О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
… март 2022 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на петнадесети март две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Александрина Пашова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№8269 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ.
По делото е постъпило възражение, по чл.690 ТЗ, с
вх. №79041/04.08.2020г., подадено от „П.П.ЗА Ж.И.- Ж. на Република Северна Македония- Скопие“, чрез
адв. Х.Г., с което се оспорва включване в списък на
неприети вземания на вземанията на това дружество в размер на
2 836 621,92лева, които са левова равностойност на
1 450 341,76 евро, представляващи мораторна
неустойка, произтичаща от договор, който дружеството има с длъжника „СК –
13 Х.-И.“ АД(н), за строителство.Сочи се,
че забавата на изпълнителя и настоящ длъжник в изпълнение на възложената работа
възлиза на 150 дни. Тази забава е основание за ангажиране на неговата
имуществена отговорност. Твърди, че е предявил надлежно това си вземане, но същото
е включено от синдика на „СК – 13 Х.-И.“
АД(н) в списъка на неприети вземания. Твърди, че вземането му е основателно,
поради което моли съда да приеме, че и настоящето възражение е основателно и
изключи това вземане от списъка на неприети вземания и го включи в списък на
приети вземания на кредиторите на несъстоятелността.
В срока за становище длъжникът „СК – 13 Х.-И.“ АД(н) не взема такова.
Синдикът на това дружество – И.Д., депозира
становище с вх.№274068/16.10.2020година за неоснователност на възражението.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По т.д.№8269/2015г. е постановено решение № 1495/16.7.2018
г., на основание чл.630, ал.1 ТЗ. Актът
на съда е вписан в ТР по партидата на длъжника на 16.07.2018 година.
На 28.02.2020 година под вх.№27150, постъпва молба
на възразилия кредитор „П.П.ЗА Ж.И.- Ж. на Република Северна Македония- Скопие“, с
която се предявява вземане на това дружество спрямо длъжника в размер на
2 836 621,92лева, които са левова равностойност на
1 450 341,76 евро, представляващи мораторна
неустойка, произтичаща от договор, сключен между ЧЮЛ и настоящия длъжник.
Към молбата страната е представила части от договор
№1074/17.07.2013г., ведно с приложенията му за изграждане на железопътен
коридор №10 през Македония.
Представена е и разменена кореспонденция между
страните, съдържаща покана за плащане на неустойка за забава в размер на
1 450 341,76 евро, съобразно уговореното между страните и т.8.7 от ОУ
на възложителя.
Синдикът на несъстоятелния длъжник включва претендираното вземане в списък на неприети вземания,
обявен по партидата на „СК – 13 Х.-И.“
АД(н), ЕИК********, на 06.07.2020г.
Възражението срещу този списък постъпва в съда на
04.08.2020г., а е изпратено по пощата на 13.07.2020година. По аргумент на
нормата на чл.62, ал.2 ГПК съдът приема, че възражението, с оглед спазване на
срока, регламентиран с нормата на чл.690, ал.1 ТЗ, е подадено в преклузивния срок.
От фактическа страна:
По делото за несъстоятелността на длъжника„СК –
13 Х.-И.“ АД(н), ЕИК********, служебният
синдик на дружеството е представил договорно споразумение №1074/17.07.2013г.,
сключено между „П.П.ЗА Ж.И.- Ж. на Република Северна Македония- Скопие“ и „СК
-13 Х.-И.“ АД, България за изграждане на железопътен проект за коридор 10 на
Македония, работи по подновяване на релсов път на участък: Ногаевци
– Неготино (дължина 30 993,08 м). Представени са ОУ на възложителя по
сделката и специалните условия на договора. Уговорената стойност на договора е
сумата от 9 668 945,07 евро, а срокът на неговото действие е 365 дни
след началото (съгласно последващи анекси №№1 и 2).
Съгласно анекс №3 от 20.04.2015г., срокът за изпълнение на възложената работа е
удължен до на 22 месеца. С анекс №4
срокът е удължен на 25,5 месеца след датата на началото. С анекс№5 – е
направено ново удължаване на срока на 32 месеца след началото.
С молбата за предявяване на вземанията е
представено приложение №7 към договор, съобразно което срокът за изпълнение на
договора е удължен от 40 на 46 месеца
след началната дата. Това допълнително споразумение е сключено на 03.12.2016
година.
Към молбата за предявяване на вземания е приложено
искане на възложителя от 23.12.2019 година, с което претендира от изпълнителя
уговорена неустойка, съгласно чл.8.7 от ОУ на възложителя. Съобразно цитираната
разпоредба при забава в изпълнението на възложената работа възложителят има
право на неустойка в размер на 0,1% на ден, но максималният размер на неустоечното вземане е сума, представляваща 15 % от
крайната цена на договора. В тази покана за плащане се твърди, че договорът е
преустановил своето действие на 04.09.2017 година, тъй като за начало на изпълнението е приета
дата 04.11.2013 година, като в поканата се твърди, че възложителят има право на
това вземане, след изтичане края на договора.
Следователно срокът за изпълнение на договора е
изтекъл преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника. Преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност (16.07.2018г.,) за възложителя по договора е
възникнало право да дири неустойка за неточното изпълнението.
Самата покана за плащане е отправена след тази
дата.
В хода на настоящето
производство съдът е допуснал събиране на доказателства – представяне в пълнота
на обвързващия страните договор, включително
изслушване на СТЕ, която да даде заключение дали длъжникът „СК – 13 Х.-И.“ АД(н), ЕИК********, е изпълнил
своевременно и точно възложената му работа.
От депозираното в хода на производството и
поддържано от вещото лице Л.Г., заключение, прието от съда като годно доказателствено средство, неоспорено от страните, се
установява, че въз основа на представената от възложителя и настоящ възразил
кредитор, документация, вещото лица е констатирало, че краен срок на
договорната връзка се счита 04.07.2018г., който извод се разминава с изходящите
от възразилия кредитор писма до длъжника.
От заключението на вещото лице, изготвено въз
основа на месечен доклад №23, вещото лице е констатирало, че към края на м. февруари
2016г. общият напредък на извършените доставки и на СМР по участъци от началото
на строителните дейности е екакто следва: за участък Ногаевци- Градско- изпълнено през предходен период – 80%, а
през отчетния период – 0%, изпълнена част от общо предвиденото – 80%; за
участък Градско- Кукуричани- изпълнено пред предходен
период – 94%, пре отчете период – 0%, изпълнена част
от общо предвиденото – 94%; за участък Кукуричани –
Неготино, изпълнено през предходен период – 9,5%, изпълнено през отчетен период
– 0%, изпълнена част от общо предвиденото – 9,5%.
Текущият общ напредък на СМР – 54% и текущ общ
напредък на проект – 56%.
С месечния доклад №23 за хода на изпълнението към
февруари 2016г., съставен от Инженера, се отчита напредък, вариращ от 100 % до
0% за определените работи по договорените за изпълнение участъци, но за нито
един от тях не е налице 100% напредък касателно
възложените за изпълнение работи.
По делото не са представени от длъжника
доказателства, че след февруари 2016 година същият да е осъществявал работи,
възложени му с процесния договор. По делото не са
налични доказателства дали поради неточното изпълнение договорът е
прекратен/развален от възложителя. Съдът приема, че той не е упражнил това си
право, тъй като с писмо от 15.12.2018 година, отправено от възложителя до
служебния синдик на длъжника, е направено предложение за среща, на която да се
обсъжда прекратяване на договора. Следователно, към тази дата облигационната
връзка между страните не е била преустановена.
Договорът не е бил прекратен от
възложителя, тъй като същият с молбата за предявяване на вземането си представя
на съда на съда документи, от които се установява, че и след февруари 2016
година изпълнителят е осъществявал дейност в изпълнение на възложените му СМР,
а именно:известие за отстраняване на нередности №3 от 14.10.2019г., отправено
от възложителя до изпълнителя по договора (от него се установява, че през
периода 2018 -2019г. е осъществено слабо изпълнение и много бавен темп на
напредък, като през 2019г. изпълнителят въобще не е извършвал дейности по
договора и не присъствал на строителния обект; изпълнителят е в забава, поради
което Инженерът изисква от изпълнителя да предостави в рамките на 14 дни
подробни разяснения относно намерението си за продължаване на изпълнението по
договора); представен е отговор на това известие, без дата, изходящ от
длъжника, в който се сочи за причините за липса на изпълнение; писмо от
възложителя от 04.11.2019г., с което се твърди, че отговорът на изпълнителя е неудовлетворителен
и че за възложителя е възникнало право да прекрати договор и писмо от
възложителя от 07.02.2020г., с което претендира неустойка за забава в размер на
1 450 341,76евро, представляваща 15% от стойността на договора
9 668 945,07 евро. Периодът на забава е от уговорения краен срок на
договор 04.09.2017г. до край на м. декември 2019г. – 818 дни.
Претендираната от
възразилия кредитор забава, посочена в молбата за предявяване на вземанията,
касае последващ период от 150 дни, а именно от 01.07.2019г. до 28.11.2019г.
По делото не е налице спор, че за този период
от време е налице неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя. Т.е.
налице е забава, която влече санкционни последици на обезвредата,
за която страните са се договорили.
Съдът намира, че максималният размер на забава, от
който възниква вземането за неустойка на възразилия кредитор е 150 дни, които
изчислени от крайния срок, който страните са уговорили за изпълнение на възложената
работа, считано от 04.09.2017г., е изтекъл на 04.01.2018 година. За този период
от време за възложителя е възникнало вземане в претендирания
максимален размер, представляващ 15% от стойността на договора. Това вземане е
възникнало пред датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, която е 16.07.2018 година. Съдът намира, че не може кредиторът
да си „избира“ срок на забава, за да преодолее изтичане на преклузивните
срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ.
Ето защо е налице основание да се приеме, че
настоящето производство е недопустимо.
Това е така, тъй като право на възражение по
чл.690 ТЗ имат само кредитори, които своевременно са упражнили правата си да
предявят своите вземания в производството по несъстоятелност. Тъй като се касае
за вземане, което е възникнало преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, кредиторът е следвало да го предяви в срока
по чл.685, ал.1 ТЗ, респ. в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, което страната не е
сторила.
Законодателят е въвел като
основен принцип инициативата за предявяване на вземанията да принадлежи
на самите кредитори и за да бъде включено
в списъка на предявените, респективно - на приетите вземания,
вземането трябва да е предявено от кредитора, като
неспазването на срока по чл.688,
ал.1 ТЗ има преклудиращ за кредитора ефект, съгласно
чл.688, ал.1, изр.2 ТЗ.
Целта на производството по несъстоятелност, като производство за универсално принудително изпълнение, е да осигури справедливо
удовлетворяване на кредиторите чрез оздравителен план или чрез осребряване
на притежаваното от длъжника имущество.
В Търговския закон са предвидени правила
за упражняване на вземанията на
кредиторите, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, като са въведени
преклузивни срокове за предявяването им по чл.
685, ал. 1 ТЗ - основен срок и по чл.688, ал.1 ТЗ-допълнителен.
Пропускането на тези срокове погасява процесуалното право на кредиторите да
предявят своите вземания не само в производството по несъстоятелност, но и в
самостоятелно исково производство, макар материалното право да съществува.
Неспазването на тези срокове лишава възразилия
кредитор да оспори и списъка, на основание чл.690 ТЗ и да претендира включване
на вземането си в списъка на приети вземания, след провеждане на производство
по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ.
При така възприетото, с определение № от 263563 от
02.07.2021година съдът по несъстоятелността е оставил без раглеждане
подаденото по чл.690 ТЗ възражение от кредитора, чието вземане е включено от синдика
в списъка на неприети вземания, обявен в ТР по партидата на длъжника на
06.07.2020година.
Прекратителният акт на
първостепенния съд е обжалван от възразилия кредитор и въз основа на жалбата е
образувано ч.т.д.№960/2021г. по описа на САС, по което е постановено
определение №762/01.12.2021година, с
което съставът на въззивната инстанция отменя
определението на СГС.
Изложените от състава на САс
мотиви за неправилност на определението на състава на СГС са, че кредиторът е
предявил вземането си за неустойка, за което твърди, че е възникнало след
датата на откриване на производството по несъстоятелност, а не преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност, поради което следва да се
приеме, че това вземане е предявено в преклузивния
срок по чл.688, ал.3 ТЗ, поради което съдът дължи произнасяне, като въпросът
дали за сочения период от кредитора е възникнало вземане в претендирания
размер или такова вземане не съществува поради достигането в даден предходен
момент на максималния предел на неустойката е въпрос по основателността на
искането, за да може кредиторът да се ползва и от разпоредбата на чл.694 ТЗ.
Настоящият състав не споделя изложените от състава
на САС мотиви, защото съдът разполага с правомощия да прецени дали вземането е
предявено в преклузивните срокове, регламентирани с
нормата на чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, когато се касае за так. нар. „стари вземания“, които са възникнали преди
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и в тази
връзка да прецени допустимостта на искането на кредитор с такова вземане същото
да бъде включени в списъка на приети вземания. Такава преценка дължи и
синдикът. В този смисъл е и постановената практика на ВКС (решение
№3170/16.07.2015г. по т.д. № 3170/2013г.
на ВКС, Т.КV, първо т.о.; решение от 04.01.2016г. по т.д.№163/2014г. ІІ т.о. на
ВКС; решение №93/02.05.2017 по дело №53672/2015 на ВКС, ТК,
IV г.о. и др.), съобразно която
сроковете за предявяване на вземанията има преклузивен
характер, с оглед правния интерес. С тази
практика е прието, че с постановяване на решението за откриване на производство
по несъстоятелност, на основание чл.630 Тз, което има незабавно действие спрямо
всички, се поставя началоното на увниверсалното
принудително изпълнение спрямо секвестируемото
имущество на длъжника, представляващо маса на несъстоятелността по смисъла на
чл.614 ТЗ, което изключва възможността за приложение на индивидуалното
принудително изпълнение по аргумент от разпоредбата на чл.638 ТЗ. Ето защо за
кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност(датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност- чл.634а ТЗ) за кредиторите със стари
вземания са въведени кратки за предявяване на тези вземания – срокът по чл.685,
ал.1 ТЗ(едномесечен) и срокът по чл.688, ал.1 ТЗ (допълнителен, двумесечен), с
изтичането на които се погасява процесуалното право да предявят своето старо
вземане в производството по несъстоятелност. Настъпването на тази преклузия, независимо от това, че материалното право не е
погасено, възпрепятства кредиторът да реализира вземането си, както в
универсалното принудително изпълнение, така и в индивидуалното принудително
изпълнение, както възпрепятства кредиторът да дири в самостоятелно исково производство
присъждане на вземането си. Тъй като се касае за преклузивен
срок за него съдът следи служебно и след като преценката за допустимост в
настоящия случай е направено въз основа на събраните в хода на производството
по чл.692, ал.3 ТЗ доказателства, съдът е приел, че възражението е недопустимо.
Тъй като
указанията на въззивната инстанция задължават
първостепенния съд да ги изпълни, то съдът дължи произнасяне по съществото на
спора относно съществуване на вземането и момента на неговото възникване.
В проведените
открити съдебни заседания след отмяна на прекратителния
акт на съда възразилият кедитор представя
доказателства относно правната регулация на института на неустойката съобразно
правата на Република Северна Македония, от които документи не се установята принципни различия при уредбата на този институт.
Съобразно разпоредбата на чл.262 от
закона за договорните отношения изправната страна по договора има право
да иска или реално изпълнение или договорната неустойка. Като алинея 4 на
цитираната разпоредба гласи, че когато е уговорена мораторна
неустойка и длъжникът закъснее с изпълнението, то другата страна по
материалното правоотношение има право да иска както реално изпълнение, така и
договорната неустойка, като тази възможност е изключена, ако възложителят е
получил изпълнението на задължението, но не е съобщил незабавно на длъжника, че
запазва правото си на договорна неустойка. Извлечението от закона е представено
с направен коментар на клаузите с автор д-р К.Ч., който дава трактовка само на
алинея 1 на чл.262 от закона, изразяваща се в това, че може да се претендира
само реално изпълнение или само обезщетение/неустойка, която постановка
съответства на разпредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД от
българската нормативна база.
В настоящия случай
по делото няма спор, че длъжникът „СК- Х.-И.“ АД е неизправна страна по
договора за строителство. Неточността на изпълнение засяга както срока за
изпълнение, така и количествените параметри на сделката. Изпълнителят по
договора за СМР не е престирал в пълен олем възложената му работа, както и не е спазил срока за
нейното изпълнение.
Представените (отново)
от възразилия кредитор доказателства, представляващи изявления на Инженера ( с
оглед на факта, че договорът е сключен по правилата ФИДИК, представляващи
стандартни договорни условия за строителни и И.ови
проекти), установяват относон констатирания от съда
факт, че срокът да договора за строителство е изтекъл на 04.09.2017г., видно от
писмо, изходащо от възложителя и настоящ възразил
кредитор, с дата от 23.12.2019г. , с което е ясно изразена претнецияна
на тази страна за вземането и за неустойка за забава, съобразно разпоредбата на
8.7 от договора ( ОУ). Представеното от Инженера уведомление до възложителя по
договора от 07.02.2020г. касателно претенция за
обезщетение под формата на неустойка, отново съдържа констатацията, че срокът
за изпълнение на възложената работа е изтекъл на 04.07.2017г., поради което
базирайки се клаузата от ОУ размерът на тази обезвреда
е сумата от 1 450 341,76евро, представляваща максимално уговореният
размер на неустойката, формиран като 15% от договорената цена.
Така
представените доказателства и преждепредставените по
делото сочат недвусмислено, че срокът за изпълнение на възложената работа,
уговорен като срок на действие на договора е 04.07.2017г., както и съдът е
приел в отмененото от САС определение.
Настоящият състав
равизира становището си, че с изтичане на този срок
договорът е преустановил своите действие, тъй като от представените по делото
доказателства се установява, че страните са извършвали действия по договора.
Въпросът с изтичане на срока на договор не следва да се третира като факт,
който води до погасяване на облигационната връзка, тъй като той продължава да
обвързва страните, докато не бъде развален от някоя от тях. Изтичането на срока
да договора има единствено значение на факт, с настъпване на който започва да
тече единствено давност за предявяване на вземания, произтичащи от липсата на
точно изпълнение, респ. за предявяване на права, произтичащи от договорките
между страните. Едно от тези права е правото на възложителя да дири обезщетение
за забавата от изпълнението, независимо от възможността да иска реално такова,
каквато хипотеза изрично предвижда разпоредбата на чл.262, ал.4 от Закона за
договорните отношения, действащ на територията на Република Северна Македония.
Ето защо съдът не променя тезата си, че вземането за неустойка е възникнало на
дата, следваща 04.09.2017година и срокът, до който е изчерпано това вземане,
съобразно лимитирания му размер от 15% от договорената цена, е
изтекъл на 04.01.2018 година. За този период от време за възложителя е
възникнало вземане в претендирания максимален размер,
представляващ 15% от стойността на договора. Това вземане е възникнало преди
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, която е
16.07.2018 година, а достигането на максималният му размер, който се претендира
в това производство е осъществено на 04.01.2018година, тъй като вземането се
определя като процент за всеки ден забава. Съдът намира, че не може кредиторът
да си „избира“ срок на забава, за да преодолее изтичане на преклузивните
срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ.
Ето защо намира, че възражението се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Твърдения, касателно
това, че вземането може да възникне едва след като Инженерът (по ФИДИК) прецени
или такива свързани с това, че кредиторът не е знаел за производството по
несъстоятелност на неговия длъжник, се явяват несъстоятелни, тъй като не
намират опора в доказателствата по делото (уговорките по договора за
строителство не предпоставят изявление на Инженера,
като предпоставка за възникване на неустоечното
вземане на възложителя, а от доклада на синдик Р.Т., с вх.№161333/07.12.2018г.
се установява, че на 21.11.2018година синдик Т. е изпратила на настоящия
кредитор уведомление, че по отношение на длъжника- изпълнител по договора за
строителство, е открито производство по несъстоятелност, към което е приложен
заверен препис на постановеното решение по делото). Следователно тези твърдения
на кредитора се явяват неоснователни.
Ето защо съдът приема, че вземането на кредитора „П.П.ЗА Ж.И.- Ж. на
Република Северна Македония- Скопие“ не подлежи на изпълнение в настоящето
универсално принудително производство, тъй като не е предявено в преклузивните срокове по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ,
поради което подаденото от него възражение срещу включването му в списъка на наприети вземания следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение по чл.690 ТЗ, с
вх.№79041/04.08.2020г., подадено от „П.П.ЗА Ж.И.- Ж. на Република Северна Македония- Скопие, чрез адв. Х.Г., с което се оспорва включване в списък на
неприети вземания, обявен в ТР по партидата на длъжника „СК – 13 Х.-И.“ АД(н), ЕИК********, на на 06.07.2020г., на вземането
му за неустойка в размер на 1 450 341,76евро.
ОДОБРЯВА списък на неприети вземания, съставен от
синдика на „СК – 13 Х.-И.“ АД(н), ЕИК********
и обявен по партидата на длъжника на 06.07.2020година
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и препис от
него да се изпрати на АВ – ТРРЮЛНЦ за обявяването му по партидата на „СК –
13 Х.-И.“ АД(н), ЕИК********.
СЪДИЯ: