комисион от 10%/ по Договор за дигитална реклама от
04.02.2022г. и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 3,77 лв., обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата от 63,04 лв. за периода от 06.07.2022г. до
01.02.2023г.; иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 2880 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение по чл. 10, ал. 3 от договора и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от
32,44 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2880
лв. за периода от 28.12.2022г. до 01.02.2023г., ведно със законната лихва върху сумите.
Евентуално предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от общо
2943,04 лв., представляваща неустойка при прекратяване по чл. 10, ал. 1 от договора и
иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 36,21 лв., обезщетение за забава в размер на законната
2
лихва върху главницата от 2943,04 лв. за периода от 06.07.2022г. до 01.02.2023г., ведно
със законната лихва върху сумите.
Евентуално предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД
за сумата от 2943,04 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор за
дигитална реклама от 04.02.2022г. и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 36,21 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2943,04 лв. за
периода от 06.07.2022г. до 01.02.2023г., ведно със законната лихва върху сумите.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, възникнало
по силата на Договор за дигитална реклама от 04.02.2022г. Твърди, че е изпълнил
задълженията си по договора за месец 06.2022г. за което му е била заплатена сумата от
400 лв. – фиксирано възнаграждение, но не му е била заплатена дължимата сума от
63,04 лв. – агенционен комисион в размер на 10 % от изразходвания за месеца медиен
бюджет, както е било уговорено. Сочи, че на 30.06.2022г. е получено по електронна
поща предизвестие за прекратяване на договора, считано от 30.07.2022г. Твърди, че на
01.07.2022г. възложителят е прекратил достъпа до профилите си във Facebook и Google
Analytics, като въпреки отправено изрично искане от страна на изпълнителя не го
възстановил. Поддържа, че това поведение на възложителя представлява
неизпълнение на договора, а именно на чл. 6, ал. 1, т. 4. Поддържа, че е налице
хипотезата на чл. 10, ал. 3 от договора, тъй като работата е била изпълнена частично, а
по-нататъшното изпълнение е станало невъзможно по вина на възложителя, който
недобросъвестно е прекратил достъпа до горепосочените профили. Претендира и
лихви върху сумите. Евентуално сочи, че ако договорът се приеме за развален, то
отново му се дължат претендираните суми, но на осн. чл. 10, ал. 1 от договора. Също
евентуално претендира обезщетение за неизпълнение. Моли исковете да се уважат,
претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Твърди, че към датата на сключване на договора -
04.02.2022г., управителят на ответното дружество се е намирал извън страната. По
тези съображения счита, че договорът е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД
поради липса на съгласие. Сочи още, че дори договорът да е бил подписан от лице без
представителна власт, той се е противопоставил веднага след узнаването му на осн.
чл. 301 ТЗ. Поддържа, че договорът не съществува в архивите на дружеството, като
плащания по него са били констатирани при извършване на вътрешен одит, след което
е бил изпратен имейл до ищцовото дружество оспорващ действителността му.
Евентуално навежда доводи за нищожност на договора и клаузите му, в частност на
чл. 10, ал. 3 и ал. 1, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3-то
ЗЗД. Твърди, че услугите са били предоставяни през периода м.02.2022г. до м.06.2022г.
без сключен договор, въз основа на заявки и съответен отчет, като след 01.07.2022г. не
3
са били предоставяни услуги. Поддържа, че прекъсването на достъпа до профилите на
дружеството не представлява неизпълнение и е сторено след надлежно уведомление
до ищцовото дружество в имейл кореспонденция. Счита, че с въпросната
кореспонденция е било отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на
договора на осн. чл. 14, ал. 1, т. 3 от същия. Признава дължимостта на сумата от 63,04
лв., като обаче поддържа, че не се дължи лихва за забава върху същата, тъй като
фактура за тази сума не е била връчена на представител на ответника, т.е. липсва
покана. Оспорва и евентуално предявените искове по подробни съображения, моли да
бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникване на правоотношение между страните по договор с твърдяното в
исковата молба съдържание, че е извършвал точно работата, възложена от ответника
по силата на процесния договор и същата е била приета без забележки, като за
ответника е възникнало задължението да заплати уговореното възнаграждение.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По главния иск по чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидна неустоечна клауза по чл. 10, ал. 3 от Договор за дигитална реклама от
04.02.2022г., че е изправна страна по правоотношението, неизпълнение на соченото
задължение на длъжника по чл. 6, ал.1, т. 4 от договора - прекъсване достъпа до
профили във Facebook и Google Analytics и размерът на неустойката.
По евентуалния иск по чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидна неустоечна клауза по чл. 10, ал. 1 от Договор за дигитална реклама от
04.02.2022г., че е изправна страна по правоотношението, че същото е било прекратено
поради виновно неизпълнение на задължения на длъжника и размерът на неустойката.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг, върху който се начислява лихва за забава, поставянето на ответника в забава на
съответните дати и размера на обезщетенията.
По евентуалния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че с ответника са сключили валиден Договор за дигитална реклама от
04.02.2022г., като в резултат на неизпълнение на задължение на ответника по договора
ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи или реализирани загуби,
които са в пряка и непосредствена причинна връзка с неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението, както и размерът им, като не сочи
доказателства за горното.
В тежест на ответника по всички искове е да докаже твърденията и
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно наличие на обстоятелства, изключващи
4
задълженията му, включително наличието на сочените основания за нищожност на
договора по чл. 26, ал. 1, пр. 3-то и ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5